Р Е Ш Е Н И Е № 90
гр. Видин 29.09.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Л.
ЧЛЕНОВЕ: В. С. младши съдия К.К.
при участието на прокурора М. К. и секретаря А.А., като изслуша докладваното от младши съдия К. в.н.о.х.д. № 192 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХI от Наказателно-процесуалния кодекс.
Образувано е по повод на подадена въззивна жалба от К.Е.П. чрез адв. М.срещу Присъда № 254 от 15.06.2015 г., постановена по НОХД № 1267/2014 г. на Районен съд – Видин, с която подсъдимият К.Е.П. е признат за виновен за това, че на 13.04.2013 г. в гр.Видин, в близост до кафе „Корнер" нанесъл побой на Ф.В.М. ***, като го ударил с ръка и ритал с крак в областта на главата, като в следствие на това му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично пукване на дясното тъпанче с намален слух на ухото довело до трайно намаление на слуха на дясното ухо - престъпление по чл.129, ал.2, предл.1-во във връзка с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.2, предл.1-во във връзка с ал.1 от НК във вр. с чл. 36 и чл.54 НК подсъдимият К.Е.П. е осъден, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изтърпяването на което наказание е отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години. С постановената присъда подсъдимият К.Е.П. е осъден да заплати на Ф.В.М. сумата от 4000 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплениео, ведно със законната лихва от 13.04.2013 г. до заплащане на съответната сума, като е отхвърлен предявения иск за горницата до пълния предявен раземр от 8775 лв.
В жалбата се подържа, че обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, поради което се моли въззивният съд да я отмени и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2, предл.1-во във връзка с ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на ОП Видин, моли съдът да потвърди протестираната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание моли съдът да отмени протестираната присъда като неправилна и незаконосъобразна.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл. 314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователена, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като ги е преценил поотделно и в съвкупност. Фактическите положения, които са приети за установени се доказват по несъмнен начин. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи процесуалните права на страните.
От събраните доказателства е прието за установено следното от фактическа и правна страна:
На 12.04.2013 г. пострадалият Ф.М., заедно със свидетелите Т. Т., Д. К. и И. И. посетили заведение „Испанеца", а около полунощ отишли в „Мастер клуб" . Там седели на сепаре, близо до бара, веселили се , не е имало проблеми нито помежду им, нито с някой от другите посетители в заведението. Около 05.00 ч. на 13.04.2013 г. компанията на пострадалия напуснали дискотеката, като се отправили към сръбската скара близо до ЖП гарата, като минали покрай сградата на община Видин. След тях тръгнали и компанията на подсъдимия К.П. и свидетелите М. М., В.К., и Н. Н., които също били в „Мастер Клуб" Видин.
Пострадалият М. вървял заедно със свд.К., а малко по-встрани от тях вървели свидетелите И. и Т.. Приближавайки към заведение „Корнер", в близост до фонтана срещу заведението подсъдимия К.П. се приближил до свд.М. и му нанесъл силен удар в областта на тила. Пострадалия паднал на земята по очи и вдигнал ръце, за да предпази главата си. Усещал удари /ритници/ по главата и тялото си. Свид.Т., през това време викала „... оставете го, махнете се, какво ви е направил...". Легнала върху пострадалия, за да го предпази от ударите, но подсъдимия П. продължил да рита с крак, при което нанесъл удари и на свидетелката в областта на тялото. Към тях се приближили и част от компанията на подсъдимия , при което св. Д. К. обкрачил лежащите на земята, като вдигнал ръцете си, за да отбие ударите, като казвал на обвиняемия да престане. Едно момче от компанията на подсъдимия казало на свд. К. да се отдръпне, „че той ще убеди К. да престане..." Когато К. се отдръпнал, същото това лице му нанесло удар в областта на носа, като група от около пет човека от присъстващите го съборили на земята, блъскайки го с ръце.
Свд.Иванов се отправил към заведение „Корнер", за да търси помощ. Казал на сервитьорката, която се обадила на полицията , а после излязла и се развикала, като казала, че полицаите идват. В този момент групата се разбягала, като една част се отправила към стоянката на таксиметровите автомобили, а друга в обратна посока - към дискотеката. След инцидента на място пристигнали полицейски служители и екип на Спешна помощ. Пострадалия бил закаран в „Бърза помощ" при МБАЛ „Св. Петка" гр. Видин.
Горните факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: съдебно медицинска експертиза, медицинско свидетелство, удостоверение от МБАЛ „Света Петка" гр. Видин, епикризи, свидетелства за съдимост, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствения материал, както и от свидетелските показания на М., К., Т., И..
От заключението по приобщената по реда на чл.283 от НПК съдебно-медицинска експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява че, на Ф.В.М. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 от НК, изразяваща се в травматично пукване на дясно тъпанче с намален слух на ухото, довело до трайно намаление слуха на дясното ухо, като според експертизата, описаните травматичните увреждания отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени от пострадалия.
При това положение РС е приел, че подсъдимият К.Е.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 13.04.2013 г. в гр.Видин, в близост до кафе „Корнер" нанесъл побой на Ф.В.М. ***, като го ударил с ръка и ритал с крак в областта на главата, като в следствие на това му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично пукване на дясното тъпанче с намален слух на ухото довело до трайно намаление на слуха на дясното ухо. На лице е и пряка причинно следствена връзка между настъпилия резултат - причиненото на пострадалия М. телесно увреждане и осъществените от подсъдимия действия по нанасяне на удари на същия.
Деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл, като форма на вината, обективиран от конкретните действия. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждайки, че може да нанесе сериозно увреждане на здравето на пострадалия, насочвайки се именно към главата на пострадалия, той го е ударил с юмрук, а в последствие и с множество ритници, като е искал настъпването на общественоопасните последици от действията си.
Изложените правни изводи от РС са правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат подкрепени изцяло.
РС е анализирал по отделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото обсъдил е противоречивите свидетелски показания и е дал убедителни мотиви защо кредитира едни показания, а на други не дава вяра. Пълният и верен анализ на доказателствата са дали възможност на съда правилно да възприе фактическата обстановка по делото. Направените изводи за приложение на материалния закон кореспондират с установената фактическа обстановка. Определеното наказание е законосъобразно и справедливо. Уваженият граждански иск в размер на 4000 лв. за причинените неимуществени вреди с престъплението е правилно и законосъобразно. Засегнатите блага на пострадалото лице са най- значимите здравето и телесната му неприкосновеност, които за засегнати в значителна степен, което ще се отрази в продължителен период от време, поради което така определеното обезщетение е справедливо и съобразено чл. 52 ЗЗД и практика по неговото прилагане.
В допълнение следва да се посочи, че обвинението не е било разколебано от защитната версия на подсъдимия, че друго лице е на нанесло побоя на пострадалия. Тази версия се опровергава категорично от събраните доказателства по делото. РС е положил добросъвестно всички усилия да събере всички доказателства и да разкрие обективната истина, поради което няма основание за връщане на делото за събиране на други доказателства. По делото са установени по категоричен всички съставомерни елементи на повдигнатото обвинение, както и личността на извършителя – подсъдимия К.П..
Предвид изложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6 НПК, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 254 от 15.06.2015 г., постановена по НОХД № 1267/2014 г. на Районен съд – Видин.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.