РЕШЕНИЕ № 98

 

      гр.Видин, 31.08.2015 г.

 

 

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет и пети август две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Д. М.

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    Р. Д.

                                                                           младши съдия   К. К.

                   

 

при участието на секретаря И.К., като изслуша докладваното от младши съдия К. в.гр.д. № 273 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 317 ГПК.

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Л.Б.Б. против Решение № 378 от 14.07.2015 г. постановено по гр.д. № 797/2015 г. на Видинския районен съд, с което са отхвърлени предявените три обективно кумулативно съединени искове за отмяна на незаконосъобразно издадена заповед Заповед №з 1040/31.10.2014 г. на Директор ОД на МВР за прекратяване на трудово правоотношение,  за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: от 31.10.2014 г. до  31.04.2015 г. в размер на 2873.50 лева, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решението е незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения за това. Поискано е да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.

По делото е постъпил писмен отговор на въззиваемия - Областна дирекция на МВР гр.Видин, с който се моли съдът да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, но се излагат и допълнителни съображения за отхвърляне на предявените искове, тъй като се твърди, че същите са погасени по давност. Прави се искане и за присъждане на разноски.

 В съдебно заседание жалбподателката редовно призована не се явява, вместо нея се явява адв.Длъгнекова, която подържа въззивната жалба и моли съдът да отмени обжалваното решение и  да уважи предявените искове.

В съдебно заседание ОД на МВР гр. Видин редовно призован не изпраща представител.  

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответника по жалба и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

От събраните по делото доказателства РС правилно е установил следната фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция:

Страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което Л.Б.Б. е изпълнявал длъжността "системен оператор" в група МПС, водачи и административно- наказателна дейност" в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В..  С писмо рег.№ 586/24.10.2014 г. ОСО- ОП В., е уведомила ОД на МВР гр. В., че Л.Б.Б. е привлечена в качеството на обвиняемо лице за извършено от нея престъпление по чл. 311, ал.1 НК, което обстоятелство се установява от Постановление за привличане на обвиняем от 19.09.2014 г. на Следовател при ОСО- ОП В. по ДП 14/2013г. по описа на ОСО -ОП В. При наличие на тези обстоятелства трудовото правоотношение на жалбоподателката е било прекратено със Заповед №з 1040/31.10.2014 г. на Директор ОД на МВР на основание чл.328, ал. 1,т. 12 КТ във вр. чл. 155, ал.1, т. 3 ЗМВР във вр. с чл. 155, ал. 3 ЗМВР,  считано от датата на връчване на заповедта. Процесната заповед е връчена лично на жалбоподателката на 03.11.2014 г., което е видно от отбелязване върху самата заповед с положен подпис на жалбоподателката.

По отношение на направените правни изводи от РС въззивната инстанция намира следното:

Първият основен въпрос по делото пред РС е бил дали е основателно направеното възражение на ответника, че предявените от ищцата искове са погасени по давност, който въпрос е повдигнат и пред въззивният съд с отговора на въззивната жалба и е съществен за решаване на делото.  По поставения въпрос РС е приел следното:

Първата искова молба, с която е образувано гр.д. № 2478/14 г по описа на ВРС, със същото искане и против същия ответник е подадена на 22.12.2014 г., което действие е предизвикало прекъсване на погасителната давност на основание чл.116, б."в „ ЗЗД. От този момент е започнала да тече нова давност, като правозапазваща последица от предявяването на иска. Другата правозапазваща последица е, че давност  не е текла по време на процеса, съгласно чл.115, ал.1 ,б."ж" ЗЗД. Производството по гр.д. № 2478/14 г по описа на ВРС е прекратено на 30.04.2015 г. на основание чл. 232 ГПК с определение, което е влязло в сила на 07.05.2015г. Втората искова молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 21.04.2015 г. По тези съображения РС е приел, че е основателно е твърдението на ищцата, че към момента на предявяване на иска на 21.04.2015 г. давността не е изтекла. 

Изложените съображения на РС са неправилни и са в противоречие на императивния материален закона, поради което не се споделят от настоящата инстанция. Въззивинят съд приема, че предявените искове в настоящото производтово са погасени по давност, тъй като са предявени след изтичане на двумесечния давностен срок, поради което не е следвало РС да излага повече мотиви, за да отхвърли предявените искове, като правните съображения на настоящата инстанция са следните:

Въззивният съд приема за установено, че в настоящия случай Заповед №з 1040/31.10.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена лично на жалбоподателката на 03.11.2014 г., като от следващия ден на тази дата е започнал да тече давностиня срок за предявяване на искове по чл. 344, т. 1 и т. 2 КТ. Във връзка с това прекратяване на трудовото й правоотношение настоящата жалбоподателка е подала искова молба на 22.12.2014 г., с която е предявила искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2, и т.3 КТ, която искова молба действително е била подадена в срока по чл. 358, ал.1, т. 2 КТ и въз основа на нея е образувано гр.д. № 2478/14 г. по описа на ВРС. Това производството по гр.д. № 2478/14 г по описа на ВРС е прекратено с протоколно определение  от  30.04.2015 г., което е постановено на основание чл. 232 ГПК - поради оттегляне исковете от ищцата. Това протоколно определение е влязло в сила на 07.05.2015 г.

Настоящата искова молба, в която се съдържат същите искове, които вече са били предявени от жалбоподателката, е подадена на 21.04.2015 г., към който момент вече е бил изтекъл срокът по чл. 358, ал.1 т. 2 КТ, тъй като Заповед №з 1040/31.10.2014 г. на Директор ОД на МВР за прекратяване на трудовото правоотношение  е  връчена лично на ищцата на 03.11.2014 г. При направено възражение от ответникът още с отговора на исковата молба, РС е бил длъжен да отхвърли предявени искове като неоснователни, тъй като са погасени по давност, защото за периода от 03.11.2014 г. до 21.04.2015 г. давността не е спирала да тече и не е била прекъсвана, като съображенията на съда са следните:

Съгласно чл. 358, ал.1 т. 2 КТ исковете за отмяна на незаконосъобразно издадена заповед за прекратяване на трудово правоотношение и  за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност се погасяват в двумесечен срок от връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСГК, с което се прие, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ също се погасява с изтичането на двумесечния срок по чл. 358, ал.1 т. 2 КТ.

Основанията за спиране и за прекъсване на давността са изчерпателно изброени в императивните разпоредби на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, които са приложими и по отношение на давностните срокове уредена в чл. 258 КТ. В този смисъл е константната съдебна практика и доктрината М., В. Трудово право. VІ изд. С.: 2008, с. 687-689.  Съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение на по- силно основание се прилага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат с обратна сила и правните последици от предявяването на иска, които са свързани както с прекъсването, така и със спирането на давността. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/. В този смисъл са: Решение № 544 от 02.09.2011 по  гр. Д. № 1019/2010 г., II г.о. на ВКС и Решение № 10 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 334 от 2012 г. , I г.о., на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, поради което представляващи задължителна съдебна практика.

В заключение ВОС приема, че при прекратяване на делото, което е в следствие на оттегляне на иска, с обратна сила отпадат всички материално правни последици от предявяването на иска и от валидното висящо процесуално правоотношение, които включват както спирането, така и прекъсването на давността, поради което се счита, че давността никога не е спирала и не е прекъсвала по отношение на предявените искове от ищцата по настоящото производство. 

При така безспорно установените по делото обстоятелства ВОС приема, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ са неоснователни като погасени по давност, а третият предявен иск заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е неоснователен, тъй като той е обусловен от изхода на първия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е отхвърлен като неоснователен, тъй като е погасен по давност, поради което искът по  чл.  344,  ал.  1, т.  3   КТ    също    се

явява неоснователен. В този смисъл е Решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV  г.о на ВКС. 

ВОС приема, че поради изложените мотиви в настоящия акт не се налага да бъдат обсъждани направените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото същите биха били релевантни за делото единствено ако предявените искове не бяха погасени по давност.

Настоящият състав приема, че обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно като краен резултат, но по изложените различни съображения в мотивите на настоящия съдебен акт.

 При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на въззимваемата страна направените по делото разноски в размер на 380 лева. – за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 378 от 14.07.2015 г. постановено по гр.д. № 797/2015 г. на Видинския районен съд.

 

ОСЪЖДА Л.Б. *** с ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на МВР - гр. Видин разноски по делото в размер 380 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                    

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                       2.