ОПРЕДЕЛЕНИЕ №398

26.09.2013 г, гр.Видин

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: А. П.

Членове: 1.В. М.

2.Е. Т.

като разгледа докладваното от съдията Е.Т. ч.въз.гр.д. № 418 по описа за 2013г, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Х., действаща като пълномощник „П. Л.”АД срещу Разпореждане № 29 от 14.05.2013г на Кулски районен съд по ч.гр.д. № 37/2012г, с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател посочва, че разпореждането на ВРС е неправилен съдебен акт, постановен в нарушение на процесуалния и материален закон. Поддържа се оплакване, че с атакуваното разпореждане е обезсилена изцяло заповедта по чл.410 ГПК, поради не представяне на доказателства за предявен иск в срока по чл.415, ал.1 ГПК против всички длъжници, включително и спрямо В. Д. В. Посоченият длъжник В. Д. В. не бил подал възражение в срока по 414, ал.2 ГПК, въпреки което районният съд вместо частично обезсилил изцяло заповедта. Твърди се още, че длъжниците по заповедта отговаряли солидарно за задължението си спрямо кредитора, поради което последният можел да иска изпълнение на задължението си от всеки от тях, като процесуалните действия/ респ. бездействия на един от длъжниците нито ползвали, нито вредели на останалите.

Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане като незаконосъобразно в частта, в която е обезсилена заповедта спрямо длъжника Валентина Добринова Въткова и връщане делото на КРС с указания за издаване на изпълнителен лист против посочения длъжник за претендираните суми.

ВОС намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

След преценка на приложените писмени доказателства и изложените в жалбата доводи, се установява следното:

В полза на заявителя „П. Л.”АД, със седалище и адрес на управление гр.С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37/2012г против длъжниците Д.В.Д., М. В. Д. и Т. Й. М., тримата от гр.К.. С цитираната заповед е разпоредено същите да заплатят солидарно на кредитора парични суми –главница, лихви и разноски, произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит от 20.08.2003г, по който договор първият длъжник се явява кредитополучател, а другите двама поръчители.

Препис от тази заповед е надлежно връчен на двама от длъжниците М. В. В. – лично на 06.03.2012г и на Т. Й. М. на 06.03.2012г– чрез лице от домашните по см. на чл.46, ал.2 ГПК, които са подали възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Предвид това и на основание чл.415, ал.1 ГПК районният съд е следвало да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, което отчасти е сторил с разпореждане от 13.03.2013г, връчено на 01.04.2013г. Неправилно, обаче КРС не е отчел факта, че възражение по чл. 414, ал.2 ГПК са подали двама от длъжниците М. В. и Т. М., отговарящи за задължението към заявителя в условията на солидарност с третия длъжник Д.Д.. Безспорно, при солидарната отговорност правоотношенията кредитор - длъжник са самостоятелни, могат да възникват от едни и същи или различни юридически факти, което произтича от редица материалноправни разпоредби /пр. 101, 138 ЗЗД и др/, а така също кредиторът притежава различно материално право и право на иск срещу всеки един солидарен длъжник / чл.122, ал.2 ЗЗД/. От цитираните разпоредби, уреждащи института на солидарната отговорност, следва, че подаването на възражение от солидарен длъжник като вид процесуално действие не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници, в конкретния случай Д.Д., респ. неговите наследници. Следователно, пропускане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК ще има за правна последица стабилизиране изпълнителната сила на заповедта по отношение на този солидарен длъжник. В този случай, ако заявителят не изпълни указанията за предявяване на иск, заповедта ще подлежи на частично обезсилване по отношение на подалите възражение длъжници, спрямо които кредиторът е следвало, но не е установил вземането си в исков процес.

От обсъденото до тук, следва, че оплакванията в частната жалба по принцип са напълно основателни, ако обаче спрямо В. Д. В. бяха налице процесуални предпоставки по чл. 227 ГПК за правоприемство в процеса.

В конкретния случай, това не е така. От материалите по приложеното към настоящото частно гражданско дело на КРС се установява, че първият от длъжниците Д.В.Д. е починал на 05.03.2011г, т. е. преди подаване на заявление по чл.410 ГПК на 03.06.2012г.

Тази констатация сочи, че производството по чл.410 ГПК по отношение на посочения длъжник Д.В. е проведено при първоначална липса на правен субект. Длъжникът е починал преди подаване на заявлението, при което не е налице процесуална правоспособност, който факт изключва въобще възникване на процесуално правоотношение. Следователно, не съществува правна възможност за правоприемство в лицето на неговите наследници след издаване на заповедта и конкретно за В. В., по отношение на която се иска издаване на изпълнителен лист. След като е установил смъртта на единия от солидарно отговорните длъжници, районният съд е следвало да съобрази, че този факт е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е. при първоначална липса на правен субект. В този случай не възниква правоприемство в процеса и вместо конституиране на наследници, е имало основание да се пристъпи към частично обезсилване на заповедта /по отношение на починалия длъжник/, поради недопустимост на производството. Последователна и категорична е съдебната практика в становището си, че независимо от липсата на изрична уредба, по аргумент на по-силното основание от нормата на чл.415, ал.2 ГПК, районният съд след като има възможност да обезсили заповед при непредявен в срок иск, разполага със същата възможност и когато констатира, че е налице липса на процесуална правоспособност на длъжник.

В обобщение, районният съд в този случай е следвало да обезсили заповедта по отношение на длъжника Д.В., поради това, че в тази си част е недопустима. Въпреки, че КРС е сторил това на съвсем различно основание по чл.415, ал.2 ГПК, като краен резултат разпореждането за обезсилване на заповедта /вкл. и по отношение на В. В./ подлежи на потвърждаване. В противен случай, щеше да съществува един недопустим съдебен акт, който въззивната инстанция в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК следваше да обезсили.

Ръководен от изложеното, ВОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 29 от 14.05.2013г по ч.гр.д. № 37/2012г на Кулски районен съд, с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.