МОТИВИ към присъда № 36 от 04.10.2010 година по НОХ дело  №  419  по  описа  на  Видински  окръжен  съд  за  2010  година.

 

 

          Обвинението е повдигнато от Окръжна прокуратура гр. Видин, която обвинява А.Р.Т. *** и Пе-тър И.П. *** в това, че на 18.04. 2010 г. в съучастие като съизвършители, не по законоустановения ред, чрез използване на технически средства – металдетектор, лопата и кирка, са извършили изкопни работи в прилежащата охранителна зона на недвижима културна ценност – Античен град „Р”, на-ходящ се в землището на с. А, област Видин, като са направили изкоп с размери 3 на 2 метра и дълбочина 4 метра, като по този начин са осъществили състава на чл. 277а, ал. ІІІ, предложение първо, във връзка с ал. ІІ, във връзка с ал. І, във връзка с чл. 20, ал. ІІ НК.

          Представителят на държавното обвинение – прокурорът от Окръжна прокуратура гр. Видин в открито съдебно заседание под-държа предявеното обвинение, като посочва, че то е доказано съо-бразно събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление с горе-посочената правна квалификация и да им бъде наложено наказание “лишаване от свобода” и “глоба” в минимален размер, с оглед подбу-дите, като предлага на съда изпълнението на по-тежкото наказание по отношение на подсъдимия П. да бъде отложено за срок от три го-дини.

          Подсъдимият А.Т.  признава, че е виновен, но отказва да даде обяснения относно механизма на деянието.

          Подсъдимият П.П. признава, че е виновен по предяве-ното му обвинение, но отказва да даде обяснения относно механизма на деянието.

          Двамата подсъдими в последната си дума молят за наказание при условията на чл. 66, ал. І НК.

          Съдът след като анализира събраните по делото доказателства, проверени по реда на чл. 18 НПК, намира за установено следното:

          Подсъдимият А.Р.Т. е роден на *** ***. Постоянното му пребиваване е с. А, ул. „***” № 11, област В. Българин, български гражданин, с основ-но образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН – **********.

          Подсъдимият П.И.П. е роден на *** ***. Живущ ***. Българин, български граж-данин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН – **********.*** се намира Паметник на културата с национално значение Античен град „Р”.

          На 18.04.2010 г. около 12,30 часа свидетелят  Ф.П., по-лицай към полицейски участък с. А извършвал рутинен обход на територията на недвижима културна ценност Античен град „Р” в землището на с. А. Забелязал две лица, които извършвали изкопна дейност и се приближил към тях. Били двамата подсъдими Т. и П.. Последните били направили изкоп с размери 3 на 2 метра и дълбочина 4 метра. В изкопа имало кирка и лопата, а Т. държал в ръце металодетектор. Двамата без съответно разрешение търсели археологически обекти.

          Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвокупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а имен-но: показанията на свидетеля Ф.Й.П., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум на извършения оглед, архео-логическа експертиза и разясненията на вещото лице дадени в съдеб-но заседание.

          Съдът кредитира показанията на свидетеля  и Ф.Й.П. понеже са последователни, логично издържани и се подкрепят напълно и по несъмнен начин от останалите доказателства по делото: самопризнанията на подсъдимите, фотоалбума за извършения оглед, съдебноархеологическата експертиза и веществените доказателства.

          Заключението на изготвената и изслушаната съдебно-археологи-ческа експертиза съдът възприе изцяло, като прецени, че е обективна, компетентна, всестранна и пълна и относима към предмета на доказ-ване в производството.

          От установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че двамата подсъдими са извършили деянието за което са обвинени. Осъществили са от обективна и субективна страна състава на чл. 277а, ал. ІІІ, предложение първо, във връзка с с ал. ІІ, във връзка с ал. І, във връзка с чл. 20, ал. ІІ НК, а именно в съучастие като съизвърши-тели са търсили археологически обекти, без съответно разрешение, на територията на Античен град „Р” в землището на с. А, област Видин.

          От обективна страна двамата подсъдими на 18.04.2010 г. около 12,30 часа в съучастие като съизвършители без надлежно разрешение са извършвали теренни археологически разкопки на територията на паметника на културата “Античен град Р” до с. А, област В.

          От субективна страна деянието двамата подсъдими са извърши-ли с пряк умисъл като форма на вина, понеже са съзнавали обще-ствено опасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и са целели настъпването на тези последици.

          Предвид изложеното по-горе настоящия състав с присъда № 36/04.10.2010 г., постановена по н.о.х.д. №419/2010 г. на Окръжен съд гр. В призна подсъдимия А.Р.Т. за ви-новен по предявеното му обвинение и му наложи наказание „лишава-не от свобода” за срок от една година, което да изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим и „глоба” в размер на 5 000,00 лева.

          Със същата присъда П.И.П. бе признат за вино-вен по предявеното му обвинение и му бе наложено наказание „лиша-ване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което бе от-ложено за срок от три години предвид разпоредбата на чл. 66, ал. І от НК.

          За престъпление по чл. 277а, ал. ІІІ НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” за срок от една до шест години и “глоба” в ра-змер от пет хиляди до петдесет хиляди лева. Окръжният съд в настоя-щия състав прецени, че целите на наказанието по чл. 36 НК  по отно-шение на подсъдимия Т. ще бъдат постигнати с минимал-ното предвидено за извършеното престъпление наказание, с оглед на ефективното му изтърпяване. Предишните осъждания на Т. изключват приложението на чл. 66, ал. І НК.

Окръжният съд в настоящия състав прецени, че целите на нака-занието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати  по отношение на подсъдимия П. с приложението на чл. 55, ал. І, т. 1 и т. 3 НК, ка-то на този подсъдим се наложи наказание под най-ниския предел и не се наложи предвиденото по-леко наказание “глоба”. Мотивите за тази преценка са многобройните смекчаващи обстоятелства, чистото съде-бно минало, степента на обществена опасност на деянието и на под-съдимия и подбудите за извършване на престъплението.

          Подбудите за престъплението са набавяне на парични средства за преживяване в най-тесния смисъл на тази дума.

          Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                             .............................

                                                              / Г. П./