Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е №92

 

Гр.Видин

 

13.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в закрито заседание на  първи юли  две хиляди и петнадесета година в състав:

                                             Председател : Д.М.

                                                     Членове :1.С.С.

                                                                       2.Г.Й.

при секретаря     В.К..................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 203     по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С решение № по гр.д. № 1277 / 2014г ВРС е осъден М.М.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „Б…." с ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. С…, ул. П… № . със съдебен адрес:*** сумата от 6 000.00 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 25000.00 лева по щета № … за претърпените от Мария Ангелова неимуществени вреди - болка и страдание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 11.03.2014г. до окончателното издължаване, както и разноски в общ размер от 410.00 лева.

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от М.М.К. с ЕГН ********** ***  в частта, в която искът е уважен над сумата от 600лв.Твърди се ,че обжалваната  част на решението на ВРС била незаконосъобраз­на, необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон .ВРС бил допуснал нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чл.83, ал.2 от ЗЗД , чл.12, чл. 172, чл. 236 и чл. 290 от ГПК. Определеният от ВРС размер на полагащото се обезщетение на пострадалата Емилова в размер на 18 000лв бил завишен и не отговарял на сьбраните по делото доказателства . Видно от данните в медицинската експертиза на вещото  лице д-р И.К., пострадалата М. Е. се била възста­новила оптимално бързо след претърпяната операция . Същата  била в болница само 12 дни и в срок от 6 месеца напълно се е възстановила .При това положение справедливият размер на обезщетението, което би й се полагало би следвало да бъде най- много в размер на 12 000лв, а не 18 000лв, както бил приел ВРС .

Подробно се аргументира тезата,че ВРС  неоснователно бил отказал да приеме за основателни направените   възражения за съпричиняване , допуснато от ищцата относно претърпените от нея вреди .ВРС неправилно се бил позовал без всякакво основание на цитираната в мотивите на решението му съдебна практика , въз основа на която не  уважил възражението  за съпричиняване на пострадалата Е. Цитираните  от ВРС съдебни актове касаели съвсем различни хипотези . В нито едно от тези решения  не бил обсъждан и разглеждан въпроса за знанието на пострадалото лице за употребата на алкохол на застрахования водач и изразеното от него съгласие да пътува при тези условия . Също така в цитираните решения бил обсъждан въпроса за това , че не били събрани доказателства за това, че пострада­лото лице не е поставило по време на пътуването си предпазния колан . В настоящия случай обаче въпроса за липсата на поставен колан от пострадалата  бил пределно ясно установен .

Поддържа се ,че в задължителната практика на ВКС по въпроса за значението , респ. за признаване на съпричиняване от страна на пострадалото лице, когато е било безспорно установено липсата на поставянето на предпазния колан било налице произнасяне в смисъл , че това безспорно представлява съвина , която се оценява на 25 % . В този смисъл било  Решение № 155 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 212/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева, в което било записано :" Вьззивният съд правилно е приел за основателно направеното от ответника-застраховател възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и изложените срещу този извод касационни доводи за изграждане на този извод въз основа на доказателства, които не са събрани по предвидения в ГПК процесуален ред са неоснователни" . В производството по това дело липсата на поставен предпазен колан било изведено от заключението на мед. експертиза . По настоящото дело обаче фактът, че не е имало поставен предпазен колан от пострада­лата, бил доказан по един положителен начин. На първата седалка не  седяло само едно лице —пострадалата , а  седели две лица - пострадалата и свидетеля Кристина  Цветанова . В нарушение на чл. 12 от ГПК , ВРС бил приел, че не  било установено непоставянето на предпазен колан от пострадалата М. Е. Повече от ясно и логично било , че тези две лица не са могли да поставят предпазния колан за заеманата от тях първа седалка до шофьора . Никой от свидетелите по делото не установявал поставянето на такъв предпазен колан .Още по-категорична била и съдебната практика по чл.290 от ГПК съгласно която при положение , че пострадалото лице съзнателно е приело да се качи в автомобил , управляван от лице, за което с знаело , че е употребил алкохол, винаги се приемало, че е налице съвина . В тези случаи ВКС приема, че съвината следвало да бъде 75 % . В решение № 98 от 8.07.2010 г., по т. дело № 942/2009 г. на състав на първо търговско отделение на ВКС, ВКС се бил произнесъл, че поемането на риска, при който пострадалият евентуално е бил в състояние да предположи или да допусне да бъде увреден от делинквента, поради употребата му на алкохол, представлявал особен случай на съпричиняване. Поемането на риска при знанието на пострадалия, че делинквента е употребил алкохол, било вид и форма на съпричиняването, като елемент на фактическия състав на непозволеното уврежд­ане, поради което се свързвало с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределение на тежестта на размера на задълже­нието за неговото обезщетяване.В настоящия случай обаче  фактът за съзнаването от страна на пострадалата, че се качва в автомобил , който ще бъде управляван от лице , употребило алкохол- концентрат, бил установен и доказан по един категоричен начин .В мотивите на . Решение № 29 от 5.06.2014 г. на ВКС но т. д. № 1640/2013 г., 1 т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова  изрично било записано: „ Съдът може да намали обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако се докаже, че пострадалото лице е знаело, че водачът причинил ПТП, е употребил алкохол." В това решение ВКС бил приел, че не се дължи намаляване на обезщетение поради съпричиняване от пострадалото при ПТП лице само поради факта , че то не е било в известност за употребяването на алкохол от водача .В настоящия случай обаче било установено, че пострадалата е била  наясно с обстоятелството , че застрахованият водач е употребил алкохол и въпреки това е приела да се качи в управлявания от него автомобил .Въззивникът цитира и  Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по г. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й. ,където било записано :„Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът - чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици.Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. „Очевидно било, че ако пострадалата не се била съгласила да се качи да пътува в автомобила, управляван от ответника , за който е била наясно , че е употребил алкохол, тя нямало да пострада . С поведението си, при което  поела риска да се вози в автомобил , управляван от лице, за което знае, че е употребило алкохол , пострадалата била допринесла безспорно над 75 % за претърпените от нея вреди при станалото ПТП .

Застъпва се и тезата,че обжалваната част на решението на ВРС била в противоречие със задължителната практика по чл.290 от ГПК ,отнасяща се до преценката за съвината на пострадалото лице . В  Решение № 302 от 7.10. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 3248/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И. било записано : „ С оглед изложеното, поведението на ищеца, който сам се е поставил в ситуация на повишена опасност, допринася за настъпването на вредите в значително по-голяма стенен, отколкото за тях е отговорен и ответникът. Съдът приема, че отговорността при конкретните обстоятелства следва да се разпредели в съотношение 75 % към 25 %, тъй като поведението на самия ищец е това, което е с много по-голяма тежест в причинния процес, довел до уврежданията на здравето му."В Решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П. била разгледана също така хипотеза за съвина, изразяваща се в съзнателното качване на пострадалото  лице  в автомобил,     за  което  е  знаело,  че  не притежава съответната правоспособност за управление.Рискът от липса на шофьорска правоспособност и рискът от управляване на МПС след употреба на алкохол били напълно сходни . В цитираното решение били записани следните мотиви : „Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуации на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следвал от знанието за липса на квалификации за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането но смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД... Според изложеното по-горе обаче неправилно е прието, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат. По делото е установено, че страните заедно със свои приятели са се черпили за успешното издържане от ответника на теоретичния изпит за свидетелство за управление на МПС, поради което ищата е знаела, че съшият все още няма придобита шофьорска правоспособност и въпреки това е настоявала да предприемат пътуването, при което е станало процесното ПТП. Ето защо ищцата сама се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед знанието и за липса на правоспособност на ответника за управление на МПС,поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и дължимото обезщетение се намали с 50 %."

Във въззивната жалба се поддържа,че рискът от употребата на алкохол при шофиране бил много по- голям от липса на книжка  ,поради което  процентът на съвина  е следвало да бъде определен от ВРС относно този вид съпричиняване в размер на 75 % .

Поддържа се във  въззивната жалба ,че в нарушение на чл.236 от ГПК ВРС не се бил съобразил и с представените   по   делото доказателства,съдържащи   се   в приложеното НАХД. № 636 / 2011г по описа на РС- Видин . От тези доказателства било видно , че М.Е. е употребила алкохол преди да пожелае да се качи в лекия автомобил . На лист 22 от досъдебното производство М.Е.  дала показания като свидетел ,в които  саморъчно била записала , че самата тя е изпила 50 грама  водка ,както и че е видяла, че въззивникът и Марио , собственикът на въпросното МПС , пиели някакъв  вид  концентрат . Същата била записала в тези си показания, че до шофьора на предната седалка се е качила тя и свидетеля  К. , а на задната седалка , на която биха могли спокойно да седнат 3-ма души,  се качили само двама . Пострадалата  признавала също така и факта, че не е изчакала да се появи кола на „Пътна помощ „ , а е предприела излизане през прозореца за колата , при което  паднала долу до колата. В показанията й било записано : „Аз паднах долу до колата и останах там, защото не можех да ходя ."Видно от представената по делото съдебно медицинска експертиза на в. лице д-р И.К. , счупването на крака на пострадалото лице М.Е. се дължало на удар върху предмет. Този удар очевидно бил настъпил при прибързаното й излизане от прозореца на колата. Следователно, ако била изчакала колата на Пътна помощ , от чиито служители да получи адекватна помощ за излизане , пострадалата Е. нямало да претърпи това счупване , а само стрес от станалата злополука с колата .Застъпва се ,че ВРС не  бил обсъдил и направените от въззивника възражения срещу свидетелските показания на пострадалата Е. , разпитана по делото . В нарушение на чл.172 от ГПК ВРС  приел, че приема за достоверни показанията на всички разпитани по делото свидетели, в т.ч. и на св. М. Е. . Срещу тези показания в писмената защита били изложени аргументирани доводи за недостоверност и заинтересованост от изхода на делото . ВРС не се бил съобразил с факта , че в проведената очна ставка между свидетелите М.Е. и К. Ц. се съдържали противоречия относно спирането на автомобила до Трафопоста, а така също и че имало противоречие между писмени й показания в досъдебното производство и тези пред ВРС . С оглед на явната заинтересованост на свидетеля М.Е. от изхода на делото , както и предвид дадените от нея по други въпроси неверни показания / че не е пила алкохол , че са пътували 6 човека в колата и т.н. / , ВРС  следвало да кредитира изцяло само показанията на св. К. Ц.относно нежеланието на М.Е. на слезе на мястото, на което е трябвало да бъде докарана от Дискотеката — Т. , в близост до дома й и където ако би слязла , нямало да продължи да пътува с водач , употребил алкохол и да постави напълно съзнателно живота си в риск , както и досежно знанието й , че водачът е употребил алкохол - концентрат и че не е имала поставен предпазен колан .

Поддържа се ,че  ВРС неоснователно не се бил съобра­зил и с още една проявена форма на вина от страна па пострадалата .Тя се състояла в това, че след като и е било предложено от св. К.Ц. да се приберат пеша , вместо с колата , тя  отказала и  изявила желание да пътува в тази кола въпреки употребата на алкохол на водача и въпреки предупрежденията на К. , че „ момчетата не са в състояние да шофират „ . Дори и след като  била закарана   обратно с колата на тайното място, от което се е била качила — Т. , тя  пожелала да продължи пътуването си с момчетата, които са искали да си закупят цигари от някой работещ магазин в съседните села или в гр .В...

Решението на ВРС било в противоречие и със задължителната съдебна практика .В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, докладчик Р.С. било прието , че не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат" .След като било доказано, че с поведението си пострадалата М.Е. е съпричинила вредоносния резултат  се иска от въззивника да бъде прието,че процентът  на съвина е 25 % / 1/ 4 / относно непоставянето на предпазния колан и че  процентът съвина за това, че пострадалата съзнателно е решила да пътува в управлявания от водача автомобил след като последният е  употреби алкохол - концентрат ,е 75% ,и оттам се  иска от въззивния съд да приеме,че  ВРС е следвало да отхвьрли изцяло предявения срещу него иск  или в най- лошия случай, да присъди на ищеца само сумата от 1200лв , която би представлявала 10 % от общия размер на полагащото се обезщетение за неимуществените вреди, който би следвало да бъде 12 000лв, а не както е приел ВРС- 18 000лв.Иска се да бъде постановено  решение, с което  да се отхвърли предявения иск над сумата от 1200 лв. , като се присъдят и направените по делото разноски в двете инстанции .     

Въззиваемият ,представляван от адв.   дружество   „Д…"   -   ЕИК …, съдебен адрес:***, представлявано от адв. А.Б. оспорва въззивната жалба в отговора на въззивната жалба и депозира насрещна въззивна жалба.Твърди се ,че от  представените, приети и неоспорени по делото доказателства безспорно     се     установило     наличието     на     валидно     застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност", възникнало застрахователно събитие по вина на ответника, наличие на причинно-следствена връзка между причинените вреди и механизма на настъпване на произшествието, изплатено застрахователно обезщетение по образуваната от застрахователя щета, както и употреба на алкохол от страна на ответника над допустимата от закона норма.Изразява се становище,че възражението на ответника за  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата било неоснователно и недоказано. Ответникът обосновавал твърдението си за съпричиняване с обстоятелството, че пострадала знаела, че водачът на лекия автомобил бил пиян, тя самата била пияна, както и че същата пътувала на предната седалка на автомобила без поставен предпазен колан. Следвало да се отбележи, че по делото не били ангажирани категорични доказателства, които да установят така направените твърдения. По делото била изслушана свидетелката М. А, която в съдебно заседание заявила, че не е знаела дали М.К. е  употребил алкохол в дискотеката, но предвид обстоятелството, че собственикът на автомобила му бил предоставил ключовете  да управлява, свидетелката предположила, че не е бил употребил алкохол. Още повече, че М.К. не е бил във видимо нетрезво състояние. Тези показания се потвърждавали и от показанията на другите двама свидетели по делото К.Ц. и М.С., които в съдебно заседание заявили, че когато са си тръгвали от дискотеката са си помислили, че М.К. е в състояние да управлява автомобила и именно поради тази причина М.С. /собственик на автомобила/ му е предоставил ключовете, тъй като той самият бил пил повече алкохол.

Поддържа се също така,че отделно от горното по делото безспорно се установило, че пострадалата М.А. е пожелала да слезе от автомобила, за да се прибере в къщи, каквато била и първоначалната уговорка. В тази връзка водачът спрял на съответното място, тя отворила вратата, за да слезе, но в този момент М. С., който седял на задната седалка, казал на ответника да тръгва. М.К. потеглил с автомобила и пострадалата била принудена да затвори вратата без да е слязла от автомобила, като малко след това настъпило произшествието.Възражението на ответника, че свидетелката Мария Василева била заинтересова от изхода на спора и поради тази причина показанията на същата не следвало да бъдат кредитирани от съда, било неоснователно. Следвало да се отбележи , че във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие застрахователят  е образувал щета, по която  изплатил на пострадалата застрахователно обезщетение. С изплащането на застрахователното обезщетение отношенията между ЗАД „Б…." и М.Е.В. били окончателно уредени, което обстоятелство се потвърждавало и от подписаната между страните спогодба. В тази връзка свидетелката по никакъв начин не била заинтересована от изхода на спора, още повече, че показанията й били достоверни, последователни, житейски логични и кореспондирали с всички събрани по делото доказателства.Що се отнасяло до показанията на другата свидетелка – Ц., същата заявила, че пострадалата сама изявила желание да отиде заедно с тях за цигари до гр.В. и поради тази причина не слязла от колата. В показанията си свидетелката заявила: „Той спря, тя отвори вратата и ми каза, че няма да слезе и ще дойде да се повози с нас и на връщате ще слезе". На първо място показанията били нелогични и противоречиви. В случай, че М.А. не е имала намерение да слезе от автомобила, било нелогично същата да отваря вратата. Отделно от горното, с оглед констатираното противоречие между показанията на двамата  свидетели, в съдебно заседание била извършена очна справка, при която свидетелят Ц. признала, че в този момент не са водили разговор относно това дали и поради каква причина свидетелят М.В. да слезе от колата или не.По отношение възражението на ответника, че пострадалата също била в пияно състояние, с което допринесла за получените травми, същото не се потвърждавало от показанията на нито един от изслушаните свидетели, а и посоченото обстоятелство не било от значение за настъпилия вредоносен резултат.Възражението, че пострадала пътувала без поставен предпазен колан, което обуславяло съпричиняване на вредоносния резултат, същото било неоснователно и недоказано. На първо място, по делото не били представени никакви доказателства, от които да може да се направи обоснован извод дали пострадалата е пътувала с или без предпазен колан. На второ място, както първоинстанционният съд правилно отбелязал, дори да се приеме, че М.В. е била без предпазен колан, ответникът не бил ангажирал никакви доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че това нейно поведение е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и с вида и размера на причинените вреди, за да може да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.По отношение твърдението на ответника, че пострадалата сама била причинила увреждането на крака си при слизането й от колата след настъпване на пътно-транспортното произшествие, същото според въззиваемия се явявало неоснователно и недоказано. По делото била изготвена и приета съдебно­медицинска експертиза, която категорично потвърдила обстоятелството, че причинената на М.Е.А. телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост в средната трета с разместване на фрагментите ,е в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие.Изложените от ответника възражения ,основаващи се на дадените в досъдебното производство свидетелски показания, били неоснователни, още повече, че в настоящото производство били събрани непосредствени доказателства, които кореспондирали помежду си и които категорично опровергавали твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.По отношение определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 18 000,00 лева /осемнадесет хиляди лева/, същият според въззивника не само, че не бил прекомерен, но дори бил и значително занижен и не отговарял на критериите на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на изготвената и приета съдебно-медицинска експертиза ,пострадалата М.Е.А. била получила счупване на лява бедрена кост в средна трета с разместване на фрагментите. В тази връзка същата била приета за лечение в МБАЛ „С.." АД, където била извършена операция - кръвна репозиция с метална остеосинтеза на увредената кост. Увреждането било причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник, като счупването на голяма тръбеста кост, каквато е бедрената, било причинило на пострадалата много силни и интензивни болки, обилна кръвозагуба, както и невъзможност да се придвижва сама за един дълъг период от време. Вещото лице било посочило, че периодът за възстановяване бил  3-5 месеца, като натоварването на крайника се разрешавало едва след 8 месец.Във връзка с гореизложеното и предвид младата възраст на пострадалата към момента на настъпване на увреждането /17 години/,въззивникът поддържа,че определеното от съда обезщетение в размер на 18 000,00 лева /осемнадесет хиляди лева/ е силно занижено и не отговаря както на критериите на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, така и на трайната практика на съдилищата за подобни случаи, настъпили през 2011г.

С оглед на горното се иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана и да се постанови решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ответника част.

В насрещната жалба се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е определен по-нисък пълен размер на дължимото обезщетение, а именно в размер на 18 000,00 лева и вместо него да се постанови друго такова, с което да се определи пълен размер на застрахователното обезщетение за търпените от М.А. неимуществени вреди - болки и страдания в размер на 25 000,00 лева.         Претендира се заплащането и на  направените  съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба от М.К. е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява неоснователна, поради следните съображения:           

         Делото пред районния съд е образувано по искова молба от ЗАД „Б…." – С.., чрез адв. А.Б. против М.М.К. ***, с която е предявен иск по по чл. 274, ал. 1,т. 1 от Кодекса за застраховането.Твърди се от ищеца, че на 30.01.2011г. на четвъртокласен път от с. Г…, обл. В… към с. Н…, управлявайки МПС марка „М…", модел …Д с ДК № ВН .., ответникът, по негова вина и след употреба на алкохол е реализирал ПТП, при което е причинил средна телесна повреда на М. Е. А., изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник. Посочва се, че по НАХД № …г. по описа на ВРС причинителят на ПТП е признат за виновен и му е наложено административно наказание. Към момента на ПТП, автомобилът е бил с валидна застраховка ГО, сключена в ЗК"Б…"АД като за причинените неимуществени вреди на пострадалата А. е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лева. Посочва се, че тъй като ответникът е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол над допустимата от закона норма, ищецът предявява настоящия иск против него.

Иска се от районния съд да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 25 000 лева — изплатено застрахователно обезщетение по щета №. за претърпените от пострадалата М.А. неимуществени вреди - болка и страдание.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен. Навел
е доводи, че от страна на увреденото лице е имало съпричиняване, тъй като
същата е пожелала да се качи в МПС на ответника, след като е знаела че
последният е употребил алкохол. Оспорено е сключеното между застрахователя
и пострадалата споразумение като сключено във вреда на ответника, както и че
нямало действие по отношение на него. Оспорено е решението на ЗЕК /застрахователната експертна комисия/ на ищеца като незаконосъобразно и необосновано.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава, приложено е АНД № ,,,. по описа на ВРС.

Видинският окръжен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори от страните, а и видно от приложеното АНД № ….. по описа на ВРС, е че с влязло в законна сила решение № 375/24.06.2011г., ответникът М.М.К. с ЕГН **********, е признат за виновен и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание -

глоба в размер на 1000.00 лева за това, че на 30.01.2011г. около 03.00 часа, на четвъртокласен път от с.Г…, обл.В… към с.Н…, обл.В…, на около 100 м. от „П…" на с.Г…, в пияно състояние и при управление на МПС, лек автомобил марка „М…", модел „…" с ДК№…, собственост на М. Р. С. с ЕГН ********** ***, при движение от с.Г… в посока към „П…" същото село, в нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1-при управление на МПС, лек автомобил марка „М…", модел „…." с …, с поведението си-проявена самоувереност и закъсняла реакция, е поставил в опасност живота и здравето на М.Е.А. с ЕГН ********** ***, пътник в автомобила и седяща на предната дясна седалка / до водача/; на чл.20, ал.1 и ал.2- при управление на МПС, лек автомобил марка „М…", модел „…" с ДК№.., не е контролирал управляваният автомобил, не е съобразил скоростта на движение на същия със състоянието на пътя, с конкретните атмосферни условия, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, не е намалил скоростта на автомобила и не е спрял при възникналата опасност на пътя-наличие на „У"-образно нерегулирано кръстовище, като губи управлението над превозното средство, излиза от пътното платно и се блъска в бетонен камък, разположен встрани от пътя, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Е. А. с ЕГН ********** *** изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник, вследствие счупване на лява бедрена кост в средната й трета с разместване на костните краища, след което избягал от местопрестъплението - престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во и предл.последно, б."а", предл.1-во врс.чл.343, ал.1, б."б", врс.чл.342, ал.1 от НК, във врс.чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Съгласно т. 15 от ТР от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.Механизмът на настъпилото ПТП е установен по несъмнен начин по горецитираното дело като изложените от Видинския районен съд правни мотиви са задължителни за настоящата инстанция .

Разпитаните пред Видинския районен съд свидетели М. Е. А., К.И.Ц. и М. Р.С.  установяват обстоятелства във връзка с настъпилото ПТП. И тримата свидетели посочват, че заедно с ответника са отишли на дискотека с автомобила, собственост на свидетеля С..Заявяват,че в  дискотеката са употребили известно количество алкохол , но тъй като ответникът употребил по-малко, затова на връщане той управлявал автомобила.Свид.М. А. твърди ,че не е видяла ответника да употребява алкохол. Свидетелите посочват също, че на предната дясна седалка една до друга са седели свидетелите К.И. Ц. и М.А.Ц., като не се установява дали някоя от тях е сложила  предпазния колан.От показанията на свидетеля М. А., се установява, че вследствие на пътно-транспортното произшествие е получила фрактура на крака, поставен й е имплант, който е бил изваден впоследствие. Свидетелят посочва, че възстановяването й е било 6 месеца като през това време е била на легло и се е придвижвала с проходилка. Една година след първото счупване, свидетелката се е подхлъзнала на лед, вследствие на което е счупила крака си на същото място, отново й е поставен имплант, куца и не може да ходи добре, изпитва болки, особено в студа.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите относно това дали М.К. е проявявал признаци на алкохолно опиянение като логични, обективни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

Вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза -д-р И.К., след преглед на документите по делото и разговор с пострадалото лице, е дало заключение, че вследствие на настъпилото пътно­транспортно произшествие, лицето М.Е.А. е получила счупване на лява бедрена кост в средна трета с разместване на фрагментите. Приета е на лечение в МБАЛ „С…" – В., извършена е кръвна репозиция с метална остеосинтеза на увредената кост. Вещото лице е посочило също, че описаното травматично увреждане се дължи на удар от или върху твърд предмет и съответства да е причинено при ПТП. Причинено е трайно затруднение на движенията на левия долен крайник. Счупването на голяма тръбеста кост като бедрената, причинява силни болки, свързано е с кръвозагуба, в редки случаи може да причини и травматично - хеморагичен шок. Според вещото лице, периодът на възстановяване е от 3 до 5 месеца, като натоварването на крайника се разрешава след осмия месец. Проведеното лечение - открито наместване с метална остеосинтеза вътрешна фиксация е единственото възможно. В с.з. вещото лице уточнява, че възстановителния период конкретно на лицето М.А.й е отнело 6-7 месеца до пълното възстановяване, към момента не носи помощни средства, но самата травма е силно болезнена, свързана е с болки, кръвозагуба, невъзможност да се придвижва сама. Вещото лице е посочило, че на лицето е извършена оперативна намеса за поставяне на метална пластина, като премахването на последната е въпрос на преценка.

В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че ако се приеме, че е имало второ счупване, то по никакъв начин не е причина за и повлияване на първото. В с.з. вещото лице пояснява, че причина за всяко счупване е травмата и зависи от механизма на самата травма.Второто счупване на костта не е предмет на настоящото дело ,поради което не следва да се излагат подробни мотиви относно него.

Съдът дава вяра на заключенията на вещото лице като компетентни и обективно изготвени.

Не се спори между страните ,че е налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил марка  „М.", модел „." с ДК №., собственост на свидетеля М. Р. С. с ЕГН ********** ***, видно и от представената по делото застрахователна полица № … на ЗК „Б…"АД, която е със срок на валидност от 21.04.2010 г. до 20.04.2011г.От представената по делото преписка по щета № …, полица №…, се установява, че на пострадалата от пътно­транспортното произшествие М.Е.А. е определено застрахователно обезщетение в размер на 25000.00 лева. Посочено е, че размерът на това обезщетение е определен с решение № 31 от 26.08.2013г. на застрахователната експертна комисия на ищцовото дружество и спогодба от 27.09.2013г., сключена между ищцовото дружество и пострадалото лице.

От справка в Агенция по вписванията -Търговски регистър, се установява, че по партида на ЗК „Б…"АД на 13.11.2012г. е вписано заличаването му поради вливането му в ищцовото дружество, което се явява и негов универсален правоприемник.

Не е спорно, а и видно от назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, преводно нареждане от 03.10.2013г., както и от представеното от третото неучастващо в делото лице „П…"АД потвърждение, че определеното обезщетение в размер на 25000.00 лева е изплатено от ищцовото дружество и е постъпило по сметка на пострадалото лице на 07.10.2013г.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна следното :

Видинският районен съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод ,че  са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, ангажиращи отговорността на ответника. Съгласно разпоредбата на този текст, застрахователят   има   право   да   получи   от   застрахования   платеното   от застрахователя обезщетение, когато застрахования при настъпване на ПТП е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В чл. 171, т.1, б. „б" и Чл.174 ал.1 от ЗДвП е посочено, че максималната допустима концентрация на алкохол в кръвта, при която е позволено от закона да се управлява МПС е 0,5 на хиляда. Концентрацията на алкохол при случай на ПТП се установява с медицинско изследване или с техническо средство, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи. В конкретния случай, от представените по делото доказателства, безспорно се установи, че от противоправното поведение на ответника като участник в движението с моторно превозно средство, е настъпило ПТП, вследствие на което возещата се в автомобила М.Е.А. е получила счупване на лява бедрена кост. Вредите са пряк и непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане по вина на ответника. Безспорно е също, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 0.97 на хиляда, установен по надлежния ред.

Съгласно чл. 257, ал. 2 от КЗ, застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всеки, който не е установил противоправно фактическата власт върху него. В случая деликвентът - ответникът М.М.К. не е бил собственик на МПС-то, но е ползвал автомобила.

Налице е валиден застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" със срок на действие към датата на събитието, противоправно поведение на прекия причинител на вредите спрямо увредения, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите и вина на деликвента, установена с влязло в законна сила решение № 375/24.06.2011г. по АНД № 636/2011г. по описа на ВРС, имащо значение на влязла в сила присъда.

Горните правни изводи на районния съд относно наличието на обстоятелства ,ангажиращи отговорността на причинителя на вредата по същество не се оспорват от страните и не са предмет на въззивната жалба .Предмет на последната е единствено възражението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата и неговия размер.

Районният съд е намерил  за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в това, че същата била знаела, че ответникът е употребил алкохол и въпреки това се е качила в автомобила, както и че тя също била употребила алкохол и вместо да се качи в автомобила е трябвало да си извика такси, за да се прибере, както и че не е спазила изискването за правилно пътуване с МПС като е седяла с още едно лице на предната седалка до водача, без да сложи предпазния колан.

Районният съд е приел ,че в трайната съдебна практика на ВКС и тази постановена по чл. 290 от ГПК - решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО, решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II ТО, е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е., последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем .Районният съд се е позовал на Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н.,в което се казва : „В настоящия случай, въззивният съд е извел наличието на съпричиняване на вредоностния резултат от пострадалото лице единствено от факта, че то при ПТП е управлявало мотопед без изискуемото за това свидетелство за управление. От събраните по делото доказателства за механизма на пътнотранспортното произшествие не се установява касаторът при инцидента реално да е допринесъл за настъпване на увреждането /получени тежки фрактури/, посредством извършеното от него конкретно управление на МПС. Обстоятелството, че пострадалото лице е управлявало мотопеда без свидетелство за управление сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови наличието на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като не се установява това да способства за настъпване на произшествието при обективно осъщественото от ищеца управление на МПС при конкретната пътна обстановка. Ето защо, приемайки за основателно възражението на застрахователя, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия на вредоностния резултат само въз основа на нарушението от страна на ищеца на чл.150 ЗДвП, решаващият състав е допуснал необоснованост на фактическите изводи за наличие на причинно следствена връзка между поведението на касатора и увреждането, довела до нарушение на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното, въззивното решение като неправилно в частта, в която е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде отменено. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.2 ГПК, следва да се постанови решение по същество, като на ищеца се присъдят още 20 000 лева- обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от пътнотранспорното произшествие, ведно със законната лихва за забава от 16.07.2008г. до окончателното плащане.”

 Районният съд е приел,че е установено , че пострадалата е пътувала на предната седалка заедно с още едно лице, но че не  са ангажирани доказателства относно това дали този факт е допринесъл за получените увреждания от ПТП,а също ,че не са ангажирани и безспорни доказателства дали пострадалата е пътувала с или без предпазен колан, но дори да се приеме, че не е била с обезопасителен колан, това нейно поведение не е в причинно -следствена връзка с противоправното поведение на водача на автомобила, за да може да се направи извод, че е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Видинският окръжен съд споделя крайния извод на районния съд ,макар и по други правни съображения .

Видинският районен съд  е приел ,че в трайната съдебна практика на ВКС и в тази постановена по чл. 290 от ГПК - решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО, решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II ТО, е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение и че е необходимо  нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е., последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.Изложените правни доводи и сочената задължителна практика на ВКС обаче касаят общите случаи на съпричиняване ,при които пострадалият е пътник в моторно превозно средство ,участвало в ПТП . Така например в соченото от районния съд решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II ТО  се казва ,че  не може да бъде споделено разбирането, че по отношение на лицето, което е пътувало в автомобила, чийто водач е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие, също следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. че дължимото на това лице обезщетение за неимуществени вреди подлежи на намаляване съобразно приетия процент на съпричиняване на вредите от страна на виновния водач.В решението се прави важният извод ,служещ за ръководство на съдилищата : „Съгласно посочената норма, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице и до отговорност за чужди действия в хипотеза, която е извън законово регламентираните.”

Във второто цитирано от районния съд решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО се застъпва тезата ,че формалното нарушаване на правилата за движения /в конкретния случай непоставяне на обезопасителен колан/ само по себе си не води до съпричиняване, ако се установи ,че увреждането на пострадалия би се осъществило и при поставен обезопасителен колан .Направен  е изводът ,че след установяването по безспорен начин,че  непоставянето на предпазен колан от водача на лекия автомобил , довело до изпадането му от колата при последвалото удара и с насрещното МПС, управлявано от виновния за катастрофата водач, преобръщане на същата, в някаква степен е свързано с настъпване или усложнение на причинените от катастрофата травми и обусловената от тях смърт на последния, обосновава правен извод, че в случая принос, водещ до съпричиняване на щетата от водач  не е доказан, а е хипотетично предполагаем.

В третото решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС II ТО  се прави извод ,че установеното по делото обстоятелство, че ищцата, която се е возила на мотоциклет, без да носи предпазна каска, само по себе си не може да обоснове извод за предпоставяне или обективно създаване на възможност за настъпване на черепномозъчна травма. В тази връзка следва да се има предвид и установеният по безспорен начин механизъм на увреждането и липсата на каквито и да било данни за наличие на причинна връзка между поведението на ищцата и характера на изключително тежкия вредоносен резултат.

Всички тези решения обаче касаят хипотези ,при които е пострадал пътник в МПС /респ.водач на МПС/ ,като водачите на МПС са правоспособни водачи ,управлявали без употреба на алкохол.Когато водачът на МПС обаче е употребил алкохол или е неправоспособен ,ВКС приема ,че при определени обстоятелства може да се приеме наличието на съпричиняване.Например в соченото от въззивника решение № 350/ 17.10.2011 г.на Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение по гр.д № 1382/2010 г. се приема ,че „винаги ,когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. „Горните разсъждения могат да бъдат отнесени и към пострадалите пътници в МПС ,качили се на МПС ,знаейки ,че водачът е в пияно състояние . И в този случай може да се приеме,че пострадалият сам  се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед на пияното състояние  на шофьора.

От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи извод,че пострадалата  е съзнавала ,че водачът М. е в пияно състояние .От свидетелските показания се установява по несъмнен начин,че нито един участник от компанията не се е възпротивил ,когато М.К. е изявил желание да управлява лекия автомобил и е седнал зад волана .От свидетелските показания  по никакъв начин не се установява  М.К. да е проявявал поне един от признаците ,които да сочат ,че той е  в пияно състояние-неуверена походка , неясен говор ,неадекватни реакции ,проява на агресия и пр .Липсват доказателства за това пострадалата да е възприела как М.К. употребява алкохол .Разпитаните пред Видинския районен съд свидетели са категорични,че ответникът М.К. не е демонстрирал явни признаци на алкохолно опиянение .Свид.Кристина Цветанова твърди ,че :„Според мен М. можеше да управлява автомобила „/л.93 от делото/.Според свидетеля Марио Ромелов Станков „М. не изглеждаше като пиян човек”.Свидетелят В.Б.Р. заявява,че „не може да прецени дали М. е бил пиян”/л.29 от досъдебното производство/.

Следва да се отбележи ,че съгласно действащото законодателство пияно състояние е налице при употребата на алкохол над 0,5 на хиляда. Разпоредбата на Чл. 174. (1) Закона за движение по пътищата предвижда административно наказание  лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.лице,което  управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.Управляването на МПС с концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 на хиляда е разрешено от закона и не ангажира нито административната ,нито наказателната отговорност на водача.

Следва да се отбележи,че М.К. ,видно от събраните доказателства,е употребил алкохол  и преди отиването в дискотеката –факт ,който не е бил възприет от пострадалата .

С оглед на гореизложеното се явява недоказан развитият във въззивната жалба довод,че пострадалата е съзнавала,че водачът М.К. е в пияно състояние и че съзнателно се е  поставила в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед на пияното състояние на водача. Незнанието от страна на увреденото лице , че водачът на автомобила, причинил ПТП ,е бил в пияно състояние ,изключва съпричиняването /решение №98/08.07.2010 г. по т.дело №942 /2009 година на ВКС ,ІІ т.о., решение № 29/ 05.06.2014 г.на ВКС , Търговска колегия, Първо отделение, по т.д. . №1640 по описа за 2013 /.

Видинският районен съд правилно е приел,че представената спогодба от 27.09.2013г., сключена между застрахователното дружество и пострадалото лице няма обвързваща сила по отношение на ответника, тъй като същият не е страна по нея. При приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчитайки реално претърпените неимуществени вреди от пострадалата, възрастта, здравословното състояние, интензитета на болките и страданията и продължителността на възстановителния период, заключението на вещото лице -ортопед относно прогнозата, че лицето се е възстановило напълно след първото счупване, както и наложилото се в обществото понятие за справедливост,Районният съд е приел,че  паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди възлиза на 18000.00 лева като е отчел , че вследствие на ПТП и полученото счупване на лява бедрена кост, на пострадалата е било причинено трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период около 6-7 месеца, наложило се е поставянето на имплант, използване на помощни средства, травмата е свързана с кръвозагуба, силна болка, дискомфорт.Въззивният съд също намира ,че размерът на обезщетението е над претендираните с частичния иск 6 000 лв.,като подробни съображения са изложени по-долу по повод насрещната въззивна жалба .

Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод ,че М.Е.А. е пострадала при аварийното излизане от автомобила ,а не при удара на лекия автомобил в бетонния блок .Бедрената кост /femur/ е най-дългата и масивна кост в човешкото тяло /”Анатомия на човека,Г.Г.,В.В..Медицина и физкултура.С.1977 г.стр.115 / и счупването и може да бъде причинено като правило само от действието на много голяма сила ,но не и при падане ,подхлъзване  и пр.

Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод ,че е налице съпричиняване от страна на пострадалата ,изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.По делото няма никакви доказателства в тази насока ,а от друга страна причинените на пострадалата травматични увреждания не говорят за непоставянето на предпазен колан.При непоставянето на предпазния колан се получават тежки увреждания по главата –множество цепковидни и разкъсно контузни рани ,придружени с многофрагментни фрактури на костите на лицевия и мозъчния череп и увреждания на главния мозък .Получава се удар в предното стъкло ,който води до образуване на главата ,лицето ,шията и китките на ръцете на множество порезни рани ,нерядко в дълбочината на които ,а също и по дрехите на пострадалия ,се установяват малки частици от счупени стъкла. От събраните по делото доказателства не може да се направи извода за наличието на такива травматични увреждания у пострадалата.Налице е обаче силно деформиране на волана ,което говори по категоричен начин,че водачът не е бил с предпазен колан в момента на удара /снимки №№15 и 16 от фотоалбума към ДП №50/2011 г. по описа на ОД на МВР-В. /.

С оглед на гореизложеното се явява правилен и законосъобразен изводът на районния съд ,че  предявеният частичен иск за сумата от 6000.00 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 25000.00 лева по щета № … за претърпените от пострадалата М.А. неимуществени вреди - болка и страдание, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен заедно със законната лихва от предявяване на иска в съда — 11.03.2014г. до окончателното издължаване,поради което и решението следва да бъде потвърдено.

Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод ,че отговорността при конкретните обстоятелства следва да се разпредели в съотношение 75 % към 25 %, тъй като поведението на самия ищец е това, което е с много по-голяма тежест в причинния процес, довел до уврежданията на здравето му .ВКС е разпределил отговорността в това съотношение в цитираното от въззивника решение №302/07.10.2013 г. гр.д.№ 3248/ 2013 г.на ВКС ,ІV г.о. при коренно различна фактическа обстановка - пристъпвайки към рязането на дърветата, пострадалият не се е съобразил с препоръката  на свидетел да отреже първо стоящите отпред по-малки дървета. Отговорил, че си знае работата, след което пристъпил към рязането на по-отдалеченото и най-голямо по размер дърво. Когато то падало, закачило се в стоящите пред него по-малки дървета, отчупил се клон и ударил по главата отдръпналия се на около 2 метра встрани ищец. В резултат на удара ищецът получил тежка черепно-мозъчна травма и изпаднал в състояние на кома. Коренно различната фактическа обстановка не позволява механично пренасяне на отговорността  в съотношение 75 % към 25 %.

Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод,че че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат ,но не и вината . Позоваването на ППВС № 17/1963 г.- задължителна съдебна практика,обаче е неоснователно ,тъй като конкретните фрази са извадени и тълкувани извън контекста . ППВС № 17/1963 г .разглежда случаите на съпричиняване от страна на малолетни лица  и лица,неможещи да изразяват правно валидна воля и не намира приложение в конкретния казус .

        

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАСРЕЩНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА

                С насрещната въззивна жалба се иска да се определи пълен размер на обезщетението в размер на 25 000 лв. вместо определения от районния съд размер от 18 000 лв.Насрещната въззивна жалба е недопустима ,поради което следва да бъде върната ,а производството по делото в тази му част –прекратено.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, докладчик председателят на отделение Благовест Пунев когато ищецът въведе като предмет на делото само част, а не цялото материално право, той предявява частичен иск. При облигационните парични притезания, предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума. Искът може съзнателно да е предявен за част от спорното право, като ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати определена сума , запазвайки си възможността с нов иск да търси горницата над нея. Тази процесуална възможност се ползва от ищеца като средство да спести разноски от държавна такса при несигурен изход от спора. При уважаване на частичния иск, той може да предяви нов иск за разликата, а при отхвърлянето му, тъй като се отрича цялото спорно право, не би могъл успешно да търси допълнително присъждане. И в тази хипотеза, обаче, със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право. При уважаването на частичния иск за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на присъдено нещо по частичен иск, макар че при отхвърлянето му се отрича основателността на претенцията като цяло.        Видно от гореизложеното ,при предявяване на частичен иск  със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право,а не цялото спорно право ,поради което е правно ирелевантна преценката в мотивите на  районния съд относно целия размер на претендираното право .Независимо какво е приел районния съд относно целия размер на претендираното вземане -18 000 лв.,20 000 лв.,25 000 лв. и пр. ,решението в тази му част няма сила на пресъдено нещо и не обвързва последващия съд ,който разглежда спора за присъждане на останалата част от вземането .

Следва да се отбележи и това ,че районният съд се е произнесъл относно размера на цялото вземане само в мотивите ,но не и в диспозитива,а съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Б.П. страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.

         На основание чл. 78 ал.3 от ГПК въвзивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия  направените пред Видинския окръжен съд разноски за адвокатски хонорар в размер на 768 лв.

Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК  Съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № по гр.д. № 1277 / 2014г на Видинския районен съд .

ВРЪЩА насрещната въззивна жалба на ЗАД „Б…." с ЕИК… със седалище и адрес на управление: гр. С…, ул. П… № .със съдебен адрес:***  против решение № по гр.д. № 1277 / 2014г ВРС .

ОСЪЖДА М.М.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на въззиваемия ЗАД „Б…" с ЕИК ..със седалище и адрес на управление: гр. С…, ул. П… №… със съдебен адрес:*** направените пред Видинския окръжен съд разноски за адвокатски хонорар в размер на 768 лв.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис. 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                      2/