Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 14

  

гр. Видин  15.02. 2016 г.

 

                    В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, първи състав,            

в  публично заседение на девети февруари, през две хиляди и шестнадесета

година, в състав:

 

         Председател: И. И.

 

      Членове: В. С.

 

   Р. Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                          при секретаря      Н.К.   и в присъствието на прокурора  В. В.,  като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД № 1 по описа за 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано жалба на И.В.А. и А.И.А.,***, подадена чрез защитника им адвокат Е.В. ***, срещу присъда №391, постановена на 17.11.2015г. по н.о.х.д.№1076/2015 година по описа на Районен съд – Видин.

С присъда №391,  постановена на 17.11.2015г. по  н.о.х.д.№1076 по описа за 2015 година на Районен съд – Видин, подсъдимите И.В.А., ЕГН ********** и А.И.А. , ЕГН ********** са признати за виновни, както следва:

            I. Подсъдимият И.В.А. е признат за виновен в това, че за времето от 06.01.2015 г. до 10.03.2015 г. в с.А,общ.В.обл.В., в условията на повторност и на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с А.И.А. ***, чрез използване на лек автомобил марка „******", модел „****" с рег.№ ***** отнел чужди движими вещи, както следва:

           1.За  времето  от 20.00 ч.   на   16.01.2015  г.  до  08.00  ч.  на
17.01.2015 г,  от стопанска сграда /овчарник/,  находяща се на ул.
. Б. *** - чрез повреждане на прегради здраво направени
за защита на имот - скъсване на найлон и срязване на оградната
мрежа, чрез използване на техническо средство - клещи тип „резаци",
отнел   чужди   движима   вещ,   а   именно:   1бр.   овца   от   породата
„Българска млечна порода" на стойност 300.00 лв.; 2 бр. агнета с тегло
от 10 кг. всяко, от породата „Българска млечна порода" на стойност
70.00 лв. всяко или на обща стойност 140 лв. и 1 бр. шиле с тегло 50
кг, от породата „Българска млечна порода" на стойност 250.00 лв., от
владението и собственост на Б.М.П. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,  като
всички вещи са на обща стойност 690.00 лева;

               2. За  времето от  16.30 ч.   на 24.02.2015 г.  до 08.00 ч. на
25.02.2015 г, от стопанска сграда, находяща се на ул."Р. К."
****, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. бременни овци,
тригодишни на стойност 180.00 лв. всяка или на обща стойност 360.00
лева; 1 бр. бременна коза, тригодишна на стойност 170.00 лв. и 1 бр.
мъжко прасе с тегло от 60 кг. на стойност 240.00 лв. от владението и
собственост  на  З.  С.   В. ***,   без   негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,  като всички
вещи са на обща стойност 770.00 лв.

            3.За времето от 19.30 ч. на 09.03.2015 г. до 07.30 ч. на
10.03.2015  г.,   от  стопанска  сграда  /овчарник/,   находяща  се  на
ул.Хр. Б. ***, чрез повреждане на прегради здраво направени
за защита на имот - скъсване на найлона и срязване на оградната
мрежа, чрез използване на техническо средство - клещи тип „резаци",
отнел чужди движима вещ, а именно: 3 бр. бременни овци от породата
„Българска млечна порода" на стойност 300.00 лв. всяка или на обща стойност 900.00 лв.; 1 бр. овца с два броя двуседмични женски агнета от породата „Българска млечна порода" на стойност 360.00 лв.; 2 бр. агнета с тегло от 30 кг. всяко, мъжки, от породата „Българска млечна порода" на стойност 210.00 лв.всяко или на обща стойност 420.00 лв. и 1 бр. агне с тегло 26 кг., женско, от породата „Българска млечна порода" на стойност 182.00 лв. от владението и собственост на Б.М.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като всички вещи са на обща стойност 1 862.00 лева,

всичко на обща стойност 3 322.00 лева - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.ІІ-ро, т.4, предл.І-во и предл.ІІ-ро, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 от НК съдът го е осъдил,  като му е наложил наказание „лишаване от свобода“  за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.

                  Със същата присъда, съдът е признал същия подсъдим  И.В.А., за виновен в това, че за времето от 19.30 ч. на 09.03.2015 г. до 07.30 ч. на 10.03.2015 г. в с. А., общ. Д., обл. В., на дървен стълб на стопанска сграда /овчарник/, находяща се на ул."Хр. Б." №***, в съучастие като съизвършител с А.И.А. ***, проявил жестокост към гръбначно животно - куче от мъжки пол, порода „Каракачанска овчарка" на възраст 4 год., собственост на Б.М.П. ***, чрез завързване с примка от сезал на шията и провисване на трупа, му причинил противозаконно смърт по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост - престъпление по и чл.325б, ал.2, т.2, предл.ІІ-ро и предл.ІІІ-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което на основание посочения текст и във вр. с чл.36 от НК съдът го е осъдил, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,  което на основание чл.66, ал1 от НК съдът е отложил за срок от пет години, както и „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

       На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно „лишаване от свобода“  за срок от три години, което на основание чл.66, ал1 от НК съдът е  отложил за срок от пет години, както и „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

       На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът е намалил така наложеното наказание с 1/3, като подсъдимият И.В.А. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил за срок от пет години, както и „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

 

         II. Подсъдимият  А.И.А., е признат за виновен в това, че за времето от 16.01.2015 г. до 10.03.2015 г. в с.А., общ. Д., обл. В, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с И.В.А. ***, чрез използване на лек автомобил марка „****", модел „**" с рег.№*******, отнел чужди движими вещи, както следва:

               1.За времето от 20.00 ч. на 16.01.2015 г. до 08.00 ч. на 17.01.2015 г, от стопанска сграда /овчарник/, находяща се на ул.Хр.Б.” *** чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - скъсване на найлон и срязване на оградната мрежа, чрез използване на техническо средство - клещи тип „резаци", отнел чужди движима вещ, а именно: 1 бр. овца от породата „Българска млечна порода" на стойност 300.00 лв.; 2 бр. агнета с тегло от 10 кг. всяко, от породата „Българска млечна порода" на стойност 70.00 лв. всяко или на обща стойност 140.00 лв.; 1 бр. шиле с тегло 50 кг., от породата „Българска млечна порода" на стойност 250.00 лв., от владението и собственост на Б.М.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като всички вещи са на обща стойност 690.00 лева

                  2.За  времето от  16.30 ч.  на 24.02.2015 г.  до 08.00 ч.  на
25.02.2015 г, от стопанска сграда, находяща се на ул."Р. К."
***, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. бременни овци,
тригодишни на стойност 180.00 лв. всяка или на обща стойност 360.00
лева, 1 бр. бременна коза, тригодишна на стойност 170.00 лв. и 1 бр.
мъжко прасе с тегло от 60 кг. на стойност 240.00 лв. от владението и
собственост  на  З.  С.   В. ***,   без   негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като всички
вещи са на обща стойност 770.00 лева.

                3.За времето от 19.30 ч.  на 09.03.2015 год. до 07.30 ч. на
10.03.2015  год.,   от  стопанска  сграда  /овчарник/,   находяща  се  на
ул.Х.Б. ***, чрез повреждане на прегради здраво направени
за защита на имот - скъсване на найлона и срязване на оградната
мрежа, чрез използване на техническо средство - клещи тип „резаци",
отнел чужди движима вещ, а именно: 3 бр. бременни овци от породата
„Българска млечна порода" на стойност 300.00 лв. всяка или на обща
стойност 900.00 лв.; 1 бр. овца с два броя двуседмични женски агнета
от породата „Българска млечна порода" на стойност 360.00 лв.; 2 бр.
агнета с тегло от 30 кг. всяко, мъжки, от породата „Българска млечна
порода" на стойност 210.00 лв.всяко или на обща стойност 420.00 лв.
и 1 бр. агне с тегло 26 кг., женско, от породата „Българска млечна
порода" на стойност 182.00 лв. от владението и собственост на Б.М.   П. ***,   без   негово   съгласие,   с   намерение
противозаконно да ги присвои, като всички вещи са на обща стойност
1 862.00 лв.,

всичко на обща стойност 3 322.00 лева - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.ІІ-ро, т.4, предл.І-во и предл.ІІ-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 от НК съдът го е осъдил като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение  на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил за срок от  три години, считано от влизането на присъдата в сила.

  Със същата присъда, съдът е признал същия подсъдим        А.И.А., за виновен в това, че за времето от 19.30 ч. на 09.03.2015 г. до 07.30 ч. на 10.03.2015 г, в с.А. общ.Д., обл.В., на дървен стълб на стопанска сграда /овчарник/, находяща се на ул.Х. Б. ***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител   с   И.   В.   А. ***,   проявил жестокост към гръбначно животно - куче от мъжки пол, порода „Каракачанска овчарка" на възраст 4 год., собственост на Б.М.П. ***, чрез завързване с примка от сезал на шията и провисване на трупа, му причинил противозаконно смърт по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост - престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.ІІ-ро и предл.ІІІ-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, поради което на основание посочения текст и във вр. с чл.36 от НК съдът го е осъдил, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.66, ал1 от НК съдът е отложил за срок от три години, както и обществено  порицание, което да бъде изпълнено чрез прогласяване на присъдата по телевизия „Видин”.

  На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е  определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.66, ал1 от НК съдът е отложил за срок от три години, както и „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез прогласяване на присъдата по телевизия „Видин”.

  На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът  е намалил така наложеното наказание с 1/3,  като подсъдимия А.И.А. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил  за срок от три години.

  Съдът е осъдил двамата подсъдими И.В.А. и А.И.А. да заплатят солидарно на гражданския ищец Б.М.П. *** сумата от 2552 лв., която сума представлява нанесени имуществени вреди на П. в резултат на извършеното престъпление, както и законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2015г. до окончателното издължаване, като сумата до пълния размер на предявения граждански иск от 3322 лв. съдът е отхвърлил като недоказан и неоснователен.

Съдът е осъдил двамата подсъдими И.В.А. и А.И.А. да заплатят солидарно на гражданския ищец З.С.В. *** сумата от 770 лв., която сума представлява нанесени имуществени вреди на В. в резултат на извършеното престъпление.

Съдът е осъдил двамата подсъдими И.В.А. и А.И.А. да заплатят солидарно сумата от 132.88 лв. по сметка на Районен съд – Видин Държавна такса върху  уважения размер на гражданските искове.

Съдът е осъдил двамата подсъдими И.В.А. и А.И.А. да заплатят солидарно направените разноски по делото по сметка на ОД на МВР-Видин в размер на 886.05 лв., която сума представлява направени разходи за експертизи, както и сумата от 40 лв. в полза на Районен съд – Видин, направени разноски от съда за възнаграждение на вещи лица. 

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е  постановил отнемане в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, а именно: 1бр. фенерче, зелено на цвят с черна връзка за придържане и със светодиодни лампи; 1 бр. дясна обувка /маратонка/, черна на цвят с бяла ивица по периферията на обувката и надпис „Найк” /Nike/, на езика на обувката и в задната част на обувката; Един чифт кожени обувки, светло кафяви на цвят, с надпис на подметката „Made in Spain и числото  „44” в кръг; 1 бр. черни на цвят клещи тип „резаци” с дължина 24 см.; 1 бр. метална тел с неправилна форма; 1 бр. парче с метална мрежа /ограда/ със спираловидна форма, с дължина 8 см.; 1 бр. парче от метална мрежа /ограда/ с неправилна форма; 1 бр. пластмасово копче, кръгло, кафяво на цвят с четири отвора с диаметър 2,6 см. от Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2015 г.; 6 бр. пластмасови парчета /късове/, зелено-сиви на цвят, с неправилна форма обекти № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9 от Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2015г.

             1 бр. предна решетка „маска” от лек автомобил марка „****”, модел „****” с рег. № *****, както и лек автомобил „***”, модел „***” с рег. № *********, съдът е постановил да бъдат върнати на собственика си .Я. В. П. ***.

              Гипсовите отливки от следа от подметка на обувка, както и от следи от гуми на транспортно средство също съдът е постановил да бъдат върнати на  ОД НА МВР – Видин.

          В законоустановения срок и двамата подсъдими, чрез адвокат Е.В. *** са подали въззивна жалба срещу горепосочената присъда, като и двамата твърдят, че не са доволни от нея. Намират, че същата е неправилна, тъй като установеното от съда противоречи на обективните факти, като съображенията за това са, че след като самите подсъдими се съгласили производството да се разглежда по реда на чл.371, ал.2 от НПК, че след като в съдебната зала и двамата подсъдими изказали искрено съжаление за случилото се и се извинили на пострадалите лица, то така определените им наказания били прекалено високи и целите на наказанието биха могли да  бъдат  постигани и с наказания с  по-малък размер. Твърдят също, че първоинстанционният съд не взел впредвид съдействието, което и двамата подсъдими са оказали за изясняване на фактическата обстановка, че са се  признали за виновни и са съжалили за извършеното. 

Въпреки горните доводи, със жалбата се иска да бъде отменена изцяло атакуваната присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че оспорва изцяло жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло, тъй като с оглед квалификацията на деянията като продължавани престъпления, както и с оглед немалката стойност на откраднатото имущество, така наложените наказания са дори ниски.

Подсъдимите чрез техния защитник поддържат, че наказанията, наложени с атакуваната присъда са високи с оглед обстоятелствата, че производството по делото е протекло при условията на съкратеното съдебно следствие, и двамата подсъдими са съжалили за сторените от тях  деяния и са добринесли за изясняване обстоятелствата  по делото. Намират, че целите на закона биха били постигати и с наказания в по-малък размер.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира жалбата за неоснователна, както и  намира за установено от  фактическа страна следното:

Видно от всички доказателства по делото, по безспорен начин се установява, че двамата подсъдими, в условията на съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление и за подсъдимия И.В. при условията на чл.28, ал.1 от НК, а за подсъдимия А.А. при условията на чл.63, ал.1, т.3 от НК, са извършили три кражби на овце, кози и агнета и шиле съответно на 17.01.2015г, на 25.02.2015г и на 10.03.2015г., а на последната дата  освен кражбата са извършили и престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, п редл.2-ро и предл.3-то, във вр- с ал.1 от НК, при условията на чл.63, ал.1, т.4  от НК за подсъдимияА. А., т.е. в съучастие пак като извършители са проявили жестокост към гръбначно животно – куче от мъжки  пол, порода „каракачанска овчарка“, собственост на Б.П., чрез завързване на примка от сезал на шията му и провисване на трупа му и така са причинили смърт по особено  мъжчителен начин за животното и с особена жестокост. Както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание пред първата инстанция, действително и двамата подсъдими се признават за виновни, а в съдебно заседание са признали всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. При условията на чл.372, ал.4 НПК, първоинстанционният съд е обявил на подсъдимите, че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията им, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.    

Въззивният състав прецени, че всички деяния, за които са обвинени двамата подсъдими се доказват по безспорен начин от събраните по досъдебното производство доказателства по безспорен и  категоричен начин –протокол за оглед на местопроизшествие/л.5 ДП/, фотоалбум/л.8 ДП/, ветеринарномедицинска експертиза/л.31 ДП/,свидетелските показания на свидетелите : Б. Е. К. /л.47 ДП/, Габриел Илиев Горчев /л.49 ДП/, Б.М.П. /л.84 ДП/, В. А. К. /л.197 ДП/, М. В. М. /л.85 ДП/, С. Й. Б. /л.86 ДП/, П. М. П. /л.88 ДП/, З.С.В. /л.165 ДП/, .Г.К. Н. /л.166 ДП/,С. А.Р. /л.167 ДП/, протокол за претърсване и изземване /л.58 ДП/ и фотоалбум, протокол за оглед на местопроишествие /л.69 ДП/ и фотоалбум,  протокол за оглед на местопроизшествието /л.79 ДП/и фотоалбум, съдебно-оценъчни експертизи/л.92и л.168, л.199 ДП/, механоскопни експертизи/л.105 и л.133ДП/, трасологическа експертиза /л.128 ДП/.

С оглед на гореизложеното, въззивният състав намира, че първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно съставомерността както от обективна, така и от субективна страна на извършените престъпления в съучастие от двамата подсъдими.

І. По служебната проверка:

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите  положения, които са приети за установени намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от  съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимите. С оглед на установената фактическа обстановка  ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за това, двамата подсъдими са виновни в извършването на така установените престъпления.

От така установената фактическа обстановка, базираща се както на събраните свидетелски показания и самопризнанията на подсъдимите,  така и на приложените писмени доказателства, съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е направил своите правни изводи относно наличието  на съставомерност на деянията както от обективна страна, така и от субективна страна, за което  подробно е изложил своите мотиви.

 

ІІ. По оплакванията в жалбата :

          Както посочи по-горе съдът, основните оплаквания в жалбата са, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като установеното от съда противоречи на обективните факти, които оплаквания съдът намира за неоснователни,  поради следните съображения:

1. Твърденията, че установеното от съда противоречи на обективните факти е несъстоятелно, тъй като както бе посочено по-горе всички събрани по делото доказателства доказват по категоричен и безспорен начин, че авторите на престъпленията са именно двамата подсъдими, които доказателства напълно кореспондират и потвърждават признаниятана двамата подсъдими по всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт.

2. От последващите съоражения, изложени  във въззивната жалба става ясно, че по съществото си тя е против размера на определените наказания и на двамата подсъдими, които им се струват „прекалено големи наказания“. Във връзка с определянето на размера на наказаниято се сочи, че първоинстанционният съд не преценил съжалението на  пострадалите от извършените престъпленията, извиненията им на пострадалите, признанията им и съдейсттвието, което са оказали при изясняване на фактическата обстановка. Тези съображения съдът намира за напълно неоснователни, тъй като именно така  посочените действия и на двамата подсъдими са послужили на първоинстанционният съд да приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

От друга страна твърдението на защитнника на двамата подсъдими, че целите на наложените наказания биха били се постигнали и с наказание с по-малък размер, съдът счита за неоснователен, тъй като кражбата е престъпление с висока обществена опасност, и то особено такава от вида, който са извършили подсъдимите. Висока е и обществената опасност и на личностите и  на двамата  подсъдими, които видно от събраните доказателства не само, че са извършили деянията, но и са инициирали участието и на други разпитани по делото свидетели/ Б. К. /л.47 ДП/и Г. Г. /л.49ДП/. Ето защо въззивният състав намира опллакването за завишаване на размера на наложеното наказание за необосновано и неоснователно.  

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да  бъде  потвърдена, а протеста  като неоснователен следва да бъде оставена без уважение.

          Водим от горното и на основание чл.388 във вр. с чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

                                      Р     Е     Ш      И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда №391,  постановена на 17.11.2015г. по  н.о.х.д.№1076 по описа за 2015 година на Районен съд – Видин.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.  

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                             2.