О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 352

 

Видинският окръжен съд                   гражданско отделение

в закрито заседание на 29 декември

две хиляди и петнадесета година в състав :

                                                           Председател : В. В.

                                                                   Членове:  А. П.

                                                                                     В. М.

при секретаря ……………………………………………...…и с участието

на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното

от         съдия П.                           в.ч.гр.д. № 423…..……по описа

за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по чл.420,ал.3 ГПК.

            Делото е образувано по частна жалба от Р.Р.С. против Определение от 23.09.2015 г. на ВРС постановено по ч.гр.д. № 1117 по описа за 2014 г. на ВРС , с което е оставено без уважение искането й за спиране изпълнението на заповед за незабавно изпълнение  № 935-РЗ/31.05.2014 г. издадена по същото дело.

            Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно  и следва да бъде отменено. Посочва се , че е внесена по кредита сума с общ размер около лева до 2012 г. Иска се ВОС да отмени обжалваното определение.

            Против частната жалба  е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на определението на ВРС.

.           Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е  неоснователна по следните съображения:

            Частният жалбоподател е длъжник по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в общ размер от лева по документ /извлечение от счетоводни книги на банка - член 417, т. 2 от ГПК. Искането за спиране на изпълнението е направено в двуседмичния срок за възражение по член 419, ал. 1 от ГПК , когато на длъжника е връчена заповедта за изпълнение.

    С определението, което е предмет на настоящата жалба, районният съд е приел, че молбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 414 ГПК , поради което са процесуално допустими, но длъжникът не е представил надлежно обезпечение за кредитора , нито е представил писмени доказателства, че вземонето не се дължи. Като е приел, че не са налице предвидените в закона условия за спиране на изпълнението, районният съд е оставил без уважение искането.

    Пред въззивната инстанция са представени отново извлеченията от сметка на банката , от които е видно , че кредита не е обслужван от началото 2012 г. и е обявен от банката за предсрочно изискуем.

Съгласно чл. 420 ГПК, защитата срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението (липсата на задължение на длъжника, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение) се осъществява посредством възможността му да спре изпълнението й. Съобразно разпоредбата на чл.419, във вр. с чл.425 от ГПК и чл.420 от ГПК, този длъжник, срещу когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение, може да подаде възражение срещу заповедта, което не спира нейното принудително изпълнение. В тази хипотеза длъжникът, заедно с възражението, има възможност да поиска спиране на незабавното изпълнение по чл.420,ал.ІІ от ГПК, когато искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, или представи надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД.В конкретният казус длъжниците по изпълнението не са представили към молбата си по чл. 420 от ГПК обезпечение по реда на чл. 180 от ЗЗД и чл. 181 от ЗЗД, като съдът и във връзка с изчерпателната уредба на предпоставките за спиране по чл. 420 от ГПК не дължи указания към длъжниците за представяне на такова, а се произнася по молбата с оглед на приложените от молителите доказателства. Като условие за спиране изпълнението на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК законодателят е въвел представянето на гаранция от длъжника по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Последният ред за представяне на обезпечение пред съд и предвид изричната уредба на законодателя е различен от учредяването на договорна ипотека, по реда на чл. 166 от ЗЗД до чл. 179 от ЗЗД. Различна е и целта, а и вредите, които двете ипотеки обезпечават, предвид на което и наличието на учредена договорна ипотека като обезпечение за изпълнението на задълженията по договора за банков кредит, не може да бъде приравнена на обезпечението по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, вр. чл. 420 от ГПК, което има за цел да обезпечи вредите от препятстване изпълнението и неоснователно забавеното изпълнение на вземането, чието принудително изпълнение е допуснал съдът.

Що се отнася до хипотезата на чл. 420, ал. 1 от ГПК – т.е. кога може да се приеме, че длъжникът е представил надлежно обезпечение по чл. 180 и 181 от ЗЗД и съставлява ли такова учредената с нотариален акт договорна ипотека в полза на кредитодателя „У. Б.”АД за обезпечаване на договора за кредит, то в конкретният случай жалбоподателят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране на изпълнението на заповедта, да са учредили обезпечение пред съд – ипотека, чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот. Договорната ипотека не покрива изискването за надлежно обезпечение, достатъчно за спиране на изпълнението на заповедта. (В този смисъл е и Определение № 14 от 06.01.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 685/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.).

   

По тези съображения, съдът намира че определението на ВРС следва да бъде потвърдено като правилно.

             

            Водим от горното, съдът

 

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.09.2015 г. на ВРС постановено по ч.гр.д. № 1117 по описа за 2014 г. на ВРС , с което е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на заповед за незабавно изпълнение  № 935-РЗ/31.05.2014 г. издадена по същото дело.

 Определението не подлежи на обжалване.

 

           

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                      2.