Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №19    

 

 

гр.Видин, 04.03.2015 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито  

заседание на трети февруари

две хиляди и петнадесета година в състав:      

                                    

                                     Председател:В. В.

                                             Членове:А. П.

                                                                    В. М.

при секретаря   .................А.А.   и в присъствието на        прокурора    ....................................   като разгледа докладваното от съдията А. П..............................        ВГр.дело № 9 по описа за 2015   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

    Обжалвано е решението, постановено по гр. дело №1350 по описа на ВИДИНСКИЯ  районен съд за 2014 г.

    Въззивникът К.З.Х. *** счита, че решението е неправилно, В ЧАСТТА , в която е отхвърлен иска му за сумата от лева за целия исков период или по лева за всеки месец от периода. Твърди , че решението в обжалваната част е незаконосъобразно , необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа , че то противоречи на чл.200 КТ , вр.счл.212 КТ и чл.51,ал.1 ЗЗД, чл.146, 236 и 290 от ГПК. Излага , че неправилно не е уважен в пълен размер иска, по съображения, че не били установени по положителен начин, разходите, свързани с лечението му, посочени в заключението на в.л. по назначената съдебно медицинска експертиза, като предполагаеми суми , свързани с лечението му при възникване на обостряне на състоянието му,  до края на исковия период. На следващо място се поддържа незаконосъобразност на извода на съда, че експертизата не е достатъчна за установяване спазването на ХДР. Неправилно, според въззивника е приетото от ВРС , че не е представил доказателства за направени разходи като не е представил амбулаторни листове, рецепти и пр. Поддържа , че в доклада по чл.146 ГПК съдът не е указал на страната за кои от твърдяните факти не сочи доказателства.           

Моли да се отмени решението и уважат предявените искове. Претендират се направените разноски по делото.

    Въззиваемото дружество „В.” АД гр. В. не е подало отговор.

    В с.з. представителя му оспорва въззивната жалба  и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Разноски не са претендирани.

    Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

    Пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове по чл. 200 от КТ и чл.86 ЗЗД.

    Искано е да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди , настъпили в резултат на професионалните заболявания “Х. Б. и х. Р.” и настъпилите негови усложнения, произтичащи от необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се налага изразходване на допълнителни средства за усилена храна, постоянен прием на лекарства и лечение за времето от 01.07.2014г. до 01.01.2015г. в общ размер от  лева, представляваща сбора от  по лева месечно,  ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец, за който се дължи сумата до окончателното издължаване            По делото е установено, че Вследствие на работа в ответното дружество като “б.” ищецът е получил професионално заболяване “Х. Б. и Х. Р.” установени с Протокол № 09.07.1998г. на ДК за потвърждаване на професионални заболявания при РП ка – гр.В. за които е съставен и акт за трудова злополука №  21.07.1998г. С решение № 0121 от 25.01.2008г. на Университетска болница МБАЛ „Св.И. Р.” ЕАД ищеца е преосвидетелстван и му е поставена водеща диагноза професионално заболяване ХОББ с трудова неработоспособност и със срок на инвалидност до 01.01.2010г. С решение № 0011 от 05.01.2010г. на Университетска болница МБАЛ „Св.И. Р.” ЕАД ищеца е преосвидетелстван и му е поставена водеща диагноза професионално заболяване Х. с трудова неработоспособност и със срок на инвалидност до 01.01.2013г.

            Безспорно е установен професионалния характер на заболяването на ищеца „Х. Б.” а признатия размер на намалена работоспособност – правото му да търси обезщетение за вреди от професионална болест причинили трайна неработоспособност над на сто.

По делото са назначени и изслушани съдебно-медицинска експертиза   д-р И. - лекар – диетолог, е дало заключение относно вида и количеството на храните, необходими за ХДР, както и левовата равностойност на продуктите, необходими за спазване н ХДР за процесния период, която съгласно данните от ТСБ – В. възлиза на сумата  по лева месечно. Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза – д-р В. специалист по белодробни болести е дало заключение, че сумата за ежедневен прием на задължителни лекарства  за процесния период от месеца e на обща стойност от лева или  по лева месечно.

ВРС възприел експертизата на д-р С. В. за обективно и компетентно изготвена в частта й, в която е посочила приеманите от ищеца лекарства  на стойност от по лева месечно. В останалата част ВРС е приел, че заключението се базира на прогнози и предположения.

От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът се стреми и спазва предписаният му ХДР и приема предписаните лекарства.

При тези данни ВРС е приел иска за основателен  и доказан до общ размер на разходите за прием на лекарства за периода от  2014 г. до 2015г. от лева,  и до този размер е уважил иска за заплащане на обезщетение / лв х  месеца=  лева /.

Пред  втората инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

ВРС правилно е преценил събрания доказателствен материал и  е направил правилни и законосъобразни изводи.

Установено  от данните по делото и не е спорно между  страните, че К.З.Х. е получил професионално заболяване при изпълнение на трудовите си задължения  докато е бил в трудово-правни отношения с ответника. Характера на професионалното заболяване и определената степен неработоспособност са потвърдени с последващи експертни решения на ТЕЛК и са актуални към момента на предявяване на иска и до 31.12.2015г.

По делото е събран  достатъчно доказателствен материал- съдебни експертизи-медицинска и от лекар –диетолог, както и свидетелски показания, от които може да се направи извода, че ищецът действително изразходва месечно посочената от ВЛ сума за закупуване на храна за спазване на ХДР , както и за лекарства и медикаменти във връзка с лечение на професионалните си заболявания. Безспорно е също, че и в бъдеще, включително и за исковия период, ищецът ще продължи да изразходва средства за закупуването на лекарства в посочения  в заключението  на ВЛ размер, както и да изразходва допълнителни средства за спазване на ХДР за процесния период.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че не е установено по делото, че ищецът спазва  ХДР, поради което е отхвърлил претенцията за обезщетяване на този вид вреди.

Заболяванията са  във връзка с работата по трудово правоотношение с въззиваемия и  безспорно установено е, че те са довели до инвалидизиране и по-ранно пенсиониране на въззивника. Претендираните вреди са пряка последица от професионалното заболяване и доказани до размера, посочен в заключението на съдебно –медицинска експертиза, изпълнена от лекар- диетолог.

            Разпоредбата на чл.200,ал.3 КТ предвижда ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена, включително пропусната полза - и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Законодателят никъде не предвижда и не поставя срок на изплащане на предвиденото в чл.200 КТ обезщетение. Принципът е докато се търпят вреди от работника за полученото от него професионално заболяване , докато е бил на работа при работодателя. В случая това е левовата равностойност на допълнителните средства, които ищецът изразходва и ще изразходва за да спазва ХДР в размер на лева месечно или общо за исковия период от месеца  лева за които суми следва да бъде осъден бившия работодател на въззивника, както и с оглед изхода по делото на последния следва да се присъдят разноските за двете инстанции.

В останалата отхвърлена част от иска за сумата лева  изразходени допълнителни средства за лекарства, съдът намира решението за правилно и същото следва да бъде потвърдено. По отношение на отхвърлената част от иска за сумата лева за санаториално лечение липсва жалба, поради което съдът не следва да се произнася.  

Поради изложеното, ВОС намира, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено .

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ Решение № 498 от 17.11.2014 г. ,постановено по гр. дело №1350 по описа на ВИДИНСКИЯ  районен съд за 2014 г.,В ЧАСТТА В КОЯТО Е УВАЖЕН  ИСКА ЗА СУМАТА над лева  до  лева , както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО

 ОСЪЖДА „В.”АД  гр.Видин да заплати на К.З.Х. ***, с ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от ищеца допълнителни разходи за закупуване на хранителни продукти за усилена храна и спазване на ХДР в размер на лева или по лева месечно  поради професионалното му заболяване „Х. Б.” за периода от 2014 г. до 2015 г., ведно със законната лихва за забава , считано от първо число на следващия месец, за който се дължи обезщетението до окончателното издължаване, както и разноските за двете инстанции в размер на както следва: лева за първата инстанция и лева за въззивната инстанция.

 ОСЪЖДА „В.”АД  гр.В. Ю. П. З. да заплати по сметката на ВОС сумата в общ размер на лева , представляваща държавна такса и разноски за вещи лица ,както и лева за служебно издаване на изпълнителен лист.  

Решението е окончателно.

 

Председател:                                                Членове: 1.

 

      2.