Р Е Ш Е Н И Е №26
гр.Видин, 17.06.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВОС гражданска колегия в открито
заседание на девети юни
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: В. В.
при секретаря И.К. и в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия В. В. т.д. №25 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Правната квалификация на спора е по чл.29, ал.1 от ЗТР. Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност за установяване на нищожност, съответно недопустимост на вписано обстоятелство.
Делото е образувано по искова молба от И.И.К. *** с ЕГН:**********, в качеството й на съдружник в посоченото по-долу дружество, против „Д. ц. О.Д. Г.” ООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.В..Подържа се в исковата молба, че управител на ответното дружество е П. НЗ., която не отговаря на изискванията на чл.16, ал.3 от ЗЛЗ, съгласно който медико-стоматологичен център се управлява от стоматолог с призната специалност. Поддържа се в исковата молба, че същата не притежава посочената специалност, поради което незаконосъобразно е вписана като управител на ответното дружество. В исковата молба подробно са развити съображения във връзка с незаконосъобразността на вписването на З. като управител на съответното дружество, поради това се иска да бъде постановено решение, с което бъде установена нищожността на извършеното вписване на Зарова като управител на ответното дружество. При условията на евентуалност се иска евентуално обявяване на недопустимостта на вписването.
От страна на ответника се оспорва допустимостта на предявения иск, като се поддържа, че същият е недопустим. Поддържа се, че качеството на управителя в смисъл като професионално качество не подлежи на вписване и не може да бъде предмет на иска по чл.29 от ЗТР. Поддържа се в отговора, че вписването в ТР е извършено при условията на пререгистрация на дружеството, поради което длъжностното лице по регистрация в ТР не следва да следи за качеството на лицето, вписано като управител в производството пред Окръжен съд.Във връзка с евентуално претендираната нищожност и недопустимост на вписването са развити съображения в допълнителния отговор на ответника, представен на 11.05.2015г.От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 28.09.2007г. е сключен дружествен договор за учредяване на „Д. ц. О.Д. Г.” ООД със съдружници П. Н.З. и И.И.К.. На същата дата Общото събрание на дружеството взима решение за назначаване на П.Н. З. и Е. И. Т. за управители, с които от името на дружеството е сключен договор за възлагане на управление. Безспорно е, че управителят П.З. не притежава изискуемото по чл.16, ал.3 от ЗЛЗ образование лекар по дентална медицина с призната специалност.На 02.11.2007г. по писмено заявление на съдружниците в „Д. ц.О.Д. Г.” ООД ВОС е постановил Решение №906 по ф.д. №506/2007г. за вписване на дружеството, в това число и на управителите му в ТР воден тогава от ВОС.На 12.07.2010г. ВОС е издал Удостоверение за актуално състояние на основание параграф 4, ал. 2 от ПЗР на ЗТР във връзка с пререгистрацията на дружеството.Видно от представеното извлечение от Търговския регистър при АВ като управители на дружеството са вписани З. и В. А. Р.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита,че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Макар и процедурата по пререгистрация да е уредена с отделно производство в ПЗР на закона, тя също се подчинява на общите правила на ЗТР. За да постанови административен акт, с който да уважи искането на заявителя за пререгистрация длъжностното лице по регистрацията трябва да изпълни задълженията си съгласно чл. 21 от ЗТР и да извърши проверка на подадените документи. Вписването на заявеното обстоятелство е обусловено и от проверка на специалните предпоставки, които законът е предвидил. Ако при разглеждане на заявлението за пререгистрация и на приложените към него документи бъде установено, че те не отговарят на предвидените от закона изисквания длъжностното лице по регистрацията трябва да даде указания за отстраняване на нередовността и трябва да откаже вписването с мотивиран отказ, ако тези указания не са изпълнени в срок, съобразно разпоредбата на чл. 22, ал.5 ЗТР.
Контролът върху изпълнението на задълженията на длъжностното лице може да бъде осъществен по реда на чл. 25 ЗТР единствено, когато се обжалва отказ за вписване. В случайте когато е постановен положителен акт за вписване на заявеното обстоятелство е невъзможно да бъде осъществен такъв контрол по същия ред. Поради това заинтересованите лица следва да реализират по друг ред защита, когато длъжностното лице по регистрацията не е изпълнило задълженията си и макар да е постановило желаният акт, процедурата е била опорочена и това е довело до вписване на несъобразено със закона обстоятелство, какъвто е настоящият случай. При тези обстоятелства възможната защита е по пътя на исковото производство на основание чл. 29 ЗТР, който гласи: „всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.”
Ищецът е предявил два еветнуално съединени иска по чл. 29 от ЗТР, а именно за установяване на нищожност на вписването, евентуално за установяване на недопустимост на вписването. Тълкуването на тези пороци се съдържа в т. ІІІ на ТР №1/6.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва своето значение и при действието на ЗТР,като се отчитат особеностите, произтичащи от предоставянето на търговската регистрация в компетентност на административен орган. Така съгласно ТР№1/6.12.2002г. на ОСГК на ВКС „нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане, на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност”. След като регистрацията и пререгистрацията по ЗТР се извършват въз основа на акт на длъжностното лице по регистрацията, то втората хипотеза на нищожност следва да се отнесе до административния акт, а именно нищожно е вписването, когато този акт не отговаря на изискванията за валидност. Управителят на дружеството е обстоятелство, което подлежи на вписване. Когато обаче юридическото лице е медицински център, дентален център или медико-дентален център, лицето, което управлява трябва да е лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната специалност, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.3 от ЗЛЗ. Длъжностното лице по регистрацията има задължението да провери дали това изискване е изпълнено. В настоящият случай такава проверка не е направена, което е довело до опорочаване на процедурата по издаване на акта, а от там и до порок на самият административен акт, което пък води до нищожност на вписването.
Съобразно гореизложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 29 от ЗТР за установяване на нищожност на вписване е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.,за държавна такса 50лв. и пътни и пощенски разходи в размер на 126,38лв.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И :
Обявява за нищожно вписването в ТР при Агенцията по вписвания на П.Н. З.,ЕГН ********** за управител на „Д. ц. О. Д. Г.” ООД с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр.Видин ул. „Шести септември” №3.
, представлявано от управителите П. Н. З. и В.А.Р. искове по чл. 29 от ЗТР за установяване на нищожност, евентуално недопустимост на вписано обстоятелство, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д. ц. О. Д. Г.” ООД с ЕИК:105587969, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул. „Ш.с.” №3 да заплати на И.И.К., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.,за държавна такса 50лв. и пътни и пощенски разходи в размер на 126,38лв.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: