Решение по Гражданско дело 79/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е-48

Гр.Видин

14.03.2016 г.

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : Д. М.

Членове :1.С. С.

2.Г. Й.

при секретаря .......................и с участието на прокурора.........................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №79 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от трето лице-Чл.435 ал.4 ГПК/.

Образувано е по жалба на И.Н.Г. и Е.Л.Г. *** чрез адв. П. К. П. с кантора на адрес-гр.В., ул..В жалбата се твърди ,че на 22.01.2016г. жалбоподателите получили съобщение изх.№ 407/14.01.2016г. от ЧСИ В. Т. по изп.дело №20157240400237, с което се съобщава, че е наложена възбрата върху ½ ид. част от ПИ с идентификатор № 10971.506.241 с площ по документи 345,170дв.м. ведно сьс самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.506.241.1.7 с площ по документ 105,810 кв.м. с предназначение жилище-апартамент с адрес гр.В., к-с „С., ул..., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата .

В законоустановения срок и на основание чл.435, ал.2 от ГПК се обжалва това действие на ЧСИ, като жалпододателите твърдят ,че то е недопустимо, тъй като имотът е несеквестируемо имущество - единствено жилище на жалбоподателите и децата им и поради това не можело да бъде обект на принудително изпълнение по силата на чл.444,ал.1,т.7 от ГПК.Никой от нас членовете на семейството не притежавал друго жилище.

Върху имота била учредена ипотека само в полза на Б. ДСК, но не и на взискателите по изп.дело № 20157240400237- и НАП В. Т.-ОФИС В. и „ОББ"АД.Предвид на това, само Банка ДСК можела да се възползва от изключението по чл.445, ал. 1 от ГПК.

С оглед горното се иска да се отменят действията на ЧСИ – В. Т. по по И.Д. № 20157240400237, с които изпълнението е насочено върху несеквестируем недвижим имот, като е наложена възбраната върху ½ ид. част от ПИ с идентификатор № 10971.506.241, с площ по документи 345,170кв.м. ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971,506.241.1.7 с площ по документ 105,810кв.м,, с предназначение жилище-апартамент с адрес гр.В., к-с.., ул..., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата за удовлетворяване вземането на ,,ОББ"АД и НАП В. Т.-ОФИС В.

Взискателят е изразил възражение /л.12-13 от делото/,в което оспорва основателността на жалбата.

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено следното :

С постановление на ЧСИ – В. Т. по изп.дело № 20157240400237 е наложена възбраната върху ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.506.777.1.12. с площ по документи 1824 лв. и 11,78% от общите части , собственост на И.Н.Г. и ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № 10971.506.241, с площ по документи 345,170кв.м. ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971,506.241.1.7 с площ по документ 105,810кв.м,, с предназначение жилище-апартамент с адрес гр.В., к-с..“, ул... ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата ,собственост на И.Н.Г. .

Възбраната е наложена за обезпечаване на вземанията на ,,ОББ"АД за сума в размер на 9 171,55 лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено следното :

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Според терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания: паричните вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и пенсия (частично несеквестируеми) и другите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.); вземанията за предаване на вещи; наличните и безналичните ценни книжа; както и дяловете от търговски дружества. Наличните и безналичните ценни книжа, както и дяловете от търговски дружества са секвестируеми, а вземанията за предаване на вещи имат значение доколкото изпълнението се насочва върху предадените вещи.

Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. С налагането на запор или възбрана, дори когато са наложени в обезпечително производство (преди началото на изпълнителния процес), се определя и кой е компетентният орган да осребри имуществения обект - публичният или съдебният изпълнител (чл. 191 ДОПК).

Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен).

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

Срокът за обжалване започва да тече от различен момент за различните имущества:

Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно). Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо вземане.

С оглед на гореизложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. Б. се приема ,че налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия.

Водим от горното и на основание Чл.435 ал.4 ГПК Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Г. и Е.Л.Г. *** чрез адв. П. К. П. с кантора на адрес-гр.В., ул... срещу налагането на възбрана върху ½ ид. част от ПИ с идентификатор № 10971.506.241 с площ по документи 345,170дв.м. ведно сьс самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.506.241.1.7 с площ но документ 105,810 кв.м. с предназначение жилище-апартамент с адрес гр.В., к-с..., ул..., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата , която възбрана е наложена с постановление на ЧСИ – В. Т. по изп.дело № 20157240400237.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.