О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 250

Видинският окръжен съд – наказателно отделение    в закрито заседание       на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, разгледа в състав:

                                                            Председател: Л. Л.

                                                                    Членове:В. С.

                                                                                   Р. Д.                                  

докладваното от съдията Л. ЧНД № 309  по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази следното:         

            С постановление №48/2015 от 27.07.2015г., Районна прокуратура- Кула, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НКП е прекратила наказателното производство по ДП № 291 ЗМ- 26/2015г., по описа на РУ- Кула, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК.

            С определение № 37/27.10.2015г. по ЧНД № 171/2015г., по описа на Районен съд – Кула, постановено в производство по чл.243, ал.4 от НПК, с което по съображения, че Директора на РДГ не е легитимиран да обжалва постановлението за прекратяване, е оставена без разглеждане жалбата на Директора на РДГ- Берковица срещу горното постановление, като недопустима.

            От С. М. К. – Директор на РДГ- Берковица е подадена жалба против цитираното определение на КРС. В жалбата се развиват съображения, че определението е в противоречие с наказателно- процесуалните правила. Иска се да бъде отменен обжалвания съдебен акт.           

            Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Видно от атакуваното определение, първоинстанционния съд, след неправилни разсъждения, е направил верен извод. КРС е визирал: „…В случая се касае за престъпление против отделен стопански отрасъл, а за такъв вид престъпления не може да има пострадал по смисъла на ПИК, защото обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране и сигурността на отделния стопански отрасъл в страната, за които прокурорът като държавен орган има задължение да следи.“ Не е ясно как от обекта на престъплението КРС е преценил, че при този вид престъпления не може да има пострадал, а споменаването на задълженията на прокурора е напълно без връзка с тази преценка. Всъщност, обратното е вярно – от престъплението по чл.235, ал.1 от НК може да има пострадал. По смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. През призмата на тази норма ВРС е следвало да прецени дали жалбоподателя отговаря на всички изисквания, за да има качеството на пострадал, респ. за да има процесуалното право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че от изпълнителните деяния по чл.235, ал.1 от НК, съответното юридическо лице, стопанин на съответния горски фонд, може да търпи вреди от деянието, предмет на обвинението и евентуално да отстоява впоследствие като страна в съдебното производство свои права и законни интереси. Престъплението по чл.235, ал.1 от НК е резултатно и от него определено може да има пострадал по смисъла на чл.74 от НК. В тази насока следва да се има предвид и това, че поначало понятието за вреди включва и несъставомерните общественоопасни последици.

            В крайна сметка, независимо от неправилните разсъждения, извода на КРС, че жалбоподателя не е пострадало лице и не е легитимиран да обжалва прокурорското постановление за прекратяване, е верен.

 В производството по чл. 243, ал. 4 от НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в чл.243, ал.3 от НПК. Те са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото е прекратено наказателното производство, и пострадалите от престъплението, които в съдебната фаза на процеса могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Пострадал, по смисъла на чл. 74 от НПК, е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Само за тези лица при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението.

 В конкретния случай пострадало лице е ощетеното ЮЛ Северозападно Държанво предприятие, респ. съответното Държавно горско стопанство /както правилно е посочено в самата жалба/, но такова не е Директора на РДГ – Берковица. Това, че РДГ по регламент е контролен орган спрямо горските стопанства, не я прави ощетено ЮЛ. Правен интерес от обжалване на прокурорското постановление за прекратяване има ЮЛ претърпялото вреди от деянието, но това не е РДГ.  Жалбата на Директора на РДГ не представлява надлежна жалба по чл.243, ал.3 от НПК, с която се инициира производство по цитирания и следващите текстове от НПК пред Съда, респ. пред КРС.

            По горните съображения ВОС намира, че въззивната жалба на С. М. К.- Директор на РДГ- Берковица е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Определението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено. РДГ- Берковица може да сигнализира органите на Прокуратура за иницииране на наказателно производство или за разпореждане по компетентност с оглед чл.243, ал.9 от НПК, но  няма качество на лицата регламентирани в чл.243, ал.3 от НПК, респ.  на ощетено ЮЛ, а Директора на РДГ не е представител на такова.     

            Предвид горното, Съдът

           О П Р Е Д Е Л И :

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 37/27.10.2015г. по ЧНД № 171/2015г., по описа на Районен съд – Кула.

            Определението е окончателно. 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: