Р Е Ш Е Н И Е № 152

гр.Видин,  27.01.2016.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВИДИНСКИ окръжен съд     Гражданска колегия в

Публично заседание на петнадесети декември

през две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

                                                                  Председател: В.В.

                                                                        Членове: А.П.

                                                                                          В.М.

При секретаря  И.К.  и в присъствието на

Прокурора                 като разгледа докладваното

от съдията В. М. възз.гражданско Дело № 405 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Банка „Д...“ЕАДгр.С. против Решение № 265/08.07.2015 по грд № 31/2013г на ВРС, с което е отхвърлил иска предявен на основание чл.422 ГПК срещу В.В.Д. за установяване на вземане по договор за потребителски кредит, сключен на 04.09.2008г.

Подържа във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно и необосновано .

Подържат в жалбата, че  ВКС е приел, че когато страните по договора са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита при определени условия (какъвто е случая), не е необходимо уведомяване на длъжника от страна на банката за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

С Тълкувателно решение № 4/2013г от 18.06.2014г ВКС на РБ..., ОСГТК възприел друго разрешение на въпроса относно предсрочната изискуемост на вземането, според което кредитора може да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита след като е уведомил длъжника за това (т.18. Решаващият съд директно се е позовал на тълкуването на ОСГТК на ВКС по т. 18 от TP № 4, без да отчел обстоятелството, че предмет на установителният иск е не наличието или липсата на предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение, а самото вземане-неговата изискуемост и ликвидност и то към момента на приключване на съдебното дирене. Въпреки, че в решението си съда се позовава на Тълкувателно решение № 4 той не е приложил задължителното тълкуване, което ОСГТК на ВКС е дало в т. 9 от него, а именно, че „Посоченият в нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.

В случая е предявен иск по чл. 422 ГПК т.е. следва да бъдат отчетени всички факти настъпили след подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, защото иска се счита предявен от датата на подаване заявление за издаване заповед за изпълнение.

          С оглед на това подържат, че  искът по чл.422 ГПК следва да се уважи в размер, в който се включват както изискуемите и неплатени вноски по кредита към момента на подаване на заявлението (посочени в заявлението), така и тези които са падежирали и не са платени по време на исковото производство до постановяване на съдебното решение като този размер следва да бъде определен по заключенията на счетоводната експертиза.

Постановеното решение се явява в противоречие със задължителната практика на ВКС, което е довело до съществени процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна.

В обстоятелствената част на съдебното решение окончателният извод на съда се аргументира не с липса на вземане въобще, а с необявяване на предсрочната изискуемост на вземанията на ответника-длъжник и неупражняване правото на кредитора по надлежния ред, изискващ уведомяване на длъжника преди подаване на заявлението за обявяването на предсрочната изискуемост на дълга. Действително към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката не е била уведомила надлежно длъжника за упражняване на правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но уведомлението няма отношение към съществуване на вземането по основание и размер.

С оглед на това, моли съда да отмени решението  и постанови съдебен акт, с който уважи иска по чл.415 във вр с чл.422 ГПК.

Ответната по делото страна подържа становище, че решението на Съда е правилно и обосновано и следва да бъде потърдено с произтичащите от това правни последици.

Съдът не е приел, че предмет на иска е наличието или липсата на предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение, а напротив правилно първоинстанционният съд е установил, че предметът на иска е съществуването, изискуемостга и ликвидността на претендираното вземане в сочения от ищеца размер и на твърдяното от него основание и тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то именно към тази дата съдът е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, поради което е констатирал, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото основание. Вярно е, че съгласно изричната разпоредба на чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на решението си, съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, като в конкретния случай районен съд - гр. видин е спазил стриктно посочената императивна разпоредба, доколкото до датата на постановяване на обжалваното решение, а и до настоящия момент Банка „Д." ЕАД не е изпълнила задължението си надлежно да уведоми кредитополучателя, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което напълно правилно и законосъобразно Районен съд — гр. Видин е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

          Подържа, че са неоснователни и останалите възражения във въззивната жалба.

Моли ВОС да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Видинският окръжен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна   :Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД от „Б...ЕАД, против В.В.Д..

С  Решение № 265/08.07.2015, Районен съд — гр. В.е отхвърлил в цялост като неоснователни предявените от ищеца искове за признаване за установено по отношение на  В.В.Д. ***, че има вземания спрямо него за сумите от: 4 165, 28 евро, представляваща просрочена главница, договорени /дължими/лихви за периода от 04.10.2011г. до 30.10.2012г. - 599, 31 евро, наказателна лихва за просрочена главница за периода 04.11.2011г. до 30.10.2012г. — 306, 67 евро, законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2012г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноските, направени в заповедното производство в размер на 198, 37 лв., представляващи левовата равностойност на 101, 43 евро по фиксинга на БНБ за 31.10.2012г. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 279, 19 лв., които вземания са присъдени със Заповедта за изпълнение по ЧГД № 2442/2012г. по описа на PC — В..

Съдът е достигнал до този си извод, след като  е установил фактическата обстановка по спора и правилно и законосъобразно, съобразил е   правната уредба и  задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в актуалното към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, постановено по ТД № 4/201 Зг., ОСГТК на ВКС.

           ВОС е съобразил, че между страните  е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2008г. Предмета на договора е предоставяне на кредит в размер на 5 300,00евро. По силата на договора дружеството е предоставило в заем на кредитополучателя сумата от 5 300,00евро. Договорен е срок за погасяването на кредита 112месеца, считан от датата на усвояването. Съгласно чл. 19.2 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при допусната забава в плащанията на главница и / или лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. На 04.09.2008г. ответникът е сключил с ищеца договор за поръчителство с предмет обезпечаване изпълнение на задълженията по договора за кредит, посочен по-горе. Кредитополучателят е починал на 18.06.2009г. и е оставил наследник. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. В. на 31.10.2012г. като е образувано гр.д. № 2442 / 2012г. по описа на Районен съд гр. В.. По делото е издадена Заповед № 2010 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.11.2012г., с която е разпоредено ответникът и В.В.А. солидарно да заплатят на ищецът процесните суми. Против заповедта за изпълнение е постъпило, в срок, възражение от ответната страна. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящите искове.

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чя. 60, ая. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Формираният в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба извод, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника е в противоречие с постановката на т. 18 от TP № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

 Банката кредитор може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.

 По делото е безспорно установено, че ищецът не е обявил на длъжника предсрочната изискуемост, поради което предявениятустановителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен — Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, без да са налице основания за това." Тези мотиви  са съобразени  с действащата нормативна уредба и  са в унисон и със задължителната за съдилищата съдебна практика - Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, постановено по ТД № 4/201 Зг., ОСГТК на ВКС.

В т. 18 на TP № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г., ВКС на Република България, ОСГТК е застъпил следното задължително за всички съдилища в страната разбиране: „По силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за изпълнение, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗА, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

          С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.

За да бъде уважено депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на предсрочно изискуемо вземане, произтичащо от договор за кредит, е необходимо преди депозирането му да са настъпили две кумулативно изискуеми предпоставки, независимо от уговореното в договора за кредит, а именно: 1. неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, уговорени в договора за кредит и 2. Кредиторът да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

В настоящия случай, не е налице 2-рата предпоставка, а именно преди да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът - Банка „Д..." ЕАД не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението й не е достигнало до кредитополучателя — длъжник.

Съдът не е приел, че предмет на иска е наличието или липсата на предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение, а напротив правилно първоинстанционният съд е установил, че предметът на иска е съществуването, изискуемостга и ликвидността на претендираното вземане в сочения от ищеца размер и на твърдяното от него основание и тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то именно към тази дата съдът е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, поради което е констатирал, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото основание.

Относно изложеното във Въззивната жалба Възражение на Въззивника, че с формулирания в обжалваното решение диспозитив се отхвърля съществуването на цялото вземане на банката по договора за кредит, което вземане съществува, следва да обърна внимание, че с решението си районен съд - гр. видин отрича съществуването на претендираното от банка „д..." еад вземане в претендирания размер, доколкото не е изискуемо и на твърдяното от ищеца основание, а не въобще.

При тези данни, ВОс приема, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и приложение на материалния и процесуален закон.

При постановяването му не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на постановения съдебен акт.

По тези съображения, решението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено с произтичащите от това правни последици.

Водим от горното, ВОС :

 

Р    Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 265/08.07.2015г по грд № 13/2013г по описа на Видински районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                 2.