Р Е Ш Е Н И Е №143
Гр .Видин 04.01.2016г.
Видински окръжен съд ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА втори декември
ПРЕЗ две хиляди и петнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.
2. Г. Й.
ПРОКУРОРА КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ
съдията С. С. ГР.Д. № 386 ПО ОПИСА
ЗА 2015 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО
Жалбоподателят твърди,че обжалваното решение неправилно и необосновано,неправилно са приложени разпоредбите на материалния закон и неправилно са преценени събраните доказателства по делото.Смята за доказан факта,че именно ответтниците са му нанесли побой и са причинили твърдените телесни повдреди и имуществени и неимуществени вреди.Позовава се на приложената по делото преписка на РПУ-Видин и събраните по нея гласни доказателства.Твърди,че е осъществен състава на чл.45 ЗЗД,тъй като деянието е извършено от двамата ответници,то е противоправно и последвалите вреди са пряка и непосредсвена последица от действията им.С назначените пред ВРС експертизи счита за доказани нанесените имуществени и неимуществени щети. Иска от ВОС да отмени първоинстанционното решение и реши спора по същество като уважи иска му по чл.45 ЗЗД в пълен размер като му присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК ответниците не са подали отговор.
Ответникът по жалба В.К.Й. чрез процесуалният си представител адв. Св.С. оспорва същата като твърди,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано на база събрания фактически материал.Поддържа ,че в производството по делото не са събрани доказателства,които да ангажират отговорността на доверителят му,тъй като не е установено той да е причинил уврежданията на ищеца.Моли съда да остави жалбата без уважение като не е претендирал разноски за въззивната инстанция.
От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата и становищата на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Пред РС Видин е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД като М.М.В. твърди,че по повод възникнал спор относно непоставяне на кофа за смет от „Т....“ЕООД пред производствения цех на „А....“ООД,чийто управител е ищеца, на 11.10.2012г. е посетил за 5-ти път офиса на фирмата.Там са били ответниците В.Й. и Л.Б.,както и още двама служители П.П. и А.П..Станало е спречкване след като ищецът е избутал пицата от ръцете на В.Й. ,а двамата ответници са го повалили на земята,където са го държали до пристигане на органите на РПУ-Видин.Според ищеца двамата ответници са му нанесли побой като са го изритали в главата и са го душили със собственото му яке.След пристигане на органите на РПУ-Видин са снети обяснения от присъствалите в стаята служители на „Т. АС“ЕООД.Ищецът е подал жалба срещу три лица,нанесли му побой,но прокурорската преписката е прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство,тъй като не е налице престъпление от общ характер,причинена е лека телесна повреда и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
От представеното медицинско удостоверение на УМБАЛ“А....“ЕАД-С. се установяват причинените на ищеца тръвми,а именнокръвонасядане и отток в двата клепача на ляво око,кръвонасядане и отток на лява скула и дълната половина на лява буза.Според заключението на съдебно медицинската експартиза,изгътвена по посмени данни,намиращи се по делото травматичните увреждания са довели до болка и страдание,което се преценява като временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
По делото е назначена психологична експертиза като ВЛ П.М.-психолог е изготвила по-скоро един теоретичен труд как по принцип се отразяват описаните в ИМ действия на индивида,но поради липса на събеседване и контакт с ищеца съдът приема,че няма данни как конкретно си и чувствал М.В. след инцидента,какво е неговото психично състояние,нанесени ли са му психични травми и дали те са с трайни последици.
По делото е назначена и оценителна експертиза за стойността на повредените вещи-дрехи на ищеца,за които са твърди,че са скъсани и повредени от ответниците.Същата е приета от съда и неоспорена от страните.
По делото са събрани гласни доказателства,подробно обсъдени от ВРС,които и въззивната инстанция кредитира като обективни и непротиворечащи помежду си.Свидетелите М. А. В.-баща на ищеца и А.М. А.-сестра на ищеца са удостоверили в какво сътояние е бил ищеца след инцидента,как се е отразило това на психиката му,на поведението му,какви травматични увреждания е имал и какви имуществени вреди са му причинени.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.45 ЗЗД като недоказан,тъй като не е установено,че именно ответниците са причинили описаните в ИМ увреждания.
Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани предвид преклузията на чл.266 ГПК.
Окръжният съд намира така направените от ВРС изводи за правилни предвид данните по делото.
Искът по чл.45 ЗЗД изисква да се установи дали е причинена вреда на ищеца от ответниците следствие на неправомерно техни действия.Установено е ,че на ищеца е причинена вреда,изразяваща се в описаните в медицинското удостоверение травматични увреждания и повредените дрехи.
Остава недоказан факта,че именно ответниците са причинили тези щети,както и причинно следствената връзка между причинената щета на ищеца и виновно действие от страна на ответниците.Установено пред ВРС ,че между страните е възникнал конфликт,което е наложило намесата на органите на РПУ-Видин.Няма данни обаче какво точно се е случило между тях.Както сам ишецът тварди в ИМ той е замахнал и е избутал парче пица от ръцете на единия ответник,което е предизвикало физическа разправа между тях.В стаята са били четирима служители на „Т...“-двамата ответници и още един мъж и една жена и именно те са извикали полицията по повод агресивно поведение от страна на ищеца.Приложената преписка №02633/2012г. на РП-Видин.Дадените пред органите на РПУ обяснения от служителите на „Т. АС“,включително и двамата ответници свидетелстват за агресивно поведение от страна на ищеца,който е отишъл в офиса на фирмата и пръв е нападнал един от служителите.Наложило се да бъде усмирен от двама от тях и след като са го пуснали,той отново се е държал агресивно,поради което се наложило да го държат до пристигане на органите на РПУ.
Събраните по прекратената прокурорска преписка обяснения не могат да се ползват от гражданския съд като безспорни доказателства.Няма налице влязъл в сила съдебен акт по наказателно производство,който да е задължителен за гражданския съд.
По настоящото производство доказателства-гласни или писмени относно това какво се е случило не са ангажирани от ищеца.В тежест на ищеца е да докаже,че именно ответниците са причинили нанесените му щети,а данни за това липсват.Разпоредбата на чл.45,ал.2 ЗЗД презумира вината при извършване на противоправно деяние,но не и авторството.В този смисъл неоснователни са оплакванията във въззивната жалба,че доказателствената тежест не е правилно разпределена от районния съд.Ответниците още в отговора твърдят,че не те са причинили описаните в ИМ травматични увреждания и не е вярно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя,че едва в ход по същество те са се позовали на това обстоятелство.В този смисъл не са налице твърдените във въззивната жалба процесуални и материално правни нарушение при постановяване на първоинстанционното решение. Пред ВРС ищецът е имал възможност да сочи и са му допуснати исканите доказателства,но с тях той не е установил по един безспорен начин ,че именно ответниците с противоправното си поведение са му нанесли щети,нито причинно следствена връзка между противоправното поведение на ответниците и нанесените на ищеца щети.При това положение не са доказани два от елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД и правилно ВРс е отхвърлил исковите претенции.
По изложените съображния жалбата следва да бъде оставена без уважение.Разноски не са претендирани и няма данни такива да са направени от ответниците по жалба,поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №182 от 12.06.2015г. по гр.д. №1370/2014г на Видински районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: