РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Видин,09.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:В. В.
Членове: 1. А. П.
2. В. М.
с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 2 по описа за 2016., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред въззивния съд е по реда на Глава XXV от част трета ГПК – чл.310 и сл. ГПК вр. с чл.317 ГПК.
С решение на РС- ВИДИН от 23.11.2015г., постановено по гр.д. № 325/2015г., съдът: е признал за незаконно уволнението и е отменил заповед № 8/06.08.2015 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между Р.С.Ц. – И., с ЕГН **********, заемаща длъжността “лекар” на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, и ЦСМП – Видин и ответника е осъден да заплит д.т. по водене на делото и лева деловодни разноски на ищцата.
Така постановеното решение се обжалва от ЦСМП- В. Въззивникът навежда доводи, че обжалваното решение на РС-Видин е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява срещу преценката на събраните доказателства и правните изводи на първоинстанционния съд като излага подробни съображения в тази връзка. По същество на спора въззивникът моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции съдебни разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява е не се представлява. По делото е представена писмена защита , в която моли да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди решжението на първата инстанция.
За да се произнесе, Видинският окръжен съд взе предвид следното:
Р.С.Ц. – И., с ЕГН ********** е предявила иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ срещу ЦСМП В. Същата твърди, че преди уволнението е заемала длъжността „лекар“, като работодателят й незаконосъобразно е издал заповед № 8/06.08.2015г., с която на основание чл.328,ал.1,т.12 КТ е прекратил трудовите правоотношения с нея. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като причини за прекратяването не са посочени, липсват мотиви за уволнението й . Претендирани са разноски.
Ответната страна оспорва иска изтъква в отговора , че ищцата работи едновременнно във филиала на ЦСМП В. в Белоградчик и МБАЛ Белоградчик като се позовава на съпоставка на графиците за дежурства , които обуславят обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. Посочва се , че освен на двете места , ищцата има и частна практика. Моли да бъде отхвърлен иска по чл.344 КТ,ал.1,т.1 като неоснователен.
Видинският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Районен съд приема,че вписаното в заповедта за прекратяване трудовото правоотношение основание за уволнение е между обективните основания за уволнение, предвидени в разпоредбата на чл. 328, ал. 1 от КТ, което предпоставя задължение на работодателя да мотивира заповедта за уволнение - да посочи фактите, които осъществяват основанието за уволнение.
БРС е приел ,че тежестта за доказване на законосъобразността на уволнението е на работодателя - ответник, който в конкретния случай не доказва наличието на такива фактори, които създават обективни предпоставки за невъзможност работника да изпълнява възложените му трудови задължения. На следващо място приема, че основен порок на издадената заповед за уволнение, водещ и до нейната отмяна е липсата на каквато и да е мотивировка, довела до реализиране субективното потестативно право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т.12 КТ да прекрати едностранно съществуващото между него и ищеца трудово правоотношение, тъй като уволнителната заповед изобщо не съдържа мотиви, на базата, на които да се обоснове твърдението на работодателя, че служителят е в състояние на обективна невъзможност да изпълнява задълженията, произтичащи от трудовия договор, като работникът трябва да знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното му уволнение, за да може да ги обори при оспорването на законността му пред съда.
Решението е правилно и законосъобразно постановено, а изложените от първонистанционния съд пространни мотиви се споделят изцяло от въззивния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящия състав препраща към тях.
Неоснователно е релевираното оплакване във въззивната жалба, че в заповедта за прекратяване трудовото правоотношение изрично е посочено правното основание - чл.328т.12 от КТ и ефектът на прекратяване трудовия договор настъпва с изтичане на предизвестието(поради декларативния характер на заповедта, с която се прогласява настъпило вече прогласяване), поради което неправилно съдът с атакуваното решение е приел, че липсват мотиви в атакуваната Заповед. Действително основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор, която се изразява в това, че при създадена нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно, като обективната невъзможност може да произтича както от работника или служителя, така и от работодателя. Основното е да са налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат от независими от работника или работодателя фактори. За да се установи дали субективното право на уволнение работодателят е упражнил законосъобразно, следва последният, чиято е доказателствената тежест в конкретния случай да докаже наличие на непреодолими причини извън волята на страните по трудовия договор.Това не е направено от работодателя по делото. Не е достатъчно в заповедта за прекратяване трудовото правоотношение само да се посочи обективна невъзможност за изпълнение трудовия договор и правното основание, без изрично да е посочено в какво се изразява тази "обективната невъзможност". По този начин е нарушено правото на защита, тъй като работникът поради незнанието на тези фактически обстоятелства не би могъл да осъществи ефикасна защита, оборвайки ги.
Въззивният съд не споделя и оплакването, че първоинстанционният съд неправилно приема в мотивите на атакуваното съдебно решение, че работодателят сочи фактически твърдения за уволнението едва в съдебно производство.
Констатациите на първоинстанционния съд са законосъобразни и основани на доказателствата по делото, тъй като в конкретния случай в заповедта за прекратяване трудовото правоотношение липсват формулирани мотиви относно основанието за уволнение, както правилно е прието от районен съд. За първи път в писмения отговор и в съдебно заседание процесуалният представител на ответника сочи причините за издаване заповедта-упражняването на труд по две трудови правоотношения и несъвместимост на работните графици и тези за дежурствата в двете лечебни заведения. Не е допустимо по посочения начин да се въвеждат фактически твърдения за основанието за уволнение, които не се съдържат в атакуваната заповед.
Що се касае до цитираната във въззивната жалба съдебна практика,същата е неотносима към настоящия правен спор и не касае настоящия казус, поради което не следва да бъде съобразявана от въззивния съд. Правнорелевантна е практиката на ВКС, посочена и правилно съобразена от първата инстанция.
На основание гореизложените съображения следва да се потвърди атакуваното съдебно решение,като правилно и законосъобразно постановено. Направени по изложените съображения, крайните изводи на въззивния съд по съществото на спора съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение на БРС следва да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.
Воден от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС-Белоградчик , постановено на 23.11.2015 г. По гр.д. №325 по описа за 2015 г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: