Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е-153

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Гр.Видин

 

12 .01. 2016 г.

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на  шестнадесети декември   две хиляди и петнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                       2.Г. Й.

при секретаря   В.К................................ и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №427     по описа за 2015  година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

          

Делото е образувано по въззивната жалба на  Н.Г.Й. ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. пълномощник С. С. - АК – В., с адрес за призоваване  гр. В., ул,.. срещу решение №471/02.10.2015 г.по гр.д. № 396/2015г. на Районен съд  В .

С обжалваното решение Районният съд е отхвърлил  предявеният от Н.Г.Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, против „3 С С." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.. с ЕИК. иск за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер 2.19 лева,ведно със законната лихва ,считано от 06.03.2015г. до окончателното издължаване.

Осъден е Н.Г.Й. с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** да заплати на „3 С С." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С. район., ул.., с ЕИК.. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.

         Във въззиваната жалба се поддържа ,че  първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 2,19 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2015г. до окончателното издължаване.В производството било установено, че последният пълен месец на трудово правни отношения е месец декември 2014г. като  непосредствено след връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение  на работника е следвало незабавно да бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.Същото не било направено своевременно при освобождаването на работника на 19.01.2015г., както и към 10.02.2015г., когато обичайно ставало изплащането на възнагражденията за предходния месец.Едва през месец март 2015г. било извършено плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, но с оглед заключението на вещото лице била останала неизплатена сумата в размер на 2,19 лева, която не била изплатена и към настоящия момент, като искът бил изменен своевременно съгласно заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд.Поддържа се ,че  същият е следвало да бъде уважен в размер на 2, 19 лева, ведно със законната лихва - обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, както и че следва да бъдат присъдени направените разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Обжалва се  решението и в частта му относно присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.Пред първоинстанционния съд ответната страна не била представила списък на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, поради което се поддържа , че не следва да й бъдат присъдени същите, дори искът да е отхвърлен като неоснователен.

С оглед на горното се иска са бъде отменено  решението на първоинстанционния съд, като се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски в производството, както и се отхвърлят присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева на „3 С С." ЕАД  със седалище и адрес на управление: гр. С., 1407, район.. ул. .. с ЕИК.

         Въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба ,в която се изразява становище ,че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и че като такова следва да бъде потвърдено. Поддържа се ,че са неоснователни  твърденията на процесуалния представител на ищеца, изложени във въззивната жалба, че неправилно РС Видин е отхвърлил претенцията на Н.Й. за заплащане на обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ в размер на 2,19 лв., ведно със законната лихва върху същото. Посоченото обезщетение не било дължимо, тъй като било определено по начин, който не кореспондирал със законовите правила, а определеното съобразно правилата на чл.228 КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата било изплатено на ищеца в точен размер и срок.Базата за определянето на обезщетението на служителя Н.Й., съобразно правилата на чл.228 КТ било  последното получено от него брутно трудово възнаграждение, а именно - възнаграждението за м. декември 2014г., тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на 19.01.2015г. В тази връзка, в това число и в съответствие с изчисленията на изготвената и приета по делото експертиза, „3 С С. ЕАД „било определило и заплатило на ищеца дължимото обезщетение в точен размер и в законовите срокове.Поддържа се ,че правилно също така РС Видин бил приел, че на ответното дружество следвало да му бъдат присъдени разноските по делото съобразно изхода на делото. Разноските били претендирали от ответното дружество с молба от 03.06.2015г. и предвид отхвърления иск били определени в полза на „3 С С.“ ЕАД.С оглед горното се поддържа ,че предявената от Н.Г.Й. въззивна жалба е изцяло неоснователна и че  първоинстанционното решение № 471/02.10.2015г. по гр.д,№ 396/2015г.е правилно и обосновано и като такова следва  да бъде потвърдено.

Претендират се също така и разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 300 лева.

 

         След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Видинският окръжен съд  приема за установено от фактическа страна следното :

         Предявеният иск е с правно основание чл. 222 , ал. 1 КТ.

Твърди се в исковата молба от ищеца Н.Г.Й. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, че е бил в трудово правоотношение с ответника „3 С С." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С. район.. ул.., с ЕИК.., което правоотношение е прекратено на 19.01.2015г. Твърди се, че ответникът е останал задължен с дължимо обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер 2.19 лева, след допуснато изменение на иска, която сума не била изплатена.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът е отговорил на исковата молба, като поддържа, че обезщетението ,начислено за м. февруари 2015г.  е изплатено на ищеца с банков превод през м.март 2015г.Излага се още, че обезщетението е изчислено на база на трудовото възнаграждение на ищеца за м.декември 2014 г. Иска се отхвърляне на иска и присъждане разноските за юрисконсулско възнаграждение.

С оглед събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, Видинският окръжен съд  приема за установено, а не е и спорно между страните, че са били в трудово правоотношение, прекратено на 19.01.2015г. на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ, за което е връчено предизвестие на 19.12.2014г. Не се спори  и че на ищеца се дължи , с оглед разпоредбата на чл.222, ал. 1 КТ на обезщетение. Спорът между страните е за размера на обезщетението ,от кога се дължи то и  изплатено ли е от ответника.

При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд приема за установено от правна страна следното :

Видинският районен съд законосъобразно е приел ,че съгласно чл.228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел / Раздел III- Други видове обезщетения/, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Направил  е правилния извод ,че основанието за заплащане на на обезщетението е прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата  и че това  основание е възникнало на 19.01.2015г. ,когато е прекратено престирането на труд по трудовото правоотношение.Направен и правилният извод,че брутното трудово възнаграждение на ищеца следва да се определи като се изходи от  предхождащия основанието месец, който е декември 2014г.-съгласно заключението на вещото лице този  размер  е 346.73 лева.Ищецът е отработил пълен м.декември, видно от заключението, поради което обезщетението следва да се изчислява с оглед размера на полученото за м.декември трудово възнаграждение. С Постановление на МС № 419 от 17 декември 2014 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната  е определен от 1 януари 2015 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 360 лв. Този размер не може да бъде взет предвид, тъй като съгласно посочените разпоредби обезщетението следва да се изчисли, като се вземе предвид възнаграждението за м.декември. Същото в размер, изчислен с оглед възнаграждението ,получено за м.декември 2014г., е изплатено на 10.03.2015г. по сметка на ищеца, видно от заключението на вещото лице.С оглед на гореизложеното са неоснователни развитите във въззивната жалба доводи ,че размерът на обезщетението следва да се определи ,като се изходи от новият размер на трудовото възнаграждение за м.януари 2015 г.

С оглед извършеното плащане районният съд е приел,че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78, ал.8 ГПК, и чл.7, ал.2,т.1,във вр.с ал.1,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения районният съд е приел,че ищецът следва да заплати и направените разноски в производството на ищцовата страна - за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300 лева.

Видинският окръжен съд споделя крайния извод на районния съд ,макар и по други съображения .

Видинският окръжен съд намира ,че предявеният иск следва да бъде отхвърлен ,но на друго основание –поради недължимост на претендираните суми към момента на предявяване на иска.

По силата на Чл. 222. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., бр. 108 от 2008 г.) от Кодекса на труда при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

От законовия текст следва,че  обезщетението  не се  дължи веднага на работника или служителя след прекратяването на трудовото правоотношение ,а едва след изтичането на 1 месец от прекратяването на трудовото правоотношение.Изплащането на обезщетението е под условие-само ако работникът или служителят е останал без работа през този срок.Доказването на това обстоятелство тежи върху работника –след изтичането на едномесечния срок същият следва да се яви пред роботодателя и да представи писмени доказателства за това ,че е останал без работа.В този смисъл законосъобразно се явява указанието на работодателя в предизвестието /л.5 от гр.д.396/2015 г. на ВидРС/,че след изтичането на един месец от прекратяването на трудовото правоотношение служителят следва да  удостовери това със собственоръчна декларация  и с копие от трудовата си книжка .

За да се отговори на въпроса дължи ли се посоченото по-горе обезщетение следва да се отговори на въпроса за началната дата ,от която работодателят изпада в забава.По силата на Чл.17 от трудовия тоговор /л.8 от гр.д.396/2015 г. на ВидРС/ трудовото възнаграждение се заплаща на работника 1 път месечно ,като нито кодексът на труда ,нито трудовият договор уточняват кога е тази дата –дали в края на работния месец или в началото на следващия .От съвпадащите неоспорени твърдения на страните е видно ,че работодателят като правило изплащал трудовите възнаграждения на десето число на месеца,следващ месеца,през който е положен труд.В този смисъл е както твърдението на работодателя /л.16 от гр.д.396/2015 г. на ВидРС/ ,така и твърдението във въззивната жалба /л.4 от в.гр.д.427/2015 г.на Видинския окръжен съд/.От горното следва ,че след като задължението на работодателя да заплати дължимото обезщетение е възникнало на 19.02.2015 г. ,то същият е следвало да заплати същото не веднага ,а на 10 март 2015 г. ,тъй като след като КТ не предвижда особени правила за изплащане на обезщетенията,следва да се прилагат правилата за изплащане на трудовото възнаграждение.След като нито в кодекса на труда ,нито в трудовия договор е посочена конкретната дата ,на която следва да се изплаща трудовото възнаграждение ,а работодателят като правило е изплащал трудовите възнаграждения на десето число на месеца,следващ месеца,през който е положен труд ,то Видинският окръжен съд счита ,че е създаден обичай по смисъла на Чл.5 от ГПК работодателят да изплаща  трудовите възнаграждения на десето число на месеца,следващ месеца,през който е положен труд .От гореизложеното следва ,че задължението на работодателя за плащане на обезщетението възниква едва на 10 март 2015 г.Искът е предявен обаче на 6 март 2015 г. ,т.е. преди работодателят да изпадне в забава ,поради което се явява неоснователен.При условие,че искът е неоснователен към момента на завеждане на делото ,както и с оглед на обстоятелството ,че работодателят никога не е изпадал в забава ,тъй като е изплатил обезщетението  на 10 март 2015 г.,то ответната страна има право на разноски по делото за възнаграждение на юрисконсулт.

Не е правно ирелевантно основанието ,на което ще бъде отхвърлен предявеният иск,тъй като това рефлектира върху разноските.Видинският районен съд по същество незаконосъобразно е приел,че работодателят е изпаднал в забава и е отхвърлил иска поради плащане ,настъпило в хода на процеса.Видинският районен съд правилно е приложил разпоредбата на Чл.235 ал.3 ГПК ,като е взел предвид факта на плащането,настъпил след входяването на исковата молба .В този случай обаче той е следвало да присъди разноските на ответната страна ,а не да приложи буквално Чл.78 ал.1 ГПК.Въпреки изхода на спора на ищеца,а не на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, доколкото плащането е настъпило в хода на процеса, т.е. длъжникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и свързаните с това разноски и не може да черпи права от закъснялото плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае само и единствено случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен.Систематическото и логическото тълкуване на Чл.78 ал.1 ,ал.2 и ал.3 ГПК налага категоричния извод,че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото ,като не е погасил на падежа свое изискуемо задължение ,а след това в хода на процеса относно това вземане е изплатил изцяло дължимото ,разноските следва да се присъдят на ищеца .Забавеното плащане е по същество противоправно поведение и то не може да поражда права /„Nullus commodum capere protest de injuria sua propria”/.

С оглед на горните съображения решението на районния съд следва да бъде потвърдено ,тъй като крайният резултат ,включително и по отношение на разноските ,съвпада с  крайния извод на въззивния съд.

         С оглед изхода на делото въззивникът  Н.Г.Й. с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** следва да бъде осъден да заплати   на „3 С С." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С., район.. ул., с ЕИК.. разноски  пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.

 Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът

 

                                 Р        Е        Ш         И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №471/02.10.2015 г.по гр.д. № 396/2015г. на Районен съд  Видин .

ОСЪЖДА Н.Г.Й. с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на „3 С С.." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С. район. ул.. с ЕИК.. разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.

Решението  не подлежи на касационно обжалване . 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                   2/