Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №87

 

гр.Видин, 13.07.2015 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС гражданска колегия в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди  и петнадесета година в състав:      

                                    

                                                        Председател:В. В.

                                                                           Членове:А..П.

                                                                                     В.М.

                                                        

 

при секретаря И.К. и в присъствието на прокурора    като разгледа докладваното от съдия В. В. въззивно гражданско дело №182 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на В.П.П. с ЕГН *****против Решение №103 от 24.03.2015г., постановено по гр. дело № 2252/2014г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против В.В.П. с ЕГН ********** *** иск за допускане и извършване н делба на поземлен имот № 1174, в кв. 50, с площ от 3072.00 кв.м. по нотариален акт по плана на с. К., общ. В. Поддържа се във възивната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че процесният имот може да бъде обособен в два нови имота при спазване на законовите изисквания. Иска се Съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното такова и да постанови да бъде допусната делба на процесния имот.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Посочва се, че към момента на предявяване на иска за делба няма два урегулирани имота, а един неурегулиран поземлен имот – 1174, тъй като дворищно-регулационният план е отпаднал с изтичането на срока по параграф 6 от ДР на ЗУТ. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските във въззивното производство.

По допустимостта на жалбата

ВОС намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

По съществото на спора

ВОС като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното: Гр. дело № 2252/2014г. по описа на ВРС е образувано по исковата молба от В.П.П. с ЕГН ********** *** против В.В.П. с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на поземлен имот № 1174, в кв. 50, по плана на с. К.., община В. Твърди се, че поземленият имот е с площ от 3072.00 кв.м. по нотариален акт, а по скица 2102.00 кв.м, както и че е бил урегулиран в УПИ- ХІІ-1174 и УПИ-ХІІІ-1174, но регулация не е приложена. Излага се, че имотът е застроен, като ищецът притежава самостоятелна част – първи и втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда-близнак откъм западната част на сградата със застроена площ от 120.00 кв.м, а ответникът притежава самостоятелна част-първи и втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда-близнак откъм източната част на сградата със застроена площ от 120.00 кв.м, едноетажна масивна сграда със застроена площ от 75.00 кв.м и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 71.00 кв.м. Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне делба на съсобствения поземлен имот с права на страните по 1/2 идеална част. Ответникът в законния срок е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска за делба на съсобствения поземлен имот. Навежда доводи за недопустимост на делбата на процесния имот, предвид статута му на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, като сочи, че в имота има изградени няколко жилищни сгради, собственост на различни лица, поради което е налице етажна собственост.

ВРС, вземайки предвид представените по делото доказателства, е намерил за установено следното от фактическа страна: От констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 172,т.ІІІ,рег.№ 6835,н.д.№ 372/2009 г. на нотариус № 025, с район на действие –ВРС е видно, че ищеца В.П.П. и В.П.П. са признати за собственици на основание наследяване по закон на ПИ № 1174 с права по 1/2 идеална част. Съгласно цитирания нотариален акт В.П.П. е собственик на 1/2 идеална част от поземления имот, целият с площ от 3072.00 кв.м, и то на западната му част, ведно със самостоятелна част – първи и втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда откъм западната част на сградата, със застроена площ от 120.00 кв.м.,а В.П.П. е собственик на 1/2 идеална част от поземления имот, и то на източната му част, ведно със самостоятелна част – първи и втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, откъм източната част на сградата, както и на други две сгради. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, том ІІ, рег. № 3522, дело № 224/2012 г. на нотариус Б. Т., с район на действие ВРС, В.П.П. дарява сина си В.В.П.. /ответник по делото/ с  1/2 идеална част от поземлен имот №1174, в кв.50 по кадастралния план на с.К., целият от 3072 кв.м., с право на ползване на източната половина на имота, ведно с построените в посочената част на имота: източната половина на двуетажна масивна жилищна сграда-близнак, със застроена площ от 120 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11, т.ІІІ, рег. № 3523, дело № 225/2012 г. на нотариус Б. Т., с район на действие ВРС, е видно, че В.П.П. дарява дъщеря си В.В. П. със следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 71 кв.м., построена в поземлен имот №1174, в кв.50 по кадастралния план на с.К., целият от 3072 кв.м, разположена в югозападната част на имота. От ангажираната скица на поземлен имот № 1174, в кв. 50 по плана на с. Кутово, община Видин е видно, че същият е урегулиран в УПИ- ХІІ-1174 и УПИ-ХІІІ-1174, както и че  регулацията не е приложена.

Предвид така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е формулирал следните изводи от правна страна: Основателността на претенцията по чл. 34, ал. 1 от ЗС, предполага безспорна установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху имота, делба на който се претендира; имота да съществува към момента на предявяване на иска и делбата на същия да е съвместима с естеството и предназначението му, както и съсобствеността да не е прекратена. В разглеждания случай, анализът и съвкупната преценка на всички ангажирани по делото доказателства, мотивира изводите на съдебния състав, че делба на процесният поземлен имот е недопустима, поради следното: Безспорно е, че страните по делото са съсобственици на ПИ №1174 с равни права: по 1/2 идеална част. Безспорно е, че понастоящем в ПИ № 1174 съществуват три сгради /две двуетажни и една едноетажна/, като ищеца е собственик на първия и втори етаж от западната част на двуетажна сграда-близнак, а ответника на първия и втори етаж от източната част на същата, както и на едноетажна масивна сграда със застроена площ от 75.00 кв.м.. Собственик на третата сграда в имота / двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 71.00 кв.м./ е Витка Петрова-сестра на ответника. Във връзка с изложеното се налага извод, че сградите са изключени от съсобствеността на поземления имот. В т. 3 на Постановление № 4 от 1964г. на Пленума на ВС е посочено, че е недопустима съдебна делба в случаите, когато в съсобствен парцел има самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на съсобствениците на парцела; парцелът е съсобствен, а сградите не са съсобствени и са самостоятелна собственост на съсобственици на парцела. Парцелът в посочените случай се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. В тези случаи, които са близки по характер на етажната собственост, а именно т.нар.” хоризонтална етажна собственост”, имотът е в положение, аналогично на общата част при етажната собственост и затова делбата на мястото като несъвместима с предназначението му е неоснователна. При положение, че отделните самостоятелни постройки в имота се собственост на различни лица, то дворното място изпълнява функциите на обща част, по смисъла на чл. 38 ал.1 от ЗС и предвид ограничението в ал. 3 – не може да  бъде обект на делба. Тази разпоредба, в съответствие с установената съдебна практика се прилага и по отношение на земята, върху която са построени множество обекти в режим на т. нар. “хоризонтална етажна собственост”. Във връзка с изложеното съставът на ВРС е намерил, че искът за делба на такава обща част, в случая на ПИ №1174 в кв. 50 по плана на с. К., община В., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

ВОС, в настоящия си състав, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Поддържа се във въззивната жалба, че процесният имот може да бъде обособен в два нови имота при спазване на законовите изисквания. В т. 2 от ППВС № 4/30.10.1964 г. и в т. 1 от ППВС № 2/4.05.1982 г. се приема, че когато в един имот има самостоятелни сгради, които принадлежат на отделни собственици, притежаващи и идеални части от земята, правното положение е близко по характер, сходно с това при етажната собственост, поради което в тези случаи дворното място е в положение, аналогично на обща част; съсобствеността върху него е неразривно свързана със собствеността върху сградите на отделните собственици, поради което не може да бъде обект на делба. В този случай, както и в процесния, съществуващите върху дворното място сгради - индивидуална собственост променят предназначението на имота в обслужващо спрямо постройките, т. е. дворното място по предназначение придобива характера на обща част спрямо възникналата хоризонтална етажна собственост. Това, че съществува евентуална техническа възможност за разделяне имота на два самостоятелни парцела не може да обуслови основателност на иска. С оглед това ВОС споделя изцяло съображенията на ВРС в обжалваното решение поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно изходът на производството и направеното искане за присъждане на разноски Съдът следва да присъди направените от въззиваемия разноски в тежест на въззивника, а именно 800 лева – адвокатско възнаграждение.

           Водим от горното Съдът

Р Е Ш И :

          ПОТВЪРЖДАВА Решение №103 от 24.03.2015г., постановено по гр. дело № 2252/2014г. по описа на ВРС.         

         ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на В.В.П. с ЕГН ********** *** разноските по настоящото производство в размер 800 лева – адвокатско възнаграждение.

          Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:                                   Членове:1.     

 

                                                                             2.