Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е-24

                                               

 

Гр.Видин,  21.03.2016 година

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Видинският     окръжен      съд      гражданска     колегия

в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти  февруари 

две     хиляди     и     шестнадесета    година     в     състав: 

 

                                                Председател:  Д.  М.

 

                                                       Членове:  С. С.

                                                                          Г. Й.

                                                           

При   секретаря    И.К. 

и     в    присъствието    на    прокурора      

като   разгледа   докладваното   от   Съдията  М.

Въззивно   гражданско   дело  №  41   по  описа  за  2016г.

и    за    да    се    произнесе,     взе      предвид     следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Д. за м.-с. г. за д.“ град В. против Решение № 579 от 06.11.2015 година постановено по гражданско дело № 335/2015 година по описа на Видинския районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Развиват се подробни доводи, че съдът необосновано е приел, че работодателят не е поискал писмен обяснение при налагане на дисциплинарното наказание, с което е нарушена разпоредбата на чл. 193от КТ. Приел, че при поисканите обяснения не е взето отношение по повод допуснато нарушение на трудовата дисциплина и обясненията не са изискани от работодателя във връзка с конкретно дисциплинарно нарушение. В жалбата на първо място е посочено, решението е недопустимо тъй като съдът е основал решението си на факти на които ищцата не се е позовала. В исковата молба не са изложени никакви фактически основания за нарушение на чл. 193 от КТ. След като е разгледал де4лото на основание, което не е било възведено от ищцата, съдът е постановил недопустимо решение.

На второ място са развити доводи за неправилност на решението като се поддържа, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал обяснение от ищцата, които същата е депозирала в писмен вид. Поддържа се, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите, от които безспорно се установява, че са били снети писмени обяснения на всички, които са имали отношения към случая с детето Н. Р. Поискано е да се отмени първоинстанционното решение или се обезсили като недопустимо като се постанови ново решение,2  с което се отхвърли предявения иск.

По делото не е  постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба И.М.Ц.. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител същата поддържа, че жалбата е неоснователна и решението ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответника по жалба и събраните доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законно установения срок, поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията за недопустимост на обжалваното решение.

ВРС е бил сезиран с иск по чл. 357 от КТ за отмяна на заповед № 48 от 15.01.2015 година на директора на ДМСГД град В., с която на ищцата е било наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения при изпълнение на служебните и задължения. Съд0т се е произнесъл по законосъобразността на посочената жалба, поради което ще следва да се приеме, че не са налице условията на чл. 270, ал. 3 от ГПК и че постановеното от него решение е недопустимо. Такова би било ако се е произнесъл по  непредявен иск, което не е налице в настоящия случай.

Във връзка с оплакванията за основанията, които съдът е приел, че са налице за ад отмени обжалваната заповед окръжният съд приема, че оплакванията във въззивната  жалба са основателни.

Действително в исковата молба ищцата е посочила, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 193  и чл. 195 от КТ, но подробни оплаквания са развити за неспазването на чл. 195, ал. 1 от КТ, като ищцата е поддържала, че заповедта е немотивирана, тъй като в същата не са посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание и които оплаквания подробно са описани в исковата молба.

Настоящата инстанция, като инстанция по същество ще следва да разгледа всички оплаквания, които са въведени в исковата молба за да направи преценка относно основателността на иска и правилността на обжалваното решение.

В обжалваната заповед е посочено, че въз основана на устно докладване от медицинска сестра В. Й., лично установяване на факти и събрани писмени обяснения работодателят е установил, че на 07.01.2015 година около 13.30 часа детето Н. Р. Р. се влошава здравословно, при което лекар предприема нужните действия, но на път за Спешна помощ, детето е починало. Посочено е, че поради проявена небрежност от ищцата И.М.Ц., на длъжност санитар, по отношение на служебните задължения произтичащи от длъжностната характеристика, други нормативни актове и правилника за вътрешния трудов  ред, изразяваща се в недостатъчно наблюдение и обгрижване на децата, недостатъчна заинтересованост по отношение опазване здравето им, поради което не е потърсена своевременно медицинска сестра при забелязване на проблеми със здравословното състояние на детето Никол, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ е  наложено дисциплинарно наказание „предупреждение4 за уволнение“.

По делото са представени многобройни писмени доказателства, разпитани са свидетели, от които доказателства се установява, че ищцата на посочения в запове4дта ден – 07.01.2015 година е била втора смяна на работа, която смяна започва в 14.00 часа. По делото е приложен констативен протокол за извършена проверка от изпълнителна агенция „Медицински одит“, в който подробно са отразени проверките, които са извършени на писмена документация, времето, през което детето Н. е пребивавало в дома и случилото се на 07.01.2015 година , като е отразено, че между 13.30 часа и 13.45 часа детето Н. Р. е намерено от персонала в увредено общо състояние. Направен е сърдечен масаж и аспирация и по спешност е транспортирано в Спешен център МБАЛ град В.. В констативния протокол е посочено, че лекарския персонал не е извършил всички необходими действия за реанимационни мероприятия, като е посочено, че не са изяснени обстоятелствата по отношение клиничното състояние на детето на посочената дата до момента на инцидента.

Разпитаната по делото свидетелка К. заявява, че също е работела на длъжност „санитар – детегледач“ в дома и на 07.01.2015 година е била първа смяна от 07.00 часа до 14.00 часа, заедно с медицинска сестра Р. Свидетелката подробно описва действията, които са извършили на този ден до инцидента, като заявява, че състоянието на детето е било забелязано от сестра Й., като свидетелската е срещнала ищцата на вратата на сектора след като е забелязано влошеното състояние на детето, като същата е идвала втора смяна на работа към 13.50 часа. Свидетелката заявява, че ищцата е проявила самоинициатива и е придружила линейката с детето до Спешна помощ.

При наличието на тези доказателства ще следва да се приеме, че ищцата не е допуснала нарушенията на трудовата дисциплина отразени в обжалвана заповед, като ще следва ад се отбележи, че същите са общо посочени без да е конкретизирано какво точно нарушение на трудовата дисциплина е извършила ищцата във връзка със случая посочен на 07.01.2015 година. Безспорно се установява, че случаят на детето Н. Р. е станал на 07.01.2015 година между 13.30 часа и 13.50 часа, по което време ищцата не е била на работа, тъй като е била втора смяна, която започва от 14.00 часа.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед,  в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено. В обжалваната заповед работодателят е посочил общи неясни обстоятелства за извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение, която същата не е могла да извърши, тъй като случаят за който е наказана е станал във време през което ищцата не е била на работа.

С обжалваното решение съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед е била нарушена разпоредата на чл. 193, ал. 1 от КТ.

Окръжният съд приема, че тези изводи на първоинстанционният съд са необосновани, тъй като по делото са представени доказателства, от които е видно, че на ищцата са поискани писмени обяснения. Това нарушение не е възведено в исковата молба като основание за незаконосъобразност на заповедта.

Като такова е въведено нарушение на чл. 195 от КТ, което съдът приема за основателно и доказано с оглед изложените по-горе съображения. Само на това основание заповедта ще следва да бъде отменена, като първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи, макар и на друго основание, поради което обжалваното решение като краен резултат ще следва да бъде потвърдено въз основана на изложените по-горе съображения за нарушение на императивната норма на чл. 195 от КТ и събраните по делото доказателства,  че ищцата не е допуснала никакво нарушение на трудовата дисциплина, тъй като инцидента за който е наказана се е случил във време, когато същата не е била на работа.

Жалбоподателят ще следва да заплати на ответницата по жалба направените от нея разноски по делото за тази инстанция в размер на 500 лева.

По изложените съображения Окръжният съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 579 от 06.11.2015година, постановено по гражданско дело № 335/2015година по описа на Видинския районен съд.

ОСЪЖДА „Д. за м.-с. г. за д.“ град В. да заплати на И.М.Ц. *** 500 лева разноски по делото за тази инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3 от ГПК.

 

 

            

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                     2.