О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 38

                

 

                     ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД...............гражданско отделение

в разпоредително заседание на 25 януари,                                                 

две хиляди и шестнадесета  ........................година  в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

                                                                ЧЛЕНОВЕ: А. П.

                                                                                    В. М.

 

при секретаря .................................................................................. и с участието

на...................................прокурор……………................. изслуша докладваното

от..............................СЪДИЯТА П. ЧГрД.№ 457 по описа

за 2015 година.на ВОС.

            Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК.

            ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А. за с. на д. В. АД е останал недоволен от определение от 10.11.2015 год., постановено по гр.д. № 561 / 2015 год. по описа на Районен съд – ВИДИН , ,с което е оставено без уважение искането за изменение на определението, постановено в с.з., в частта му на присъдени разноски, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него съдът постанови друго, с което  да намали договореното адвокатско възнаграждение , поради прекомерност.                              Постъпил е отговор от Л.Г.Ц., ЕГН ********** , в който моли да се потвърди обжалваното определение , а жалбата се остави без уважение като неоснователна. Поддържа се и недопустимост на същата.                                                 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            Производството по гр.д. № 561 / 2015 год. по описа на Районен съд – Видин е образувано по искова молба, подадена от „А. за  с. на в.” АД – гр.София против Л.Г.Ц. за признаване съществуването на вземания, присъдени със Заповед № 49 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.01.2015 год., издадена по ч.гр.д. № 93 / 2015 год. по описа на същия съд. Правният интерес от предявяване по установителния иск ищецът е основал с постъпило от длъжника възражение.

Поради оттегляне на иска, производството по гр.д. № 561 / 2015 год. по описа на РС – Видин  е прекратенос протоколно определение 07.09.2015 год., с което в полза на длъжника – ответник по иска са присъдени деловодни разноски в размер на лева – възнаграждение за адвокат, направени в исковото производство.

            По молба на Агенцията за изменение на определенсието в частта за разноските  ВРС е постановил обжалваното определение , с което е отхвърлил искането на АСДВ.

            Жалбата е допустима – подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес до  лева, минималният размер на възнаграждението е определен на лева. В случая договореното и заплатено от длъжника възнаграждение в полза на упълномощения от него адвокат, за осъществено от последния процесуално представителство в рамките на исковото производство, искане за присъждане на което е направено своевременно, е в размер на лева. Това обстоятелство обуславя неоснователност на заявеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат и законосъобразност на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Изчислен, на база цената на иска, минималният размер на адвокатското възнаграждение е лв. Платеният реално адвокатски хонорар е лв., видно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие и заявен от ответника в открито съдебно заседание по делото. Макар и определен над минималния размер по наредбата, това възнаграждение предвид изложените по-горе съображения не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не подлежи на редуциране. До този извод е достигнал и районният съд, като не е уважил възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 от ГПК. При прекратяване на производството ответникът има право на заплатените от него разноски. Те се дължат независимо от това дали основанието за прекратяване на делото е било оттегляне на иска или недопустимост на иска, щом това прекратяване е по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Т.е. ответникът с поведението си не е станал причина нито за завеждане на делото, нито за последващото му прекратяване. Затова, оплакванията на агенцията, че производството е приключило в първото по делото заседание, не могат да бъдат споделени.

Въззиваемата, съобразно изхода на делото има право на разноски и за въззивното производство , поради което въззивникът АСДВ следва да бъде осъден да заплати на Л.Ц. сумата от  лева , разноски за въззивната инстанция.

Предвид изложеното ВОС

 

                        О         П         Р          Е          Д          Е          Л          И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.11.2015 год., постановено по гр.д. № 561 / 2015 год. по описа на Районен съд – ВИДИН.

            ОСЪЖДА „А. ЗА  С. НА В.” АД,  ЕИК , със седалище и адрес на управление – гр.С., ж.к.”Л.”, бул.”Д – р П. Д.” № , офис – сграда Л., ет., офис  да заплати на Л.Г.Ц., ЕГН ********** сумата в размер на  // лева – разноски за въззивното производство.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: