МОТИВИ
КЪМ ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 89 ОТ 23.09.2015 Г. ПО ВНЧХД № 170/2015 Г.
Производството е по реда на гл. ХХI от Наказателно-процесуалния кодекс.
Образувано е по повод на подаден въззивен протест от Лилия Цветкова - прокурор при Районна прокуратура - Видин срещу Присъда № 204 от 14.05.2015 г., постановена по НОХД № 621/2013 г. на Районен съд – Видин, с която ПРИЗНАВА подсъдимия П.И.Б., с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Видин, живущ ***, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, работи като граничен полицай в ГПУ-Брегово при РГС-Драгоман, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че 28.11.2010 г., между 03.00 и 04.00 часа, в с. Неговановци, обл. Видин, в дискотека „Торнадо" чрез нанесен удар в областта на лицето причинил на С. П. С. от с. Винарово, обл. Видин, средна телесна повреда, изразяваща се в следното: счупване на първи горен зъб в ляво, косо с посока отгоре надолу и от дясно наляво до основата на венеца и счупване на втори горен зъб в ляво, дъговидно отчупен на режещата си повърхност от вътрешната страна по цялата дължина, без които се затруднява дъвченето и говоренето, за което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, предл. III-то, подпр.II-ро, във вр. с ал. 1 от НК.
В протеста се подържа, че обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, поради което се моли въззивният съд да я отмени и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия П.И.Б. за виновен за извършено престъпление по чл. 129 ал. 2, пр. 3, подпр. 2, във вр. ал.1 НК.
В протеста се излагат съображения, че от събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Твърди се, че съдът не е преценил всички обстоятелства взети в тяхната съвкупност, които не си противоречат, а кореспондират помежду си и е постановил една неправилна присъда. Излагат се съображения да допуснати съществени процесуални нарушения.
С определение от 29.06.2015 г. въззивният съд в настоящия си състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че за правилното решаване на делото не е нужно попълването му с нови доказателства. Доказателствени искания не са направени от страните. Съдът служебно също не намери основания за събиране на доказателства.
Ето защо, делото беше решено при наличните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред ВРС.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция защитникът адв. В. поддържа съображенията си, изложени пред първата инстанция и моли съдът да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
Представителят на ОП Видин подържа протеста и моли съдът да отмени обжалвана присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно наказание.
Подсъдимият в последна дума заявява, че е невинен.
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като обсъди доводите в жалбата и писменото допълнение към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в рамките на въззивна проверка, очертани с чл. 314 НПК, провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното цялостно отменяване и постановяване на нова присъда, поради следните съображения:
Първата инстанция е събрала всички достъпни доказателства, като е провела достатъчно пълно и всеобхватно съдебно следствие. Събрани са доказателства, както в подкрепа на обвинителната, така и в полза на защитната теза. Правото на страните да сочат доказателства не е било ограничено.
Независимо от горното обаче, събраните по делото доказателства не са били адекватно анализирани. Районният съд е допуснат процесуално нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, като превратно е изтълкувал част от доказателствата по делото, без те да са обсъдени съвкупно и в съответствие със закона и с правилата на логиката. Неправилно и необосновано, според настоящата инстанция, е даден приоритет единствено и само на свидетелски показания дадени от приятелите на подсъдимия, като е подценено съдържанието и достоверността на дадените от пострадалия свидетелски показания, които също са годен източник на доказателства и са подкрепени от свидетелските показания на А.С., Ц. Й. и косвено от показанията на Ц. К., както и и от заключението на съдебно медицинските експертизи на пострадалия и комплексната медицинска експертиза на подсъдимия Б.. РС изобщо не е обсъдил показанията на Ц. К. Ц. Й. и не изложил никакви съдържателни мотиви по заключението на вещите лица във връзка с изготвената съдебномедицинска експертиза свързана с нараняванията на ръката на подсъдимия.
В резултат на допуснатите пропуски, първата инстанция е направила неправилни изводи относно фактическата обстановка по делото, които противоречат на събраните и проверени в съдебното следствие доказателства. При неправилно установени факти, неправилно е приложен и материалният закон.
При преценката на доказателствата, които са били събрани по време на съдебното следствие пред първата инстанция, въззивният съд намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, поради което самостоятелно възприе за установено следното:
На 28.11.2010 г. свидетелят С. С., заедно с брат си свидетелят А. С. и други свои приятели, между които свидетелите Ц. Й. и Ц. К., посетили дискотека „Торнадо", находяща се в с. Неговановци, обл. Видин. В дискотеката имало много младежи, не само от с. Неговановци, но и от околните села. В дискотеката се намирала и компанията на подсъдимия- Б. П., П. П., Н. Ц., Г. С., П. П. и И. К.. Тяхната компания била на бара, тъй като нямало свободни маси.
Около 03.00 часа на посочената дата, на дансинга в дискотеката се намирали П. П. и И. К.. И. К. без да иска настъпил момиче на име А. на дансинга, което зашлевило шамар на К.. В този момент В. от с. Винарово, който е приятел на момичето А., заедно със свои приятели се нахвърли на П. П. и И. К.. Дошли и още две-три момчета, които се опитали да ги разтърват.
В конфликта се включили младежи от с. Винарово и от с. Ново село, и в дискотеката започнало масово сбиване на дансинга, което постепенно обхванало цялата дискотека.
В един момент пострадалият С. С. се насочил към изхода на дискотеката, а подсъдимият стоял на врата на дискотеката. Внезапно П.Б. замахнал с дясната си ръка странично и нанесе удар в лицето на С. С.. След нанесения му удар С. се привел и закрил с длани лицето си. Когато открил отново лице, видял паднали в дланите си два свои зъба, които били отчупени от нанесения му удар. След удара подсъдимият напуснал дискотеката, а свидетелят С. С. останал с брат си – А. С. в дискотеката, защото не можели да стигнат до колата си, тъй като пътят им бил препречен от момчетата от другата група. Масовият бой бил прекратен от пристигналите на място органи на реда. И двете групи се качили по автомобилите си и се разотишли, като част от тях посетили ЦСМП, тъй като имали телесни увреждания. По пътя за болницата в колата на постаравалия били А. С., Ц. Й., Ц. К., като се е водил разговор за това, че П. Б. ударил в лицето С. С..
Посочената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите А. С., Ц. Й., Ц. К. и на пострадалия С. С., които са преки свидетели на събитието и дават ясни непротиворечиви и конкретен показания, които се допълват по между си. Техните показания са подкрепени и от съдебно медицинската експертиза на С. С., както и от заключението на комплексната съдебномедицинската експертиза на нараняванията на подсъдимия П.Б., които са подкрепи и от разпита в съдебно заседание пред РС на вещите лица А. П. и В. В..
Основния спорен въпрос по делото е нанесъл ли е П.Б. удар в лицето на С. С., с който му е избил два зъба.
Следва да се посочи, че двама свидетели – Ц. Й. и А. С., които са станали преки очевидци на събитието, а именно удар с юмрук от Б. в лицето на С. С., след който удар С. С. са му избити два зъба, описват точно ясно и недвусмислено посочените събития. Показанията на Ц. Й. са приобщени по делото по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, които са подробни и детайлно възпроизвеждат всички събития и са на л. 52 от том първи на досъдебното производство. В тези показания изрично заявява, че е видял как подсъдимият Б. е ударил с юмрук пострадалия С. С. в лицето. В съдебно заседание пред РС Ц. Й. след прочита на показанията дадени на досъдебното производство заявява, че подържа това което е казал на досъдебното производство. В съдебно заседание свидетелят Й. добавя също, че подсъдимият е ударил С. С. и че не познава подсъдимия лично, но визуално го е разпознава и е научил името му от приятелите си. Тези показания изцяло се подкрепят и от показанията на А. С., които са дадени в съдебно заседание. Той е брат на пострадалия, но това само по себе си не може да дисквалифицира показанията му, доколкото последните се подкрепят и от другите доказателства по делото. Показанията на тези двама свидетели се подкрепя и от свидетелските показания дадени в съдебното производство пред РС и на пострадалия С. С..
Показанията на свидетелят Каменов са също в подкрепа на установената от въззивния съд обстановка макар и косвено. Този свидетел потвърждава, че е видял Б. и С. близо един до друг на описано място близо до изхода на дискотеката, но твърди, че не е видял точно удара от Б. в лицето на С.. Каменов твърди обаче, че е видял как С. малко след това се навел и закрил лицето си с ръце. Потвърждава също, че С., А. и Ц. са били категорични още когато са пътували към болницата, тоест непосредствено след инцидента, че Б. е ударил Станислав и му е избил два зъба. Тези свои твърдения свидетелят прави в приобщения по делото на основание чл.281 НПК разпит на досъдебното производство, намиращ се на л. 56 – 57 от том първи на досъдебното производство, на които въззивният съд дава вяра, тъй като са дадени в близко време след инцидента и изцяло съвпадат с останалите кредитирани доказателства по делото.
От изготвената съдебно медицинска експертиза №17/2011 г. се установява, че на Станислав Славчев е причинено контузия на главата, с две разкъсно-контузни рани в окосмената част, счупване до основата на първи горен зъб в ляво и частично отчупване от втори горен зъб в ляво, ожулвания на гърба и дясната предмишница, контузии с кръвонасядане на дясна китка и ляво коляно. Причинено е болка и страдание, с временно разстройство на здравето не опасно за живота. Причинено е трайно затруднение на храненето и говора. В съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че уврежданията могат да бъдат причинени по начина,който съобщава пострадалото лице.
Заключението е изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на експерта и е в съответствие с останалите доказателства по делото, поради което у съда не възниква съмнение относно неговата правилност. Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза съпоставено с дадените свидетелски показания въззивният съд установи, че в резултат на нанесените на С. С. в посоченото време и на посоченото място удар от П.Б., първият е получил гореописаните травматични увреждания.
За да приеме, че не е установено, че Б. е ударил в лицето С. С. РС прави следния обобщен и немотивиран извод, че свидетелите Д. П., П. П., Н.Ц., И. К. и П. Пасков, са били през цялото време около Б. и че последният не е нанасял удар на С.С, както и че подсъдимият Б. бил бутнат от някого и паднал по стълбите надолу, които не били стръмни, но били много и правели завой. За своя извод съдът просто възпроизвежда част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, но не ги е съпоставил с останалите доказателства и данни по делото, а просто е приел, че така се е случило. Показанията на тези свидетели в цитираната част не се приемат за достоверни от настоящия съдебен състав по следните съображения:
Свидетелите Д.П., П. П., И. К., Ц. и П. които са приятели на подсъдимия и същата вечер са били част от неговата компания са заявили, че не са видели обв. Б. да удря пострадалият С.. Факта, че те не са видели, не означава, че това не се е случило. От показанията им се установи, че става въпрос за масов побой, в който всеки един или е участвал, или е пострадал по някакъв начин или се е опитвал да помогне на някого. Масовия бой се разразява и на различни места в дискотеката. Нелогично и неприемливо е да приемем, че техните погледи са били насочени изцяло и само към подсъдимия и то през цялото време. В настъпилия хаос и суматоха, която се установява и от техните показания е съвсем възможно да не видят всичко случващо се около тях още повече, че самите те са се отбранявали и са се пазели да не им бъде нанесен удар от някъде и от някого.
По отношение на разпита на тази група свидетели е видно, че при тях има голяма степен еднотипност и схематизираност не само на разказа за събитията, но дори и за използваните изразни средства, което навежда, че е налице предварителна подготовка на показанията. В същото време дадените показания от тази група свидетели противоречи на показанията на свидетелите очевидци, които съдът кредитира.
По тези съображения в тази им част въззвиният съд намира показанията на тази група свидетели за недостоверни. Същите са имат за цел да подкрепят защитната версия на подсъдимия, която обаче се опровергава от останалите доказателства по делото.
Обвиняемият в своите обяснения еднозначно сочат, че нараняванията по ръката на са получени при падане по стълбите. Това твърдение е нелогично и се опровергава категорично от заключението на комплексната съдебно медицинската експертиза приета в съдебното заседание. От изготвената комплексна експертиза се установява, че на П.Б. е причинено счупване на пета метакарпална /дланна кост/ в областта на главичката, за което е наложено гипсово обездвижване на четвърти и пети пръст на дясната ръка, при срок на възстановяване и временна нетрудоспособност в рамките на 1,5-2 месеца и се изразява в трайно затрудняване движението на дясната ръка. Експертизата дава заключение, че на такава фрактура точно в тази част на костта, е много по-вероятно да се получи вследствие на нанасяне на директен удар с юмрук, при юмручен бой отколкото при падане. Поради тази причина това счупване е известно като т.н. „боксьорска фрактура".
Вещото лице Велков в съдебно заседание 14.05.2015 г. заявява, че този вид счупване на шийката на вербалните кости се получава по принцип при сила насочена по надлъжната ос при свита в юмрук ръка, счита, че такава е травматологичната доктрина при счупване при хора на трета, четвърта и пет метакарпални кости се получава при удар с юмрук в твърд предмет, затова носят такова тривиално наименование „боксьорска фрактура". Данните по делото доказват в доктрината. По принцип човек като пада на ръката си пада с опънати пръсти, никога със свита в юмрук ръка. При това вещото приема, че тази фрактура е получена с удар с юмрук в твърд предмет. Възможно е тази фрактура да се получила при удар в лицето с тази ръка.
Въззивният съд изцяло кредитира заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза на подсъдимия П.Б., като компетентно изготвено, логически обосновано и отговарящо на всички писмените доказателства по делото. В подкрепа на експертизата са показанията на вещото лице Велков, който е травматолог.
По тези съображения в тази им част въззивният съд намира обясненията на подсъдимия за недостоверни. Същите имат за цел да изградят защитната версия на подсъдимия, която обаче се опровергава от останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд намира следното.
От обективна страна: Установи се, че подсъдимият П.Б. замахнал с дясна ръка и ударил в лицето С. С., с което му причинил счупване до основата на първи горен зъб в ляво и частично отчупване от втори горен зъб в ляво, което е причинило на пострадалият е трайно затруднение на храненето и говора. Престъплението е резултатно и довършване с настъпване на травматичното увреждане.
Установеното увреждане е причинено пряко от удара с юмрук в лицето от страна на подсъдимия. Това увреждане следва да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 предл. III-то, подпр.II-ро НК, като съображенията на съдът са следните:
Под "избиване на зъби" следва да се разбира не само загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция. Дъвченето или говорът са затруднени, когато загубата, счупването или разклащането на зъби се е отразило чувствително върху тяхната нормална функция. Деянието е съставомерно и при избиване на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. В този смисъл е задължителното тълкуване дадено с Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, което се съобрази от настоящия състав. По тези съображения съдът приема, че нанесените травматични увреждания на пострадалия в настоящия случай съставляват средна телесна повреда.
От субективна страна приема следното:
За умисъла на дееца при посегателства върху телесната неприкосновеност и живота се съди по интензитета на нанесените удари и областта на тялото, в която са насочени. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл силен и прецизен удар в лицето на пострадалия, с което е избил два зъб. С оглед деликатната област в която е попаднал удара и неговата сила, за което се съди и от заключението на двете експертизи приети по дето, съдът приема, че подсъдимият е съзнавал свойството и значението на своите постъпки и целя да постигне противоправния резултат, а именно травматично увреждане в областта на лицето. По тези съображения съдът приема, че подсъдимият е извършил деянието си при условията на пряк умисъл.
По отношение определяне на наказанието:
Въззивният съд съобрази, че подсъдимият е на млада възраст 29 години, работи като граничен полицай и няма данни за предишни осъждания. Извършеното деяние е станало при масов бой в дискотека, което не оневинява подсъдимия, но явно е способствало за мотивацията му да извърши своето деяние. По делото се установи, че подсъдимият е нанесъл само един удар макар и силен в областта на лицето. Тези обстоятелства съдът приема за смекчаващи вината обстоятелства, поради което следва да се определи наказание при съществен превес на смекчаващите вината обстоятелства, което да е близо до минимума за съответно престъпление по чл. 129, ал. 2 НК във вр. с ал.1. По тези съображения и като съобрази обществената опасност на деянието и на дееца съобразно чл. 54 НК съдът приема, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца.
Видно от събраните доказателства по делото съдът приема, че са налице всички предпоставки на чл. 66, ал.1 НК, който предвижда че когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. В настоящия случай съдът приема, че за постигане целите на наказанието изброени в разпоредбата на чл. 36, ал.1 НК, а именно 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание, поради което определя изпитателен срок от три години и отлага изпълнението на така наложеното наказание. Това е така защото подсъдимият не е имал предишни криминални прояви и развитието на събитията в настоящия случай подсказват по-скоро за инцидентно стечение на обстоятелствата.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П.И.Б. със снета самоличност следва да заплати разноските по делото направени пред първа инстанция в размер на 165 лв., както и на основание чл. 190 НПК да заплати сумата от 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист по сметка на Видинския районен съд във полза на ВСС, както и да заплати сумата от 210 лв. в полза на ОД на МВР Видин, като разноски направени на досъдебното производство.
С оглед на всичко изложено, въззивният съд постанови своята нова присъда по делото.
2.