Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Видин 21.09.2010 г.
Видинският окръжен съд наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
Председател : В. С.
Членове :1. Г. Й.
2.П. Ж.
при секретаря А.А................................................................................. и с участието на прокурора. В.Д. ...........................................................
изслуша докладваното от съдията Й. НОХД дело № 417 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С присъда №501 от 23.06.2010 г. на Видинския районен съд по НОХД 436/2010 г.подсъдимата К.Л.З. - родена на *** ***, живуща ***, българка, с българско гражданство, средно образование, безработна, разведена, неосъждана, ЕГН ********** е призната за виновна в това, че за времето от 04.09.2006 г. до 27.10.2006 г. в гр.Видин, в качеството си на длъжностно лице -пласьор в ЕТ „З.....-93" гр.Видин, е присвоила сумата от 504,78 лв. (петстотин и четири лева и седемдесет и осем стотинки), собственост на ЕТ „З......-93" - гр.Видин с управител З. З. ***, поверени в това и качество да ги пази, като присвоените пари са внесени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл.205, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК, поради което и на основание същият текст и във връзка с чл.36 и чл.54 НК я осъдил, като й наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.66, ал.1 от НК Съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.
Съдът осъдил подсъдимата К.Л.З. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР - Видин сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение на вещо лице,както и да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 25 (двадесет и пет) лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение на вещо лице.
Така постановената от първоинстанционния съд присъда е обжалвана от подсъдимата чрез нейния защитник адв.Р.К. А. .Иска се присъдата да бъде отменена и да се постанови друга,с която да се оправдае подсъдимата.Не били събрани никакви доказателства подсъдимата да се е разпоредила с поверените и стоки,не било изяснено какво точно подсъдимата е сторила с тези стоки.Липсата на паричната сума не означава сама по себе си ,че подсъдимата е извършила длъжностно присвояване ,тъй като липсата можела да се дължи на най-различни причини.
Защитникът поддържа жалбата в с.з.
Представителят на Окръжна прокуратура е изразил становище,че жалбата е неоснователна.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните и провери изцяло правилността на присъдата на основание Чл.313 НПК ,прие за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимата К.З. работела като „пласъор" на павилион за вестници и списания към ЕТ"З.......-93" гр. Видин, като предприятието на едноличния търговец било управлявано от свидетелката З. Ц.. Подсъдимата К.З. работела на тази длъжност с трудов договор №8/04.09.2006г., като към момента на сключване на договора и била връчена и длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност. Съобразно длъжностната характеристика,подсъдимата К. З., заемайки длъжността „пласъор" на павилион за вестници и списания, изпълнявала функцията на материалноотговорно лице .
На 27.10.2006г. след извършена ревизия на стоката в павилиона от свидетеля З. З. Ц. - управител на ЕТ"З......-93", същата констатирала липсата на 504,78лв. Подсъдимата К.З. не пожелала да върне липсващата сума пари, не дала логично обяснение за липсата им, поради което изявила желание да напусне работното си място и на 06.11.2006г. трудовото и правоотношение било прекратено.
По досъдебното производство е назначена икономическа експертиза ,от заключението на която е видно, че при извършената инвентаризация е установена липсата на 504,78 лв. за периода от 04.09.2006 г.-27.10.2006 г.
Видно от приложените по делото доказателства присвоената сума пари е била внесена доброволно от подсъдимата в полза на свид. Ц. до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,но подсъдимата отрича да е присвоявала горната сума.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства - свидетелските показания на свидетелите З. Ц., Ц. М., Ц. Й., както и от изготвената икономическа експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена.
Между така събраните и изброени по- горе доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът им дава вяра.
Така установената фактическа обстановка напълно съвпада с установената от районния съд.
При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е намерил, че подсъдимата К. Златанова е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.205, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.201 от НК. Този извод на районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция.
Съобразно длъжностната характеристика подсъдимата К.З., заемайки длъжността „пласъор" на павилион за вестници и списания,е изпълнявала функцията на материалноотговорно лице и носела отчетническа отговорност във връзка с поверените и парични и материални ценности,поради което същата се явява длъжностно лице съобразно разпоредбата на чл.93, т. 1, б."б"от НК.Сред основните длъжностни задължения фигурира приемането на парични суми и връщането на ресто ,а основните отговорности са свързани с опазване на поверените стоки от повреди и носене на отговорност за липсата на стоки./л.29 от досъдебното производство/.
Самият факт, че при извършена ревизия е установена липсваща сума пари, не води автоматично до извода,че подсъдимата е присвоила въпросната сума пари . Този извод може да бъде направен с оглед на всички обстоятелства по делото .Районният съд е подложил на преценка всички правнорелевантни обстоятелства и е достигнал да извод ,че подсъдимата е извършила престъплението ,предмет на обвинението-извод ,който се споделя изцяло и от въззивната инстанция.Подс.К. Златанова по силата на трудовите си задължения е длъжна да контролира непрекъснато наличните стоки и постъпващи парични средства,но въпреки това нито по време на ревизията,нито по-късно е могла да даде каквото и да било смислено обяснение за констатираните липси.Следва да се отбележи,че счетоводността на наличните стоки е водена редовно и че не съществува никакво съмнение в наличието на липси –в този смисъл е и заключението на вещото лице.Следва да се отбележи,че подс.К. З. е продавала вестници и списания-все стоки със значителен обем ,които по никакъв начин не могат да изчезнат без знанието на подсъдимата .В същото време тя по никакъв начин не е уведомявала собственика за брак ,противоправни посегателства ,несъответствие на доставяните стоки със счетоводната отчетност и пр.-обстоятелства ,които могат да доведат до липси.
С оглед на гореизложеното и на основание Чл.339 ал.2 НПК съдът не споделя доводите на подсъдимата ,че липсват доказателства за извършеното престъпление.Правно ирелевантно е как точно подсъдимата е изразходвала присвоените парични средства ,тъй като елемент на състава е присвояването ,а начина на изразходване на присвоените средства не е елемент от състава и не е включен в предмета на доказване по смисъла на Чл.102 НПК.
За престъпление по чл.205, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.201 от НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до пет години.Съобразявайки се с разпоредбите на чл. 36 от НК ,първостепенният съдът приел, че наказанието следва да бъде за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66, ал. 1 от НК. Съдът е счел, че така наложеното наказание, макар и в минимален размер е справедливо и съответстващо на характера на извършеното от подсъдимата престъпно деяние и на степента на настъпилите общественоопасни последици.Въззивният съд намира наказанието за правилно индивидуализирано с оглед стойността на присвоените стоки , чистото съдебно минало на подсъдимата и липсата на данни за други нейни противоправни деяния-все обстоятелства ,налагащи индивидуализацията на наказанието да бъде при превес на смекчаващите вината обстоятелства .Съдът не е мотивирал приложението на Чл.66 НК ,но приложението на горния текст е наложително ,тъй като подсъдимата К.З. не е осъждана на наказание „лишаване от свобода” и тъй като с оглед целите на наказанието не е наложително ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
С оглед разпоредбата на Чл.189 ал.3 НПК правилно подс.К.З. е осъдена да заплати направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица.
Изводите на първоинстанционния съд относно извършването на деянието ,авторството на деянието в лицето на подсъдимата ,квалификацията на деянието относно приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на една правилна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства,които са от значение за формирането на вътрешното убеждение досежно факта на извършване на деянието,авторството му,квалификацията на деянието и приложимия материален закон.Решаващите изводи на първоинстанционния съд по горецитираните значими въпроси,включително и относно съставомерността на деянието на подсъдимата по посочения текст на НК са направени след събиране и проверка на всички възможни относими доказателства и доказателствени средства.С оглед на горното проверяваната присъда не е необоснована,не е постановена при непълнота на доказателствата,като при разглеждането на делото не са допуснати и съществени процесуални нарушения,които да са накърнили правата на страните и да дават основание за отмяна на постановения акт и за връщане на делото за допълнително разследване,респективно за ново разглеждане от първостепенния съд.
Водим от горното и на основание Чл. Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №501 от 23.06.2010 г. на Видинския районен съд по НОХД 436/2010 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/