Р      Е     Ш     Е     Н     И     Е        № 26

 

                                                18.01.2016г., град  Видин

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВИДИНСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД  -   гражданки състав

На  ОСЕМНАДЕСЕТИ  януари през две хиляди и  ШЕСТНАДЕСЕТА година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.В.

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: А.П.

                                                                                               В. М.

 

Като разгледа докладваното от съдия В.М.  в.гр.дело № 452 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

                Постъпила е жалба вх.№ 9016/23.11.2015г. от длъжника „И.... „АД с ЕИК  .... чрез пълномощника юрисконсулт  М., в която е посочено да се обжалва Постановление от 06.11.2015г., с коетоЧСИ В.Т.  е приела разноски  по изп. Производство    в размер на   1 885лв. по изп.дело №20157240400688 по описа на ЧСИ  с рег.№724, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение, получена на 14.16.2013г., която се счита да има характера на постановление за разноските по чл.435,ал.2 от ГПК.

 Изложени са доводи за прекомерност на адвокатския хонорар, като реално извършените действия от упълномощения адвокат се състоят в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, което не се отличава нито с фактическа нито с правна сложност, поради което жалбоподателят счита, че адвокатския хонорар следва да бъде редуциран до минималния размер от  717.85лв. за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл.10,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

По изложените съображения се претендира за отмяна на постановлението за определяне на адвокатски хонорар по изпълнителното дело и за присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

                Ответниците по жалбата взискателите  „А....“ЕООД не са депозирали писмени възражения.

                Постъпили са в изпълнение на разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ  по обжалваното действие със съображения за допустимост на жалбата като подадена в срока по чл.436 от ГПК и против подлежащо на обжалване действие по чл.435 от ГПК .

                Съдът, след преценка доводите на  жалбоподателя, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

                Изпълнителното производство е образувано по молба от 02.11.2015г. на взискателя „А... „ЕООД-гр.В..., подадена чрез пълномощника им, и представен с нея изпълнителен лист, издаден на 02.10.2015г. въз основа на Решение №2322/15.12.2012г. по описа на  ВОС, с което „И.... „АД  е осъдена да заплати  сумата от  6 716.99лв. разноски по делото, а  за въззивното производство в размер на  1000лв. – възнаграждение за един адвокат. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 12.10.2015г., сключен между взискателя и адвоката с уговорено в него възнаграждение от1 885лв.,

 С молбата за образуване на делото е заявено изрично искане за събиране и на разноските в изпълнителното производство. С нея на основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника и да избира способ за изпълнение. На 11.11.2015г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника  „И... „АД за задължението й спрямо  взискателя за сумата от  10 605.48лв., от която 7716.99  по изпълнителния лист, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на  1003.49 лв. И разноски по изп. Производство  в размер на  1 885 лв.

 Поканата е връчена на 16.11.2015г.

                При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима.   В  нея  е посочено, че се обжалва постановление от 06.11.2015г. относно разноските за адвокатско възнаграждение от 1 885лв.,, което  се съдържа в поканата за доброволно изпълнение.Отказът за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение има характера на постановление за разноските по смисъла на чл.435,ал.2,предл.последно от ГПК, тъй като той касае дължимия размер на същите, поради което съставлява обжалваемо действие на съдебния изпълнител. За него длъжника-жалбоподател е уведомен на 16.11.2015г., а жалбата е подадена на 23.11.2015г. в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК.

                Съдът намира, че  жалбата е основателна.

 

 Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, предвиждаща възможност по искане на насрещната страна да бъдат намалени дължимите от нея разноски за адвокатско възнаграждение, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,

 От значение за нея е действителната фактическа и правна сложност на делото, а не предполагаемата, която би могло да се преценява в изпълнителното производство при настъпване на основание за неговото прекратяване или при постъпване на подлежаща на разпределение сума, доколкото вземането за разноски по изпълнението се ползва с право на предпочтително удовлетворяване, съгласно чл.76,ал.2 и чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД.  От значение, е действителната сложност на изпълнителното дело, съобразно обективните показатели досежно неговия предмет, реално извършените действия и тяхното естество, настъпването на усложнения във връзка със страните и други. В конкретния случай предмет на изпълнението са парични вземания за съдебни разноски в общ размер по изпълнителния лист от  7 716.99лв., като единствените предприети до изплащане на вземанията действия се изразяват в изпращане на покани за доброволно изпълнение, без да са предприети принудителни действия за удовлетворяване на вземанията.

 При това положение съдът намира, че делото е с минимална фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г.

 

За образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение по чл.10,т.1 от Наредбата е от 200лв. Същото се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10,т.2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, доколкото адвокатското възнаграждение в случая е заплатено не само за образуването, но и за защитата по изпълнителното дело, според предмета на договора за правна защита и съдействие. То се равнява на 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7,ал.2,т.2 в случая, съобразно материалния интерес,  сумата от  7 716.99лв.,  присъдената такава по изпълнителния лист .

  Сумарно общото по двата пункта минимално възнаграждение възлиза на  717.85 лв., до който размер разноските за такова следва да бъдат намалени след отмяна на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да ги намали като неправилен.

                С оглед основателността на жалбата и във връзка с изричната претенция на жалбоподателя за присъждане на направените от него за настоящото производство разноски  ответника по жалбата следва да бъде осъден да му заплатят разноски от 73лв., включващи държавна такса от 25лв. по сметка на ВОС и такси по сметка на ЧСИ от 48лв. за връчване на препис от жалбата и изготвяне на препис от изпълнителното дело.

 

                Предвид изложените мотиви, съдът

 

Р      Е     Ш     И:

 

                ОТМЕНЯ Постановление от 06.11.2015г., с коетоЧСИ В.Т.  е приела разноски  по изп. Производство    в размер на   1 885лв. по изп.дело №20157240400688 по описа на ЧСИ  с рег.№...,  НАМАЛЯВА размера на дължимите от  „И... „АД  на взискателя  „А... „ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнението от  1885лв. на  717.85лв.

                ОСЪЖДА  „А...„ЕООД-гр.В.... ЕИК ... да заплати на „И... „АД, сумата от 73лв. /седемдесет и три лева/, представляваща разноски за настоящото производство.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                                                        2.