Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав в публично заседение на първи юли, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: И. И.

Членове: В. С.

Р. Д.

при секретаря Валентина Калчева и в присъствието на прокурора ..................., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНЧХД № 137 по описа за 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на Т.М.В. – подсъдим по първоинстанционното производство, подадена чрез защитника му адвокат Б.В. ***, срещу присъда №43 по н.ч.х.дело №273/по описа за 2014 година на Районен съд – Белоградчик, постановена на 09.04.2015 година от състав на същия съд, с която подсъдимият Т.П. В., ЕГН **********,***, е признат за невинен в това, че на 11.07.2014 година, в село Търговище, област Видин, е нанесъл на Т.М.В., лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузтна рана над лявото ухо, довела до причиняване на разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304, съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК и съответно е отхвърлил предявения от Т. Е. В. граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3000лева – обезщетение за претърпяните неимуществени вреди. Съдът е осъдил Т.В. да заплати на подсъдимия Т.В. направените от него разноски.

В законоустановения срок, жалбоподателят Т.М.В., чрез пълномощника си адвокат Б.В. ***, е подал въззивна жалба срещу така постановената присъда. Оплакванията в жалбата срещу присъдата са, че същата е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че от събраните на първата инстанция писмени и гласни доказателства по безспорен начин е била установена фактическата обстановка, изложена в тъжбата, както и била доказана причинно-следствената връзка между престъпното деяние на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.

Иска се да се отмени атакуваната присъда и бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение и му бъде наложено съответното наказание и уважен предявения граждански иск както по основание, така и по размер.

В съдебно заседание защитата на жалбоподателя - адвокат В. поддържа жалбата, като твърди, че е налице престъпно деяние, което е извършено виновно от подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат бил по причина на неговите действия, поради което атакуваната присъда се явява необоснована. Противаната по жалбата страна, чрез защитата си – адвокат И.В. оспорва жалбата и поддържа, че тезата в повдигнатото с частната жалба обвинение така и не е била доказана по несъмнен начин, поради което и постановената присъда е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Окръжен съд Видин, в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните по делото, събрания доказателствен материал, и след като се извърши служебно проверка на присъдата, с оглед чл.314 НПК, намира за установено от фактическа страна, следното:

От всички разпитани по делото свидетели се установява по безспорен начин, че тъжителят Т.М.В. е имал проблеми с много от жителите на село Търговище и по конкретно – махалата, в която живеят и подсъдимия и пострадалия, произтичащи от това, че точно над къщата му се намирало мястото, където се събирала вода за поливане/барата/. С оглед на това местоположение, пострадалият не давал на съседите си да поливат и трябвало всеки от желаещите да полива преди това да питат него/свид. И. М., Я. М./.

Безспорно е установено, че на 11.07.2014г. някъде след 8.30 часа, между тъжителя-жалбоподател Т.М.В. и подсъдимия-противна страна по жалбата Т.П.В. е имало скандал, „близо до един поток”, като жалбоподателят в жалбата си сочи, че не е имало никакво каране, а подсъдимият Т.В. се е появил с мотика в ръка и думите „аз от кога те чакам тебе” и без да очаква, подсъдимият замахнал и го ударил с мотиката в лявата част на главата. Тъй като били само двамата, свидетели-очевидци нямало, поради което съдът направи анализ на всички събрани по делото доказателства и на приобщените такива с определение на съда от 16.02.1014година, а именно: по делото пред Районен съд – Белоградчик са разпитани свидетелите И. В. – съпруга на пострадалия, В.Б. – племенник на пострадалия, Ж. М., Я. М. – кметски наместник на село Търговище и Б. Б. – оперативен работник в община Чупрене. От тях само съпругата на пострадалия предава казаното от съпруга й за случилия се скандал, а именно – че съпругът й изкарал магарето да го върже, като за целта в ръката си имал брадвичка. От храстите излязал подсъдимия и му казал, „айде от кога чакам да те убия” като той носел мотика и го ударил с нея/л.41/ от делото пред РС-Белоградчик/. Другият свидетел, който дава сведения за скандала е Ж. М., който пък е разговарял с подсъдимия и той от своя страна му разказал случая, а именно – подсъдимият отишъл да отбие водата, за да полива, като за целта носел мотика. След като я отбил и се връщал към дома си, чул да се чука по вадата. Върнал се и видял, че Т.В. чупи с брадвичката тръбата. Започнали да спорят във връзка с водата, като Т.В. ръкомахал с брадвичката си, а подсъдимият Т.В. се защитил с мотиката и Т. паднал във водата/л.42 от делото пред РС-Белоградчик/. Видно от показанията на тези двама свидетели, нито един от тях не дава сведения как е бил ударен с мотиката и по-точно с коя част на мотиката. Останалите всички свидетели, посочени по-горе, не дават никакви данни във връзка със скандала, конкретно за станалото, като свидетелката И. М. е категорична, че този скандал е невъзможно да е станал в посочения час, тъй като от 8.00часа тя самата е поливала, а след нея друга жена, до около 10.30 когато тя предполага, че е станал скандала, тъй като докато поливали не е чула караница. Същата свидетелка дори е категорична,че в деня на инцидента, подсъдимия Т.В. е отишъл на вадата в 10.30часа, тя дори е разговаряла с него и той отишъл нагоре да види, че водата е малко. Свидетелят Я.М. – кметски наместник свидетелства, че действително съпругата на пострадалия е отишла при него около 10.00 часа и поискала от него да извика кварталния, защото са се скарали – подсъдимия и тъжителя, като този свидетел уточнява категорично, че само това му е казала съпругата му и никакво друго оплакване не е направила за побой. Дори и синът на пострадалия М. е обяснил на този свидетел, че баща му е в болница, „защото са се бутали, но нищо не ми е казвал”/л.57 от делото на РС/. Свидетелят Б. - племенник на по страдиля свидетелства, че „Във Видин Т. ми каза, че Т. го е ударил с кол, дърво, мотика не зная точно”. Същите обстоятелства удостоверява и свидетелят Б. – той заедно с младшия районен инспектор посетили селото и потърсили пострадалия, но разбрали, че вече е в болницата в град Белоградчик. Веднага отишли в дома на подсъдимия Т.В., който отрекъл да е нанасял побой на Т.. След връщането на пострадалия от болницата в град Видин, този свидетел отново отишъл при тъжителя и „ С Т. опитах да разговарям, но той каза, че го боли главата и не иска да разговаря и се прибра”.

Видно от заключението на вещото лице, същото дава заключение, че описаното травматично увреждане – контузия на главата, разкъсно-контузна рана зад лявото ухо с дължина 3 см, се дължи на удар от или върху тъп, твърд предмет и отговаря да е причинено по начина и времето, съобщени по делото – удар с дръжката на мотика. В тази връзка съдът установи, че никъде по делото – нито в тъжбата, нито във свидетелските показания няма такива данни – удара да е нанесен именно с дръжката на мотиката. Същевременно в съдебно заседание, вещото лице уточнява отново, че „Възможно е /пострадалия/ да е паднал, да е ударен или при падането да се е ударил”, както и че „Възможно е нараняването да се причини с дръжка на сечиво и при падане на неравна плоскост също може да се нарани в тази област на главата.”

В съдебно заседание пред въззивния съд, председателстващия състава обърна внимание на подсъдимия, че в последната си дума е заявил, „Заради тази вода сме се карали, но съм го ударил”, което мнозинството от състава не възприема като признание. От цялото съдържание на последната дума на подсъдимия/л.60/ от делото на РС – Белоградчик, е видно, че подсъдимият всъщност е твърдял това, което поддържа още от досъдебното производство, а именно – че не го е ударил –„нито съм го чакал, нито съм го удрял”, както и че „той се подхлъзна и е паднал, мястото е стръмно”.

С оглед на гореизложеното, Окръжен съд - Видин установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвокупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните.

Окръжен съд Видин, вземайки впредвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

На първо място, съдът след като прецени всички събрани доказателства прие, че тъжбата, която по делата от частен характер по своето същество представлява обвинителен акт, не отговаря на изискванията, а именно – в обстоятелствената й част не са посочени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на подсъдимия в него, именно – не е посочено точното време на извършване на престъплението, механизма на извършването му – как и с коя част на мотиката е ударен.

На второ място, от така анализираните по-горе гласни доказателства, не се изяснява такава категорична фактическата обстановка по делото, от която съдът да прецезира съставомерно ли е деянието от обективна и субективна страна. Така както посочи по-горе съдът, вещото лице е направило извод, че удара е бил евентуално с дръжката на мотиката, което по своята същност е предположение в тази насока и няма събрано такова доказателство по делото.

По отношение на изпълнителното деяние – удар в лявата част на главата, вещото лице също дава предположения - „Възможно е /пострадалия/ да е паднал, да е ударен или при падането да се е ударил”, както и „Възможно е нараняването да се причини с дръжка на сечиво и при падане на неравна плоскост също може да се нарани в тази област на главата.” Тъй като няма категорични доказателства, а и от косвените такива, не може да направи извод кой от посочените по-горе начини всъщност се е случил при скандала между тъжителя и подсъдимия.

Съдът обсъди подробно и доказателствата, приобщени към делото, намиращи се по досъдебно производство №275/2014 г. на РУ Белоградчик и от тях установи, че и в доказателствата по „горещите следи” на престъплението няма събрани нито преки, нито косвени доказателства, а именно: както тъжителят, така и съпругата му в проведените разпити твърдят, че подсъдимият го е ударил два пъти и то с тъпата част на мотиката/л.18/, което е в противоречие както с описаното в тъжбата, така и с предположението на вещото лице, че е ударен с дръжката на мотиката.

Ето защо, въззивният състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че въз основа на събрания материал не може да се направи безспорен и категоричен извод, че има извършено престъпление и че подсъдимият е негов автор. С оглед на всички косвени доказателства, събрани по делото, мнозинството от състава прие, че тези косвени доказателства не могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителната присъда, тъй като въз основа на тях не може да се направи извод, който е единствено възможен, тоест, че телесната повреда е нанесена единствено и само от подсъдимия.

Въззивният съд намира за обосновани и мотивите на първоинстанционния съд във връзка с така направения от него извод.

Неоснователни са оплакванията в жалбата:

Както бе посочено по-горе, оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъсобразност и необоснованост, които мнозинството от състава намира за неоснователни поради следните съображения:

По отношение оплакването за незаконосъобразност, с оглед на изложените по-горе мотиви относно събраните доказателства, действително, не може да се направи безспорен и категоричен извод, че има извършено престъпление и че подсъдимият е негов автор. В тази връзка защитата на жалбоподателя твърди, че фактическата обстановка била установена по безспорен начин от разпитаните по делото свидетели И. В., в. И., Б. Б. и Я. М., които твърдения мнозинството от състава счита за напълно неоснователни, тъй като подробно изложи по-горе същите тези свидетелски показания, които в същността си не могат да обосноват тезата на защитата на пострадалия за извършено престъпление.

Твърди се също, че от съдебно медицинската експертиза безспорно се установявало, че още на същия ден веднага след нанесения удар пострадалия е закаран и приет в болницата в град Белоградчик, а впоследствие в болницата в град Видин. Откарването на пострадалия и престоя му в болницата е факт, който не се спори, въпросът е обаче дали телесната повреда е в резултат на нанесен удар или в резултат на падане и удряне на главата в твърда повърхност, каквито предположения дава именно вещото лице.

Търди се, че е налице безспорно установена причинно следствена връзка между престъпното деяние на подсъдимия и вредоносния резултат, като в тази насока като доказателство се сочи фактът, че когато полицейските служители пристигнали непосредствено след деянието, били намерили подсъдимия и включително изготвили предупредителен протокол по отношение на него, което съображение, съдът намира за неоснователно поради следните причини: няма как да не намерят подсъдимия в селото, тъй като той там си живее; съставянето на предупредителен протокол е рутинно действие на кварталния отговорник, чиято цел е предотвратяване на последващи конфликти, и поради това такъв предупредителен протокол е имало и за пострадалия/л.57 гръб/; по досъдебното производство подсъдимият е дал сведение, че той е отишъл да полива около 10 часа, както и че пострадалият, нападайки го с брадвичка, той го блъснал, за да не го удари и тъй като пострадалия стоял по-ниско от него, докато го бутнал той се свлякал около един два метра надолу и същия паднал във водата, тоест не само че не се доказва причинно-следствената връзка, а напротив – внася се съществено съмнение относно наличието на такава. С оглед на горните съображения, съдът намира за неоснователно и оплакването за необоснованост.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че присъдата, е правилна, обоснована и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №43 по н.ч.х.дело №273 по описа

за 2014 година на Районен съд – Белоградчик, постановена на 09.04.2015 година от състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.