МОТИВИ  ПО ПРИСЪДА №40/17.09.2015 Г. ПО НОХД №143/2015 Г. ПО

ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД -  ВИДИН.

 

 

В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 Съдът изготви следните мотиви по НОХД №143 по описа за  2015 година на Видински окръжен съд, както следва:

 

            Делото е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура град Видин, с който е повдигнато обвинение срещу Ц.И. ***,  за това, че на 11.12.2014 г., в тъмната част на денонощието се е движел от град Видин в  посока град Кула с лек автомобил Марка „Ф.“, модел „П.“, с ДК №........, и около 18.30 часа на  път ­­11-4/В.-К./, в района на пътен възел /надлез/“Н.“, образуващ се от главен път Е-79 и път 11-4, се е движел със скорост 67км/ч. на къси светлини извън населено място, като пътната настилка била хлъзгава поради влажността от мъглата и ниската температера – 1 градус по Целзий, като нарушил правилата за  движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно – чл.5, ал.1, т.1, предл.1 и ал.2, т.1, предл-2 от ЗДвП и чл.3, т.1 и т.2 от ППЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.77 от ЗДвП и чл.139 от ППЗДвП; чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвп и чл.10, ал.1, т.1, б.“а“ от ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Г. ***, поради което е обвинен за престъпление по чл.343, ал.1 б.в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна  прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че поддържа обвинението така както е подвигнато с обвинителния акт и поддържа на подсъдимия да бъде наложено наказание около минималния размер, предвиден в закона, с приложение на чл.66 от НК.

По делото са постъпили писмени молби от наследниците на пострадалия Г.М.М. – Р.Л.М. – съпруга и тримата му сина -  А.Г.М., Л.Г.М. и Х.Г. М. за конституирането им като частни обвинители и  същите бяха конституирани като такива. Р.Л.М., Л.Г.М. и А.Г.М. се представляват в процеса от адвокат С. Л. С.-***, който пледира  за наказание около средния размер и има искане за присъждане на разноските, изразяващи се в адвокатски хонорар. Х.Г.М. се представлява в процеса от адвока Д.Б. ***, като  последния пледира за наказание около минималния размер,с приложение на чл.66 от НК, като счита, че подсъдимият е направил всичко възможно, за да запази живота на пострадалия и не е избягал от местопроизшествието.

          Подсъдимият, представляван от защитника – адвокат Г.Г. ***, заяви в съдебно заседание, че желае делото да протече съобразно чл.371 ал.1 от НПК, както и това, че разбира в какво е обвинен, признава се за  виновен по повдигнатото срещу него обвинение, дава обяснения, като заявява, че действително е направил престъпление, тъй като е причинил смъртта на  пострадалия М., но счита, че обвинението не е правилно формулирано. Фактически подсъдимия признава своята част от вината за настъпилия резултат от престъплението, но сочи обстоятелствата, които са довели до настъпването на ПТП, като разбира, че  доказателствата от  досъдебното производство, ще се ползват при постановяване на присъдата и съжалява за стореното.      

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната    съвокупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ц.И.Г. е български гражданин, женен, със средно образование, неосъжда, притежава свидетелство за правоуправление на МПС и  работи като международен шофьор в „С.“ ООД-С., като до настъпилиото ПТП няма регистрирани нарушения на ЗдВП.

На 11.12.2014 година, преди обяд, видно от показанията на свидетеля К.А./л.21 ДП/, с когото подсъдимият е приятел, последният му се обадил и го  помолил да му услужи с неговия лек автомобил, за да си свърши някаква работа, тъй като неговият автомобил  не бил в изправност и действително подсъдимият взел автомобила на свидетеля от село С., който е с данни -  лек автомобил Марка „Ф.“, модел „П.“, с ДК №......., за  да го ползва. На същата дата, в тъмната част на денонощието, около 18.30 часа, подсъдимият се е движел с този автомобил в посока от град В. към град К.. Когато се намирал на на  път ­­11-4 /В.-К./, и конкретно в района на пътен възел /надлез/“Н.“, образуващ се от главен път Е-79 и път 11-4, той се е  движел със скорост 67км, видно от съдебната автотехническа експертиза/л.33-40 ДП/. Точно когато лекия авмобил е бил в края на зоната на изкачване на надлеза, по хоризонталната част на надлежа в посоката, в която се е движел и автомобила, се е движел и волосипедист – пострадалият Г.М.М.,  без светлоотразителна жилетка, като последният се е движел около средата на пътната лента, вместо в края й, както е предписано по закон. Видно от заключението на вещото лице – /39 от ДП/, при това движение,  „долната част от велосипеда, включително и светлоотразителя, който е монтиран в долната част на калника на задното колело на велосипеда е останала невидима за водача на автомобила.“Същевременно метеорологичните условия са били усложнени – имало е гъста мъгла, пътната настилка е била хлъзгава поради наличието на мъгла и ниска температура – 1 градус по Целзий. Срещу автомобила, управляван от подсъдимия се е движел друг автомобил, който е бил на дълги светлини,  които заслепили подсъдимия и които светлини  били сменени с къси такива, едва когато лекия автомобил, управляван от подсъдимия доближил велосипедиста, който се е движел с велосипеда на около 1.80м. от края на  пътното платно. Видно от показанията на свидетеля А.А./л.29 ДП/, който в качеството си автокортрольор е бил на местопроизшествието, при разговор с подсъдмия, същият е обяснил, че насрещно движещия се автомобил „заслепил го и е превключил на къси светлини едва в момента на разминаването, а веднага след разминаването Г. е възприел пред него велосипедист,        който в същото време е „кръшнал“ на ляво. При това положение е написнал спирачките, но не е успял да го заобиколи, тъй като насреща идвал друг автомобил, не е успял да спре, предвид късото разстояние и така го блъснал в задната част“. Забелязвайки в непосредствена близост велосипедиста, подсъдимият направил опит да спре автомобила, видно от дългата спирачна следа – около 40 метра, като при удара скоростта на автомобила била 47 км. При застигане на велосипедиста, блъснал с дясната челна част на автомобила задната част на велосипеда в областта на задната капла.

От изготвените и приложени заключения на автотехническата експертиза,  е установен механизма на ПТП и нанесените травми на пострадалия, а именно – при удара под центъра на тежесттта, вследствие създалия се въртящ момент, велосипеда и  водача му се стоварват върху  предния капак на автомобила, деформирайки го надолу, а велосипедсита получава тежки травми в дясната част на гърдите. След удара автомобила е продължил движението си напред с отконение в дясно, вследствие дефекта в спирачната уредба и  поради факта, че в процеса на движение с блокирали колела, а автомобила е неуправляем. Последвал е удар на предно дясно колело в десния бордюр  и от  породилата се инерционна сила, велосипеда изпаднал странично, а тялото на велосипедиста се е плъзнало по капака на автомобила и като достигнало челното стъкло го е счупило в основата, а автомобила се е отклонил в ляво. Поради дефекта си, автомобилът се е отклонил отново в дясно, а тялото на пострадалия велосипедист се превъртяло и в момента на спиране на автомобила в десния край на пътното платно, е изпаднало странично, чупейки дясното странично огледало и е паднало на лявато си страна върху асфалта. Вследствие настъпилото ПТП, водачът на велосипеда Г.М.М. е починал.

Веднага след удара, подсъдимият се е обадил на тел.112, и на телефон на полицията, което спомогнало за бързото идване на бърза помощ. При идването на органите на реда, видно от показанията на свителите А.А./л.18 ДП/ и Г.И./л.22 ДП/ автоконтрольори, подсъдимият обяснил подробно какво се е случило, а при идването на  бърза помощ, помогнал при повдигането на лекия автомобил, за да  бъде освободено тялото на пострадалия, както и при настаняването му в автомобила на бърза помощ.

Видно от изготвената и приложена съдебно медицинска експертиза/л.27-30 ДП/, при изследването на трупа се е установило контузия на главата с контузия на малкия мозък; остър кръвоизлив в гръдната кухина с ограничаване на дихателната функция на белите дробове,  разкъсване на паренхима, двустранно счупване на  ребра; разкъсване на черния дроб; наличие на алкохол в кръвта  в концентрация 1/58 промила непосредствено след ПТП, наранявания, ожулвания и кръвонасядания по главата и крайниците. Вещото лице сочи, че смъртта се дължи на травматично-хеморагичен шок, усложнен с остра дихателна недостатъчност вследствие излива на кръв в гръдната кухина. Същевременно вещото лице сочи, че в момента на смъртта си, пострадалият е бил повлиян от алкохол и се е намирал на горната граница между лека и средна степен на алкохолно опиянение, като концентрацията на алкохол се установява по безспорен начин от протокол за химическа експертиза/л.45 ДП/. От протокол за химическа експертиза/л.49 ДП/ се установява също, че подсъдимият не е бил употребил алкохол, тъй като наличието на алкохол в  кръвта му показва 0,00 промила.

Горната фактическа обстановка се установява от всички доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК – протокол за оглед на местопроизшествието/л.9-14/, фотоалбум /л.15-17/, протоколи за разпит на свидетелите, съдебно медицинска експертиза/л.27-30/, автотехническа експертиза/л.33-41/, свидетелство за съдимост/л.89-90/. Няма проворечия в събраните гласни доказателства, които от своя страна се подкрепят от всички останали писмени доказателства, описани по-горе, поради което Съдът ги кредитира. Доказателствата, събрани на досъдебното производство подкрепят казаното от  подсъдимия.

От така установената фактическа обстановка, Съдът  намира, че подсъдимият Ц.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на по чл.343, ал.1, б”в” във вр. с чл.342, ал.1, във вр- с чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, във вр. с – чл.5, ал.1, т.1, предл.1 и ал.2, т.1, предл-2 от ЗДвП и чл.3, т.1 и т.2 от ППЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.77 от ЗДвП и чл.139 от ППЗДвП; чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвп и чл.10, ал.1, т.1, б.“а“ от ППЗДвП, а именно:

- от обективна страна – по безспорен начин се установява, че на 11.12.2014 г, в тъмната част на денонощието подсъдимият се е движел от град В. в  посока град К. с лек автомобил Марка „Ф.“, модел „П.“, с ДК №........, и около 18.30 часа на  път ­­11-4/В.К./, в района на пътен възел /надлез/“Н.“, образуващ се от главен път Е-79 и път 11-4, се е движел със скорост 67км/ч. на къси светлини извън населено място, като пътната настилка била хлъзгава и поради влажността от мъглата и ниската температера – 1 градус по Целзий, като нарушил правилата за  движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно – чл.5, ал.1, т.1, предл.1 и ал.2, т.1, предл-2 от ЗДвП и чл.3, т.1 и т.2 от ППЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.77 от ЗДвП и чл.139 от ППЗДвП; чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвп и чл.10, ал.1, т.1, б.“а“ от ППЗДвП,  причинил по непредпазливост смъртта на Г. ***, като се е опитал да направи всичко зависещо от него, за да запази живота на пострадалия, като  подсъдимият признава и описва подробто както фактическата обстановка, така и  механизма на автокатастрофата .

          С оглед така установената обстановка, съдът намери за необходимо да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.343а, б.“б“ от НК, поради следните съображения: видно от даказателствата, подсъдимият веднага след пътно транспоротното произшествие е сигнализирал  на телефон 112 и на полицията  за катастрофата и за наличието на пострадал човек, което довело до бързо пристигане на линейката. Установено е също, че пострадалият е бил жив до идването на медицински екип, като подсъдимият е помогнал за повдигането на автомобила с оглед освобождаване на долната част на тялото на пострадалия, както е  установено също, че пострадалият е починал  в линейката по време на транспортирането му. На базата на анализа на тези доказателства, съдът прие, че именно подсъдимият се е обадил на тел.112, с което не само е уведомил съответните органи, но е спомонал за бързото идване на бърза помощ. Тези две обстоятелства, съобразени с тежкото положение на пострадалия и липсата на медицински познания у подсъдимия, в конкретния случай са достатъчни да обосноват извода, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на  пострадалия /Решение №130/06.04.2011г.на ВКС по н.д€№46/2011 г., 3-то нак.отделение/.  Отделно, подсъдимият е помогнал при повдигането на автомобила с оглед по-бърза оказване на медицинска помощ на пострадалия.  

- от субективна страна – така извършеното деяние е осъществено по непредпазливост под формата на небрежност – подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е  бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като се има впредвид, че общественоопасните  последици са настъпили, с оглед факта, че същият е дългогодишен шофьор, работи по международни линии.  Бил е длъжен да предвиди, че с оглед намалената видимост и влажността на участъка, следва да намали скоростта, както е б ил длъжен да се събрази, че кара чужда кола, на която не познава изправността.

За извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б”в” във вр. с чл.342, ал.1 от във връзка с чл.343а, ал.1, б.“б“ НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” до четири години. Съдът прие единодушно, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Ц.И.Г. следва да бъде „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. При определяне на вида и размера на наказанието, съдът прецени превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства – факта, че подсъдимият е неосъждан, че пострадалият освен, че е възрастен човек на 76 години, е управлявал велосипед след употреба на алкохол, както и че се е движел по средата на лентата за движение и то в условията на намалена видимост, както и че е управлявал велосипеда без светлоотразителна жилетка отново в условията на намалена видимост, облечен с тъмни дрехи, с което самият пострадал е допринесъл за възникването на пътно-транспортното произшествие, съжалението на подсъдимия от случилото се и поведението на същия в съдебната зала.

Във връзка с установеното престъпление със съответната квалификация и с оглед становището на съдебния състав, че наказанието следва да бъде наложено при превез на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и с факта, че подсъдимият работи като шофьор и  с оглед разпоредбата на чл.343г от НК, съдът определи и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от четири месеца.

Съдът постанови подсъдимият да заплати направените разноски на досъдебното производство в  размер на 230.00/двеста и тридесет/лева по  сметка на ОД на МВР Видин, както и 100.00/сто/ лева за явяването на вещите лица инж.Р.И. и д-р А.И. във фазата на съдебното  следствие по сметката на ВСС - София, както и  да заплати на наследниците на пострадалия 3000.00/три хиляди/лева за  адвокатски хонорар.

Съдът се произнесе и относно  на вещественото доказателство – велосипед тип“мъжки“, с неустановена марка и  модел, с преобладаващ  тъмно син и черен цвят, след влизане на присъдата в сила да бъде върнато на наследниците на пострадалия Г.М.М..

Водим от горните съображения, Видинският окръжен съд постанови присъдата си.

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: