ОПРЕДЕЛЕНИЕ №.222....
гр. Видин, 31.08.2015 г.
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на тридесет и първи август две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.
ЧЛЕНОВЕ: Д. М.
младши съдия К. К.
като изслуша докладваното от съдията М. ч.т.дело № 292 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 423 ГПК.
Производството е образувано по подадено възражение по чл. 423 ГПК от адв. Д. Г. Д.-К., действаща в качество си на особен представител на П.М.К. срещу Заповед №1771-РЗ от 31.10.2013 г. на по ч.гр. д. № 2298/2013 г. по опис на Видинския районен съд.
Подаденото възражение е недопустимо по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ГПК /изм. с ДВ, бр.42/05.06.2009г./, приложими в заповедното производство при връчване на заповедта за изпълнение чрез залепване, са само общите правила на чл. 47, ал.1-5 ГПК, към които изискванията за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК не се включва. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е наличието на създадена от касационната инстанция задължителна съдебна практика, израз на която са: Определение № 526 от 15.10.2009 г. по ч.т.д. № 443/2009 г., I т.о, ВКС и Определение № 708 от 15.10.10 г. по ч.т.д. № 556/2009 г., II т.о, ВКС. Поради това постановлението на ЧСИ за назначаване на особен представител не съответства на цитираните по-горе разпоредби. Съдебният изпълнител няма основание да прилага ал.6 на чл.47 ГПК при връчване на заповед за изпълнение. Назначеният особен представител поради това няма процесуална легитимация за представлява длъжника в заповедното производство. Това е така и съгласно изричната разпоредба на чл. 423 ГПК, която предоставя право на оспорване на заповедта само на длъжника, което е видно от разпоредбата на чл. 423, ал. 1, която предвижда, че в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. Само длъжникът е запознат с действителните отношения между страните и само негова е легитимацията и преценката дали ще възрази или не срещу заповедта, както и само длъжникът е легитимиран да предяви възраженията по чл. 414 и чл. 423 ГПК, доколкото тази преценка зави само от личната преценка на длъжника е недопустимо тези права да се упражняват от особен представител.
С оглед на изложеното особеният представител не разполага с легитимация да извърши това процесуално действие по чл. 423 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 7 ГПК, назначаването на особен представител при връчване на заповедта за изпълнение, не се прилага – приложими са само разпоредбите на чл.47, ал.1- 5 ГПК /без ал.6/. Поради това, особеният представител не разполага нито с процесуална, нито с материална легитимация да подава възражение по чл. 423 ГПК. Именно с оглед гарантиране правата на длъжника при нередовност на връчването или наличие на други особени обстоятелства към момента на връчването, са предвидени разпоредби на чл. 423 и чл. 424 от ГПК, които могат да бъдат предявени само от длъжника или от упълномощен от него представител. Поради това следва да се приеме, че подаденото от особения представител адв. И. И. възражение по чл. 423 ГПК е подадено от лице без активна процесуална легитимация, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното дело следва да се прекрати.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423 ГПК, подадено от адвокат Д. Г. Д.-К., действаща в качеството си на особен представител на П.М.К., срещу Заповед №1771-РЗ от 31.10.2013 г. по ч.гр. д. № 2298/2013 г. по опис на Видинския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА настоящото производство по в.ч.гр.д. № 292/2015 г. по опис на Видинския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните на основание чл. 274, ал. 2 ГПК (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г. ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.