МОТИВИ КЪМ ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 95 ОТ 30.09.2015 Г. ПО ВНЧХД № 203/2015 Г. ПО ОПИС НА ВОС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Производството е по реда на гл. ХХI от Наказателно-процесуалния кодекс.

Образувано е по повод на въззивна жалба подадена от подсъдимия Г.К.К. срещу Присъда № 275 от 29.06.2015 г., постановена по НЧХД № 351/2015 г. на Районен съд – Видин в частта й, с която подсъдимият Г.К.К. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във връзка с чл.148, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, във връзка с чл.147, ал.1,пр.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА" в размер на 1000 лева, а предявеният граждански иск в наказателното производство е частично уважен, като подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 1000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.04.2013 г. до заплащане на съответна сума.

Във въззивната жалба се подържа, че обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, поради което се моли въззивният съд да я отмени и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Г.К.К. за невинен за извършено престъпление по чл. по чл.148, ал.2, пр.1, във връзка с чл.148, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, във връзка с чл.147, ал.1,пр.1 от НК,  като го оправдае по повдигнатото обвинение. 

 

 

 

 

 

 

 

 

С определение от 29.06.2015 г. въззивният съд в настоящия си състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че за правилното решаване на делото не е нужно попълването му с нови доказателства. Доказателствени искания не са направени от страните. Съдът служебно също не намери основания за събиране на доказателства.

 

 

 

 

Ето защо, делото беше решено при наличните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред ВРС.

 

 

 

 

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция защитникът адв. М. поддържа съображенията си, изложени пред първата инстанция и моли съдът да отмени обжалваната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение.   

Частният тъжител в лична защита моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият в последна си дума заявява, че е невинен.

 

 

 

 

 

 

 

 

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като обсъди доводите в жалбата и писменото допълнение към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в рамките на въззивна проверка, очертани с чл. 314 НПК, провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното цялостно отменяване и постановяване на нова присъда, поради следните съображения:

 

 

 

 

Първата инстанция е събрала всички достъпни доказателства, като е провела достатъчно пълно и всеобхватно съдебно следствие. Събрани са доказателства, както в подкрепа на обвинителната, така и в полза на защитната теза. Правото на страните да сочат доказателства не е било ограничено.

 

 

 

 

Независимо от горното обаче, събраните по делото доказателства не са били адекватно анализирани. Районният съд е допуснат процесуално нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, като превратно е изтълкувал част от доказателствата по делото, без те да са обсъдени съвкупно и в съответствие със закона и с правилата на логиката.

РС неправилно е приложен и материалния закон.

 

 

 

 

При преценката на доказателствата, които са били събрани по време на съдебното следствие пред първата инстанция, въззивният съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, поради което възприе за установено следното:

Тъжителят П.Д.Ц. изпълнява длъжността „Сътрудник по охраната" в Областно звено „Охрана", към Главна Дирекция „Охрана", гр.София при Министерството на правосъдието на Р.България. На 26.03.2013г. същият е бил дежурен на работа в сградата на Съдебна палата гр. Враца. Същия ден - 26.03.2013г. около 09.20ч. в сградата, където се помещава Районен съд- гр.Враца, влязъл поде. К. с цел да отиде до „Бюро съдимост". Преминавайки през пропускателния детектор същият издал звуков сигнал. Дежурните сътрудници по охрана към ОЗО Враца , които работели на входа накарали подсъдимия да извади всички вещи и да ги сложи в тарелка до пропусквателната рамка. Подсъдимият им казал, че „може да има метална нишка на слипа"си . Обръщайки се към тъжителя Ц. и св. Х. им казал - „Какви сте вие" и влязъл в Съдебната палата, отправяйки се към Бюро „Съдимост". За да не създават хаос и да не спират действията по пропускане на граждани в Съдебната палата Ц. и Х. не спрели подсъдимия. След като последния си свършил работата, излизайки от сградата на Съда бил спрян от тъжителя Ц. , който го помолил да влезе в дежурната стая , за да му напише разпореждане за спазване на вътрешния ред. В стаята бил св. Р., който към онзи момент е бил дежурен по видеонаблюдение. Той отишъл и отворил вратата на стаята за да влязат тъжителя и подсъдимия, след което продължил работата си. Тъжителя Ц. съставил протокол с който разпоредил на подсъдимия „при посещение на сградата на СП Враца или друга сграда на съдебната власт да спазва вътрешния ред в сградата и спазва етичния кодекс". К. отказал да подпише разпореждането, но написал възражение. Св. Р. се подписал като свидетел по отказа на подсъдимия да подпише протокола с отдаденото разпореждане. Един от екземплярите на документа е даден на подсъдимия, който в указания в разпореждането срок го е обжалвал пред Административен съд Враца по реда на АПК. „Протестът" на К. бил входен в деловодството на Административен съд Враца на 02.04.2013 г. Делото било насрочено и гледано в публично съдебно заседание на 15.05.2013г. Съдът се е произнесъл с решение от 14.06.2013 г. като е отменил обжалваното разпореждане, което решение на съда било обжалвано пред Върховен Административен съд. Делото е било разгледано от ВАС, с участието на прокурор в открито с.з. на 19.03.14 г. и с решение от 25.04.2014 г. е оставено в сила решението на АС Враца.

В подадена жалба/наименована като протест/ до Административен съд-Враца, подсъдимият К. изразил недоволство от служителите по охраната, като изложил в писмен вид, че „ П.Д.Ц..... под предлог, че не му говоря на вие, започна да ме дърпа и бута и в нарушение на всякакви норми бях издърпан насила в едно помещение и ми написаха скалъпено предупреждение",

Основния спорен въпрос по делото е дали изразът, който е изложен в жалба до административния съд Враца, че „П.Д.Ц..... под предлог, че не му говоря на вие, започна да ме дърпа и бута и в нарушение на всякакви норми бях издърпан насила в едно помещение и ми написаха скалъпено предупреждение“, е съставомерено по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, във връзка с чл.147, ал.1,пр.1 от НК.

            Данните по делото сочат, че подсъдимият не само не е  нарушил правни забрани, а е упражнил конституционно гарантираното му право на жалба по въпроси във връзка с защитата на неговите права и законни интереси.

В инкриминирания израз в частната тъжба жалба липсват твърдения за конкретни факти и обстоятелства, които да са позорящи за честта и достойнството на служителя на ОЗО, а има оценки за неговата работа, която подсъдимият е възприел и оценил като нарушение на всякакви норми и съставяне на скалъпено предупреждение. Тази оценка не би могла да бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите, защото е плод на вътрешни преживявания и възприятия на засегнатите лица. Няма обективни обстоятелства, които да опровергаят или да потвърдят верността на тези субективни възприятия. Налице са съждения, умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на гражданите. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Следователно, те не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление. За разлика от мненията и оценките, каквото представлява съдържанието на инкриминираната жалба, „позорящите” факти и/или обстоятелства трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им.

В своята практика ВКС приема, че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване (спр.. Р № 80-98-II н. о.). Текущата практика на ЕСПЧОС следва прогласената в чл. 10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото и на мнението на индивида (спр., решението по делото Обзървър и Гардиян срещу Великобритания). Практиката на ВС и ВКС не се отклонява от принципните положения за свободата на изразяване на мнение и строго разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване лична позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление. Приложението на тези критерии по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази, за които подсъдимият е бил съден, не се съдържат твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителите обстоятелства. В конкретния случай осъденият е упражнил право, регламентирано в чл. 39 от Конституцията на РБ ( Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по к. д. № 1/96 г., Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по к. д. № 16/98 г.), свободно да изрази мнението си. Съгласно чл. 56 от Конституцията на РБ той е упражнил и правото си да сигнализира компетентните органи за констатирани нередности и за да защити ти пред държавните институции свои застрашени или нарушени права. Реализирайки тези си права, подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението "клевета". Известно е от правната теория, че разгласяването, на позорно обстоятелство за другиго винаги е една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, защото то засята честта и доброто име в обществото на адресата на това позорно обстоятелство. Позорното обстоятелство е част от средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е мисловен продукт. Несъмнено, единствено позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за пострадалия, защото води до засягане на обективната му чест и достойнство, неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за него).   За да е извършено деянието клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не е оценка, мнение, критика на факт. В случая установеното по делото поведение на подсъдимия е израз на правото му на жалба и на свободно изразяване на мнение, и не е противоправно и престъпно. В този смисъл трайната съдебна практика изразена с Решение № 104 от 07.03.2013 г. по н.д. № 178/2013 г., III н.о на ВКС и Решение № 299 от 08.08.2012 г. по н.д. №679/12 г., III н.о на ВКС.

            По делото следва да се съобрази, че подадената жалба е уважена с влязло в сила съдебно решение. Тоест успешно е упражнено правото на защита срещу издадения индивидуален административен акт. Оценките на поведението на служителите от ОЗО, дадени в жалбата, адресирана до административния съд са израз на субективното мнение и възприятие за случилото се, което е изразено и адресирано до съда с цел защита на законни права на подсъдимия. Това мнение съдържа критика на фактите, които са свързани с поведението на служителите при съставянето на отменение административен акт и причините, които според подсъдимия са довели до това. Следва да се има предвид общия контекста на цялостното изложение в жалбата, а не само на отделните фрази, вида на документа и адресата, за да се установи и тълкува волята на автора дали е свързан с посочване на факти или на оценка и критика на факти. В случай изнесените оценки и коментари са свързани с целта на жалбата да изтъкне, че издадения административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Няма явно прекрачване на тази цел, поради което не е налице злоупотреба с правото на жалба.

            По изложените правни съображения съдът приема, че деянието не е противоправно, поради което и предаваният граждански иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице предпоставките по чл.45 ЗЗД.

            На основание чл. 190 НПК в тежест на частни тъжител следва да се възложат направените разноски от подсъдимия за всички инстанции, с оглед и на конкретното искане направено в съдебно заседание, които възлизат на 1400 лв. – за адвокатско възнаграждение за всички инстанции.

 С оглед на всичко изложено, въззивният съд постанови своята нова присъда по делото.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 

                                                                                                                     2.