Р Е Ш Е Н И Е № 106
гр. Видин 17.11. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
година, в състав:
Председател: И. И.
Членове: В. С.
Р. Д.
при секретаря Н.К. и в присъствието на прокурора М. К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД № 237 по описа за 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувато по въззивната жалба на подсъдимия И.И.И., подадена в лично качество, срещу присъда №145, постановена на 10.09.2015 г., по н.о.х.д.№31 по описа за 2015 година на Районен съд – Белоградчик.
С присъда №145, постановена на 10.09.2015 година по н.о.х.д.№31 по описа за 2015 година на Районен съд – Белоградчик, подсъдимият И.И. ***, е признат за виновен в това, че на 23.08.2014 г., в село К., община Д., област В., в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. И. ***, че на следващия ден ще му върне заетата от него сума от 1000/хиляда/ лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 1000/хиляда/ лева, престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1 отНК, във вр. с чл. 29, ал.1,б.“а“ и „б“ от НК, поради което и на същото основание във вр. с чл.36 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и седем месеца, при режим на изтърпяване „строг“, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от типа „затвор“, като на основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 10.02.2015 година до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия М. И. А. сумата от 1000/хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 23.08.2014 година до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски.
В законоустановения срок подсъдимият И.И.И., в лично качество е написал пространна въззивна жалба, в която твърди, че е невинен и е осъден неправилно – освен, че атакува размерът на присъдата, но и твърди, че „престъпление не съм извършил, но и действието ми не може да се третира като такова.“ . Твърди, че атакуваната присъда е неоснователна и противозаконна. В жалбата не се излагат доводи относно така посочените основание, а се обсъждат основно два въпроса – че дадената от него в залог жълта монета на свидетеля А. е била златна и много скъпа, и е подменена от свидетеля с друга, която не е златна, и вторият въпрос, на който се отделя много внимание в жалбата е това, че както твърди подсъдимия, свидетелят Антонов се занимава с лихварска дейност и фактически той действиетелно му е дал заем в размер на 1000лева, като е трябвало да върне 2000лева, в които влизали дадените в заем 1000лева, лихва в размер на 600лева и 400лева, представляващи сумата, която семейството на свидетеля В. В. дължало на свидетеля А..
Със жалбата се иска да бъде отменена първоинстанционната присъда като неоснователна и противозаконна, поради което подсъдимият моли делото да бъде прекратено, а той пуснат на свобода, за да лекува краката си.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че жалбата е неоснователна, а акуваната присъда правилна и законосъобразна, поради което моли присъдата на БРС да бъде потвърдена.
На подсъдимият бе назначен служебен защитник и в съдебно заседание, се поддържа, че атакуваната присъда е неправилна единствено в частта, с която е определен размера на наказанието, за която се твърди, че е необоснована. Иска се изменяване на атактуваната присъда в посочената част, като след преценяване тежестта на наложеното наказание, по преценка на съда, същото да бъде редуцирано и намалено по справедливост.
В последната си дума, и в лична защита, подсъдимият продължава да твърди, че не е извършил престъпление, поради което моли да бъде оправдан изцяло.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във жалбата и множеството допълнения към въззивната жалба и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира жалбата за неоснователна, както и намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено, и подсъдимият не отрича, че подсъдимият И.И.И., на 21.08.2014 година, непосредствено след освобождаването му от затвора, заминал за село К., община Д., област В., и отишъл в дома на свидетеля В. В.. Представил се за близък приятел на брат му, който към този момент бил в чужбина, но с когото били заедно в затвора. Останал на гости и на 23.08.2014 г. обяснил на В., че му се налага да се прибере в С., за да си вземе дрехите от квартирата, но няма пари и му трябват в заем само за един ден. В. нямал такива налични и му предложил да поискат от свидетеля А., което и сторили заедно с подсъдимия. Той обяснил на А., че му трябват в заем хиляда лева, които обещал да върне на следващия ден и предложил в залог една жълта монета, за която казал, че е златна и много скъпа. Видно от показанията на А., същият се усъмнил в това, същата да е златна, но познавайки се добре със свидетеля В., му дал в заем исканата сума от 1000/хиляда/лева. След като получил сумата, подсъдимият помолил свидетелят В. В. да го закара с автомобила си, марка „А. ...“до град С.. След като тръгнали за столицата, по пътя подсъдимият И. съобщил на В., че трябва да се отбият и спрат в едно монтанско село, за да вземе и от там някакви пари от свой братовчед, предназначени за пътните разходи по пътуването до С., което и направили. Подсъдимият действително получил 40лева, които обаче не е предоставил на В. за разноските по пътуването. След това подсъдимият И. наредил на В. да се върнат в М., където от „Билла“ си закупили храна. На излизане от магазина, подсъдимият поискал на В. мобилния му телефон, същия му го предоставил и отново влязал в магазина. Когато излязал, подсъдимият го е нямало, заедно с мобилния телефон на свидетеля. Последният го чакал дълго, но подсъдимият така и не се появил, поради което свидетелят В. се върнал у дома в село К., където установил още, че и друг мобилен апарат липсвал. Както установява и първоинстанционният съд, от този момент нататък, подсъдимият И. изчезнал и повече не се обадил, нито върнал на свидетеля В. мобилните телефони, нито върнал сумата, взета от свидетелят А., нито пък си поискал дадената в залог на свидетеля А. жълна монета.
Същевременно от приложената по досъдебното производство справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като по посочените от първоинстанционния съд две присъди – по н.о.х.д.№177/2009 г. на РС Берковица и по н.о.х.д.№42/2013г на РС Берковица , съответно по първата е приложена разпоредбата на чл.66 НК, а по втората е отсъдено ефективно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ , като и двете присъди са изтърпяни на 20.08.2014г. с условно предстрочно освобождаване и остатък от три месеца и осем дни. Преди да са изминали пет години от изтърпяването на наказанията по двете осъдителни присъди, подсъдимият извършил и деянието по което се води настоящото производство, поради което е налице чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК.
І. По служебната проверка:
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка БРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на подсъдимия по съответния състав на НК, по който му е повдигнато обвинение и е наложил справедливи наказания.
От така установената фактическа обстановка, базираща се както на събраните свидетелски показания и приложените писмени доказателства, съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е направил своите правни изводи относно съставомерността на деянието както от обективна страна, така и от субективна страна, за което подробно е изложил своите мотиви.
ІІ. По оплакванията в жалбата :
Както посочи по-горе съдът, основните оплаквания във въззивната жалба са, че атакуваната присъда е неоснователна и противозаконна, които оплаквания съдът намира за неоснователни, поради следните съображения:
В съответствие с установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която въззивният съд приема изцяло, вземайки впредвид доказателствата на които се основава същата, съдът приема, че атакуваната присъда е както основателна, така и при постановяването й съдът счита, че е спазен материалния закон, а именно: безспорно е установен факта, че на посочената инкриминирана дата подсъдимият И. е поискал и получил в заем от свидетелят М. А. сумата 1000хиляда/ лева, което се установява както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите А. и В.. Пак от същите устни доказателства, безспорно е установено също, че уговорката за връщането на тази сума е била за следващия ден, както и безспорно е установено, че за да убеди свидетелят А. да му даде в заем пари, му е предоставил една жълта монета, за която също безспорно е установено най-вече от самите обяснения на подсъдимия, че на следващия ден когато върне парите, ще си получи обратно монетата - „Казах на М., че имам златна монета и му предложих да му я дам докато му върна парите“/л.80 от н.о.х.д.№31/15г./. Безспорен е и факта, че парите не са върнати на свидетеля А., като подсъдимият сочи като причина това, че получил белодробна емболия и бил в болница в „Пирогов“, без да се сочи както времето, през което е пребивавал в болница, така и не се сочат каквито и да било други доказателства в тази насока, поради което съдът приема това твърдение като недоказана защитна версия. От така установените безспорни факти, съдът намира, че правилно първоинстнационният съд е стигнал до извода за наличие на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, извършено от подсъдимия И. – а именно – че на инкриминираната дата – 23.08.2014г, в село К., община Д., област В., подсъдимият И., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. И. ***, че на следващия ден ще му върне заетата от него сума от 1000/хиляда/ лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 1000/хиляда/лева, при условията на опасен рецидив, което подсъдимият е извършил при пряк умисъл. Че този извод на първоинстанционният съд е правилен, се доказва и от действията на подсъдимия впоследствие след вземането на посочената сума в заем – след вземенето на парите от А. и други 40лева от монтанско село, същият е изоставил свидетелят Витков, който го е возел с личното си моторно превозно средство и то без дори да му заплати за возенето. Нещо повече, в обясненията си по делото относно тези си действия, на л.81 от първоинстнационното дело подсъдимият е заявил, че „В деня, в който М. ми даде парите, с В. тръгнахме за С., но не успяхме да стигнем. Не искам да давам показания за това.“ Съдът намира, че с това си поведение подсъдимият доказва и факта, че така и не е имал намерение да върне сумата, взета в заем.
С оглед на горните съображения, съдът намира и оплакването за необоснованост за неоснователно, тъй като съдът в хронологичен ред е описал доказаните обстоятелства във връзка с деянието, извършено от подсъдимия като подробно се е мотивирал както относно признаците на деянието, така и относно определяне и индивидуализиране на наказанието.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на подсъдимия относно това, че дадената от него в залог жълта монета на свидетеля А. е била златна и много скъпа, и е подменена от свидетеля с друга, която не е златна, както и това, че свидетелят А. се занимава с лихварска дейност и фактически той действително му е дал заем в размер на 1000лева, а е трябвало да върне 2000лева, в които влизали дадените в заем 1000лева, лихва в размер на 600лева и 400лева, представляващи сумата, която семейството на свидетеля В. В. дължало на свидетеля А., тъй като:
- относно дадената монета, по делото се установи, че подсъдимият освен, че е твърдял, че е златна и много скъпа – 22000лева, от една страна, а от друга, че след като върне заема на следващия ден, ще си я получи, а всъщност, не само че не върнал заема, но дори така и не потърсил тази толкова скъпа монета до подаването на жалба до ОД на МВР- Видин на 26.08.2014 г. Твърденията на подсъдимия, че изпратил свой приятел да я търси, не намира подкрепа в нито едно от събраните доказателства. В тази връзка и първоинстанционният съд е изложил подробно своите съображения, които въззивният съд приема изцяло. Освен това от показанията на свидетелят Витков пред съдия/л.23-24 ДП/, е видно, че Антонов още при предоставянето на монетата „М. като видя монетата каза, че според него не е златна и че ще му даде парите само заради мен“.
- подробни съображения първоинстанционният съд и изложил и във връзка с множеството жалби адресирани до съда със твърденията, че свидетелят А. осъществява лихварска дейност и всъщност той трябва да бъде съден, а не подсъдимия. Въззивният съд в тази насока следва да добави, че това твърдение на подсъдимия е също защитна негова теза, която се е появила едва в съдебната фаза.Освен това, този извод на съда се подкрепя и от показанията на свидетеля Витков, дадени пред съдия/л.23-24 ДП/, приобщени по съответния ред, от които е видно, че когато е взел парите в заем от А., въобще не са разговаряли за някаква лихва - „М. даде на И. сумата от 1000лева назаем с уговорката, че И. ще му ги върне още на следващия ден“.
Относно искането на служебнвия защитник на подсъдимия за корекция на така определения размер на наложеното наказание, съдът не намери основания за това, тъй като видно от мотивите на първоинстанционния съд, същия подробно и обосновано се е мотивирал относно налагането на наказанието при наличието на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК, въз основа на което съдът е определил размера на наказанието под най-ниския предел, предвиден в НК.
С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.388 във вр. с чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №145, постановена на 10.09.2015 година по н.о.х.д.№31 по описа за 2015 година на Районен съд – Белоградчик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.