Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав в

публично заседение на двадесет и осми септември , през две хиляди и

петнадесета година, в състав:

Председател: И. И.

Членове: В. С.

Р. Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора ..................., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНЧХД № 164 по описа за 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №58, постановена на 28.04.2015 г. по н.ч.х.д.№208 по описа на Районен съд – Белоградчик, подсъдимият Й.А.Й., живущ ***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че през месеците април и в края на май 2014г., в село Динково, област Видин, в условията на продължавано престъпление, публично приписал престъпления – извършване на кражба, държане на незаконно оръжие и закана с убийство към него, на М.В.Г. ***– престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.147, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което на същото основание и във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000лева.

Със същата присъда, съдът е постановил подсъдимият да заплати на пострадалия М.В.Г. ***, с ЕГН ********** сумата от 300.00лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, като гражданския иск в разликата до пълния предявен размер от 5000лева, е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител направените от него разноски в размер на 400лева, 12лева такса за завеждане на делото и 50лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В законоустановения срок частния тъжител и граждански ищец М.В.Г., чрез защитника си адвокат Л.М. *** е подал въззивна жалба срещу посочената по-горе присъда, тъй като бил недоволен от така определеното на подсъдимия наказание, както и от размера на уважения частично граждански иск и присъденото му обезщетение. В тази насока, пострадалият твърди, че съдът правилно е приел за безспорно и категорично доказано престъплението по чл.148, ал.2 НК, правилно е приел, че същия е претърпял неимуществени вреди, както и правилно е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, но при определяне размера на наказанието, съдът не е съобразил тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, тъй като се касаело за няколко деяния през посочения период, а и извън него. Освен това се твърди, че поради това, размера на обезщетението е неправилно определен и определената сума от 300лева, не отговаря на критерия „справедливост”, въведен от законодателя, по който съдът определя обезщетението за претъпени неимуществени вреди.

Със жалбата се иска да бъде изменена атакуваната присъда, като бъде увеличен размера на наложеното на подсъдимия наказание „глоба”, и същия бъде определен около средния предвиден размер, както и да бъде уважен гражданския иск по справедливост в по-голям размер, съобразно събраните по делото доказателства и претърпените от него действителни неимуществени вреди.

По делото, пак в законоустановения срок е постъпила и жалба от подсъдмия Й.А.Й., чрез защитника му адвокат Ц.И. ***, в която се излагат доводи за неправилност на присъдата, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита и като необоснована присъда, постановена при непълнота на доказателствата.

Иска се по таза жалба да бъде отменена присъдата на БРС и бъде постановена друга, с която подсъдимия бъде оправдан и гражданския иск – отхвърлен.

В съдебно заседание защитата на жалбоподателя Г. - адвокат М., поддържа въззивната жалба, като поддържа, че е напълно съгласен с решението на първоинстнационния съд относно извършеното деяние, с изключение на това, че съдът е приел, че умисъла е евентуален, оспорва жалбата на подсъдмия и моли да бъде увеличен размера на обезщетението, тъй като доверителят му бил изложен пред цялото село.

От своя страна подсъдимият Й., чрез защитата си – адвокат Любен И. оспорва жалбата на жалбоподателя Г. и поддържа своята жалба, като твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е достатъчно конкретизирана жалбата относно датата на извършеното престъпление в първоинстанционния съд, с което е нарушенино правото на защита на неговия доверител. Моли за оправдателна присъда.

Окръжен съд Видин, в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните по делото, събрания доказателствен материал, и след като се извърши служебно проверка на присъдата, с оглед чл.314 НПК, намира за установено от фактическа страна, следното:

Безспорно е установено, че тъжителят и подсъдимият са в крайно влошени взаимоотношения, който факт се установява както от показанията на свидетелят Г./л.50 от делото/, посочен от тъжителя, както и от показанията на свидетелката Донкова/л.65/, която установява, че тъжителят има проблеми с абсолютно всички в селото, посочена от подсъдимия, каквато констатация е направил и първоинстанционният съд.

С оглед указанията за конкретизиране на деянията/л.5/, и след представяне на молбата от тъжителя за конкретизаране/л.9/, първоинстанционният съд е прецизирал обвинението съобразно визирания срок в чл.81, ал.3 от НПК/л.11/, и фактически тъжителят обвинява подсъдимия, че същият му е приписал извършване на престъпления през април и в края на месец май 2014 година, в село Динково, област Видин, пред магазина, притежаван от подсъдимия, а именно: “че притежавам незаконнно оръжие, че съм извършил кражби и че съм му се заканвал с убийство“.

Въззивният съд напълно възприема изводите на първоинстанционния съд относно показанията на свидетеля Г., тъй като същите са категорични по своето същество, свидетелят установява само неща, които сам е чул и както и съдът е констатирал, същите са непротиворечиви с останалия доказателствен материал. Освен това, свидетелят установява и времето и мястото, където са извършени деянията.

Основното възражение на подсъдимия и неговата защита е, че в инкриминираните периоди от време, същият не се е намирал в селото, тъй като имал проблеми със здравето и често отсъствал, тъй като ходел на лечение в болница в град София. Въззивният съд внимателно се запозна с показанията на тримата посочени от подсъдимия свидетели, разпитани на първоинстнационното производство и намира, че нито един от тях не е установил, че точно в икриминираните периоди подсъдимият не е бил в селото: свидетелят И. е установил безспорно, че е возил подсъдимия в град София в средата на март и началото на месец май 2014 г., като „повечето време си беше в къщи“; свидетелката Донкова установява, че е е придружавала в София подсъдимия през месец март и още един път, но с вероятност – „може би в края на април, началото на м.май“/л.65/; свидетелят Петков също установява, че пролетта на 2014 г. е придружавал подсъдимия до болница в град Белоградчик и град София, но „Нямам спомени за кои месеци става дума“. С оглед на горните съображения, съдът намира, че правилно е възприета фактическата обстановка на базата на така събраните и посочени доказателства.

Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвокупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това въззивният съд я възприема изцяло и намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е квалифицирал деянието и справедливо и законосъобразно е приел, че подсъдимият е виновен и го е осъдил. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал относно признаците за съставомерност на деянието.

Окръжен съд Видин, вземайки впредвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

На първо място, съдът след като прецени всички събрани доказателства прие, че действително в инкриминираните периоди подсъдимият е приписал престъпления на тъжителя - че притежава незаконнно оръжие, че е извършил кражби и че му се е заканвал с убийство. Ето защо, съдът намира за правилен извода на първоинстанционния съд за съставомерност на извършеното деяние по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1 от НК, тъй като от обективна страна е налице приписване на престъпленията, посочени по-горе. От субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като се касае за приписване на най-тежкото престъпление срещу личността – убийство, както и кражба и претежание на незаконно оръжие. Към момента на извършване на деянието, а и по- късно няма данни за образувано висящо производство за тези престъпления срещу тъжителя.

Неоснователни са оплакванията в жалбите:

По жалбата на тъжителя М.В.Г.:

Видно от жалбата, Г. е посочил, че правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е извършил престъпление, че правилно е приел, че той е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последима от деянието на подсъдимия и правилно е приложил чл.78а от НК. Изложени са две оплаквания: че съдът не съобразил тежестта на извършеното от подсъдимия и неправилно е определил размера на наказанието, както и че така определения уважен размер на гражданския иск, не отговарял на критерия „справедливост“, въведен от законодателя. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е определил както наказанието на подсъдимия, така и уважение размер на гражданския иск, поради което прие, че оплакванията са неоснователни. Съдът счита, че така определеното наказание е балансирано с определения размер на обезщетението, което би трябвало да въздейства възпитателно както върху подсъдимия, така и върху тъжителя, с оглед влошените им отношения и определеното наказание и размера на обезщетението да им въздейства възпиращо от продължаването на подобни взаимоотношения.

По жалбата на подсъдимия Й.А.Й.: оплакванията са за неправилност на присъдата, постановена в нарушение на материалния закон, при съществено процесуално нарушение, ограничили правото му на защита, и необоснованост на присъдата, постановена при непълнота на доказателствата. Доводите са бланкетно посочени в жалбата, като в съдебно заседание се обсъжда преди всичко нарушението на процесуалните правила. Съдът намира последното за неоснователно, с оглед изложените си съображения във връзка с фактическата обстановка – първоинстанционният съд е положил усилия за конкретизация на тъжбата, тъжителят е направил такава и с определение съдът е извършил конкретизацията, така че не може да се говори за нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Освен това, видно от начина, по който са разпитани свидетелите, посочени от подсъдимия, става ясно, че подсъдмият се е защитавал именно за извършени престъпления през април и края на май 2014 година.

Твърдението, че присъдата е неправилна, тъй като деянието не било доказано, поради разпит само на един свидетел също е неоснователно, за което съдът е изложил съображения по-горе. Поради това, съдът намира, че и оплакванията за нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяване на присъдата при непълнота на доказателствата са неоснователни.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че присъдата, е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №58, постановена на 28.04.2015 г. по н.ч.х.д.№208 по описа на Районен съд – Белоградчик за 2014 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.