Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 92

 

гр. Видин  24.09.2015 г.

 

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети септември  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Л. Л.

                                                             ЧЛЕНОВЕ: В. С.                                                                                                               младши съдия  К. К.

 

 

при участието на прокурора М. К. и секретаря А.А., като изслуша докладваното от младши съдия К. ч.н.д. № 169 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на гл. ХХI от Наказателно-процесуалния кодекс.

Образувано е по повод на въззивна жалба подадена от адв. Г.П., в качеството му на повереник на тъжителката И.М.В. срещу Присъда № 214 от 21.05.2015 г., постановена по НЧХД № 1419/2014 г. на Районен съд – Видин, с която подсъдимият В.П.В.  е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.12.2014 г. в гр. В., ж. к. А. С., бл... , вх. ..., ет. ..., ап. .... - в семейното жилище нанесъл удари с юмруци в областта на главата на И.М.В., с което й причинил контузия на главата в дясна челна област на окосмената й част, контузия на дясна орбита с кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око, с което й причинил болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 НК, но тъй като пострадалата И.М.В. е отвърнала веднага с удари в областта на главата като му причинила същата по вид телесна повреда- контузия в лява челна област и нараняване в областта на устните, на основание чл. 130, ал. 3 от НК ги освобождава и двамата от налагане на наказание, като са отхвърлени предявените граждански искове от И.М.В.  за сумата от 2 000 лева срещу подсъдимия В.П.В., за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание и сумата от 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в унизителното положение, в което е била поставена, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането 03.12.2014 г. до окончателното издължаване, като недоказани.

Във въззивната жалба се подържа, че обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, поради което се моли въззивният съд да я отмени и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия В.П.В. за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и да му наложи справедливо наказание, както и да се уважи предявения граждански иск. 

В жалбата са повдигнати оплаквания, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Развиват се съображения за това, че съдът неправилно е приложил института на реторсията, тъй като деянието, извършено от тъжителката И.М.В. не било общественоопасно. Повдигнат е довод, че леката телесна повреда причинена от тъжителя на подсъдимия е при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК.  Твърди се също не е установено тъжителката да

Повереникът на частния тъжител в съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба и искането в нея.

Защитникът на подсъдимия моли съда да остави без уважение подадената жалба като неоснователна и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

     Окръжен съд – Видин, след като съгласно чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите във въззивната жалба основания, прие следното:

Производството пред Районен съд – Видин по чл.247, ал.1, т.2 НПК е образувано въз основа на тъжба от И.М.В. срещу подсъдимия В.П.В., за това, че на 03.12.2014г. в гр. В., ж.к. „А. С.", бл. .., вх. .., ет. .., ап. ....- в семейното жилище нанесъл удари с юмруци в областта на главата на И.М.В., с ЕГН **********, с което й причинил контузия на главата в дясна челна област на окосмената й част, контузия на дясна орбита с кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око, с което й причинил болка и страдание без разстройство на здравето -престъпление по чл.130, ал. 2 НК.

Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за сумата от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на деянието, описано в тъжбата.

Районният съд, след внимателен и задълбочен анализ на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства правилно и обосновано е приел за установена фактическата обстановка, която изцяло се споделя от въззивният съд. При събирането и проверката на доказателствата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд, при формиране на правните си изводи, не е подложил на внимателна и задълбочена оценка поведението на подсъдимия В.П.В., предшестващо възникването на съприкосновение между него и частната тъжителка, при което подсъдимия се скарал с дъщеря си Д. и тръгнал заплашително към нея, а тъжителката застанала на път му, за да предпази дъщеря си. В последстиев подсъдимя замахнал да удари тъжителката и тя се предпазила с ръце. Последвлао ново сдърпавне, прие което тъжителката била съборена на земята, а Д. се опитала да й помогне. 

Районният съд, по повод доводите на повереника на частната тъжителка в хода на съдебните прения, не е взел отношение по развития такъв за това, че тъжителят е причинил на подсъдимия лека телесна повреда при неизбежна отбрана, без да посочи съображенията си за наличието, респ. липсата за всеки от елементите на неизбежната отбрана. Така, без ясни съображения, първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за реторсия, тъй като по същото време и място е отвърнал веднага на подсъдимия В. със също такава телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.

Въззивният съд намира,  че правните изводи на районния съд в частта им относно неизбежна отбрана и реторсията, са неправилни и незаконосъобразни поради следното:

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че На 03.12.2014 г. тъжителката се била завърнала в България за Рождения ден на по-малката си дъщеря-Н..

Цялото семейство било събрано в кухнята, където празнували рождения ден на детето. В началото на събирането всички било нормално. Водели се разговори по между им. По-малкото дете –Н. по някое време отишло и си легнало да спи. В кухнята останали подсъдимият, тъжителката и по-голямата им дъщеря-Д..

Родителите употребили алкохол, като и двамата пили ракия. В по-голямо количество такава била изпита от подсъдимия В.. Под въздействие на алкохола разговорите по между им „се разгорещили", като двамата започнали да си опонират, да говорят на по-висок тон, да не се изслушват и да се заяждат по между си.Започнали и да се обиждат взаимно.

В един момент В. се обърнал към голямата си дъщеря, като й направил забележка, че лъже. Д.а му отвърнала да не й говори на „ма". Бащата се надигнал, при което момичето възприело действието му като заплаха, че ще я удари, тъй като тръгнал към нея. При това положение тъжителката се изправила и застанала по между им. Подсъдимият замахнал да удари В., но не успял, тъй като последната сложила ръцете си пред лицето. След това двамата се бутали, дърпали, при което подсъдимият бутнал тъжителката и същата паднала на пода. Момичето се опитало да помогне на майка си, като тръгнало към нея, за да й помогне да се изправи, но тъжителят се насочил към Д.. Тъжителката казала на дъщеря си да се обади на Полицията.

Момичето слязло да изчака полицията долу пред входа. Докато била долу-чула, че някой слиза по стълбите, както и че по-малката й сестра плаче. На стълбите между първия и втория етаж тъжителката паднала и се оплаквала от болка в дясното око. Дошли полицаите. Докато разговаряли с тях слязъл и подсъдимия. По лицето на подсъдимия имало кръв, както и течала кръв от слепоочието и устните му. Тъжителката казала на голямата си дъщеря –Д., че е ударила подсъдимия, за да се защити.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка въззивният съд намира, че подсъдимият В. е предприел непосредствено противоправно нападение първоначално срещу личността на дъщеря си Д., а след това и върху личността на частната тъжителка.

В настоящият случай, не се касае за реторсия, която винаги предполага две противоправни деяния. На противоправното деяние, което е завършило, за саморазправа, отмъщение и др. деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние.

Въззивният съд намира, че предприетите от тъжителката действия по увреждане на телесната неприкосновеност на подсъдимия В. са извършени с цел защита и отблъскване на непосредственото нападение, което не е било приключило. С оглед на това извършеното от тъжителката е при неизбежна отбрана – предприети са действия по упражняване на право на защита срещу непосредственото противоправно нападение на подсъдимия върху правата и личността му, като причинените вреди на нападателя са в рамките на необходимите предели, поради което нейното деяние не е обществено опасно съгласно чл. 12 НК.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че с обжалваната присъда районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че се касае за реторсия по чл.130, ал.3 НК.  Неправилно и незаконосъобразно не е наказал подсъдимия В. за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, след като го е признал за виновен в това, че е причинил на тъжителката лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.

Правилни са фактическите и правни изводи на районният съд за виновността на подсъдимия В. в извършване от обективна и субективна страна на състава на престъпление по чл.130, ал.2  НК, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Районният съд, въз основа на неправилното приложение на института на реторсията, вместо на неизбежната отбрана по отношение на деянието на тъжителката, незаконосъобразно след признаването на подсъдимия В. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, не го е наказал. Поради това присъдата в тази й част следва да бъде изменена, като се приложи по отношение на подсъдимия закона за същото престъпление, това по частното обвинение по чл.130, ал.2 НК.

В специалната част на закона за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.

От приетата като писмено доказателство по делото Справка за съдимост на подсъдимия В. е видно, че същият не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца и същото е извършено умишлено, подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са настъпилите имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, поради което подсъдимия с оглед императивния характер на разпоредбата по чл. 78а от НК следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК и да му се наложи административно наказание “Глоба”, в размер на 300 лв.

При определяне размера на глобата, съдът се съобрази с тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, с личността на дееца, имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи  отговорността обстоятелства, като пияното състояние и агресивното поведение срещу дъщерята и тъжителката.

С оглед на изложеното, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 314, ал.1 от НПК и като намери доводите в жалбата за основателни съдът прие, че следва да  измени обжалваната присъда, като се приложи по отношение на подсъдимия закона за същото престъпление, това по частното обвинение по чл.130, ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК следва да го освободи от наказателна отговорност за извършването му, като му наложи административно наказание глоба, в размер на 300 лева.

По предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди съдът намира следното:

РС е приел, че са предявени два граждански иска за претърпени неимуществени вреди съответно за 1000 лв. и  2000 лв., което обаче неправилно. Отделните видове неимуществени вреди не касаят отделни искове. Предявен е един иск на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД, като се иска присъждане на обезщетение за описаните неимуществени вреди общо в размер на 3000 лв.

По делото по безспорен начин се установи фактическият състав на отговорността за непозволено увреждане уреден в чл. 45 ЗЗД. Подсъдимият със свое противоправно деяние – удари с юмруци в лицето на пострадалата е причинил пряко и непосредствено вреди на частната тъжителка. Причинените вреди се  изразяват в болки и страдания, които тя е преживяла от агресивното поведение на своя съпруг в семейното им жилище пред непълнолетната им дъщеря. Съдът отчита, че с противоправното си деяние подсъдимият е засегнал достойнството на частната тъжителка, както и телесната и неприкосновеност, които ценности са значими в едно нормално общество и подлежат на защита. Безспорно претърпените неимуществени вреди са значими по своя характер, поради което и на основание чл. 52 ЗЗД съдът определя дължимото обезщетение в размера на 1000 лв., като искът следва да се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 3000 лв., като неоснователен.

По разноските съдът приема, че при този изход на делото подсъдимият следва да заплати съразмерно с уважената част от гражданският иск дължимата държавата такса, която е 120 лв. В  случая е уважена 1/3 от пълния предявен размер на гражданския иск, поради което подсъдимият дължи 40 лв. за държавна такса.

Воден от горните мотиви на основание чл.334, т. 3 и чл.337, ал.1, т.4 НПК, Окръжен съд – Видин

                                        

       Р     Е     Ш     И :

 

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 214 от 21.05.2015 г., постановена по НЧХД № 1419/2014 г. на Районен съд – Видин, В ЧАСТТА, в която е прието, че тъй като пострадалата И.М.В. е отвърнала веднага с удари в областта на главата на подсъдимия като му причинила същата по вид телесна повреда - контузия в лява челна област и нараняване в областта на устните, на основание чл. 130, ал. 3 НК ги освобождава и двамата от налагане на наказание, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а НК подсъдимия В.П.В. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК като МУ НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева.

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 214 от 21.05.2015 г., постановена по НЧХД № 1419/2014 г. на Районен съд – Видин, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди в общо в размер на 3000 лв., вместо което  ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА подсъдимият В.П.В. да заплати на И.М.В. сумата от 1000 лв. на осонавине чл. 45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от престъплениео, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 03.12.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен раземр от 3000 лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА подсъдимия В.П.В. да заплати по сметка на Видинския районен съд сумата от 40 лв., дължимата държавна такса съразмерно с уважената част от гражданския иск.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                 2.