РЕШЕНИЕ №3
Гр. Видин 26.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на дванадесет и шести май
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членовe: А. П.
В. М.
При секретаря А.А. и в присъствието на
Прокурора като разгледа докладваното от
ВГрД № 160 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното :
Производство е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решението по гр. дело № 83 по описа на Белоградчишкия районен съд за 2013 г., с което е уважен предявеният от „Е. Т." ООД,ЕИК:,
със седалище и адрес на управление: С. , ул. К. а, чрез процесуалния представител адв. С..И. от АК Видин срещу Ц. с.р.о., чешко дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление У. Х., Тр. М. М. за сумата евро – неизплатено превозно възнаграждение по сключен между страните по заявка за транспорт -В-ВG/22.05.2012г. договор за международен автомобилен превоз на товар по направление Б.– България, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 11.03.2013 г. до окончателното и изплащане , присъдени са и разноските по производството за първата инстанция.
Въззивника Ц. с.р.о., чешко дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление У. Х., Тр. М. М.. поддържа, че постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение , поради това , че не са съобразени приложимите правни норми , а именно Конвенцията за договора за международни автомобилни превози /Конвенция CMR/. Поддържа се във въззивната жалба, че е извършен превоз по договор, какъвто не е бил сключван между страните, а заявката за транспорт, предмет на делото - доставка на модули с реф. № СЕЕС, от ищеца не е извършвана и практически по нея е налице неизпълнение. Доставяйки друга, а не уговорената стока, ищцовото дружество не е извършило точно изпълнение, което в случая е равносилно на пълно неизпълнение на договора и то по причини, за които самото ищцоно дружество отговаря (и по-конкретно шофьора на наетия от него подизпълнител „К." ООД, който не е изпълнил задълженията си по чл.8, т.1, б."а" от Конвенцията].В тази връзка въззивника поддържа , че те като възложител на превоза са упражнили правото си , да откажат плащане на уговорената за транспорта цена. Считат претенцията на ищеца за неоснователна и молят да се отмени първоинстанционното решение и се постанове друго по същество , с което да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски по производството.
Въззиваемата страна – превозвач по материалното провоотношение моли за се потвърди първоинстанционното решение. Поддържа се , че то е правилно и законосъобразно. Излагат, че са превозили стоката , която е приета от получателя без възражения, поради което възложителя им дължи заплащане на цената на превоза, както е договорено.
Предмет на първоинстанционното производство е осъдителен иск за заплащане на превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на стоки. По делото е безспорно, че ответното дружество е възложител по договор за международен превоз, а ищецът – превозвач. Установено е по делото , че през 2012г. между ищеца и ответника е сключен договор за международен автомобилен превоз с превозвач-ищеца на товар с реф. № CEEG от склад в А. /Б./ до получател в България/с. В./ - “С. ” ЕООД/“С.” ООД/. - Договора е сключен чрез : - предложение за сключване направено от ответника - заявка за транспорт -В-ВG/22.05.12г. и - извършен превоз с участието на следващ превозвач - “К.” ООД София : натоварена е стока от склад в А./Б./ и разтоварена на адреса на получателя в с. В., обл.Видин.
Страните са уговорили навло / възнаграждение / платимо в полза на превозвача, в размер на евро. В склада в А./Белгия/ автомобил на следващия превозвач с рег. № СА РК и ремарке С ЕР е бил натоварен с товар с реф. № CEEG. По този начин ищеца е извършил превоз на стока с реф. № различен от посочения в заявка за транспорт -В-ВG/22.05.12г. – превозил стока с реф. № CEEG, вместо с реф. № CEEG. Стоката с реф. № CEEG е приета от представител на получателя – И. К., без отразени забележки в товарителници CMR от 29.05.12г. и от 30.05.12г.
След приемането на стоката , получателят е установил, че се касае за стока, чиито превоз не е бил заявен. На 06.06.2012 г. е съобщено на ищеца по електронен път, че товарния автомобил с рег.№ СА РК е докарал друга стока, вместо поръчаната с реф. № . Стоката с реф. № не е била връщана обратно в Б., а е била закарана в гр.Х.,като през ноември 2012 г. ответникът е предал на ищеца информация за собственика на стоката с този референтен номер.
Ищецът е фактурирал на ответника превоза на товара въз основа на заявка № -BG-22.05.2012 г. извършен с товарен автомобил с рег. № СА РК от А. до Видин , като е издал фактура № от 04.06.2012 г., която е била върната от ответника с писмо, в което ищецът е бил предупреден, че ответникът няма да заплати фактурата, тъй като не е докаран товара съгласно заявката.
Пред въззивната инстанция не са представени доказателства, които да променят установената фактическа обстановка. Видно е от представената международна товарителница, която е изготвена в съответствие с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, че в случая се касае за извършен автомобилен превоз на стоки с автомобил, като мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави. В този смисъл следва да се приеме, че се касае за международен автомобилен превоз на стоки, който се подчинява на режима посочен в цитираната по-горе конвенция, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., в сила от 18.01.1978 г. От обстоятелствата изложени в исковата молба, се налага извода, че ищецът обосновава претенцията си за заплащане на превозно възнаграждение от това, че има надлежно сключен международен превозен договор на товари с ответното дружество. По смисъла на цитираната Конвенция, както и с оглед разпоредбата на чл.50 от ЗАП и чл.367 от ТЗ, както и с оглед трайната и последователна теория и съдебна практика, първоначално страните по превозния договор са превозвачът и товародателя /изпращача/.
По делото е безспорно, че ответникът е заявил и ищецът е приел да бъде осъществен транспорт на соларни модули: 32 бр. палети с общо тегло 17 тона и реф. № СЕЕС. Безспорно е, че е осъществен превоз на друга стока - соларни модули с параметри: 30 бр. палети с общо тегло 15,5 тона и реф. № СЕЕС. Възражения по смисъла на чл.8, т.2 от Конвенцията няма вписани. По този начин е извършен превоз по договор, какъвто не е бил сключван между страните, а заявката за транспорт, предмет на делото - доставка на модули с реф. № СЕЕС, от ищеца не е извършвана и практически по нея е налице неизпълнение. Всяка страна по един двустранен договор трябва да изпълни „точно" задълженията си. Следователно доставяйки друга, а не уговорената стока, ищцовото дружество не е извършило точно изпълнение, което в случая е равносилно на пълно неизпълнение на договора и то по причини, за които самото ищцово дружество отговаря. Последиците от това неизпълнение, сгьгласно принципите и правната теория, са за сметка на неизправната страна (в случая ищцовото дружество), а една от възможностите за изправната страна (ответното дружество! е да не престира насрещно дължимото - в случая ..да откаже .плащане, на .уговорената за транспорта цена.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и е необосновано. Макар същото да е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по надлежно предявен иск, то следва да бъде отменено и се постанови ново решение, с което да се отхвърли изцяло заявената искова претенция като неоснователна, както и ищцовото дружество се осъди да заплати на ответника направените от последния разноски по делото за двете инстанции общо в размер на лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Видинският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 124 от 29.12.2014 г. на Белоградчишкия районен съд, постановено по гр.д.83/2013 г.по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от „Е. Т." ООД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление: С. 1510, ул. К. а, чрез процесуалния представител адв. С. И. от АК Видин срещу ЦСНД с.р.о., чешко дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление У. Х., Тр. М. М. . иск за сумата евро – неизплатено превозно възнаграждение по сключен между страните по заявка за транспорт -ВG/22.05.2012г. договор за международен автомобилен превоз на товар по направление Б. – България, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 11.03.2013 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Е. Т." ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: С. 1510, ул. К. а, да заплати на ЦСНД с.р.о., чешко дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление У. Х., Тр. М. М. ., направените разноски по делото за двете инстанции в размер на // лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :