В ИМЕТО НА НАРОДА

Видински окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на тридесети септември, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.

ЧЛЕНОВЕ : М. Н.

Г. Й.

при участието на секретаря И. Я. и в присъствието на прокурор В. В. като разгледа докладваното от съдията М. Н. НОХ дело № 415 по описа за 2010 год. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 520 от 30.06.2010 година постановена от Видински районен съд по НОХ дело № 350/2010 год подсъдимият С.Г. *** е признат за виновен във това че:

1. на 24.01.2008 год в с. Винарово обл. Видин възбудил у Латинка М.К. и Б.Б.С.,***, заблуждение изразяващо се в това, че парите получени по сделката с апартамента ще са на по сигурно място , ако той ги съхранява, че ще ги вложи в търговия с хранителни продукти, с каквото се занимава, след което ще ги върне и с това им причинил имотна вреда в размер на 23 000 лв.

2.На 25.01.2008 год в с. Винарово обл. Видин , възбудил у Л. М.К. и Б.Б.С. ***, заблуждение , изразяващо се в това, че парите получени от сделката с апартамента ще са на по сигурно място ако той ги съхранява, че ще ги вложи в търговия с хранителни продукти , с каквото се занимава, след което ще ги върне и с това им причинил имотна вреда в размер на 3000 лв.

3. На 26.01.2008 в с. Винарово обл. Видин, възбудил у латинка м.К. и Б.Б.С. ***, заблуждение , изразяващо се в това , че парите получени от сделката с апартамента ще са на по сигурно място, ако той ги съхранява, че ще ги вложи в търговия с хранителни продукти, с каквото се занимава, след което ще ги върне и с това им причинил имотна вреда в размер на 5 060 лв .

Общият размер на причинената имотна вреда е в големи размери за 31 060 лв което е престъпление по чл. 210 ал. 1т. 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 и във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.

Така определеното наказание от две години съдът е отложил изтърпяването му при условията на чл. 66 от НК за срок от 3 години., считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда същият подсъдим е отсъден да заплати на Л. М.К. и Б.Б. С. сумата от 31.060 лв представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди в резултат на престъпното деяние а в полза на ВСС да заплати сумата от 1242,40 лв представляваща д. т. върху размера на присъденото обезщетение.

Недоволен от така постановената присъда е останал самият подсъдим които в срок е обжалвал същата. Твърди се в жалбата, че така постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована тъй като е изградена изцяло върху показанията на пострадалите лица.

Иска се присъдата да бъде отменена и се постанови друга такава с която подсъдимият бъде оправдан.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият процесуален представител подържат същата.

Гражданските ищци оспорват жалбата и молят съдът да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура даде заключение че , жалбата е неоснователна и присъдата като правилна следва да бъде потвърдена-

Окръжният съд след като обсъди доводите развити в жалбата и взе в предвид становището на страните и извърши служебна проверка на правилността на съдебният акт с оглед разпоредбите на чл.314 от НПК прие за установено следното.

Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е направил правилни и законосъобразни изводи. Безспорно е установено по делото , че свидетелите Л. К. и Б.С. са майка и син. Имали апартамент в гр. Видин, където живеели. Б.С. се запознал с подсъдимият С. В. като последният е от гр. Ямбол. Подсъдимият започнал да живее при описаните свидетели на квартира в апартамента им. Отнасял се към свидетелите добре, грижел се за тях като им закупувал и храна. При така създалата се обстановка свидетелите К. му имали пълното доверие. През 2007 година двамата свидетели теглили кредит от ПИБ в размер на по 5 000 лв всеки един от тях. Не успявали да погасяват месечните си вноски по кредитите си поради което служители от банката посетили домът им и ги поканвали да погасяват дължимите месечни вноски по кредита. Като видели че нямат средства да погасяват месечните си задължения по кредитите, С. и К. решили да продадат апартамента в които живеят заедно със подсъдимия. Подсъдимият С. В. заявил пред тях , че ще им помогне с цел да се намери купувач на по добра цена. На 23.01.2008 год апартамента бил продаден на св. В. Н. за сумата от 36 000 лв. Подсъдимият С. В. постоянно бил със свидетелите С. и К. и уреждал подробности около продажбата в това число и цената като държал парите да се получат в брой а не по банков път Така и станало, парите били дадени на свидетелите С. и К. от купувача в брой пред нотариуса изповядал сделката.

