Решение по Гражданско дело 172/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е № 76

гр.Видин 09.07.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито

заседание на девети юни през

две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: В.В.

Членове: А.П.

В.М.

при секретаря Н. К. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия П. въззивно гражданско дело № 172 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба от И.В.И. и Л.П.П. против Решение №50 от 27.02.2015г. по гр. дело № 1908/2014г. по описа на ВРС, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че въззиваемия има вземане спрямо тях при солидарна отговорност на длъжниците, за сумата от 476,70лв. по Запис на заповед, издаден на 03.06.2008г. за сумата от 581,91лв. Поддържа се, че ВРС не е обсъдил доводите на жалбоподателите, направени с възражението срещу Заповедта за незабавно изпълнение, че сумата е била платена на поемателя на процесния Запис на заповед и че не са били уведомени за прехвърлянето на ценната книга и че тя не е била предявена за плащане от въззиваемия. Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна и решението е правилно и че ответниците не са направили възражение за размера на претендираната сума, нито са ангажирали доказателства, с които да докажат, че са изпълнили задълженията си. Иска се атакуваното решение да бъде потвърдено.

По допустимостта на жалбата

Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

По съществото на спора

Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: гр.д.№ 1908/2014г. по описа на ВРС е образувано по искова молба от „А…” ООД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление: гр. С…, бул. „ Д-р П. Д.” №., офис сграда Л., ет. ., оф.. против И.В.И. с ЕГН ********** и Л.П.П. с ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.535 от ТЗ за установяване съществуването на вземане по издаден Заспис на заповед в размер 581.91 лева, от който се претендира сумата от 476.70 лева.

Записът на заповед е издаден на 03.06.2008г. с издател – И.В.И., който се е задължил безусловно и неотменимо на предявяване на записа на заповед да заплати на поемателя „И….” АД сума в размер на 581,91лв. Л.П.П. е подписала записа на заповед като авалист. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 01.04.2011г. На 24.02.2014г. е джиросан от поемателя на въззиваемия, който на 07.03.2014г. е подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и е образувано ч.гр.д. № 12101 / 2014г. по описа на Районен съд – гр.София. По делото са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумата от 476.70 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението до окончателното изплащане. Въззивниците са направили възражения против Заповедта за изпълнение и в срок заявителят е предявил иск по чл. 422 от ГПК.

В първоинстанционното производство е назначена съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че подписите положени срещу името на двамата жалбоподатели в графа „издател”, графа „име и подпис” и съответно в графа „поръчител” са положени от тях.

Въз основа на така установената фактическа обстановка ВРС е направил следните правни изводи: предявеният иск за установяване съществуване на вземане за сумата от 476,70лв. главница по процесния запис на заповед е допустим и основателен. Приел е, че в това производство съдът е длъжен да изследва дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на Търговския закон /ТЗ/. В случай че записът на заповед е редовен съгласно чл. 535 от ТЗ, кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга. От представения по делото запис на заповед се установява, че същият е редовен от външна страна и обективира действителна абстрактна сделка. Същият съдържа изискуемите реквизити по чл. 535 от ТЗ, а именно: наименование запис на заповед; безусловното обещание на ответната страна да заплати на ищцовата страна сумата от 581,91 лв., падеж на предявяване, дата и място на издаване, подпис на издателя. Същевременно записа на заповед е предявен за плащане на ответната страна. Записът на заповед е джиросан на ищеца. Джирото е специален, търговскоправен способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право с друг. С него кредиторът по менителничния ефект /поемателят/ - джирант се съгласява да бъде заменен в правата по ценната книга с друго лице - джиратар. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и действието му се изразява в три функции: 1/ транспортна функция - правата по джиросаната ценна книга се прехвърлят от джиранта на джиратаря; 2/ гаранционна функция - джирантът поема спрямо всички последващи джиратари същата отговорност, както длъжникът по ценната книга; 3/ легитимационна функция - джирото легитимира джиратаря като кредитор на вземането, инкорпорирано в ценната книга. Връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване подлежи на изследване в отношенията между издателя и поемателя на записа на заповед при възникнал между тях спор и направено възражение от страна на издателя, докато в отношенията между издателя на записа на заповед и джиратаря тази връзка е от значение, ако джиратарят е бил недобросъвестен към момента на придобиване на менителничния документ. Издателят може да противопостави на приносителя на менителничния ефект /джиратаря/, освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, които са основани на личните му отношения с поемателя /джиранта/, само ако приносителят /джиратарят/ е бил недобросъвестен към момента на придобиване на менителничния документ. Разпоредбата на чл. 465 от ТЗ предвижда, че длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. Цитираната правна норма намира съответно приложение и към записа на заповед съгласно чл. 537 от ТЗ. По делото не са въведени възражения относно недобросъвестност на ищеца към момента на придобиване на менителничния документ. Авалиста отговаря солидарно заедно с всички останали задължени лица по ефекта. Поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на авалиста/менителничния поръчител/ той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава, наименовано като авалат или хонорат би могъл да направи.

Видинският окръжен съд, в настоящия си състав, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Подържа се в жалбата, че ВРС не е обсъдил доводите на жалбоподателите, направени с възражението срещу Заповедта за незабавно изпълнение, че сумата е била платена на поемателя на процесния Запис на заповед, че не са били уведомени за прехвърлянето на ценната книга и че тя не е била предявена за плащане от въззиваемия. Изводите на първоинстанционният съд, че възраженията по каузалното правоотношение между издателя и поемателя не могат да се противопоставят на джиратаря, когато последният е добросъвестен са съобразени с Определение № 21 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1091/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 21 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1091/2010 г., II т. о., ТК. Районният съд, като се е позовал на разпоредбата на чл. 465 ТЗ, правилно е приел, че длъжникът не може да противопостави на приносителя на записа на заповед възражения, които са основани на личните му правоотношения с издателя, тъй като нито се е доказала, нито дори не е твърдяна недобросъвестност на джиратаря. Въззивниците в качеството им на издател, респ. авалист на менителничния ефект носят тежестта за главното и пълно доказване на факта на недобросъвестността на джиратаря и на релевираните от тях менителнични възражения - арг. от чл. 154, ал.1 ГПК във вр. с чл. 465 ТЗ. Освен това те са инвокирали възражения за плащане по Записа на заповед, но не са посочили и представили доказателствата за това.

По отношение възражението за липса на уведомление за прехвърляне на ценната книга, настоящият съдебен състав намира, че то е неоснователно. Джирото /индосаментът/ е специален менителничноправен способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право на вземане и представлява писмено волеизявление на кредитора по менителничния ефект /поемателя, респ. неговия правоприемник/ - джирант да бъде заменен в правата по ценната книга с друго лице - джиратар, т. е. волеизявлението е насочено към придобиване на правата, които произтичат от документа, от джиратаря. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и с него се прехвърлят правата по менителничния ефект такива, каквито са отразени в документа. Джирото като способ за прехвърляне на права се различава от цесията, която също е допустим способ за прехвърляне на менителнично вземане, поради което правилата за цесията не могат да бъдат приложени субсидиарно по отношение за джирото. Липсата на законова разпоредба, както и на субсидиарност в прилагането на правилата за цесията, водят до липса на необходимост за уведомяване при джиросване на ценната книга.

Относно възражението, че Записът на заповед не е бил предявен за плащане от въззиваемия – от доказателствата по делото е видно, че ценната книга е била предявена за плащане на 01.04.2011г. от поемателя. Повторно предявяване от джиратаря не е необходимо. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставяне на длъжника в забава, но не води до изгубване правата по отношение на издателя на Записа на заповед.

С оглед гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора и претенцията на въззиваемото дружество разноските, направени във въззивното производство в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, следва да му се присъдят.

Водим от горното Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №50 от 27.02.2015г. по гр. дело № 1908/2014г. по описа на ВРС

ОСЪЖДА И.В.И. с ЕГН ********** и с адрес: гр. С…, кв. „Б…”, бл.., вх. ., ет. .., ап.. и Л.П.П. с ЕГН ********** и с адрес: гр. С…, кв. „Б…”, бл.., вх. ., ет. ., да заплатят солидарно на А…” ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С…, бул. „ Д-р П… Д…” №.., офис сграда Л…, ет. ., оф.. сумата от 300 лева – разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1.