Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Л.

ЧЛЕНОВЕ: В. С. младши съдия К. К.

при участието на прокурора М. К. и секретаря И.К., като изслуша докладваното от младши съдия К. ч.н.д. № 183 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по искане на Главна митническа служба Билефелд, Федерална република Германия, за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган, постановено в Германия срещу лицето Г.С.Б., с известен адрес: Република България, Област Видин, с. Градец, ул. ***** № **.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание представителят на Видинската окръжна прокуратура моли решението на Германския съд да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.

В съдебното заседание засегнатото лице Г.С.Б. нередовно призовано не се яви, при невъзможност лицето да бъде намерено, за да бъде призовано. След положени усилия за намирането на Г.С.Б., е установено, че постоянния му адрес е на Област Видин, с. Градец, ул. Тринадесета № 32. /вж. справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г./, на който адрес лицето е призовано два пъти, но е посочено, че не се намира в България, а работи в чужбина. Видно от представените писма на кмета на с. Градец, приложени на л. 37 и 42 от делото. Засегнатото лице е призовано и на регистрирания от него настоящ адрес ***, но не било открито и на този адрес. При това положение съдът е положил добросъвестно всички възможни способи да призове редовото засегнато лице за съдебното заседание.

По изложените съображения производството пред Окръжен съд – Видин е протекло при условията на чл. 32, ал.1 във вр. с чл. 16, ал.3 ЗПИИРКОРНФС с участие на служебен защитник.

Служебният защитник на санкционираното лице в съдебно заседание моли съдът да не признава чуждестранното решение, тъй като не са налице условията за това.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за постановяване на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение № SV 3300 – EV 711/14 – F 1103 Z от 28.07.2014 г., влязло в сила на 21.08.2014 г., постановено от митническа служба Билефелд, Федерална република Германия за прилагане на финансова санкция. Решението за постановяване на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз и се отнася за деяние, фактическото описание и квалификация на което са посочени както следва:

" Засегнатото лице било председател на управителния съвет на фирма Енемона а.с, Стефаникова 83/74, 94901 Нитра, Словакия, по отношение на която се прилагат разпоредбите на Закона за командироване на работници. За фирма Енемона а.с. със седалище в чужбина са работели един или няколко работника на територията на Федерална република Германия в строителния бранш. За целта фирмата е била длъжна да направи регистрация според чл. 18 ал. 1 от Закона за командироване на работници. По време на проверка на строителния обект на ъгъла на ул. „Аугуст Бебел щрасе" с ул. „Викториящрасе", 33602 гр. Билефелд, от страна на служители на Главна митническа служба Билефелд на 22.08.2013 г. на обекта са били заварени петима български работника, работещи за фирмата на засегнатия. Не е била налице писмена регистрация според чл. 18 ал. 1 от Закона за командироване на работници, каквато трябва да бъде предадена преди започване на всякаква производствена или друга услуга. В случая засегнатото лице е действало небрежно, защото е пренебрегнало задълженията си, които е било длъжно да изпълни според обстоятелствата и личните си умения.”

Тъй като засегнатото лице е с постоянно адрес на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 30, ал. 1 от закона Решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава - членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. Съдът приема, че това условие на закона е налице, тъй като описаното противоправно деянието съставлява административно нарушение и по българското законодателство - чл.414, ал.1 КТ, който предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от закона съдът признава решение за налагане на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице - седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.

Видно от представените доказателства по делото е, че в случая е налице едно от трите алтернативно предвидени условия за признаване на чуждестранното решение, а именно засегнато лице притежава имущество на територията на Република България – право на собственост върху Поземлен имот УПИ I -161 кв.33 по плана на с. Градец, ведно със двуетажна жилищна сграда, масивна жилищна сграда и паянтово жилище. Това установи по делото от представената справка от Агенция по вписванията приложена на л. 45 по делото.

В тази връзка следва да се посочи, че засегнатото лицето има постоянен адрес и е регистрирало настоящ адрес на територията на Р. България по свое желание, което също подчертава определена връзка изискуема от закона с територията на Р. България, видно от приложената по делото справка на л.32. По тези съображения съдът счита, че са налице условията по чл. 30, ал. 3 от закона.

Засегнатото лице не се е явило в съдебно заседание и не е представило доказателства за изпълнение, в която и да е държава – член на Европейския съюз. Поради това съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и визира установените данни за извършеното нарушение, за което е наложено съответното наказание.

Липсват данни, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:

а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или

б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 1316 евро, включващо 1250 евро – парична сума, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение и 66 евро – разходи в производство за постановяване на решението. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от представеното удостоверение съответното лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.

Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от Закона. Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение реквизити. Съдът по закон не разполага и с правомощие да преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да намалява размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под наказателната юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на територията на издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и разпоредбата на чл. 32, ал.2 от закона е неприложима.

Предвид изложеното, съдът намира, че представеният акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/, съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове, по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 28.07.2014 г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската Народна Банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 1316 евро в български лева е 2573, 83 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № SV 3300 – EV 711/14 – F 1103 Z от 28.07.2014 г., влязло в сила на 21.08.2014 г., постановено от митническа служба Билефелд, Федерална република Германия за прилагане на финансова санкция, с което на Г.С.Б., ЕГН: ********** и с постоянен адрес ***, е наложена финансова санкция в размер на 1316 евро, с равностойност в български лева 2573, 83 лева.

На основание чл. 36, вр. чл. 22 ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати на Националната агенция на приходите за изпълнение.

На основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.