След продажбата на апартамента свидетелите К. и С. *** , където имали жилище като заедно с тях във с. Винарово в същото жилище заживял и подсъдимият. Свидетелите С. и К. искали да внесат дължимите суми към ПИБ но подсъдимият успял да ги уговори да предадат парите на него, тъй като ще са на по сигурно место и , че той ще ги вложи в закупуване на хранителни продукти които с тирове изнасял извън страната . С. и К. му се доверили и се съгласили да му помогнат в бизнеса които развиват и на 24.01.2008 година му предали сумата от 23 000 лв . На 25.01.2008 година той поискал още пари и свидетелите му предали още сумата от 3000 лв а на 26.01.2008 година на два пъти му предали още 5060 лв или за три последователни дни му предали сумата от 31 060 лв

След като получил сумата от 31060 лв подсъдимият В. повече не се прибирал в с. Винарово . Свидетелите С. и К. отначало се чували по телефона с него но след няколко дни той не отговарял и на обажданията им по телефона.

С оглед на така изяснените факти , Видински окръжен съд приема, че първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимият за виновен и го е отсъдил

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като е безспорно установено, че в резултат на действията на подсъдимият В., свидетелите С. и К. са се разпоредили със своя вещ предавайки му владението на 31 060 лв и вследствие на това разпореждане за тях е възникнала имотна вреда в посоченият размер, която сума се явява в големи размери, съобразно утвърдените в съдебната практика критерии за преценка размера на вредните последици от престъпленията като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление

От субективна страна деянието е осъществено от въззивника- подсъдим при пряк умисъл користна цел, като същият е предвиждал общественоопасният характер на деянието и последиците му и е целял тяхното настъпване с оглед реализирането на имотна облага

От събраните доказателства се установи , че подсъдимият В. е възбудил заблуждение у С. и К., че ще им върне парите след като ги вложи в негов доходен бизнес със сигурна печалба Тези негови действия са мотивирали св. С. и К. да се разпоредят със своите пари, като В. е предвиждал , че в патримониума на С. и К. ще настъпи вреда и е целял настъпването на тази вреда в размер на 31,060 лв.

От последващото укриване на подсъдимият съдът прави извода, че същият не е имал намерението да върне парите

Възбуждането на заблуждение, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл. 209 ал. 1 от НК , представлява процес , които включва, от една страна, както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамените, относно съществуването или несъществуването на определени факти, така и от друга страна – подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалите по отношение на тези факти, което ги мотивира да се разпоредят със свои средства в своя вреда.

Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и личната такава на жалбоподателят, смекчаващите и отекчаващите обстоятелства и правилно е определил размерът на наказанието като и отлагането на неговото изтърпяване с оглед съдебното минало на подсъдимият.

По отношение на гражданският иск: Присъдата в гражданската част по начало е функция на присъдата в наказателната и част и в предвид приетото от ВОС за доказано престъпно деяние с изяснен автор и пострадали вид и размер на вредите, и причинна връзка межди извършеното от автора деяние и причинените на пострадалите вреди, то въззивният съд намира, че присъденото обезщетение в размер на 31,060 лв у е законосъобразно, , обосновано и справедливо

Въззиваемите не са претендирали за разноски за тази инстанция.

По изложените мотиви, ВОС намира че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 344 т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Видински окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 520 от 30.06.2010 год на Видински районен съд постановена по НОХ дело № 350/2010 год.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: