О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Видин 05.07.2010 год
ЧЛЕНОВЕ: М. Н.
Г. П.
като изслуша докладваното от съдията М. Н. ч. нак.. дело № 382 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе в предвид следното.
Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.
С разпореждане от 04.06.2010 година състав на Районен съд гр. Кула по реда на чл. 249 ал. 1 от НПК е прекратил досъдебното производство по НОХ дело № 65/2010 год Прекратяването е на основание чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК – съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. Прието е с разпореждането, че както разследващият полицай така и Районна прокуратура гр. Кула неправилно са възприели, че собственик на инкриминираният товарен автомобил марка УАЗ модел 37406 с ДКН СА 8974МТ е Ц. Т. А. а не В. Я. Т.. Прието е, че последният като собственик на автомобила е пострадало лице от престъплението по чл. 346 ал. 1 от НК, повдигнато срещу обвиняемият Ц.И.Ц. и в това му качество повдигнатото му обвинение не му е предявено. Твърди се в разпореждането, че това процесуално нарушение не може да се отстрани по време на съдебното производство и тъй като е от категорията на отстранимите, след като е прекратено производството по делото , същото е върнато на районна прокуратура за отстраняване на този процесуален пропуск.
Недоволен от така постановеното разпореждане е останал районен прокурор гр. Кула и в срок е протестирал същото. В протеста се подържа, че същото е незаконосъобразно тъй като по смисъла на чл. 74 ал. 1 от НПК пострадало лице е това, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди а доказателства за нанесени вреди от деянието не са събрани.
Иска се да се отмени разпореждането и делото се върне в Районен съд за продължаване на производството по внесеният обвинителен акт.
Настоящата инстанция намира че подаденият протест е неоснователен.
Както в обстоятелствената част на обвинителният акт , така и в четирите му диспозитива срещу двамата обвиняеми е посочено, че описаният по горе автомобил е на Ц. Т. Р.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства по делото сочат, че собственик на автомобила не е лицето Ц. Т. Р. посочен в обвинителният акт а В. Я. Т.. Това е така, тъй като по делото има безспорни факти, че собственик на автомобила по силата на договор за покупко-продажба /виж договор на стр. 70 от дознанието / е В. Я. Т., тъй като сделката е оформена в окончателен договор с нотариална заверка на подписите. Действително автомобилът е бил във владение на Ц. Т. Р. въз основа на сключен договор , приложен на л. 87 от дознанието, но с този договор собствеността не е прехвърлена. Това е предварителен договор между страните които не прехвърля собствеността без да е нотариално оформен, което изискване е задължително при прехвърляне на МПС.
При това положение пострадало лице от деянието на обвиняемият се явява само собственикът на веща предмет на престъпно посегателство. Съгласно чл. 75 ал. 2 от НПК органът които образува досъдебното производство уведомява незабавно пострадалият за това. По делото липсват доказателства, че органите на досъдебното производство са изпълнили това си свое задължение. Безспорно че това бездействие води до процесуално нарушение тъй като правата на пострадалият собственик на веща са накърнени. Неуведомяването на пострадалото лице води и до нарушение на чл. 227 ал. 2 от НПК - да се призове пострадалият при предявяване на досъдебното производство ако той поиска това. Ако пострадалото лице няма изричен отказ от предявяване то органът на досъдебното производство е задължен да го призове и да му предяви същото.
Неоснователно е твърдението на районият прокурор, че е пострадало лице само това за което са настъпили имуществени или неимуществени вреди. Не е необходимо да са причинени вреди за да има пострадал от престъплението. В случаят имаме обвинение за противозаконно отнемане чуждо МПС. Чл. 246 ал. 2 задължава прокурора в обвинителният акт да отбележи чие МПС е отнето противозаконно и кои е пострадалото лице. Това е така тъй като пострадалото лице ако не може да претендира за причинени вреди като граждански ищец няма пречки да се включи в процеса като частен обвинител. А за да придобие това си качество той трябва да е бил уведомен и досъдебното производство да му е предявено, ако той е поискал това.
От образуването на досъдебното производство до сега по делото не е призован от разследващият полицай и уведомен за хода на наказателното производство В. Я. Т., като собственик на автомобила предмет на престъпно деяние. Не са му разяснени процесуалните му права и не му е осигурена възможността да ги реализира при условията предвидени в НПК. В. Я. до този момент е разпитан само като свидетел в досъдебното производство, но дори и не е посочен като такъв и в обвинителният акт
Главното предназначение на обвинителният акт е да формулира обвинението с което се поставят рамките на предмета на доказване и осъществяване правото на защита в съдебната фаза. За тези си действия следва да е уведомено лицето чиито права са засегнати от описаното в обвинителният акт престъпление, за да може той да реализира правата си.При неизпълнението на това задължение, обвинението винаги е неточно и непълно и води до съществено нарушение на процесуалните правила с оглед реализиране на защитата като от страна на подсъдимият таки от страна на останалите страни в процеса.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че атакуваното с протеста разпореждане на районен съд гр. Кула е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено. При новото разглеждане на делото органите на досъдебното производство освен, че ще следва да изпълнят указанията на първоинстанционният съд ще следва по обвинителният акт както в обстоятелствената му част така и в диспозитива му да посочват действителният собственик на автомобила.
Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК Видински окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 0406.2010 година постановено от Районен съд гр. Кула по НОХ дело № 65/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :