РЕШЕНИЕ

 № 34

гр. Видин,16.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в открито  заседание на шестнадесети юни  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: А. П.

                                                                            Членове:  

 

с участието на секретаря            и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 82 описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба на Л.И.С.,***, ЕГН-********** против П. на РБ. с правно основание чл.2,ал.1, т.3 предл.1 ЗОДОВ.

               Излага се в исковата молба , че ищецът изпълнявал длъжността ДИРЕКТОР в завод „М." с. Г. Л., обл. В. С постановление на  РП - гр. Б. било образувано ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО № 57/20 Юг. затова, че в завод „М." с. Г. Л., област В., следствие на експлозия на взривно вещество е причинено на Е. И. Л. - тежка телесна повреда поради незнание и немарливост - пресъпление по чл. 134 ал.1, т.З от НК.  На ищеца на 29.07.2010г. било повдигнато  обвинение  и му била взета мярка за неотклонение „Подписка” . Въз основа на внесен от РП Белоградчик обвинителен акт  е образувано НОХД № 113/2011г. на РС – Белоградчик, приключило с оправдателна присъда за ищеца. Присадата на БРС е потвърдена по ВНОХД № 191/12г. на Видински окръжен съд, влязла в сила на 03.12.2012 г.

Поддържа се от ищеца, че за периода от 04.02.2010г. до постановяване на ПРИСЪДАТА на ВОС 17.05.2012г. срешу него било водено наказателно производство и по този начин бе накърнена честта и достойнството му, доброто име с което се ползвал в обществото и сред близките и познатите му.  Твърди , че през времето , през което е бил обвинаем и подсъдим се е налагало да се съобразява с наложената му мярка ПОДПИСКА, което муи създавало различни неудобства. През този период от време се налагало да отделя от свободното си време за различните процесуални действия, като разпити и представяне на документи и доказателства и организиране на защитата.

Накърнен бил и авторитетът му, като добросъвестен и уважаван специалист, професионалист, на ръководител на такова отговорно и опасно предприятие. Налагало се често да обяснява пред близки и познати, пред органи на досъдебното производство, че не е виновен и че с нищо не е допринесъл за случилото се. Много негови близки приятели се разколебали в доброто си отношение към него. Принуден бил да полага наимоверни усилия за самосъхранението, спокойствието си и това на  семейството му.

Преживяното от него довело до постоянна напрегнатост, стрес. В следствие на воденото срещу него наказателно преследване, здравословното му състояние се влошило това наложилоа постъпи на лечение в гр. София с ОСНОВНА ДИАГНОЗА „Х. Б. НА С.". Наложи се спешно да бъда опериран от проф. д-р Г. Н., тъй като ОКОНЧАТЕЛНАТА МИ ДИАГНОЗА се постанови: ИБС, НАП - II В2 С. С., Д. К. Б., ДББ, АХ – Ш., Д., О. АСВ х 3 на 25.09.2012г.

Иска се да бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата лева , представляваща претърпени неимуществени вреди, вследствие повдигането на обвинение срещу него, за периода от 04.02.2010 г.до 03.12.2012 г. , както и сумата от лева имуществени вреди, за заплащане на адвокатски хонорар , консумативи и лекарства по време на оперативното лечение.  

Ответнната страна П. на РБ. оспорва иска , като твърди , че ищецът не е посочил доказателства за наличието на твърдяните неимуществени вреди и непосредствената им връзка с повдигнатото й обвинение. Оспорва се и размера на иска , като се поддържа, че той е силно завишен, предвид факта, че спрямо ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда, обвинението не е за тежко умишлено престъпление и разследването е приключило в разумен срок. Иска се да бъдат отхвърлени исковете изцяло.

 

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

 

          Наказателното производство по нохд № 113/2011 г. по описа на БРС е водено срещу ищеца, в качеството му на ДИРЕКТОР в завод „М." с. Г. Л., обл. В., за това , че на 03.02.2010 г. в завод ”М.”, с. Г. Л., обл. В. поради немарливо изпълнение на занятие , представляващо източник на повишена опасност/ производство на взрив и взривни вещества/ като работодател по смисъла на § 1 ,т.1 от ДР на КТ, като не изпълнил задълженията си относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за да бъдат ограничени опасностите за живота и здравето на работниците, нарушил чл.275, ал.1 от КТ като не разработил и не утвърдил правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в завод „М.”, с което нарушел чл.277, ал.1 КТ , като е допуснал в деня на инцидента в цех ПВВ на работно място зареждач за раздробяване, пресяване и подаване на готова смес към пълначните машини, редовната и втората смяна да се обслужват от един човек зареждач вместо от двама съгласно технологичната инструкция, с което е нарушил чл.277 КТ и чл.216 от Наредба № 7 за Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване/Наредба № 7/ като не е отстранил своевременно посочените нарушения, поради немарливо отношение към задълженията си , допуснал производствена авария в завод „М.” , изразяваща се във възникнал пожар и последвали взривове в завода, в резултат , на което причинил тежка телесна повреда на Е. И. Л., изразяваща се във в. Г., посттравматична на д. око, състояние след р.-к. рани на д. очи, довели до п. с. на д. очи-престъпление по чл.134,ал.1 , т.1 вр. чл.128,ал.1 НК. На 29.07.2010г. на ищеца било повдигнато  обвинение  и му била взета мярка за неотклонение „Подписка”. Производството по  НОХД № 113/2011г. на РС – Белоградчик, приключило с оправдателна присъда. Присъдата на БРС е потвърдена по ВНОХД № 191/12г. на Видински окръжен съд, влязла в сила на 03.12.2012 г.

               От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. И. – съпруга на ищеца и И. Б. А. се установява, че ищецът се променил през времето на водените три наказателни производства срещу него, в частност настоящото – изнервил се отслабнал. За воденото наказателно производство се разбрало в градчето, където живее, според свидетелите делата продължили години. Свидетелите посочват, че ищецът бил стресиран , разболял се и бил опериран.

Към настоящото гр.д е приложено  цялото производство по нохд № 113 по описа на БРС, в което се съдържат доказателства за обстоятелствата по исковата молба.

            При така установеното от фактическа страна Съдът намира, че  предявеният иск срещу П. на РБ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на правозащитните органи срещу ищеца  за доказан в основанието си.

            Установи се  наличие на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ.

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто  е и конкретният случай. Тази отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2,ал.1  т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът Л.И.С. е уличен в извършване на  престъпление по чл.134,ал.1 , т.1 вр. чл.128,ал.1 НК., повдигнато му е обвинение, а  впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално -следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.

В конкретната хипотеза са налице предпоставките на чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата. Действията или бездействията на държавните органи   по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са  презумптивно правилни, поради което, за разлика от деликта, вината не се предполага. За уважаване на претенцията, следва да е доказано по предвидения в закона ред, че те са били неправилни. В случая  това е влязлата  в сила оправдателна присъда.

Пасивно легитимиран  да отговаря  по предявения иск е П. на РБ, като  държавен орган, който има правосубектност и чиито длъжностни лица, с неправилни действия или бездействия са причинили вреди на граждани. В този смисъл са дадените разяснения в ТР №3 от  22. 04.2004г.на ОСГК на ВКС.

 

                        ОТНОСНО претенцията за неимуществени вреди

           В тази насока са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел  се установява, че делото срещу ищеца е продължило години. Този процес му повлиял зле. Бил стресиран, притеснен, изнервен и се разболял.

Безспорно е по делото, че е повдигнато обвинение срещу ищеца за извършено престъпление от общ характер  по чл.134,ал.1 , т.1 вр. чл.128,ал.1 НК., по което обвинение лицето е било оправдано с влязла в сила присъда.

С горното действие, П. на РБ е причинила на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикване на стрес и притеснения. Описаните неблагоприятни последици от наказателното преследване С. е търпял за период от около две години, като в този период спрямо него не е била взета мярка за задържане, а здравословното му състояние понастоящем е стабилно, не е нарушено качеството му на живот, няма трайни последици, които да го ограничават.

При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди същият следва да се определи на базата на критерия на обществото за справедливост , с оглед на чл. 52 ЗЗД.

             Постановеното  обезщетение  следва да  възмездява претърпените от ищеца неимуществени вреди. Размерът на вредите Видинския окръжен съд настоящия състав определя на лв.  Претърпените от ищеца вреди подлежат на обезщетяване от страна на ответника.  Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на възложената им дейност. Обезщетение за произтеклите от тези действия вреди може да се търси от увреденото лице след отменяване по съответния ред на незаконните действия, причинили вредите. Това отменяване е началната дата за изискуемост на вземането. Моментът, от който се дължат лихви за забава е датата, когато е влязла в сила оправдателната присъда-03.12.2012г. Лихви обаче не са претендирани , поради което не следва да се присъждат.

П. на РБ , със седалище гр.С.   следва     да заплати на  Л.И.С. по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата  в размер на /хиляди / представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него  по НОХД  №113/2011. по описа на БРС, по отношение на което е оправдан с влязла в сила присъда, като в останалата част до пълния предявен размер - лв., искът следва да бъде отхвърлен.

По иска за имуществени вреди: НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Според чл. 187, ал. 1 от НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, като съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение - чл. 189, ал. 1 от НПК. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или както в настоящия случай е прекратено в хипотезите на  чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. Ето защо направените от С. разноски на досъдебното производство за адвокат в размер на лева подлежат на обезщетяване от страна на ответника. В останалата част до пълния претендиран размер от лева искът е недоказан. От представените рецепти и препис извлечение от рецептурна книжка не може да се направи извод за размера на похарчените средства за лечение.

Предвид изхода по делото на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ  ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от лева разноски по делото за един адвокат съразмерно уважената част от иска, както и сумата от лева за държавна такса.  

     Водим от горното, Видински окръжен съд

Р    Е    Ш    И    :

 

            ОСЪЖДА П. на Р. Б., със седалище гр.С., Бул. ”В.„ № 2    да заплати на  Л.И.С.,***, ЕГН-**********  по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата  в размер на // лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него  по НОХД  №113/2011г. по описа на БРС, по отношение на което е оправдан с влязла в сила присъда, като в останалата част до пълния предявен размер -лв., иска ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА П. на Р. Б., със седалище гр.С., Бул.”В.„ №     да заплати на  Л.И.С.,***, ЕГН-**********  по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата  в размер на лева, обезщетение за имуществени вреди, в размер на лева за адвокатско възнаграждение по НОХД  №113/2011г. по описа на БРС, по отношение на което е оправдан с влязла в сила присъда, като в останалата част до пълния предявен размер -лв., иска ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА П. на Р. Б., със седалище гр. С., Бул. ”В.„ №  да заплати на  Л.И.С.,***, ЕГН-********** сумата от лева разноски в настоящото производство за адвокат съразмерно уважената част от иска , както и сумата от лева за държавна такса.

             Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните по реда на въззивното обжалване.

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :