Р Е Ш Е Н И Е № 122
гр. Видин 05.10.2010 г.
Видински окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.
ЧЛЕНОВЕ : М. Н.
при участието на секретаря С. К. и в присъствието на прокурор В. Н. като разгледа докладваното от съдията М. Н. НОХ дело № 398 по описа за 2010 год. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 499 от 23.06.2010 година постановена от Видински районен съд по НОХ дело № 643/2010 год, подсъдимият М.Т.Ц. *** е признат за виновен във това ,че за времето от 07.08.2009 год до 10.09.2009 год в гр. видин при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление извършил кражба на 11 бр. велосипеди от различни лица на обща стойност 1 236.55 лв поради което на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 192 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 26 и 29 бб. „а” и „б” във вр. с чл. 58а и 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца което да изтърпи при „строг” режим в затвор от закрит тип.
Със същата присъда подсъдимият М.Т.Ц. е отсъден да заплати и сумата от 70 лв в полза на ВСС за разноски по делото.
Недоволен от тока постановената присъда е останал подсъдимият М.Т.Ц. които в срок е обжалвал същата. В жалбата се твърди , че така постановената присъда е несправедлива, тъй като наложеното наказание е завишено по размер. Иска се същото да бъде намалено в по малък размер.
В съдебно заседание както подсъдимият така и процесуалният му представител искат делото да се върне за ново разглеждане от ВРС поради допуснати съществени процесуални нарушения без да се посочва в какво се състоят тези нарушения.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва вззивната жалба и претендира присъдата като правилна и справедлива да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, на основание чл. 314 от НПК , като прие за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд се е провело по реда на глава Двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл. 371 т. 2 от НПК, при което подсъдимият М.Т.Ц., е заявил, че признава изцяло фактите изложени в обвинителният акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти Съдът като е установил, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл. 372 ал. 4 от НПК във вр. с чл. 371 ал. 2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Поради тази причина съдът в проведеното съдебно следствие не е провел разпит на подсъдимият, свидетелите и вещите лица за тези факти и при постановяване на осъдителната присъда е наложил наказание на подсъдимият при условията на чл. 55 от НК.
При тези данни от фактическа е правна страна по делото се приема следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е направил законосъобразни изводи. При изграждане на фактическата обстановка районният съд се е съобразил с направеното самопризнание на подсъдимият което съпоставимо със писмените и гласните доказателства по делото, потвърждават изложените факти в обвинителният акт. Безспорно по делото е установено, че подсъдимият за периода от 07.08.2009 год до 10.09.2009 год при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление е извършил от различни лица кражба на 11 бр. велосипеди от различни места в гр. Видин на обща стойност 1 236.55 лв подробно описани в мотивите на първоинстанционната присъда. С деянията си правилно районният съд е приел, че подсъдимият е осъществил престъпният състав на чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 29 б. „а” и „б” от НК и по тези текстове от закона е постановил и осъдителната си присъда. За да стигне до тази квалификация съдът се е съобразил със съдебното минало на подсъдимият и начинът и времето през което е извършвал отделните престъпни деяния.
Престъплението е извършено както от обективна така и от субективна страна., който обстоятелства не се отричат е от самият подсъдим.
При определяне на наказанието районният съд се е съобразил с разпоредбите на чл. 372 ал. 4 от НПК и правилно е приложил разпоредбите на чл. 55 като е наложил наказанието под предвиденият в НК минимален размер, като правилно е определен и режимът при които следва да се изтърпи наказанието.
С оглед на така изложеното , Окръжният съд намира, че оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно. При определяне на размера на същото, районният съд се е съобразил с наличието на опасен рецидив и продължавано престъпление като са отчетени направеното самопризнание и изразеното разкаяние за извършеното.. Определеният размер на наказанието лишаване от свобода, наложено от първоинстанционният съд е съобразено с целите посочени в чл. 36 от НК, поради което същото не следва да бъде намалявано.
Предвид изложените съображения, въззивната жалба на подсъдимият М.Ц. е неоснователна. Присъдата която се атакува с нея като правилна и законосъобразна ще следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК Видински окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 499 от 23.06.2010 год постановена от районен съд гр. Видин по НОХ дело № 643/2010 год .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: