Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Видин, с който е повдигнато обвинение против И.Л.И. с ЕГН **********, Р.Н.С. с ЕГН ********** и К.В.В. с ЕГН ********** за това, че на 15.01.2010г. край с. В, обл. Видин, в съучастие като съизвършители и чрез използване на технически средства – 2 бр. лопати и 1 бр. металодетектор, без съответно разрешение и не по законоустановения ред, извършили изкопни работи в охранителната зона на недвижима културна ценност „Дортикум”– престъпление по чл.277а, ал.3, предложение първо във вр. с ал. 2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

            Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

            Подсъдимия И. заяви, че разбира в какво е обвинен, и че се признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, но не потвърждава извършването на процесните изкопни работи.

            Подсъдимия С. заяви, че разбира в какво е обвинен, и че се признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, но не потвърждава извършването на процесните изкопни работи.

            Подсъдимия В. заяви, че разбира в какво е обвинен, и че се признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, но не потвърждава извършването на процесните изкопни работи.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка: на 15.01.2010г. свидетеля Д. – служител в ПУ – Брегово при РУ на МВР – Видин и свидетеля Ц. – служител в ГПУ – Брегово, изпълнявали съвместен наряд на територията на Община – Брегово. Към 15.00 часа, свидетелите започнали проверка в района на „Античен град Д.” за наличие на лица извършващи „иманярски” разкопки. На  около 100 м. от самото „Кале” и на 20 м. от брега на р. Дунав, полицаите забелязали три лица, които извършвали изкопни работи. Тримата копаели в съседни ровове, в непосредствена близост един до друг. Служили си с лопати и металотърсач. Свидетелите се уверили, че и трите лица копаели и ползвали металотърсача, като се сменявали. Когато полицаите доближили копаещите, последните преустановили работата си и оставили на земята инструментите си. Свидетелите Д. и Ц. задържали лицата и снели самоличността им – тримата подсъдими И., С. и В., и запазили местопроизшествието. При извършения оглед е констатирано, че трите изкопа са съответно с размери 170/100/180см., 160/120/200см. и 160/110/180см., като в тях и около тях имал прясно изкопана пръст. Били иззети и 2 бр. лопати и металодетектор.

            Антично селище „Д” край с. В е недвижима културна ценност от местно значение, обявена като такава в ДВ 41/1965г. Трите изкопи направени от подсъдимите попадат в охранителната зона на културната ценност. Подсъдимите И., С. и В. не разполагат с надлежно разрешение да извършват разкопки в района.

 

 

 

Горната фактическа обстановка се доказва от протокол за оглед на местопроизшествие №ЗМ87/15.01.2010г. с фотоалбум към него, заключението на съдебно – археологическата експертиза от 02.03.2010г., веществените доказателства – 2 бр. лопати, 1 бр. металодетектор и 7 бр. керамични и метални предмети, свидетелските показания на Д. и Ц.. Няма противоречие между тези доказателства, гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което Съда ги кредитира.

В голяма степен обясненията на подсъдимите са в унисон с установената фактическа обстановка. Единствено в частта, в която всеки от подсъдимите отрича да е копаел, но твърдят, че само са разравяли повърхността на почвата, обясненията не следва да бъдат кредитирани. В тази част обясненията са в противоречие с показанията на свидетелите Д. и Ц., които са категорични, че целево са наблюдавали подсъдимите известно време, и са се уверили, че всеки от последните е извършвал изкопни работи. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на свидетелите, които са безпристрастни и интерпретират професионални впечатления придобити служебно. Естеството на инструментите ВД напълно импонира на дейността извършена от подсъдимите, описана от свидетелите. По тези съображения обясненията на подсъдимите за посоченото обстоятелство, не следва да се кредитират, но следва да се преценят изключително като средство за защита. В останалата част обясненията на подсъдимите кореспондират с останалите доказателства по делото и следва да им се даде вяра.

            От установената фактическа обстановка са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимите И., С. и В. са осъществили състава на чл.277а, ал.3, предложение първо във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна, подсъдимите И., С. и В., в съучастие като съизвършители и чрез използване на технически средства – 2 бр. лопати и 1 бр. металодетектор, без съответно разрешение и не по законоустановения ред, извършили изкопни работи в охранителната зона на недвижима културна ценност „Дортикум”. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Между подсъдимите е налице, също така, и общност на умисъла. Субективната страна се разкрива от действията на всеки от извършителите. И тримата добре познават процесното място, съзнавали характера му на охранителна зона на културна ценност и им е известно, че там са забранени изкопни работи.

За престъпление по чл.277а, ал.3, предложение първо във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, наказанието е “лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години и “глоба” от 5000 до 50000 лева.

Подсъдимия И. е с чисто съдебно минало, признава се за виновен, съдейства за установяване на обективната истина по делото и съжалява, че е извършил деянието. Тези обстоятелства следва да се преценят като смекчаващи отговорността му, като същите наред с това, че се касае за ограничена по мащабите си изкопна работа, както и затрудненото материално положение на подсъдимия, който е безработен, което е в основата на подбудата му за деянието, разкриват невисока степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. При това положение ВОС намира, че са налице изключителни смекчаващи обстоятелства при които и най – лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. При това положение и съобразно чл.36, 54 и 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода под минимума предвиден в закона, респ. “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като не следва да му се налага кумулативно предвиденото по – леко наказание “глоба”.

Налице са условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК. За постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца, не е наложително същия да изтърпи наложеното му наказание, изпълнението на което следва да бъде отложено за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия С. е с чисто съдебно минало, признава се за виновен, съдейства за установяване на обективната истина по делото и съжалява, че е извършил деянието. Тези обстоятелства следва да се преценят като смекчаващи отговорността му, като същите наред с това, че се касае за ограничена по мащабите си изкопна работа, както и затрудненото материално положение на подсъдимия, който е безработен, което е в основата на подбудата му за деянието, разкриват невисока степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. При това положение ВОС намира, че са налице изключителни смекчаващи обстоятелства при които и най – лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. При това положение и съобразно чл.36, 54 и 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода под минимума предвиден в закона, респ. “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като не следва да му се налага кумулативно предвиденото по – леко наказание “глоба”.

Налице са условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК. За постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца, не е наложително същия да изтърпи наложеното му наказание, изпълнението на което следва да бъде отложено за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия В. е с чисто съдебно минало, признава се за виновен, съдейства за установяване на обективната истина по делото и съжалява, че е извършил деянието. Тези обстоятелства следва да се преценят като смекчаващи отговорността му, като същите наред с това, че се касае за ограничена по мащабите си изкопна работа, както и затрудненото материално положение на подсъдимия, който е безработен, което е в основата на подбудата му за деянието, разкриват невисока степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. При това положение ВОС намира, че са налице изключителни смекчаващи обстоятелства при които и най – лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. При това положение и съобразно чл.36, 54 и 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода под минимума предвиден в закона, респ. “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като не следва да му се налага кумулативно предвиденото по – леко наказание “глоба”.

Налице са условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК. За постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца, не е наложително същия да изтърпи наложеното му наказание, изпълнението на което следва да бъде отложено за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53, ал.1, б. “а” от НК, веществените доказателства – две лопати и металодетектор, следва да бъдат отнети в полза на Държавата.

На основание чл.53, ал.2, б. ”б” от НК, веществените доказателства – керамични и метални предмети, следва да бъдат отнети в полза на Държавата.

            Водим от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.

 

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: