Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

Видинският  окръжен съд  наказателно отделение в закрито заседание на   двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:

                                             Председател :    М. Н.

                                                     Членове :1.Г. П.

                                                                       2.Г. Й.

при секретаря     И.Я....................................................... и с участието на прокурора М. И..............................................

изслуша докладваното от съдията П. НОХД  дело № 341     по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

     

 

Производството е по реда на Глава двадесет и първа НПК /въззивно производство/.

С присъда №388/25.05.2010 г. по н.о.х.д.87/2010 г. по описа на Районен съд-Видин  съдът е признал подсъдимия В.П.Д., роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.11.2006г. в гр.Видин в района на ПТГ „В. Л." нанесъл побой на Т.Р.И. ***, вследствие на което му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката /далака/ - престъпление по чл.128, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което и на основание чл.128, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.36 от НК го осъдил на  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 4 /четири/ години, което на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг" режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимия В.П.Д., със снета по делото самоличност да изтърпи наказанието "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1/една/година наложено му по НОХД № 838/2004г. по описа на ВРС, което на основание чл.60, ал.1 от ЗИНС да се изтърпи в затвор или  затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг" режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.61,т.2 от ЗИНС.

На основание чл. 45 от ЗЗД Съдът осъдил подсъдимия В.П. Ц., със снета по делото самоличност да заплати на Т.Р.И.,*** ,ЕГН: ********** сумата от 26 000/двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на деянието-08.11.2006 г. до окончателното издължаване, като в останалата част отхвърлил иска като НЕДОКАЗАН.

Съдът отхвърлил изцяло предявения иск за сумата от 2 000/две хиляди/ лева от Т.Р.И. срещу В.П. А., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди като НЕДОКАЗАН.

Съдът осъдил подсъдимия В.П. Ц., със снета по делото самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС сумата от 1 000/хиляда/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и да  заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС сумата от 148/сто четиридесет и осем/лева, представляваща разноски по производството за в.л. и свидетел.

Съдът осъдил подсъдимия В.П. Ц., със снета по делото самоличност да заплати на Т.Р.И.,*** ,ЕГН: ********** сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение

         Така постановената от първоинстанционния съд присъда е обжалвана от подсъдимия В.П.Д. ,подадена от упълномощения от него защитник адв.Г. ***.Навеждат се доводи за незаконосъобразност на присъдата и се иска присъдата да бъде отменена и постановена друга,с която да се признае подсъдимия за невинен и да се оправдае по повдигнатото срещу него обвинение.Прави се алтернативно искане за намаляване на наложеното наказание.Присъдата се обжалва и в гражданската и част,като се иска намаляване на присъденото обезщетение.

         Пред въззивния съд подсъдимият и неговият защитник изцяло поддържат жалбата.

         Частният обвинител и граждански ищец се явява лично и с повереника си адв.К.Г. и изразява становище,че присъдата е правилна и законосъобразна и че следва да бъде потвърдено.

         Представителят на окръжна прокуратура-Видин е на становище,че присъдата е законосъобразно и че няма основания за приложението на Чл.132 НК.

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните и след като извърши цялостна проверка на присъдата в пределите на Чл.313 и Чл.314 НК прие,че жалбата е допустима и подадена в срок, а по същество е частично основателна .

Делото пред първоинстанционния Видински районен съд е  образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия В.П.Д., роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 08.11.2006г. в гр.Видин в района на ПТГ „В. Л." нанесъл побой на Т.Р.И. ***, вследствие на което му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката /далака/ -престъпление по чл.128, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото :

Гражданският ищец и частен обвинител Т.И. и свидетелката М. М. били  съученици   в   ПТГ"В.  Л.",като в отношенията им имало напрежение. На 08.11.2006г. в часа по български език, гражданският ищец и частен обвинител Т.И. скубал и обиждал  свид. М. М.. Обидена от постъпката му,свид.М. М.       решила да се оплаче на своя приятел- подсъдимия В. П.Д., който работел в автомивка, която се намирала в близост до оградата на ПТГ „В. Л.". Целта на свид.М. М. била да мотивира подсъдимия В.Д. да сплаши гражданският ищец и частен обвинител Т.И. и по този начин да предотврати бъдещи посегателства от страна на гражданският ищец и частен обвинител Т.И. .След като  свид.М. М. разказала за случилото се на подсъдимия Д. ,последният решил да отиде и да потърси сметка на свид. И..Двамата със свидетелката М. М. тръгнали към училището, в което по това време имало голямо междучасие и гражданският ищец и частен обвинител Т.И. разговарял до бар „Г.”със своите съученици — свидетелите Г. Г., П. П. и Я. П. . Подсъдимият Д. се приближил към тях, като посочил гражданският ищец и частен обвинител Т.И. с пръст и  попитал свид. М. М. „Този ли е?".След получаването на положителен отговор подсъдимият  Д. се приближил към свид. Т.И. и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето и удар с коляно в областта на корема, след което си тръгнал със свидетелката М. М.. Свидетелят Т.И. заедно със своите приятели - свидетелите Г. Г., П. П., Я. П. и В. В. решили да отидат до ОД на МВР гр. Видин за да подадат жалба. На кръстовището на ул."Ш." и ул."*"    на  свид.    Т.      И. му прилошало и за момент загубил съзнание. Наложило се неговите приятели да го носят на ръце, като по пътя около района на сградата на ЧЕЗ същият се свестил и подкрепян от приятелите си стигнали до ЦСМП -Видин за оказване на медицинска помощ.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза,  на свид.Т.И. е причинено разкъсване на слезката ,в резултат на което същата е била отстранена. Разпитана в с.з. на 02.03.2010 г.вещото лице д-р А. И. поддържа заключението си и твърди, че травматичните увреждания отговарят да са причинени по описания  начин - с нанесен побой с юмруци по главата и удар с коляно в областта на корема. Съчетаната травма глава -гръден кош - корем е довела до контузия на корема и отстраняване на слезката /далака/. Това състояние на остър кръвоизлив с рязко падане на  кръвното налягане е довело до разстройство на здравето ,временно опасно за живота, като самото травматично увреждане вследствие на което е отстранен вътрекоремен орган - слезка е довело до постоянна загуба на важен вътрекоремен орган, което е невъзвратимо.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от  свидетелските показания на свидетелите Т.И.,П. П.,Г. Г.,М. М.,Ц. Т. ,Р. Б.,В. К.и Я. П. и от тях може да се направи несъмнения извод,че именно подсъдимият е причинил на пострадилия Т.И.  тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката /далака/.Районният съд правилно е кредитирал свидетелските показания, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и останалия доказателствен материал .Подсъдимият е здрав,физически силен мъж и нанасянето на удар с коляно в областта на корема на пострадалия,който е значително по-млад и по-слаб физически, е в състояние да причини спукване на далака в средната част,съпроводено с обилно кръвотечение,довело в крайна сметка до хеморагичен шок .Тъканта на далака е мека,поради което същият не може да бъде зашит по хирургичен път и за да бъде спряно кръвотечението и спасен живота на пострадалия ,в подобни случаи се налага отстраняването на далака .

В съдебно заседание подсъдимият В.Д. дава обяснения за случилото, признава се за виновен и признава, че е ударил пострадалия Т.И. с юмрук в лицето и с коляно в стомаха, след което го предупредил да не се занимава повече с М..

         Подсъдимият В.П.Д. извършил  деянието-предмет на настоящото производство  ,в изпитателния срок на наказанието, наложено му с присъда по НОХД №838/2004г. на ВРС, което е 1/една/година лишаване от свобода.

Въззивният съд възприема становището на районния съд,че по делото няма събрани никакви преки и косвени доказателства, които да обосновават твърдението на защитата, че подсъдимият е действал в силно раздразнено състояние.От събраните по делото доказателства се приема,че пострадалият Т.И. дразнел ,скубел и пр.свидетелката М. М.,но от тези действия не са настъпили и не биха могли да настъпят „тежки последици” по смисъла на Чл.132 НК .Районният съд е игнорирал в мотивите си това обстоятелство ,както и факта,че свид.М. М. не е от категорията „ближни” по смисъла на Чл.93 т.10 НК ,включваща съпрузи,възходящи ,низходящи,братя сестри и техните съпрузи,както и роднините по съребрена линия до 4 степен .Липсата на два от елементите на състава на Чл.132 НК е пречка деянието да бъде квалифицирано по този текст от наказателния кодекс ,поради което отпада и необходимостта да се разсъждава дали е налице състояние на силно раздразнение или не .

         Обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин съгласно изискванията на Чл.303 ал.2 НПК и се подкрепя изцяло от посочените по-горе гласни доказателства и от заключението на вещото лице.Подсъдимият също не отрича участието си в престъплението както пред районния съд,така и в писмените си съображения пред въззивната инстанция.С оглед на гореизложеното въззивният съд не споделя твърдението в жалбата ,че присъдата изцяло почивала на предположения и че обвинението не било доказано по категоричен начин.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че изводът на районния съд,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е законосъобразен и почива на събраните по делото доказателства.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият В.П.Д. ***  в района на ПТГ  „В.  Л."  нанесъл  побой  на Т.Р.И. ***, вследствие на което му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката /далака .

От СУБЕКТИВНА СТРАНА  деянието  е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.За  умисъла на дееца се съди от нанасянето на тежките удари с ръце и коляно в главата и тялото на пострадалия,който е много по-слаб физически от подсъдимия и ,нападнат внезапно,не е имал възможност да се защити .Ударите се отличават с изключителна сила,за което говори и факта ,че са наранени капсулата на левия бъбрек и опашката на панкреаса ,наложили допълнителна хирургическа операция.

За   извършеното   престъпление   от  подс.В.Д.    се   предвижда наказание „лишаване от свобода „ за срок  от три до десет години.При индивидуализацията на наказанието от страна на районния съд обаче не са отчетени всички правнорелевантни обстоятелства .От една страна не са отчетени като отегчаващи вината обстоятелства останалите причинени на пострадалия несъставомерни наранявания –котузио капитис,комоцио церебри,контузия на гръдния кош и корема ,полученото в резултат на спукването на слезката кръвотечение ,които наранявания са довели до временно разстройство на здравето ,опасно за живота  ;животът на пострадалия е бил спасен само благодарение на своевременната медицинска интервенция.В обратна насока са мотивите са извършване на престъплението ,които следва да се отчетат като смекчаващо вината обстоятелство.Подсъдимият не е действал от користни или хулигански подбуди, а от намерението да сплаши пострадалия и да го демотивира да се държи агресивно по отношение на приятелката му Марина Маринова ,видно от отправените към околните думи след нанесения на пострадалия побой.

С оглед на гореизложеното и най-вече отчитайки подбудите за извършване на престъплението ,съдът намира ,че наложеното наказание следва да бъде намалено на три години .

На основание чл.68, ал.1 от НК следва да бъде постановено В.П.Д. да изтърпи наказанието "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1/една/година наложено му по НОХД № 838/2004г. по описа на ВРС, което на основание чл.60, ал.1 от ЗИНС да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг" режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

 

По отношение на предявените граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД съдът съобрази следното:

 

Районният съд частично е уважил предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди ,като искът до пълния му размер е отхвърлил .Решението в тази му част е правилно и законосъобразно ,а размерът на присъденото обезщетение е съобразен със справедливостта съгласно Чл.52 ЗЗД.Районният съд е преценил,че в резултатат на нанесените удари свидетелят .Т.И. е изпитал болки и страдания и че   безвъзвратно е загубил важен орган на много млада възраст,както и че сериозните телесни увреждания са довели до значително увреждане на общото здравословно състояние на същия, включително и на психическото му здраве.Отчетено е обстоятелството ,че пострадалият  дълго време се е страхувал да излиза с приятелите си, ограничил контактите си до двама-трима най-близки  съученици.При определяне размера на обезщетението следва да се отчете ,че  далакът изпълнява важна имунологична, филтрационна и кръвотворна функция,че взема участие в обмяната на веществата, по-точно на желязото и белтъчините.Далакът депонира кръвта и желязото и ги отправя в кръвообращението. В него се размножават В-лимфоцитите и се  произвеждат антитела, които след това постъпват в кръвта.Загубата на далака води до сериозно пожизнено влошаване на общото здравословно състояние на пострадалия ,изразяващо се в лесна уморяемост ,значително по-голяма податливост на различни заболявания,най-вече на пневмококови инфекции ,невъзможност да се спортува активно и да се извършва тежък физически труд и пр.Касае се за значително пожизнено ограничаване на активността на човешкия организъм  и за пожизнено невъзстановимо намаляване на съпротивителните сили на организма ,поради което въззивният съд счита,че размерът на обезщетението е определен правилно.

Предявеният граждански иск за сумата от 2 000/две хиляди/ лева от Т.Р.И. срещу В.П. А., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди е отхвърлен от районния съд  като недоказан.Срещу присъдата в тази и част не е подадена жалба,поради което присъдата на районния съд в тази и част е влязла в сила и не подлежи на въззивен контрол.

Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и е подложил доказателствата на детайлен и последователен анализ ,довел и да правилно приложение на закона ,поради което решението следва да бъде потвърдено с изключение на размера на наложеното наказание.На досъдебното производство и пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,налагащи връщане на делото на досъдебното призводство или на районния съд .

         Пред въззивния съд не са направени искания за присъждане на разноски пред въззивната инстанция,поради което такива не следва да се присъждат.

 

                 Водим от горното и на основание Чл. 337 ал.1 т.1 НПК Съдът

 

                      Р   Е   Ш    И :

 

         ИЗМЕНЯ присъда №388/25.05.2010 г. по н.о.х.д.87/2010 г. по описа на Районен съд-Видин  ,като намалява размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” от четири години на 3 /три години/.

         Присъдата в останалата и част потвърждава.

Решението  не подлежи на  обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                      2/