МОТИВИ : към Присъда №150 от 04.11.2010г. постановена по въззивно НЧХ дело №444 от 2010г. на ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
За да Отмени Присъда №565/14.07.2010г. постановена по НЧХ дело №1076 от 2009г. на Видински РС в частта и ,в която : подсъдимият С. Р. С. *** с ЕГН:********** е признат за виновен в това ,че на 09.08.2009г. в гр.Дунавци обл.ВИДИНСКА се е заканил на П. Я. К. с ЕГН: ********** *** с престъпление против неговата личност ,а именно ,че ще го унищожи и че ще има ден в който да го довърши, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му ,за което като престъпление по чл.144 ал.1 от НК на основание чл.78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “Глоба “ в размер на 500 лева, както и в частта ,с която С. Р. С. е осъден да заплати на П. Я. С. сумата от 500 лева - представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ,нанесени в резултат на деянието по чл.144 ал.1 от НК ,в едно със законната лихва ,считано от 09.08.2009г. до окончателното изплащане ,както и 12.00 лева д.т. за частната тъжба ,500 лева адвокатско възнаграждение ,както и с която е осъден подсъдимия С. Р. С. да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лева ,представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск и вместо което - постанови присъдата си ,като :
Признае подсъдимия С. Р. С. за НЕВИНЕН в това ,че на 09.08.2009г. в гр.Дунавци обл.ВИДИНСКА се е заканил на П. Я. К. *** с престъпление против неговата личност ,като го оправдае по обвинението по чл.144 ал.1 от НК ,както и отхвърли изцяло така предявения иск за сумата от 1000/хиляда / лева от П. Я. К. срещу С. Р. С., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди нанесени в резултат на деяние по чл.144 ал.1 от НК, като потвърди присъдата в частта и , с която Видински РС е признал подсъдимия С. Р. С. за невинен и го е оправдал по обвинението по чл.146 ал.1 от НК ,в това , че на 09.08.2009г. в гр.Дунавци казал нещо унизително за честта или достойнството на П. Я. К. в негово присъствие ,както и отхвърли предявения от П. Я. К. против С. Р. С. граждански иск за сумата от 1 000 лева -представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени с престъпление по чл.146 ал.1 от НК -изцяло като неоснователен -Видински Окръжен Съд - прие за установено следното :
С Присъда №565 от 14.07.2010г. по ЧНХ дело №1076 от 2009г. Видинският РС е признал подсъдимия С. Р. С. за виновен в това ,че на 09.08.2009г. в гр.Дунавци обл.ВИДИНСКА се заканил на П. Я. К. *** престъпление против неговата личност ,а именно ,че ще го унищожи и че ще има ден, в който да го довърши ,което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му ,за което като престъпление по чл.144 ал.1 от НК във връзка с чл.78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “Глоба “ в размер на 500 /петстотин / лева.
С тази присъда Видински РС е осъдил С. Р. С. да заплати на П. Я. К. сумата от 500 лева ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ,нанесени в резултат на деянието по чл.144 ал.1 от НК ,ведно със законната лихва, считано от 09.08.2009г. до окончателното изплащане, както и 12 лева д.т. за частна тъжба ,500 лева адвокатско възнаграждение , отхвърляйки гражданския иск в останалата му част до пълния размер от 1000 лева , като неоснователен и осъждайки подсъдимия С. да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лева представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск.
Първоинстанционният съд за да постанови присъдата си в тази и част е приел ,че след като тъжителя и подсъдимия живеят в гр.Дунавци обл.ВИДИНСКА и са съседи ,като тъжителя П. К. *** ,а подсъдимия С. С. *** - между тях съществувал дългогодишен конфликт на битова основа и двамата многократно подавали жалби един срещу друг до кмета на гр.Дунавци и до органите на МВР.
Видински РС е установил по производството ,че на 09.08.2009г. в гр.Дунавци тъжителят П. К. и свидетелят И. Р. минали покрай подсъдимия С. ,тъй като тръгнали за ремък за автомобила на Р..Приел е ,че по това време подсъдимия говорел със свидетеля В. Л. и като видял тъжителя К. му се заканил с думите :”Мангал ,ще те унищожа и че ще има ден ,в който да те довърша “.
Видински РС установявайки това обстоятелство е приел ,че тъжителя К. се уплашил от физическа саморазправа с личността му ,но нищо не казал на подсъдимия С. и си отминал ,а думите на подсъдимия били чути от свидетелите Р. и Л. ,които забелязали ,че тъжителя К. се уплашил имайки опит от конфликтите си с подсъдимия .
За да приеме тази фактическа обстановка Видинският РС е приел и това ,че разпитаните свидетели В. и В. били твърдяли ,че тъжителя К. и свидетелите Р. и Л. не били идвали при подсъдимия ,който неопределено време работил на строителен обект с тях без почивен ден. Приел е ,че показанията на Р. и Л. кореспондират помежду си ,между тях няма противоречия ,за което ги и кредитира ,докато показанията на св.В. и В. не допринасяли за изясняване на обстоятелствата по делото , с оглед на това ,че били общи по време ,а и между тях и подсъдимия били съществували колегиални и приятелски отношения -при положение ,че работят заедно с подсъдимия -поради което не са кредитирани .
За да постанови осъдителна присъда в тази и част Видинският Районен Съд е взел в предвид показанията на св.Р. и Л. ,като е приел ,че същите са последователни ,логични ,вътрешно непротиворечиви и от тях се налагал извода относно авторството на деянието.Приел е ,че не следва да се кредитират показанията на св.В. и В. не само защото не кореспондират със събраните по делото доказателства,но и защото били работили с подсъдимия и между тях били възникнали колегиални и приятелски отношения .
Въззивният съд взе в предвид и това ,че тъжителят и свидетелите Р. и Л. са също в приятелски отношения ,но не е видно защо това обстоятелство не е изложено от първоинстанционния съд и не е съобразено при преценката на доказателствата.
Изложено е ,че извършеното престъпно деяние по чл.144 ал.1 от НК е доказано ,като от обективна ,така и от субективна страна .Първоинстанционният съд е изложил,че е доказано по време, начин на извършване и механизъм ,както и това ,че именно подсъдимия го е извършил .Изложил е ,че деянието е доказано и от субективна страна ,като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Според първоинстанционния съд деянието е извършено при пряк умисъл ,като е престъпление по чл.144 ал.1 от НК,тъй като подсъдимия се заканил против тъжителя с престъпление против неговата личност ,а именно ,че ще го унищожи и че ще има ден ,в който да го довърши, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му .
Видинският Окръжен Съд намира ,че в тази и част присъдата на Видински Районен Съд е незаконосъобразна, поради което я отмени и призна подсъдимия за невинен ,като го оправда по този пункт на обвинението.За да отмени присъдата в тази и част и признае подсъдимия за невинен - прие за установено следното :
По делото е установено по безспорен начин ,че между подсъдимия С. Р. С. и тъжителя П. Я. К. са съществували обтегнати отношения , във връзка с дело от майката на К. срещу подсъдимия С. .Пререканията помежду им продължили и като съседи .Всеки от тях е подавал жалби до кмета на гр.Дунавци и до полицията срещу другия .Във връзка с тези жалби са регистрирани преписките на лист 41 от делото на Видински РС.
В тъжбата си до Видинският РС , тъжителят К. твърди ,че на 09.08.2009г. след обяд между 15 и 16 часа ,като седял в колата си пред тях , подсъдимият С. се е обърнал към него с думите “Ти нямаш работа тук, махай се бе мангал” и “Аз не съм те забравил ,ще дойде твоя ред да бъдеш бит и пребит”.Тъжителят К. твърди ,че от тези думи той много се изплашил ,да не би подсъдимия да го “бие и пребие “/съобразно тъжбата / и у него възникнал основателен страх от подсъдимия .
Видинският РС съобразно оплакванията в тъжбата е достигнал до посочената по горе фактическа обстановка и признал подсъдимия да виновен по обвинението наложил му посоченото по горе административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК,освобождавайки го от наказателна отговорност
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира ,че извършеното деяние от подсъдимия е несъставомерно по смисъла на чл.144 ал.1 от НК,като в тази и част присъдата на Видински РС е незаконосъобразна и необоснована .
Престъплението по чл.144 ал.1 от НК е налице ,когато заканата е направена по такъв начин ,че съобразно с обстановката ,би могло да възбуди основателен страх у адресата ,че престъплението ще бъде осъществено .Когато обаче ,тя е отправена по такъв начин ,че не сочи на действителна заплаха ,престъплението не е осъществено.
В тъжбата се сочи какви думи са изречени от подсъдимия към тъжителя .
От доказателствата събрани по производството с показанията на свидетелите Р. и Л. е установено ,че подсъдимия е изрекъл към тъжителя думите “че не го е забравил и че ще го унищожи “,но неправилно е направен извода от първоинстанционния съд ,че от тези думи ,като закана би могло да възбуди у тъжителя основателен страх за осъществяването му. По делото е приложена стравка за преписките инициирани от всеки един от страните по делото на лист 41.
При събирането на доказателства не е установено и не се доказва по безспорен начин да е възбуден основателен страх у адресата . Въззивната инстанция намира ,че тази закана не е могла да предизвика и не е предизвикала в К. основателен страх за осъществяването и ,поради което не е налице съставомерно деяние по чл.144 ал.1 от НК.
Въззивният съд намира ,че следва да изложи подробни съображения относно това обстоятелство.
След като посочи ,че е безспорно установено ,че между страните са налице обтегнати отношения ,следва да обърне внимание и защо се е стигнало до положението , конфликта между страните да прерастне в този спор.
На 09.08.2009г. подсъдимият е заснел с камера тъжителя и двамата свидетели Р. и Л. с кола натоварена с дърва.Те се уплашили заради дървата и за това ,че са снимани от подсъдимия с тези дърва , при което се развилата изложената по горе фактическа обстановка /видно от дадените обяснения на подсъдимия пред въззивния съд / .
Видинският ОС - за да направи извода ,че дори и да са изречени думите от подсъдимия към тъжителя “Аз ще те унищожа ,аз ще те довърша “,те не са могли да предизвикат и не са предизвикали в тъжителя основателен страх .За да направи този извод - взе в предвид следното :
След изричането на посочените думи от подсъдимия към тъжителя /по думите на св.Р./- той се бил уплашил, но със св.Р. тръгнали да вземат ремъка. При това положение ,по делото не е доказано по безспорен начин ,че е предизвикан страх у тъжителя от страна на подсъдимия от изреченото/според св.Р. тъжителя се изплашил ,но продължили работата си, да търсят ремък/.Престъплението по чл.144 ал.1 от НК е налице ,когато заканата е направена по такъв начин ,че съобразно с обстановката, би могла да възбуди основателен страх у адресата ,че престъплението ще бъде осъществено .Когато обаче тя е отправена по такъв начин ,че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е осъществено.В този смисъл е Р№203 от 13.03.1971г. по н.д.№76 /71г. на ІІ н.о на ВС на БР/.В тази връзка следва да бъде изтъкнато и това ,че когато заканата против личността на пострадалия не е могла да предизвика и не е предизвикала в същия основателен страх за осъществяването й, не е налице съставомерно деяние по чл.144 ал.1 от НК /в този смисъл Р №539 /4.11.1986г. по н.д.№576 от 1986г. на ІІ н. о. на ВС на РБ/.
Следва да бъде взето в предвид и обстоятелството, че при изричането на посочените по горе думи , подсъдимият е бил пред външната вратичка на имота си /видно от тъжбата /.Той е бил пред дома си и липсват доказателства от които може да бъде направен извода ,че е извършвал някакви действия ,с които да даде основание ,че изреченото от него ще бъде извършено .
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - с оглед на това, приема ,че извършеното от подсъдимия деяние е несъставомерно по чл.144 ал.1 от НК,защото не съдържа елементите от състава на престъплението по този текст от НК от обективна и субективна страна .По изложените съображения въззивният съд отмени в тази и част присъдата на Видински Районен Съд и призна подсъдимия за невинен и го оправда по това обвинение .
Не е доказано както от обективна така и от субективна страна да е отправена от подсъдимия към тъжителя реална заплаха и тази заплаха да е предизвикала основателен страх у тъжителя .
Въззивният съд с оглед на гореизложеното изцяло отхвърли предявения иск за сумата от 1000 лева от П. Я. К. срещу С. Р. С., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди нанесени в резултат на деянието по чл.144 ал.1 от НК - като неосноавтелен и недоказан .Не е доказано по производсдтвото да са претърпени неимуществени вреди с деянието извършено от подсъдимия ,за да бъдат същите обезщетявани .Неправилно е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди с деянието , за сумата от 500 лева ,а в останалата част иска е бил отхвърлен , с оглед на това ,че такива вреди не са доказани ,за да бъдат присъждани .
В останалата част на Присъдата същата е законосъобразна и обоснована и при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,поради което беше потвърдена .
Видински Районен Съд в останалата част на присъдата е признал подсъдимия С. Р. С. за невинен в това ,че на 09.08.2009г. в гр.Дунавци обл.ВИДИНСКА - казал нещо унизително за честта или достойноството на П. Я. К. *** негово присъствие ,за което го оправдал по обвинението по чл.146 ал. 1 от НК,както и отхвърлил предявения от него граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 1000 лева за причинените му неимуществени вреди -причинени с престъплението по чл.146 ал.1 от НК.
По този пункт на обвинението е доказано ,че на 09.08.2009г. в гр.Дунавци обл.ВИДИНСКА тъжителят П. К. , след като със св.Р. минали покрай подсъдимия С. ,който говорел със св.Л. и С. се обърнал към тъжителя К. с думите: “Мангал ,ще те унищожа и че ще има ден в който да те довърша “ .
Видински Районен Съд е приел правилно при това положение ,че не е доказано подсъдимия да е използвал думата “мангал” в негативен смисъл ,с цел да нанесе обида на тъжителя .За да оправдае подсъдимия по този пункт на обвинението и да го признае за невинен законосъобразно и обосновано е прието от първоинстанционния съд ,че липсват доказателства от които да може да се заключи ,че думите на подсъдимия са възприети от тъжителя като обида.Основателно е прието ,че тези думи не са възприети от тъжителя като обида. След като тъжителя не е доказано да е засегнат с думата “мангал” законосъобразно и обосновано Видински Районен Съд в тази си част се е произнесъл с оправдателна присъда.В тази и част въззивният съд намира същата за законосъобразна и обоснована и при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,поради което я потвърди .
Законосъобразна и обоснована е присъдата и в частта и в която Видинският Районен Съд е отхвърлил така предявения граждански иск от П. Я. К. срещу С. Р. С. за причинени неимуществени вреди с деянието по чл.146 ал.1 от НК ,тъй като такива не е доказано да са причинени .Приел е иска за неоснователен .
В тази и част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена ,тъй като не е доказано тъжителя да е претърпял неимуществени вреди от деяние по чл.146 ал.1 от НК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :