Р Е Ш Е Н И Е №........
гр.Видин 20.08.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд, наказателна колегия в открито
заседание на двадесети август
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:В. В.
Членове: 1.Г. Й.
2. К. К.
при секретаря И.К. и в присъствието на прокурора В. В. като разгледа докладваното от съдия В. В. частно наказателно дело №208 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по Закона за признаване ,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Делото е образувано въз основа на Искане за признаване и изпълнение на германско решение -издадено на основание Рамково решение 2005/214 /ПВР .
По делото към искането е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005 /214 /ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции .Отразено е в Удостоверението ,че издаваща държава е Германия ,а изпълняваща държава е България . В Удостоверението е записано ,че Органа ,който е постановил решението за плащането на финансовата санкция е Главна митническа служба Аугсбург,гр.Аусбург, Германия . Решението е представено на немски език и в превод на български език .Решението на Главна митническа служба Аугсбург,гр.Аусбург, Германия е срещу Ю.П.С. *** с ЕГН **********,като е издадено за админитративнонаказуемо деяние по германския национален закон,като му е наложена с решението - финансова санкция, която създава задължение за плащане на парична сума от 200 евро и 166 евро -разноски по административно производство .В удостоверението е посочено,че наказанието е наложено на С.,който е български гражданин за това,че в периода от 22.07. до 04.08.13г. е работил като „кофражист” във фирма „Вутев”ООД-гр.София.При извършената на 06.08.13г. проверка на обект изпълняван от фирмата в гр.Байлнгриз, Германия било установено,че С. извършва трудова дейност за фирмата,която дейност съгласно немското законодателство, действащо към този момент е следвало да бъде извършвана след получаване на разрешение.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание, представителят на Видинска окръжна прокуратура моли решението да бъде признато.
В съдебното заседание наказаното лице не се явява и е нередовно призован. На основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС на лицето е назначен служебен защитник. Последният моли съда да признае Решението за налагане на финансова санкция,като бъде взето предвид,че наложената финансова санкция е била заплатена,като за плащане са останали само разноските по производството.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за постановяване на финансова санкция и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Главна митническа служба Аугсбург,гр.Аусбург, Германия Решение на административен орган от по преписка №7575-EV 1736/14- F 1003 постановено на 21.11.14г. и влязло в сила на 11.12.14г.Към него е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета.В съпроводителното писмо е посочено,че от дължимата сума е заплатена част от 200 евро.
Решението за постановяване на финансова санкция е на държава, която е член на Европейския съюз – Република Германия и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжния съд - Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението на административния орган в Република Германия.
Не са събрани доказателства, че срещу С. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. Видно от представеното удостоверение съответното лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.
От така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване или изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция.
При определянето на сумата,за която следва да бъде признато изпълнението следва да се вземе предвид,че С. е заплатил 200 евро-т.е. признаването следва да се допусне за 166 евро.
Решението е постановено на 21.11.14г. и влязло в сила на 11.12.14г.Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.95583 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 166 евро в български левове е 324,66 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Видинският окръжен съд, наказателно отделение,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение по преписка №7575-EV 1736/14- F 1003 постановено на 21.11.14г. и влязло в сила на 11.12.14г. на Главна митническа служба Аугсбург,гр.Аусбург, Германия , който административен орган е решил налагането на финансовата санкция и е поискал признаване и изпълнение на Решение, с което на Ю.П.С. *** с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 200 евро и 166 евро -разноски по административно производство.
Предвид извършеното плащане на сумата от 200 евро на изпълнение подлежи равностойността на 166 евро в български левове- 324,66 лева.
На основание чл. 36, вр. чл. 22 ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати на Националната агенция по приходите за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
На основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава като му се изпрати копие от настоящото решение, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.