Видински окръжен съд наказателна колегия
в открито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.
ЧЛЕНОВЕ: С. С.
Л.Л.
при участието на секретаря Н.К.
и прокурора М. И. като разгледа
докладваното от съдията Л. Л.
ЧН дело №279 по описа за 2015 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.16 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на Окръжна прокуратура-Видин за насрочване и разглеждане на молба №81/3-451-14 от 03.11.2015г. на Генералната прокуратура на Руската Федерация за екстрадиция на И.А.Ц. – роден на ***г. в Украйна, унгарски и руски гражданин, направено от Генералната прокуратура на Руската Федерация.
Искането се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Видин.
В съдебно заседание исканото лице И.А.Ц. изрази съгласие за незабавна екстрадиция, като обясни, че го прави доброволно и разбира последиците.
Защитникът на исканото лице – адвокат Ц.И., подкрепи изразеното от И.А.Ц. съгласие за незабавна екстрадиция.
След като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното:
С писмо №99-Е-151/15 от 12.11.2015г. на Министерство на правосъдието е постъпила във Върховна Касационна прокуратура отдел „Международен” молба на Генералната прокуратура на Руската Федерация, ведно с официалните документи за екстрадиция, придружени със заверени преводи на български език.
Видно от Постановление за възбуждане на наказателно дело и неговото приемане в производство от 18.02.2010г. на началника на отделение СО№4 на СУ при УВР гр. Мурманск, е възбудено наказателно дело по признаците на престъплението по чл.30 ч.3-159, ч.4 на НК на РФ. Видно от Постановление за обявяване за издирване от 02.04.2012г. на началника на отделение СО№4 на СУ при УВР гр. Мурманск, е постановено да се обяви за издирване гражданинът И.А.Ц. – роден на ***г. в Украйна. Видно от Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 11.04.2014г., издадено от старши следовател на СО№4 на СУ на УМВР на Русия в гр. Мурманск, е постановено да бъде привлечен И.А.Ц. – роден на ***г. като обвиняем по наказателно дело №1-371, като му бъде предявено обвинение в извършване на престъпление, предвидено от ч.3 на чл.30, ч.3 на чл.159.5 от НК на РФ. Описанието на престъплението е следното: И.А.Ц., действайки съвместно и съгласувано с Ю.Н.С., за период от време от 06.16часа на 16.10.2008г. до 19.00 часа на 06.11.2009г. с умисъл за кражба на чуждо имущество в голям размер чрез измама, с користни подбуди, с цел получаване на лична материална изгода, като се обърнал във филиал на ОЗАД „*” в гр.М., намиращ се на адрес гр.Мурманск, ул.”П.”д.*, се е опитал да открадне парични средства принадлежащи на филиала на ОЗАД „Россия” в гр.Мурманск в размер на 3 950 000 рубли, въпреки това И.А.Ц. съвместно с Ю.Н.С. не са успели по независещи от тях обстоятелства да доведат своите престъпни действия до края, тъй като изплащането на застрахователната сума от филиала на ОЗАД „Россия” в гр.Мурманск бе преустановена във връзка с обръщение на правоохранителните органи със заявление по факта на извършване на мошенически действия. В случай на довеждане на И.А.Ц. и Ю.Н.С. на своите съвместни престъпни действия докрай на собственика – филиала на ОЗАД „Россия” в гр.Мурманск би била причинена имуществена щета в размер на 3 950 000 рубли, тоест, в голям размер. Видно от Постановление за обявяване на обвиняем /осъден/ за международно издирване, съставено от старши оперативен упълномощен на ОНИ на отдел на полиция №1 на УМВР на Русия в гр.Мурманск, И.А.Ц. е обявен за международно издирване с цел екстрадиция.
Двете държави молещата и замолената, са ратифицирали Европейската конвенция за екстрадиция от 13.12.1957г., поради което посоченият международен акт следва да намери приложение. Настоящият случай попада в предметния обхват на ЗЕЕЗА така, както той е определен в чл.2 и чл.4, ал.1 от същия закон. Налице е молба за екстрадиция, издадена от компетентните органи на сезираща държава и комплектована с необходимите, съгласно чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА документи, способна да задвижи екстрадиционното производство.
Налице са условията на чл.5, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗЕЕЗА. Деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава. По българският наказателен кодекс за такова деяние, респ. чл.213 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 3 години, а по наказателния кодекс на Руската Федерация, с оглед приложеното извлечение от НК на РФ, за деянието е предвидено и наказание „лишаване от свобода” до 5 години, т.е. изпълнено е изискването на чл.5, ал.1 от ЗЕЕЗА. От приложените доказателства е видно, че не са налице положителни или отрицателни предпоставки на чл.6 от ЗЕЕЗА. Исканото лице не е български гражданин и не му е предоставено убежище в република България. Няма данни лицето да се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България и, че не е наказателно отговорно съгласно българското законодателство.
Не са налице и основанията за постановяване на отказ за екстрадиция по чл.7 от ЗЕЕЗА. Предвид деянието за което исканото лице е привлечено като обвиняем, не се касае за политическо или военно престъпление. Разглеждането на делото не ще бъде извършено от извънреден съд. Наличните доказателства изключват извод, че екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основание, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения. Не може да се приеме, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания. Също така, няма основание да се приеме наличие на опасност лицето да бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието, съгласно изискванията на международното право. Няма данни престъплението да е амнистирано или наказателната отговорност да е погасена по давност /с оглед времето на извършване на престъплението, предвиденото наказание и съобразно чл.15, ч.3 и чл.78, ч.1, б. „б“ и ч.3 от НК на РФ, както и по НК на РБ, респ. чл.80, ал.1, т.4 във вр. с чл.81, ал. 2 и 3 от НК, регламент уреждащ давност за наказателно преследване от 7 години и половина, считано от 2009г./. Предвид горното се установи, че не са налице основанията по чл.7 от ЗЕЕЗА.
При това положение и с оглед изразеното съгласие от исканото лице И.А.Ц. за незабавна екстрадиция по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗЕЕЗА и с оглед чл.19, ал.3 от ЗЕЕЗА съдът следва да постанови решение за незабавна екстрадиция в срок до 24 часа.
Предвид горното
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл.19, ал.3 от ЗЕЕЗА, по молба №81/3-451-14 от 03.11.2015г. на Генералната прокуратура на Руската Федерация, незабавна екстрадиция на И.А.Ц. - роден на ***г. в Украйна, унгарски и руски гражданин, с документ за пътуване – лична карта №164163RA, издадена на 22.03.2013г. от компетентните унгарски власти и по сведение на компетентните руски власти притежаващ руски паспорт РФ-642486372 и РФ-4708209144 във връзка с повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.30, ч.3 и чл.195.5, ч.3 от Наказателния Кодекс на Руската Федерация.
ВЗИМА по отношение на И.А.Ц., със снета по-горе самоличност, мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от днес до фактическото му предаване на Руската Федерация.
Исканото лице И.А.Ц. да бъде настанен в Затвора - София, на основание чл.260 от ЗИНЗС.
Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Върховна Касационна прокуратура и на Министъра на правосъдието.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.