Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав

в публично заседение на седми юли, през две хиляди и петнадесета

година, в състав:

Председател: С. С.

Членове: 1. Г. Й.

2. Р. Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора В. Д., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. в.н.о.х.д. №108 по описа за 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №150, постановена на 31.03.2015 година по н.о.х.д.№722, по описа на Районен съд – Видин за 2014 година, подсъдимият П.Н.К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че за времето от 01.04.2011 г. до 26.08.2011 г., в село Раковица, община Макреш, област Видин, в условията на продължавано престъпление като с две деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление извършени през непродължителени периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, а именно:

което на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК са срок от 3 г., считано от влизането на присъдата в сила, и

2. На неустановена дача от 01.06.2011 до 26.08.2011г. включително в съучастие като извършители с К.Л.Б. *** противозаконно присвоили чужди движими вещи, собственост на „Техно Продукт Груп” ООД – гр.Видин с Булстат: 105582648, които владеели, а именно – 1бр.Смесителен вал, модел СМ 2100/660 на стойност 42 000 /четиридесет и две хиляди лева/; 2 бр. Преса хидравлична, модел РН М100А на стойност 15 000 лв. / петнадесет хиляди лева/ всяка или на обща стойност 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, 1 бр. Преса RUTIL, фабричен № 028556 производство 1990г. на стойност 68 000 лв. /шестдесет и осем хиляди лева/, 1 бр. Преса RUTIL, фабричен № 028556 производство 1990г. на стойност 68 000 лв. /шестдесет и осем хиляди лева/; 1бр. преса LAUFER, модел VSKO 75, фабричен № 10404, производство 1979г. на стойност 42 200/ четиридесет и две хиляди и двеста лева; Преса чешка на стойност 12 625лв. /дванадесет хиляди шестстотин двадесет и пет лева/, 1 бр. Преса за каучукови изделия - полска с фабричен № 820472, с работна площ 40/40 см., двуетажна на стойност 21 920 /двадесет и една хиляди деветстотин и двадесет лева/, 1 бр. Преса за каучукови изделия - българска, с работно налягане 150 т., работна плоча 40/40см. на стойност 13 375 /тринадесет хиляди триста седемдесет и пет / лева на обща стойност 298 120 /двеста деветдесет и осем хиляди сто и двадесет лева/ - престъпление по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като всички вещи са на обща стойност 306 480 /триста и шест хиляди четиристотин и осемдесет/ лева и представляват големи размери - престъпление по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 и ал.3 от НК, поради и което на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК съдът го е осъдил като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнение съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 г., считано от влизането на присъдата в сила, както и „лишаване от право да управлява търговски дружества” за срок от три години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно - „лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от 5 г., считано от влизането на присъдата в сила, както и „лишаване от право да управлява търговски дружества” за срок от три години.

Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия К.Л.Б., ЕГН ********** за виновен в това, че:

1.На неустановена дата от 01.04.2011г. до 11.04.2011г. включително като съдружник и управител на „Техно Продукт Груп” ООД - гр.Видин с Булстат: 105582648 в съучастие като извършители с П.Н.К. *** в качеството му на съдружник и управител в „Техно Продукт Груп” ООД се разпоредил с движими вещи, собственост на дружеството обременени с особен залог в полза на Банка „ДСК ЕАД” по силата на договор от 28.07.2009г. без да запази правата на заложния кредитор, а именно - 1 бр. мотокар „Тойота” - производство 1986г.-газокар 2.5т., модел 42 – 4FG20 на стойност 8 360 лв. /осем хиляди триста и шестдесет лева/ - престъпление по чл.206, ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, поради и което на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК съдът го е осъдил като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение, съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил са срок от 3 г., считано от влизането на присъдата в сила, и

