Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е-25

                                               

Гр.Видин,  10.08.2015 година

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Видинският   окръжен   съд   гражданска   колегия

в открито съдебно заседание на трети  юни, 

две    хиляди    и    петнадесета   година   в    състав: 

 

                                     Председател:   В. М.

 

                                             Членове: 

                                                          

При секретаря  И.К.

И   в   присъствието  на  прокурора     

като разгледа  докладваното от съдията В. М.

гражданско   дело   № 87  по  описа  за   2014година

и   за    да   се   произнесе,   взе   предвид   следното:

        

 

Искът е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.

Предявен е от „И.” ЕАД гр.С. против „Ф.” ЕООД гр.В. и „Ф.-Г” ООД гр.В. с цена на иска 20 840.43евро.

Ищецът поддържа, че на 13.11.2008г. е бил сключен Договор за финансов лизинг на оборудване №3154/D/13.11.2008г. между ищеца като лизингодател и „Р.” ООД /със сегашно наименование „Ф.” ЕООД/ като лизингополучател. По силата на договора ищецът е предоставил на лизингополучателя за ползване при условията на договора за лизинг и на общите условия към него оборудване както следва:

1.     количка за ехограф-1бр.

2.     2.Инфузионна помпа-WZ-50C6T-2 бр. с фабрични номера 086Т 1644Y2 и 086T1657Y2

3.      Операционна маса 3008а-1 бр. с фаб № 081203102

4.     12 канален ЕКГ апарат SE-12 SMART   -1 брой с фаб.№ SЕ122В020840653А

5.      УНГ –стол електрически-1 бр. с фаб.№ 2000812

6.     Респиратор Shangrlla 590-1 бр. с № SL 590E0811023

7.     Пациентски монитор МЕС 1200-стандартен комплект-4 бр., с фаб. № СС-8С106862, № СС-8С106863, № СС-8С106863 № СС-8С106864, № СС-8С106866

8.      Аудиометър OSCILLA USB-800-B-1брой с фаб. № 300В/0801

9.      Ехограф-ЕUS-В 2007 с два трандюсера, конвексен и линаеарен, 2 порта-1 бр. сер №  ЕUSВ0840525D

10.           ЕМГ апарат двуканален базова конфигурация- 1бр. , серийни № 0062АО, 7.5 L 80/812005

11.           УНГ микроскоп YSX-1 бр. сериен № НТ 06084

 

 

 

 

По договора лизингополучателят е поел задължение да заплаща на лизингодателя лизингова цена на месечни вноски съгласно приети погасителни планове, съставляващи неразделна част от договора, който е сключен за срок от 48месеца. Лизингодателят е изпълнил задължението си за доставка на оборудването, което е било прието с приложения към договора.

На 28.05.2009г. страните по договора са подписали споразумение към договора за финансов лизинг по силата на което лизингодателят се е съгласил да приеме „Ф.-Г” ООД като солидарен длъжник на лизингополучателя като последното дружество се е задължило да отговаря солидарно по отношение на всички задължения на „Ф.” ЕООД по лизинговите договори, сключени с ищеца.

Ищецът поддържа, че „Ф.” ЕООД като лизингополучател не е изпълнявало точно задълженията си по договора и е изпаднало в забава по плащане на вноските, съобразно погасителните планове по договора.

Към 27.11.2012г. задълженията на дружеството по този договор са били в размер на 1962.14 евро и 367.98 лв., дължими лизингови вноски в размер на 1684.61 евро, неустойки 277.53 евро и еднократни вноски в размер на  367.98 лв.

 

На това основание с предизвестие от 28.11.2012г. ищцовото дружество е отправило волеизявление за прекратяване на договорите за финансов лизинг, в това число и процесния договор и е определило 7-дневен срок от получаване на предизвестието за заплащане на дължимите лизингови вноски. В определения срок вноските не са били платени, поради което процесния договор е бил прекратен на 01.02.2013г., като дадения 7-дневен срок е изтекъл на 31.01.2013г.

Ищецът е изпратил покана на 19.02.2013г. за възстановяване на държането върху оборудването, предмет на договора до 15:00ч. на 22.02.2013г., като на 20.06.2013г. е бил подписан протокол, с който е била върната доброволно една от вещите. останалото оборудване не е било върнато в определения срок и до момента на предявяване на иска.

На това основание ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.5 от ГПК и по ч.гр.дело №1945/2013г. по описа на ВРС е била издадена Заповед по чл.417, т.5 от ГПК.

Ответниците са подали възражение по чл.414 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск, с който е поискано да се признае за установено по отношение на ответниците, е същите дължат на ищеца предаването на отдадено на лизинг оборудване по Договор за финансов лизинг №3154/Е/19.11.2008г., а именно

 Респиратор Shangrlla 590-1 бр. с № SL 590E0811023

 Пациентски монитор МЕС 1200-стандартен комплект-4 бр., с фаб. № СС-8С106862, № СС-8С106863, № СС-8С106863 № СС-8С106864, № СС-8С106866

 Аудиометър OSCILLA USB-800-B-1брой с фаб. № 300В/0801, поради прекратен от лизингодателя Договор за финансов лизинг на основание неизпълнение на задълженията за заплащане на лизинговите вноски, както да се признае за установено, че ответниците дължат и направените в производството по чл.417 от ГПК разноски, както и разноските в настоящото производство.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, в който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Поддържа се, че заповедта, издадена по ЧГрД№1945/2013г. по описа на ВРС е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл.425, ал.1 от ГПК и чл.6 от Наредба №6 от 20.02.2008г. Същата е издадена по приложение №5, а не по приложение №6 от Наредбата.

В отговора е направено възражение за нищожност на Договор за финансов лизинг на оборудване №3154/Е/19.11.2008г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.342, ал.2 от ТЗ като противоречащ на закона и на накърняване на добрите нрави и липса на предписаната от закона форма. Направено е възражение за нищожност на договора, който е сключен при нарушение на чл.86, ал.1 от ЗЗД поради недопустимост на уговорка за годишна лихва върху сумата, която се дължи единствено при забавено плащане. Направено е възражение за нищожност на договора поради противоречие със Закона за кредитните институции, поради липса на регистрация на фирмата-ищец в регистъра на БНБ за извършване на дейност по финансов лизинг.

В отговора са развити възражения и по основателността на иска, като се поддържа, че задълженията по договора са изплатени изцяло, нотариалната покана от 01.08.2013г. не е връчена на ответниците, направено е възражение срещу представения протокол от 20.06.2013г. за предаването на апарат за литотрипсия. Направено е възражение, че в общите условия по договора за финансов лизинг липсва разпоредба за прекратяване на договора поради неизпълнение.

При размяната на книжа по чл.372 и 373 от ГПК страните са допълнили твърденията и възраженията си по иска и са посочили допълнителни доказателства.

Окръжният съд, след като се запозна с обстоятелствата по исковата молба и становищата на страните по разменените книжа, както и със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори между страните, че на 19.11.2008г. е бил сключен Договор за финансов лизинг на оборудване №3154/Е/19.11.2008г. между ищеца, като лизингодател и „Р.” ООД /със сегашно наименование „Ф.” ЕООД/ като лизингополучател. По силата на договора лизингодателят е предал на лизингополучателя цитираното в исковата молба оборудване, като лизингополучателят е поел задължение да заплаща на лизингодателя лизингова цена на месечни вноски по приложения, съставляващи неразделна част от договора.

Не се спори между страните, че оборудването е било предадено от лизингодателя на лизингополучателя след отправена оферта и приета по ценови параметри и характеристика на оборудването въз основа на която лизингодателят е закупил уговореното имущество и го е предоставил на лизингополучателя.

Не се спори между страните, че на 28.05.2009г. като солидарен длъжник договорът е бил приподписан чрез споразумение и от „Ф.-Г” ООД, който е поел задължение като солидарен длъжник и се е задължил да отговаря солидарно по отношение на всички задължения на „Ф. ЕООД по всички лизингови договори с ищеца.

Ищецът поддържа, че ответниците не са изпълнявали задълженията по договора за внасяне на определените месечни вноски съобразно приетите приложение към договора. Тези обстоятелства се оспорват от ответниците.

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че към 27.11.2012г. се водят неплатени лизингови вноски с настъпил падеж в размер на 1684.61евро с ДДС, като вещото лице е приложил таблица за падежа и дължимостта на всяка една от вноските, съобразно погасителния план и вноската на всяка една от посочените дати по падеж.

Вещото лице е дало заключение, че към 01.02.2013г. неплатените лизингови вноски с настъпил падеж са в размер  представен в таблица за направените вноски, падежа и датата на плащането.

Вещото лице дава заключение, че към 01.02.2013г.  за размерът на неустойките за забавено плащане  и размерът на неплатените еднократни вноски към същата дата .

Тези данни вещото лице е посочило след проверка на постъпленията в счетоводството на ищцовото дружество.

При проверка в счетоводството на ответното дружество вещото лице е дало заключение, че лизингополучателят е превеждал суми по лизингови вноски на ищеца, но в платежните нареждания липсва конкретизация по кой договор е правен съответния паричен превод, поради което ищецът е разпределял постъпилите суми при спазване на клаузите на общите условия по всички сключени между страните договори, съобразно хронологията на плащанията и задълженията.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 28.11.2012г. ищецът е отправил волеизявление за прекратяване на договори за финансов лизинг, включително и процесния договор, като е бил даден срок от 7 дни от връчване на предизвестието за заплащане на дължимите недължими лизингови вноски. Предизвестието е получено на 24.01.2013г. и е подписано от И. Т. Й., в качеството му на управител на „Ф.” ЕООД.

По икономическата експертиза няма данни в 7-дневния срок да са постъпили плащания по дължимите лизингови вноски, като срокът е изтекъл на 31.01.2013г. и на следващият ден след изтичането договорът се счита за прекратен от 01.02.2013г. На това основание ищецът е изпратил покана до ответниците на 19.02.2013г. за възстановяване държането върху оборудването по процесния договор в срок до 22.02.2013г. С протокол от 20.06.2013г. е предаден на ищеца Апарат за литотрипсия EMD E 1000, сериен №Е-1000-09-02. Останалото оборудване не е било върнато.

По делото е приложено ч.гр.дело №1945/2013г. по описа на ВРС, от което е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.5 от ГПК за предаване на процесните вещи на основание, че договора за финансов лизинг е вписан в Регистъра на особените залози съгласно Удостоверение №690768/11.07.2013г. ВРС е издал Заповед №1479 от 20.09.2013г., с която е разпоредил ответниците по делото да предадат на ищеца процесните движими вещи.

 С оглед на така установените обстоятелства, Окръжният съд приема, че предявеният иск е основателен и доказан.

Безспорно се установява наличието на договорни отношения между страните, по силата на които са били предадени процесните вещи при условията на финансов лизинг за ползване срещу лизингови вноски, които лизингополучателят се е съгласил да заплаща по приложен към договора погасителен план.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответниците, че сключеният договор за финансов лизинг на оборудване е нищожен поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ.

В настоящия случай безспорно се установява, че при сключването на договора са възникнали правоотношения между лизингодателя и лизингополучателя от една страна, при които е определен обекта и условията за придобиване на лизинговата вещ и правоотношения между лизингодателя и трето лице, което е доставчик или производител на вещта. По делото са представени и двата вида договори – както основният договор, сключен между страните, така и два договора, сключени между лизингодателя и трето лице, от което е закупено договореното в договора за лизинг имущество, поради което с тези правоотношения са били изпълнени условията на чл.342, ал.2 от ТЗ.

Неоснователно е възражението за нищожност на договора поради противоречие на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В условията на договора, както и в Общите условия на договора по финансов лизинг, които също са приети от страните, е уговорена лихва съгласно тримесечен  EURIBOR плюс лихвена надбавка от 3.7%, от което следва да се приеме, че се касае за възнаградителна за лизингодателя лихва, а не за санкционна по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По възражението за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави ответниците не са посочили какво точно конкретно неписано правило е нарушено, което да е възприето за поведение от обществото, поради което това възражение съдът също приема за неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че лизингодателят не е имал надлежно разрешително да действа като финансова институция към момента на сключване на договора за лизинг. По делото е представено удостоверение издадено въз основа на Наредба №26 от 23.04.2009г. за финансовите институции, с която наредба е възникнало задължението за вписването им в Публичен регистър на БНБ.

Съдът приема за неоснователно и твърдението на ответниците, че са изплатили изцяло задълженията си по процесния договор, поради което не дължат връщане на процесната вещ. Назначената по делото експертиза установява какви плащания са извършвани от лизингополучателя по приетите погасителни планове и е установило какви суми се дължат след падеж към момента, към който лизингодателя е пристъпил към уведомяване на ответните дружества за неизпълнението им на договора и е предприел действия по прекратяването на договора поради неизпълнението му, а именно 27.11.2012г.

Неоснователни са и възраженията на ответниците, че изпратените уведомления както за изпълнение на задълженията, така и за прекратяване на договора за лизинг поради неизпълнение и уведомлението за връщане на лизинговата вещ, не са получени.

По делото са представени доказателства, че всички уведомления са връчени чрез нотариални покани, за което са направени съответните удостоверявания от връчващите нотариуси, съобразно техните правомощия. На последно място е неоснователно възражението на ответниците, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №1945/2013г. по описа на ВРС е незаконосъобразна.

Определението, с което е издадена заповедта е било предмет на инстанционен контрол от ВОС, който е потвърдил разпореждането, включено в заповедта за изпълнение, с което е разпоредено незабавно изпълнение.

С оглед на така изложените съображения, окръжният съд приема, че искът ще следва да бъде уважен, като ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в това производство разноски по делото в размер на  3 372.03лв., съобразно представения списък на разноските, включващи и разноските  по ч.гр.дело №1945/2013г. по описа на ВРС .

По изложените съображения Окръжният съд 

 

 

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.” ЕООД /с предишно наименование „Р.” ООД/, ЕИК: като лизингополучател и „Ф.-Г” ООД , ЕИК:. като солидарен длъжник, че дължат на „И. ЕАД гр.С., ЕИК:. предаването на отдадено на лизинг оборудване по Договор за финансов лизинг на оборудване №3154/Е/ от 19.11.2008г., а именно :

1. Респиратор Shangrlla 590-1 бр. с № SL 590E0811023

2.Пациентски монитор МЕС 1200-стандартен комплект-4 бр., с фаб. № СС-8С106862, № СС-8С106863, № СС-8С106863 № СС-8С106864, № СС-8С106866

3. Аудиометър OSCILLA USB-800-B-1брой с фаб. № 300В/0801

на основание прекратен от лизингодателя „И.” ЕАД Договор за финансов лизинг на оборудване №3154/Е/ от 19.11.2008г. поради неизпълнение.

ОСЪЖДА „Ф.” ЕООД /с предишно наименование „Р. ООД/, ЕИК: като лизингополучател и „Ф.-Г” ООД , ЕИК: да заплатят солидарно  на „И.” ЕАД гр.София, ЕИК: направените пред тази инстанция разноски по делото в размер на 3 372.03лв., съобразно представения списък на разноските, включващи и разноските  по ч.гр.дело №1945/2013г. по описа на ВРС .

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

 

 

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: