ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № 211

гр. Видин 10.08.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на десети август  две  хиляди и  петнадесета  година в състав:

 

Председател:В. В.

 

Членове:   1. В. М.

                    2.Г. Й.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В. М.  частно гражданско дело № 235 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

          ЧСИ Г. Б. с район на действие Окръжен съд Враца, бул. „Х. Б.” , ет.  обжалва определение № 192 от 08.06.2015 година по частно гражданско дело № 194 от 2015 година по описа на Районен съд Белоградчик, с което се прекратява производството по делото с искането му за назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК на единия от длъжниците по изпълнително дело № 20147220400907 – И. С. М. с постоянен адрес село Д., Община Р., област Видин, ул. „Я.” № , ЕГН **********.

          Поддържа частната жалба, че определението е неправилно, като приема, че разпоредбата на чл. 476, ал. 6 от ГПК намира приложение в изпълнителното производство, а съдът е компетентния орган, който следва да допусне и назначи особен представител на страната, а не съдебният изпълнител.

Моли ВОС да отмени определението и върне делото на БРС за назначаване на особен представител.

ВОС като взе предвид постъпилата жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното :

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.430 ГПК, по искане на взискателя районният съд по место-изпълнението назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпване към изпълнение той няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Тази законодателна уредба  в Част пета на ГПК - Изпълнително производство касае специална хипотеза за охраняване интереса на длъжника по изпълнението, при която длъжникът не може да бъде призован,т.к. няма регистриран нито постоянен, нито настоящ адрес. Или в изпълнителния процес този длъжник, който не е изпълнил задължението си по чл.90 от Закона за гражданската регистрация, не се призовава чрез публично обявление по реда на чл.48 от ГПК, а на него му се назначава особен представител на разноски на взискателя, който представител ще охрани интересите му. В тази обсъждана специална хипотеза на чл.430 ГПК компетентен да назначи особения представител на длъжника е районният съд по местоизпълнението, а легитимиран да сезира съда е взискателя по изпълнението.

В процесуалния закон не е предвидена друга хипотеза, при която в изпълнителното производство районният съд да може да назначи особен представител на длъжника по изпълнението. Когато длъжникът има регистриран постоянен или настоящ адрес, но не може да бъде намерен на него, за да му се връчи поканата за доброволно изпълнение, връчване се извършва и то е по реда на чл.47,ал.1 ГПК - чрез залепване на уведомление. Разпоредбата на чл.47 ГПК се намира в Част първа на ГПК – Общи правила и компетентен да разпореди връчването е съответния изпълнителен орган – държавен или частен, който в изпълнителното производство упражнява предоставената му власт за осъществяване на принудителното изпълнение. Увери ли се, че длъжникът има регистриран постоянен или настоящ адрес, че на този адрес длъжникът не може да бъде призован и че на същия адрес е поставено уведомлението, съдебният изпълнител е този, който констатира фингираното връчване с отделно постановление, след което назначава особен представител на длъжника на основание чл.47,ал.6 ГПК. В тази хипотеза на редовно уведомяване на длъжника по изпълнението в ГПК не е предвидена възможност  районният съд по местоизпълнението да може да се произнесе, т.е. да извърши проверка за редовността на връчването чрез залепване на уведомление и да назначи особен представител.

В разглеждания случай твърдението на  ЧСИ и  установените пред районния съд данни са, че  длъжника има регистриран постоянен и настоящ адрес. Правилно при тези данни БРС е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането на взискателя по реда на чл.47,ал.6 ГПК, т.к. компетентността на районния съд е само в хипотезата на чл.430 ГПК.

С оглед горното, ВОС намира, че определението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено .

Водим от горното, ВОС :

       ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 192 от 08.06.2015 година по частно гражданско дело № 194 от 2015 година по описа на Районен съд Белоградчик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                      

 

 

 

 

                                                                                                      2.