РЕШЕНИЕ №   194

 

гр. Видин, 21.07.2015 г.

 

 

ВОС, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли  две хиляди и  петнадесета  година в състав:

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.П.

                            ЧЛЕНОВЕ:    И.И.

 младши съдия   К.К.

 

 

като разгледа докладваното от младши съдия К. гр. дело № 233 по описа за 2015 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:

      

 

  Производството е по реда на чл. 435  и сл. ГПК

           

ВОС е сезиран с жалба с вх. № 3776 от 11.06.2015 г.  от А.Л.Л. против действия на частен съдебен изпълнител по изп. дело № 20137240400456, извършени от ЧСИ Т. с рег. № 724 – район на действие ОС-Видин.   

В жалбата се прави искане съдът да отмени отказа на ЧСИ Т., да прекрати изп. д. № 20137240400465 на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, както и да отмени извършването на публична продан на описания недвижим имот, като се приеме, че същият не може да бъде продаван на публична продан, тъй като е несеквестируемо имущество, като са изложени правни съображения за направените искания.

Постъпило е писмено възражение от ОББ АД, която е взискател по изп. дело № 20137240400456 на ЧСИ Т., с което оспорва изцяло подадената жалба, като поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като длъжникът не е активно легитимиран да обжалва посочените от него действия. Моли да се остави без разглеждане подадената жалба.

ВОС, след като взе предвид доказателствата по делото и изложените съображения в жалба и писменото възражение, намира следното:

Подадената жалба в първата си част, с която се иска да бъде отменен отказът на ЧСИ Т. да прекрати изп. д. № *** на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

В разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК не  е предвидено изрично потестативно право на длъжника да обжалва отказа за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата срещу такова действие на ЧСИ е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като длъжникът не е активно процесуално легитимиран. В този смисъл е Определение № 551 от 01.10.2010 г. по ч. гр. д. 483 /2010 г. на  IV г. о., ВКС и Определение № 44 от 06.01.2010 г. по ч. гр. д. 15/2010 г. на САС.

            Във втората си част подадената жалба е процесуално допустима, тъй като длъжникът има право да обжалва действия по насочване на принудителното изпълнение срещу несеквестируем имот, но разгледана по същество жалбата в тази си част е неоснователна по следните съображения:

Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. № 2 /2013 г. на ОСГТК, ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе относно това, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

            На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

             Настоящият състав съобрази задължителните указания и приема, че решаващият въпрос по делото е дали имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение, е несеквестируем, тъй като само във връзка с това съдът може на този етап да извърши проверка, съгласно посочените указания.

Апартамент - мезонет № 5, находящ се в гр. Видин, ул. „Княз Борис I” № 30, ет. 3 и ет. 4, в триетажна жилищна сграда, построена в ПИ 279 в к-с Калето, по действащия кадастрален план на гр. Видин, одобрен със Заповед № РД-02-14-1817 от 11.10.2000 г. на Общ. В., който е обект на изпълнителните действия, е собственост на длъжника – жалбоподателка в настоящото производство, което е видно от Нотариален акт № 19, том IX, рег. № 9330, дело 1459 от 2007 г.

 Видно от Нотариален акт № 33, том IX, рег. № 9361, дело 1469 от 2007 г. е, че върху същия имот жалбоподателката е учредила договорна ипотека в полза на ОББ АД, поради което имотът по отношение на ОББ АД не се ползва от защитата на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като чл. 445, ал. 1 предвижда, че от забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. В случая е налице хипотезата на чл. 445, ал.1 ГПК. Доколкото върху имота има учредена ипотека в полза на взискателя ОББ АД, то имотът не е несеквестируем и по отношение на него може да се води принудително изпълнение за удовлетворяване на парично вземане на ОББ АД.

При тези обстоятелства съдът приема, че изпълнителните действия не са насочени срещу имот, който да е несеквестируем, а останалите оплаквания не са предмет на настоящото производство и съдът не е длъжен да излага съображения във връзка с тях, поради което в тази част жалбата е неоснователна.

               

   Предвид изложеното съдът

 

 

РЕШИ:      

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 3776 от 11.06.2015 г. на А.Л.Л. в частта й, с която се прави искане съдът да отмени отказа на ЧСИ Т. да прекрати изп. д. № 20137240400465 на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, като недопустима и прекратява производството в тази му част.

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3776 от 11.06.2015 г. на А.Л.Л. в частта й, с която се иска да бъдат отменени извършените изпълнителни действия, насочени върху несеквестируем имот, като неоснователна.

 

Решението в частта си, с която жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено в тази му част, има характер на определение, поради което подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС. Решението в останалата си част е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК. 

 

 

 

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

        

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                              2.