Р Е Ш Е Н И Е   №  89

 

гр.Видин,  11.08.2015г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВИДИНСКИ окръжен съд   Гражданска колегия в

Публично съдебно заседание   на   тридесети   юни

през две хиляди и петнадесета  година, в състав:

 

Председател:   А. П.

       Членове:  С. С.

    В. М.

 

При секретаря  И.К.   и в присъствието на

Прокурора         .................       като разгледа докладваното

от съдията В. М. Въззивно гражданско Дело № 191

по описа за 2015 година,

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

А. Й. ,в качеството на адв. Пълномощник на П.А.Т. обжалва решение № 634/16.01.2015г. по грд № 2154/2013г на РС-видин, с което ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.Т.  , ЕГН  ********** против „Т. Б.” АД, гр. С., ЕИК, искове да се признае за установено по отношение на „Т. Б.” АД, че сключеният на 04.03.2004 г. Договор за поръчителство между ЧПБ „Т. АД, поделение- клон В. и  него, е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му, поради липса на предписана от закона форма и поради противоречие на закона, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ предявения  иск да се признае за установено по отношение на „Т. Б.” АД, че  не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден въз основа на определение № 232-РЗ/17.06.2005 г. по гр.д № 925/2005 г. на ВРС, а именно: 2330.40 евро /просрочена главница/, 200.16евро /договорна лихва/ и 98.99 лв. разноски по изпълнителния лист., както и предявеният  иск да се признае за установено по отношение на „Т. Б.” АД, че не дължи сумата в размер на 338.28 лв. по и.д № 20067240400285 на ЧСИ В. Т., представляващо внесено от банката възнаграждение за назначаване на особен представител.

Подържа във въззивната жалба, че  решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон.

         Посочва, че никога не е работил в посочената в същия договор за
кредит и Договор за поръчителство от 04.03.2004г. /т. 2 и чл. 9,
б.   „б"/   фирма   ЕТ   „У.  С   Б."   В.
обстоятелство използвано като, отговарящ на условията за
отпускане на посочения кредит и поръчителството му по него,  не съм давал съгласието си за отпускане на посочения
кредит   и   сключване   на   Договор   за   поръчителство   от
04.03.2004г., обезпечаващ вземането на банката.

         От изготвената по делото ПЪРВА графическа експертиза е видно, че подписа положен срещу реквизита „ПОРЪЧИТЕЛ" в документа „Договор за поръчителство" от дата 04.03.2004г.,сключен между Б. ЧПБ „Т." АД и П.А.Т., ЕГН ********** не е изпълнен от  ищеца.

         Изготвената по делото втора графическа експертиза  съдържа заключение,  че подписа положен срещу реквизита „ПОРЪЧИТЕЛ" в документа „Договор за поръчителство" от дата 04.03.2004г., сключен между Б. ЧПБ „Т." АД и П.А.Т., ЕГН ********** е изпълнен от него .

         От представеното удостоверение от НАП със справка наличие на трудови договори и фирми, в които  е бил в трудови и осигурителни правоотношения е видно, че никога не е работил във фирма ЕТ „У.- С Б." В.

Представените по делото Договор за кредит от 04.03.2004г. и Договори за поръчителство от 04.03.2004г. не носят печати на Банката.

Посочените в два Договора за поръчителство от 04.03.2004г. лица В. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. И. с ЕГН **********, послужили като поръчители за процесният кредит НИКОГА не са били на работа във  фирма на ищеца, обстоятелство, което е отразено в Договорите за поръчителство от 04.03.2004г.

Представените по настоящото дело писмени доказателстваНаказателно дело - АНД №133/2007г. на ВРС, е видно, че Н. Ц. В. /счетоводител/ и Д. Н. /кредитоискател   по   процесният   кредит/   са  признати   от Районен съд В. за виновни за извършении от същите документни престъпления във връзка с процесният кредит с „Т. б." .

С оглед на това Молят  Съдът да   постанови решение, с което да отмените решението  на Видинския районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да уважите предявените искове като основателни и доказани, ведно с произтичащите от това последици.

         Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба. Депозирала е отговор на същата, в който подържа становище , че решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

         Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

         С  решение № 634/16.01.2015г. по грд № 2154/2013г на РС-Видин ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.Т.  , ЕГН  ********** против „Т. „ Б.” АД, гр. С., ЕИК . искове да се признае за установено по отношение на „Т. Б.” АД, че сключеният на 04.03.2004 г. Договор за поръчителство между ЧПБ „Т.” АД, поделение- клон В. и  него, е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му, поради липса на предписана от закона форма и поради противоречие на закона, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ предявения  иск да се признае за установено по отношение на „Т. Б.” АД, че  не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден въз основа на определение № 232-РЗ/17.06.2005 г. по гр.д № 925/2005 г. на ВРС, а именно: 2330.40 евро /просрочена главница/, 200.16евро /договорна лихва/ и 98.99 лв. разноски по изпълнителния лист., ОТХВЪРЛЯ предявеният  иск да се признае за установено по отношение на „Т. Б.” АД, че не дължи сумата в размер на 338.28 лв. по и.д № 20067240400285 на ЧСИ В. Т., представляващо внесено от банката възнаграждение за назначаване на особен представител.

         От данните по делото се установи, че на 04.03.2004г. е сключен Договор за потребителски кредит между трето лице /Д. Н. П./ и ответника, изпълнението на който е обезпечено с поръчителство на пет лица, включително  и това на ищеца.С определение № 232- РЗ / 17.06.2005 г. по гр. д. № 925/2005 г. на Районен съд гр. Видин, ищецът, в качеството му на поръчител по договор за потребителски кредит от 04.03.2004 г., е осъден, заедно с останалите четирима поръчители, да заплати на ответника сумата от 2330.40 евро-просрочена главница, 200.16 евро -договорна лихва ведно със съответната законна лихва, както и сумата от 98.99 лв.. разноски по делото.

На 17.06.2005 г., е издаден изпълнителен лист, като в последствие е образувано изпълнително дело 20067240400285 на частен съдебен изпълнител Виолета Томова, с район на действие Окръжен съд гр. Видин.        

По делото, във връзка с изследване на подписа на ищеца, положен в договора за поръчителство от 04.03.2004 г., е назначена  съдебно-графическа експертиза, като по делото са приобщени две заключения.             Правилно ВРс е приел за обективно  заключението, при което е изследван оригинала на договора за поръчителство от 04.03.2004 г., и съгласно което подписа, положен в реквизит „поръчител,” е изпълнен от ищеца-П. А. Т. Експертът е посочил, че при изпълнение на второто заключение е ползвал сравнителен материал в оригинал, свободни образци, оригиналния договор за поръчителство, подписите взети от БДС към ОД на МВР-в. и е стигнал до извода , че подписа, положен в реквизит „поръчител,” е изпълнен от ищеца-П. А. Т.Отделно е назначена съдебно-графическа експертиза и във връзка с подписа, положен в цитирания договор, в реквизита „За банката”, като в заключението е посочено, че подписа е изпълнен от Б. П. К.

От решение №122/07.03.2007 г., постановено по АНД №133/2007 г. по описа на ВРС, което е влязло в сила, е видно, че   кредитоискателката и счетоводителката  са  освободени от наказателна отговорност, като на основание чл.78а ,ал.1 от НК са им наложени  административни наказания. Гласните доказателства не противоречат на писмените такива и кореспондират със същите, поради което Съдът дава вяра на свидетелката и кредитира показанията й. 

При тази установената  фактическа обстановка ВОС приема, че решението на първоистанционния съд е правилно и обосновано по следните съображения :

За гарантиране задължението на кредитополучателя Д. Н. П. ,във връзка с отпуснатия й от ЧПБ„Т.”АД кредит от 2580 евро, са сключени пет договора за поръчителство,включително и този на ищеца от 04.03.2014 г..

         От събраните по делото доказателства  не се установява, че при сключването на договора за поръчителство липсва съгласие от страна на ищеца. Напротив, безспорно се установи, че подписа, положен в договора в рекивизит „поръчител”е на ищеца, което обстоятелство предполага, че същият е запознат с предмета и условията на договора. В тази връзка страните са формирали съгласие по желаните от тях елементи на договора за обезпечение, чийто предмет отговаря на обема от права и задължения, по които са желаели  да се договорят.

Обстоятелството, че във връзка със сключен друг договор за поръчителство, обезпечаващ договора за кредит на Д. П. е извършила престъпление и за което е призната за виновна, само по себе си не  налага извода  за липса на съгласие по договора за поръчителство, по който страна е ищеца. Удостовереното в договора за поръчителство невярно обстоятелство, а именно, че ищеца работи в ЕТ ”У.-С.Б.” В. не влияе на формираното съгласие между страните, относно основните му елементи и предмет. Сочения порок не касае волята на поръчителя, тъй като наличието му не предпоставя той да е сключил договора при формиране на погрешна представа  за това обстоятелство, нито е мотивирал същия за поемането на поръчителството.

Правилно и в синхрон с доказателствата по делото ВРс е отхвърлил  искът за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие  Иска за нищожност, поради липса на предписаната от закона форма на договора за поръчителства, също е неоснователен.

Поръчителството е формален договор с писмена форма за действителност, т.е. съгласието на страните следва да е изразено в писмена форма, което в случая е налице.

    Липсата на форма предполага, че договорът не е сключен в предписаната от закона от форма, което в процесният случай не е така, тъй като изискването  за писмена такава е спазено и от самия договор е видно, че е  налична.

         Не се установява и   нищожност на договора поради  противоречие на закона. Ищецът не е конкретизирал и установил  несъответствие с повелителна правна норма , поради което правилно  Съдът приема, че и този иск не е доказан. 

         Подържаните от жалбоподателя възражения във въззивната жалба, че така посочената, в договорите за поръчителство от 04.03.2004 г. на лицата В. Г.  и П. И., месторабота  в ЕТ” П.” не отговаря на действителността, тъй като същите не са работили в неговата фирма, следва да се приеме за несъстоятелно, тъй като фирмата на ищеца е ЕТ ”П.-П.Т.”, а не ЕТ ”П”.

Във връзка с изложеното предявените искове по чл.26 ал.2 пр.2 и 3 от ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД  правилно са отхвърлени от ВРС.

Пред въззивната инстанция не се представиха доказателства изменящи възприетата от ВРс фактическа обстановка или налагащи друг краен правен извод, различен от този възприето от първоинстанционния съд.

Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

         Ответникът доказа съществуването и дължимостта на вземането си, за което е  издаден изпълнителен лист, въз основа на определение № 232-РЗ/17.06.2005 г. по гр.д № 925/2005 г. на ВРС, за следните суми: 2330.40 евро /просрочена главница/, 200.16 евро /договорна лихва/ и 98.99 лв. разноски по изпълнителния лист.

            В случая е налице валидно съществуващ договор за кредит от 04.03.2004 г., по силата на който на кредитополучателя Д.Н.П. е отпуснат кредит в размер на 2580 евро. Този договор е обезпечен с договори за поръчителство, един от които е този на ищеца, и в която връзка на осн.чл.138 ал.1 ЗЗД същия се е задължил спрямо кредитора да отговаря за задължението на кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението за погасяване кредиторът се снабдил с изпълнителен лист/същият е посочен по-горе/ и е пристъпил към принудително събиране на вземането си, като в това число е насочил изпълнението и към солидарно задължените лица, които са обезпечили договора с поръчителство, образувайки изп.д № 20067240400285 на ЧСИ ВиолетаТомова.

С оглед изхода на делото на осн.чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в размер  на 700 лв.

         Водим от горното,

                                             Р     Е      Ш     И :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 634/16.01.2015г. по грд № 2154/2013г на РС-Видин.

         ОСЪЖДА П.А.Т.  , ЕГН  **********  да заплати на „Т. Б.” АД, гр. С., ЕИК . сумата 700 /седемстотин / лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                           2.