Решение по Гражданско дело 373/2015г.

РЕШЕНИЕ

№ 149

гр. Видин,15.01.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: В. В.

Членове: 1. А. П.

2. В. М.

с участието на секретаря и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 373 по описа за 2015., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 400 от 06.08.2015г. по гр.д.№ 505/2009г. Видинският районен съд е отхвърлил предявените от Б.П.М., ЕГН **********,*** , против Д. Ф.„З.” гр. С. Н. А. за п. гр. С. , и Д.Б.И. – А.,***, искове за признаване за установено по отношение на отвметниците , че ищецът не дължи на Д. Ф. „З.” гр. София , Н. А. за п. гр. София и Д.Б.И. – А. , следните суми :

-лв. – главница, лв. – представляваща 3 % годишна лихва върху размера на кредита за периода на срока на договора – 10.04.2002г. – 31.08.2003г., лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2003г. до 15.02.2006г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.02.2006г. до окончателното изплащане на сумата, които суми са предмет на изпълнителен лист от 20.02.2006г. издаден по гр.д. № 3851 / 2006г. на Софийски районен съд,

-лв. – главница, лв. – лихва за периода 13.05.2002г. -10.12.2002г., лв. – лихва за периода 11.12.2002г. – 31.01.2006г., както и законна лихва върху главницата от 31.01.2006г., които суми са предмет на изпълнителен лист от 07.02.2006г. по гр. д. № 2566 / 2006г. на Софийски районен съд ,

-лв. – главница, лв. - представляваща 3 % годишна лихва върху размера на кредита за периода на срока на договора – 15.04.2002г. – 10.12.2002г., лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 11.12.2002г. до 31.01.2006г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.01.2006г. до окончателното изплащане на сумата, които суми са предмет на изпълнителен лист от 08.02.2006г. по гр. д. № 2626 / 2006г. по описа на Софийски районен съд.

В законния срок решението е обжалвано от ищеца.

Във въззивната жалба се сочи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че в нарушение на чл.236 ГПК ВРС не е обсъдил представените от него писмени доказателства, от които е видно , че ответницата по исковете Д.Б. – изпълняваща длъжността главен счетоводител на ОД на ДФ“З.“Видин, подразделение на Д. Ф. „З.“ е подписала писмени документи на съответните дати 19.02.2003 г., 24.02.2003 г. и 24.04.2003 г. на „Б.“Б.“за заплатените й от ищеца суми. ВРС не е обсъдил и изготвената от ответницата Д.Б. справка от 29.04.2013 г. , в която е записано , че ищецът е заплатил задълженията си към ДФЗ. Не е обсъдена и приетата по делото графическа експертиза. Поддържа се, че не са обсъдени в решението и обясненията на ответницата Б., дадени по реда на чл.176 ГПК. Излага , че плащанията е извършвал при гл.счетоводител на първия ответник- ответницата Б. , тъй като няма клауза в договора , която да го задължава да плаща по банков път. Моли да се отмени първоинстанционното решение и се уважат предявените от него искове , като му се присъдят разноските за двете инстанции.

Отговор е постъпил от ДФ“З. „ , в който се оспорва въззивната жалба и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.439 във вр. чл.124 ГПК.

Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (арг. от чл.439 ал.2 ГПК). В т. см. е Определение N 233/17.04.2009г. на ВКС по ч. т. д. N 239/09г., II т. о., ТК. Следователно предявеният иск е допустим. Страните по делото са съответно длъжник и взискатели в изпълнителното производство по изп. д. № 2167 / 2006г по описа на СИС при ВРС, което е висящо. Длъжникът е предявил искове, с които да установи по отношение на ответниците, че не им дължи вземането по изпълнителен лист от 20.02.2006г. издаден по гр.д. № 3851 / 2006г. на Софийски районен съд, изпълнителен лист от 07.02.2006г. по гр. д. № 2566 / 2006г. на Софийски районен съд и изпълнителен лист от 08.02.2006г. по гр. д. № 2626 / 2006г. по описа на Софийски районен съд като се позовава на извършено плащане на гл.счетоводител на ДФ“З.“.

За да бъде уважен отрицателно установителния иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, с които отрича съществуването на спорното право ,т.е. фактите които го изключват , унищожават или погасяват, основаващи се на обстоятелства възникнали след приключване на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая въведеното основание за недължимост на исковите суми е заплащането им. Изпълнителните листа са издадени в производство по чл.237б.“В“ ГПК/отм/- несъдебно изпълнително основание. При действието на ГПК /отм./ страната разполага при така изложените обстоятелства със специалният установителен иск по чл.254 ГПК /отм./, именно защото удостовереното в производството по чл.237 ГПК вземане не е установено със сила на пресъдено нещо, като длъжникът може да оспори съществуването на вземането.

Няма спор в съдебната практика, че с влизане в сила на ГПК – нов, при издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК, респективно чл.417 ГПК предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е недопустимо, тъй като страната следва да упражни правата си чрез възражение по реда на чл.414 ГПК. Ако страната се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, същата разполага с правото да предяви иск по чл.439 ГПК, като под съдебно дирене се има предвид производството по иска по чл.422 ГПК.

Страната, срещу която е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм./ не разполага с тези процесуални възможности, нито с възможността да води иск по реда на чл.254 ГПК /отм./, като при липсата на специален текст, идентичен с този на чл.254 ГПК /отм./ за нея остава единствената процесуална възможност да защити правата си с иск по чл.439 вр. с чл.124, ал.1 ГПК – за установяване недължимостта на вземането по издадения изпълнителен лист.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено следното:

По делото не се спори по отношение наличието на твърдяните облигационни отношения между ищеца и ДФ”З.ие” гр. С., наличие на изпълнителни листове по процесните гр. дела за исковите суми и наличие на изп. дело № 2167 / 2006г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Видин за събиране на исковите суми.

С влязла в сила присъда ответницата Д. Б.И. – А. е призната за виновна за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл.311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това , че при условията на продължавано престъпление , в периода от 14.11.2001 г. до 13.12.2001 г. и от 30.08.2002 г. до 08.07.2004 г. в гр.Видин , в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.“Б“ от НК- счетоводител в Областна дирекция ДФ „З.“ област видин, присвоила чужди пари , собственост на ДФЗ., поверени й да ги пази и управлява по банковата сметка на фонда в ТБ“Б.“- клон Видин на обща стойност лева, присвояването е в особено големи размери , като за улесняването му е извършила и друго престъпление по чл.311,ал.1 НК- съставила неистински официални документи, с цел да бъдат използвани-платежни нареждания, описани подробно. Установено е по делото , че за процесния париод ответницата като счетоводител на ОД“на ДФ „З. „ е съставяла неистински банк7ови извлечения и неистински платежни от името на директорите на областната дирекция във Видин , като превеждала суми , собственостк на фонда на физически лица , които нсе са зедемеделски производители и нямат досиета в ОД на ДФ“З.“ , както и на фл земеделски производители , които обаче не са кандидатствали по цеблеви финансови линтии и нямат право на субсидии. По този начин чрез тези лица , част от които са нейни роднини , други са познати , както и непознати е присвоявала сумите , предмет на обвинението.

По делото се представени три броя справки за издължаване през месеца, издадени от ДФ“З.„ – Видин, за м.08.2003 г. 02.2003 г. и април 2003 г. от които се установява, че задълженията на ищеца са издължени с посочване на конкретни суми и дати на внасянето им. Видно от представените по делото извлечения от ТБ“Б.“ за движението по сметката на ДФ“З.“Видин, подразделение на Д. Ф. „З.“ от 19.02.2003 г., 24.02.2003 г. и 24.04.2003 г. са отразени транзакции за издължаване на Б.П.М..

В обясненията си по делото ответницата Д.Б. заявява , че е помагала на някои земеделски производители в изготвянето на платежните документи и подписите в посочените по-горе платежни документи са нейни.

От заключението на приетата по делото графическа експертиза на в.л.инж.А. Л. се установява , че подписите, върху обсъдените писмени доказателства са положени от ответницата Д.Б..

Представените писмени доказателства, подробно описани по-горе, върху които е положен подписа на ответницата Д.Б. и от които е видно , че се касае до внесени от ищеца суми , съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство , че изявленията , които се съдържат в тях, са направени от това лице. Т.е. налице са писмени доказателства за направени от Б.М. плащания към ДФ“З.„ на негово длъжностно лице в това му качество, което го прави надлежно.

Съвкупната преценка на представените по делото доказателства : справки и банкови , удостоверяващи извършено плащане от ищеца , с подпис на гл.счетоводител на ОД на ДФ“З.„ гр.Видин- ответницата Д.Б. и печат и обясненията на ответницата по реда на чл.176 ГПК , както и заключението на съдебно графическата експертиза, че подписите са положени от нея, обуславя извод, че ищецът е извършил плащания, изпълнявайки задълженията си по сключените с фонда договори, в които не е уговорено изрично плащане по банков път.

Предвид изложеното предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да бъдат уваожени като се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи плащане на исковите суми.

Поради несъвпадане изводите на пър вата и въззивната инстанция , първоинстанционното решение следва да бъде отменено и се постанови друго , с което се уважат предявените искове.

Предвид изхода на спора на въззивника въззиваемите следва да заплатят на въззивника направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на лева. Пред първата инстанция липсват доказателства за направени разноски, поради което не следва да се присъждат такива.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 400 от 06.08.2015г. по гр.д.№ 505/2009г. Видинският районен съд

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ф.„З.” гр. София, Н. А. за п. гр. София , и Д.Б.И. – А.,*** , че Б.П.М., ЕГН **********,*** не дължи на Д. Ф. „З.” гр. София , Н. А. за п. гр. София и Д.Б.И. – А. , следните суми :

ОСЪЖДА Д. Ф.„З.” гр. София, Н. А. за п. гр. София , и Д.Б.И. – А.,*** да заплатят на Б.П.М., ЕГН **********,*** всеки един от тях по лева , представляващи разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :