О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №229

 

Видински  окръжен  съд         гражданско                          отделение

 В закрито     заседание на четиринадесети септември

През две хиляди и петнадесета година     в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

                                                                        2. Г. Й.

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От        съдията С.С.   ч. гр.  дело № 277    по описа

За  2015 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Постъпила е частна жалба от „Б...”.”АД-С. против Заповед № 1068 от 29.06.15г по ч.гр.д. №1472/15г. на ВРС в частта,с която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 240,08лв. за периода 18.04.2014г. до 20.01.2016г.

Жалбоподателят счита,че определението в обжалваната част е неправилно и необосновано.Обстоятелството,че кредитът е станал предсрочно изискуем според жалбоподателя влече присъждане на всички изискуеми суми по него ,включително и договорената възнаградителна лихва.Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането в обжалваната му част и постанови ново,с което да издаде в негова полза изп.лист за отхвърлената възнаградителна лихва както и разноските за заповедното производство.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

По ч.гр.д. №1472/2015г. на ВРС „Б...”...”АД-С.. е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК срещу Б.Н.В. от гр.В... за сумата от 1 008,76лв.,представляваща задължение по договор за потребителски заем от 08.03.14г., мораторна лихва в размер на 106,84лв за периода 20.05.2014г. до 11.06.15г., възнаградителна лихва в размер на 240,08лв. за периода 18.04.2014г. до 20.01.2016г. и законна лихва от 25.06.15г. до окончателното издължаване.ВРС е постановил Разпореждане  и е издал Заповед за изпълнение на 29.06.2015г.  за претендираните суми с изключение на претендираната възнаградителна лихва в размер на 240,08лв. за периода 18.04.2014г. до 20.01.2016г като  е отхвърлил искането по чл.410 ГПК в тази част.

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай заявителят  е посочил вземане,наименовано възнаградителна лихва,което обхваща един бъдещ период-до 20.01.2016г . Касае се за договорни отношения между страните по договор за потребителски кредит,който  не е приложен към заявлението по чл.410 ГПК предвид липсата на законово изискване за това.

ВРС е отхвърлил исканеато  с мотив,че не са посочени обстоятелствата,на които се основава искането за лихва за бъдещ период,позовавайки се на т.2.б. от ТР №4/2013г. На ОСГТК на ВКС.ВОС споделя извода на първостепенния съд,тъй като макар да липсва изискване за представяне на доказателства за основателността на вземането,то заявлението по чл.410 ГПК следва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3ГПК.В случая съдът е приел,че заявлението не отговаря на изискването на чл.410,ал.2 във вр. с чл.127,ал.1,т.4 ГПКне са посочени обстоятелствата,на които се основава искането за лихва за бъдещ период.Именно защото съдът в производството по чл.410 ГПК не преценява основателно ли е заявеното вземане,то вземането следва да е индивидуализирано,което обуславя редовността на заявлението.В случая вземането е индивидуализирано по размер,но не и по основание,което е довело до отхвърлянето му от районния съд.

Ето защо ВОС намира,че  Заповедта на ВРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно, за което

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 1068 от 29.06.15г по ч.гр.д. №1472/15г. на ВРС в частта,с която е отхвърлена молбата на „Б...”..”АД-С. за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Б.Н.В. за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 240,08лв. за периода 18.04.2014г. до 20.01.2016г.

Определението не подлежи на  обжалване-чл.274,ал.4 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                 

 

                                                                                      2.