2. На неустановена дата от 01.06.2011 до 26.08.2011г. включително в съучастие като извършители с П.Н.К. *** противозаконно присвоили чужди движими вещи, собственост на „Техно Продукт Груп” ООД – гр.Видин с Булстат: 105582648, които владеели, а именно – 1бр.Смесителен вал, модел СМ 2100/660 на стойност 42 000 /четиридесет и две хиляди лева/; 2 бр. Преса хидравлична, модел РН М100А на стойност 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ всяка или на обща стойност 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, 1 бр. Преса RUTIL, фабричен № 028556 производство 1990г. на стойност 68 000 лв. /шестдесет и осем хиляди лева/, 1 бр. Преса RUTIL, фабричен № 028556 производство 1990г. на стойност 68 000 лв. /шестдесет и осем хиляди лева/; 1бр. преса LAUFER, модел VSKO 75, фабричен № 10404, производство 1979г. на стойност 42 200 /четиридесет и две хиляди и двеста лева/; Преса чешка на стойност 12 625 лв. /дванадесет хиляди шестстотин двадесет и пет лева/, 1 бр. Преса за каучукови изделия - полска с фабричен № 820472, с работна площ 40/40 см., двуетажна на стойност 21 920 /двадесет и една хиляди деветстотин и двадесет лева/, 1 бр. Преса за каучукови изделия - българска, с работно налягане 150 т., работна плоча 40/40см. на стойност 13 375 /тринадесет хиляди триста седемдесет и пет/ лева на обща стойност 298 120 /двеста деветдесет и осем хиляди сто и двадесет лева/ - престъпление по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като всички вещи са на обща стойност 306 480 /триста и шест хиляди четиристотин и осемдесет/ лева и представляват големи размери - престъпление по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал. 1 и ал.3 от НК, поради и което на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнение, съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от 5 г., считано от влизането на присъдата в сила, както и „лишаване от право да управлява търговски дружества” за срок от три години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил едно общо най-тежко наказание измежду наложените – „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнение, съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от 5 г., считано от влизането на присъдата в сила, както и „лишаване от право да управлява търговски дружества” за срок от три години.

Двамата подсъдими П.Н.К. и К.Л.Б. са осъдени и да заплатят солидарно по сметка на ОД на МВР - Видин сумата от 30 /тридесет/ лева, изразходвана за експертизи и възнаграждение на вещи лица и в полза на Районен съд-Видин сумата от 100 лева разноски по производството, изразходвани за вещо лице.

В законоустановения срок подсъдимите П.Н.К. и К.Л.Б., и двамата чрез защитника си адвокат Д.М. ***, са подали въззивна жалба срещу така постановената присъда, като се твърди, че същата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, не е обоснована и не е справедлива, както и, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Основния довод, на който се обосновават за това, е твърдението им, че и двамата са продали дяловете си на Д. И. М., който е станал едноличен собственик на дружеството, преди кредита да бъде изискуем.

Иска се от съда да бъде отменена изцяло атакуваната присъда на Районен съд – Видин, като бъде издадена нова, с която и двамата подсъдими да бъдат оправдани по повдигнатите обвинения.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на обвинението оспорва жалбата и поддържа да се потвърди атакуваната присъда, като правилна и обоснована, постановена въз основа на събраните доказателствата от първоинстанционния съд.

Подсъдимите се явяват в съдебно заседание и поддържат, че са продали дяловете си преди кредита да е станал изискуем, че новият собственик е бил уведомен от тях, както и че съгласно договора за кредит, новия собственик поема и вземанията.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено по делото, че двамата подсъдими са били съдружници във регистрираното от тях дружество с ограничена отговорност „Техно продукт груп”ООД, като всеки от тях притежавал по 25 дружествени дяла от капитала на дружеството и двамата са го представлявали заедно и по отделно/УАС л.100, т.І ДП/, с предмет на дейност на дружеството - производство на гумени каучекови изделия, във връзка с което производство и двамата са стопанисвали производствен цех в село Раковица, община Макреш, област Видин.

Безспорно е установено също, че във връзка с производството, дружеството е сключило три договора за кредит с Банка ДСК-ЕАД подробно описани и приложени по делото на първоинстанционния съд, по които като обезпечение, дружеството учредило особен залог върху десет движими вещи, а именно – 1.смесителен вал модел СМ 2100/660; 2.преса хидравлична модел РН М100А-два броя, 3.преса RUTIL, фабричен номер 028556; 4.преса RUTIL, фабричен номер 028588; 5.преса LAUFER модел VSKO 75, фабричен номер10404; 6.преса чешка; 7. преса за каучукови изделия – полска с фабричен номер 820472, с работна площ 40/40см; 8. преса за каучукови издалия - българска, с работно нолягане 150т., работна плоча 40/40см; 9. мотокар „Тойота” – производство 1986 година, газокар 2,5 т. модел 42-4FG20.

След като през 2010 година кредитите станали предсрочно изискуеми поради забава при излълнения на задълженията, банката се снабдила с изпълнителен лист, като преди това били направени две проверки на заложените вещи. При първата проверка на 12.04.2011 г. /л.93, т.І ДП/ една от вещите - мотокар „Тойота” – производство 1986 година, газокар 2,5 т. модел 42-4FG20 не била налична, и обяснението било, че мотокара е на ремонт, което не било истина. При втората проверка – 26.08.2011 г./л.94, т.І ДП/ се установило, че собствеността върху имота е прехвърлена, а всички вещи обременени с особен залог, ги нямало.

Същевременно на 11.05.2011 г. подсъдимият П.К. продал своите 25 дружествени дяла от капитала на дружеството на свидетеля по делото Д. Иванов М./л.116, т.І ДП/, а на 06.06.2011 г. подсъдимият К.Л.Б. също продал своите 25 дружествени дяла/л.110, т.І ДП/ също на същия свидетел Д. И. М., като последният станал едноличен собственик на дружеството, а дружеството съответно ЕООД със същото име. Видно обаче от неговите показания по делото, дадени пред съдия/л.84 т.І ДП/ и в с.з , подсъдимите сами му предложили дяловете си за закупуване и то фиктивно, тъй като това прехвърляне следвало да продължи не повече от четири месеца и впоследствие Д. И. М. отново трябвало да върне дяловете и съответно дружеството/фирмата/ на двамата подсъдими. Независимо от продажбата на дяловете, подсъдимите не са предали собствеността на движимите вещи, тъй като не са предоставили достъп до склада, в който се намирали заложените движими вещи, а и Д. М. не се и опитвал да има достъп, тъй като такава била уговорката помежду им е била за фиктивна сделка, при това същата е трябвало да трае четири месеца.

Окръжен съд Видин, вземайки впредвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

І.По служебната проверка на присъдата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страни, които имат правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С подадената пред настоящата инстанция обща жалба от двамата подсъдими се атакува първоинстанционната присъда изцяло в частта, в която подсъдимите П.Н.К. и К.Л.Б. са признати за виновени и са осъдени. Освен по посочените оплаквания във въззивната жалба, по силата на чл.314 НПК, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт като не се ограничава само до наведените в жалбата съображения.

Окръжният съд, след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи в жалбата и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а присъдата в атакуваната й част - правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, с оглед на следните съображения: от всички събрани по делото доказателства, правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, която въззивният съд възприема изцяло и я е изложил по-горе. Освен това, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимите. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на подсъдимите по съответния състав на НК, по които са им повдигнати обвинения и им е наложил справедливо наказание.

ІІ. Въззивният състав намира, че деянията за които и двамата подсъдими са признати за виновни са съставомерни както от обективна страна, така и от субективна страна, а именно:

От обективна страна и за двамата подсъдими:

1. За деянието им по чл.206, ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, с оглед на описаната по горе фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин, след сключване три договора за кредит, а именно: №249/30.08.2007, №236/09.07.2008г и №293/21.08.2008 г. с Банка ДСК ЕАД, дружеството със съдружници подсъдимите като обезпечение на тези кредити е учредило залог върху посочените десет броя движими вещи. При направените две проверки от банката се е установило както следва: на първата проверка, че липсва мотокар „Тойота” – производство 1986 година, газокар 2,5 т. модел 42-4FG20, за който подсъдимите обяснили, че е на ремонт, а се оказало, че по нареждане на подсъдимия К. е преместен в сграда, находяща се между град Грамада и село Тошевци където последният работел самостоятелно, а на втората проверка се оказало, че липсват останалите девет броя движими вещи - 1.смесителен вал модел СМ 2100/660; 2.преса хидравлична модел РН М100А-два броя, 3.преса RUTIL, фабричен номер 028556; 4.преса RUTIL, фабричен номер 028588; 5.преса LAUFER модел VSKO 75, фабричен номер10404; 6.преса чешка; 7. преса за каучукови изделия – полска с фабричен номер 820472, с работна площ 40/40см; 8. преса за каучукови издалия - българска, с работно нолягане 150т., работна плоча 40/40см;

Съдът намира, че изпълнителните деяния – неправомерно разпореждане с вещи, собственост на дружеството, обременени със особен залог в полза на Банка „ДСК-ЕАД”, без да запази правата на заложния кредиторот една страна и от друга – противозаконно присвояване на чужди движими вещи, собственост на „Техно Продукт Груп”ООД, които владеели, са извършени именно от двамата подсъдими поради следните съображения, а именно: видно от показанията на свидетеля Д., същият е работил в базата на процесното дружество с ограничена отговорност и със съдружници двамата подсъдими, като освен те двамата и той само е имал ключ от тази база. Този свидетел установява, че именно подсъдимият П.К. му е наредил да закара мотокара „Тойота” в друга сграда находяща се между град Грамада и село Тошевци, където този подсъдими горял гуми за добив на нафта. Също така свидетелят установява, че е видял голям кран, който през срязания покрив на базата на дружеството изважда вал, който е много тежък и именно двамата подсъдими К. и Б. са били там и под тяхно ръководство се е извършвало ваденето му.

Неоснователни са твърденията на двамата подсъдими, че те не са се разпореждали с въпросните движими вещи, тъй като преди вземането да стане изискуемо, те вече не са били собственици на дружеството, а едноличен такъв е бил свидетелят Д. И. М. поради следните съображения: именно двамата подсъдими, чрез свой познат са издирили свидетелят М., за да му прехвърлят за период от около четири месеца фирмата си, като с оглед развилите се впоследствие събития, явно това прехвърляне е било фиктивно и е целяло именно разпореждането с движимите вещи и незоконното им присвояване, съответно избягване на всякаква отговорност във връзка с това разпореждане и присвояване. Това се доказва както от показанията на свидетеля М., на когото съдът дава вяра, тъй като същите се потвърждават от показанията на свидетеля Д., а именно: твърденията на М., че нито се е интересувал от съответната база, нито е посещавал същата, нито е имал ключ от нея се потвърждават от показанията на свидетеля Дамянов, който от една страна установява, че ключ от тази база са имали само двамата подсъдими и той самият. Въпреки, че е бил напуснал работа, два месеца след това, подсъдимият К.Б. му се е обадил и му е казал да отиде и да предаде ключовете на новия собственик на сградата – цеха – И. Д.. Свидетелят Д. удостоверява, че действително отишъл, отключил и дал ключовете на новия собственик Д., като в цеха вече нямало абсолютно нищо – „нито преси, нито смесителен вал, нямаше останали никакви вещи”. Фактът, че Д.М. е нямал достъп до цеха, се потвърждава и от показанията на свидетелката М., която след като поискала от М. да отидат и да проверят в базата там ли за заложените вещи, същият й е отговорил, че няма ключове от цеха и въобще не се е интересувал от състоянието му, тъй като прехвърлянето е само за четири месеца. Този факт се потвърждава и от показанията на свидетеля Б., който е продал сградата на цеха и който установява, че „Около 2-3 години след като станах собственик на имота аз го продадох на лице, което помня като Иво, който беше земеделски поизводител. Не съм имал ключ от имота. Когато го продадох, Иво го е получил от П.К.”.

Нещо повече – от събраните доказателства се установява, че разпореждането с движимите вещи е станало преди прехвърлянето на дяловете на свидетеля М., а именно - новият собственик – свидетелят И. Р установява/л.343 ДП/: ”Мисля, че някъде към края на 2010 година цеха спря да работи и разпуснаха работниците. Пролетта на 2011 година – мисля, че април и май месец видях, че почнаха да идват камиони, с които да се изнася машини от базата. ...виждал съм тези камиони, тъй като в съседство имам зърносклад, както и ниви...В един момент/пак април ими май 2011 г./ дори видях и кран, с който бяха докарали в базата и с него работеха...виждал съм този мъж – К. присъстваше докато влизаха камиони в базата.” Този свидетел не е работел в дружеството, не е заинтересован, неговите показания потвърждават показанията на свидетелят Дамянов и останалите, които са работели в дружеството, и поради това съдът без колебание прие тези факти за доказани по безспорен и категоричен начин. По абсолютно категоричен начин това се установява относно следната вещ - мотокар „Тойота” – производство 1986 година, газокар 2,5 т. модел 42-4FG20, който към момента на първата проверка - 12.04.2011 г. /л.93, т.І ДП/ не се намирал в цеха, а тази дата е преди първото прехвърляне на дяловете от подсъдимия К., което е станало на 11.05.2011 година.

Освен това, съдът констатира, че към 04.10.2012 година, когато е предявено разследването на подсъдимия К.Б., същият е заявил, че „...със съдружника ми продадохме дружеството на Д.М.. По това време вещите, които бяха за особен залог бяха в базата в село Раковица. Не си спомням нито аз, нито съдружника ми да сме предали на купувача М. с протокол или опис активите на дружеството, в това число и вещите, послужили за особен залог. При мен М. не е идвал да иска описи на имуществото, което съм му прехвърлих.”/л.222 от ДП/ Това се потвърждава също и на извършената очна ставка в ДП на 26.06.2013 г. –/ л.242 ДП/ - подс. К. – „Не помня вече, дали и как съм му предал активите на дружеството. Мисля, че не съм го водил в базата в с.Раковица и не помня да съм му давал ключове от нея.”, както и подсъдимия Б.:”Помня, че при подписването запознах М. с активите на дружеството, но не помня дали сме подписвали някакви протоколи. Не съм го водил в село Раковица и не съм му давал ключ от базата.” Пак от очната ставка е видно, че всички документи са изготвени по поръчка на двамата подсъдими, те са заплатили на съответния адвокат, а свидетелят М. само е подписал готовите документи. Поради това, съдът прие, че приемо – предавателния протокол, с дата 06.06.2011 г. е съставен и подписан по-късно и то с цел да избягнат евентуално наказателната отговорност, още повече, че ако е бил наличен към момента на прехвърлянето, той щеше да е представен още в началото на ДП, а същия е представен при разпит на подсъдимия Б. по окончателното привличане като обвиняем на 04.03.2014 г./л.360 ДП/. Относно този протокол, свидетелят М., независимо, че удостоверява, че подписа е негов е заявил, че „въпреки, че съм подписал такъв протокол заявявам, че това предаване на вещи е напълно фиктивно. Тогава се наложи да подписвам множество документи, явно този е бил един от тях. Никога не съм виждал тези вещи.”/л.364 ДП/ Ето защо, с оглед на горните съображения, съдът намира, че от обективна страна това деяние е напълно съставомерно, както е съставомерно и от субективна страна и за двамата подсъдими, и то с пряк умисъл. Това се доказва от всички действия на двамата подсъдими свързани с вещите под особен залог – разпореждането с мотокара „Тойота”, присъствието и участието на двамата подсъдими при изваждането на машините от цеха и присвояването им.

Съдът прие същите съображения както от обективна, така и от субективна страна и за второто деяние по обвинението по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал. 1 и ал.3 от НК, което обвинение касае противозаконно присвояване на чужди движими вещи, които са владеели, с квалифициращия признащ „големи размери”, които размери се доказват от извършента съдебно стоковедческа експертиза/л.64 ДП/.

ІІІ. По оплакванията в жалбата :

На първо място в жалбата се прави оплакване, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като от обективна страна те не са извършвали разпореждане с вещите. Настоящият въззивен състав намира това оплакване за неоснователно, тъй като с оглед изложените по-горе съображения, по безспорен начин се установява, че извършеното прехвърляне на дяловете и фирмата са направени фиктивно, с цел избягване на наказателна отговорност, както и по безспорен начин се установява както от показанията на свидетеля Дамянов, така и от показанията на свидетеля Ренгелов, че разпореждането с вещите е станало преди прехвърлянето на дяловете на свидетеля Д.М..

На второ място си поддържа, че по същество няма мотиви, обуславиящи присъдата на ВРС, тъй като се приповтаряли обстоятелствата по обвинителния акт. Съдът намира и това оплакване за неоснователно, тъй като от изложените мотиви на първоинстанционния съд може да се проследи логическата дейност на съда по повод формирането на вътрешното убеждени във връзка с повдигнатите обвинения и на двамата подсъдими.

На трето място се поддържа, че присъдата е явно несправедлива и за двамата подсъдими, тъй като те не са са извършили разпореждането с вещите, обременени със залог пред ДСК. С оглед на изложените по-горе съображения относно съставомернорността и на двете деяние и за двамата подсъдими, съдът намира това оплакване за неоснователно, тъй като счита, че обвинението за неправомерно разпореждане с вещите обременени със залог е доказано по безспорен и категоричен начин.

Не на последно място, както посочи по-горе в мотивите си, съдът не намери да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на двамата подсъдими, поради което и това оплакване намира за неоснователно.

По отношение на искането на защитата да бъде отменена изцяло атакуваната присъда и подсъдимите бъдат оправдани по повдигнатите обвинения съдът в светлината на изложените по-горе съображения, намира искането за неоснователно и недоказано.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че присъдата, е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №150, постановена на 31.03.2015 година по н.о.х.д.№722 по описа на Районен съд – Видин за 2014 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.