Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Видин , 17.05.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
заседание на четвърти май
през две хиляди и десета година в състав :
Председател: И. И.
Членове: Л. Л.
В. С.
при секретаря С.К. и в присъствието на
прокурора М. И. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Л. НОХД № 155 по описа
за 2010 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 199/09.03.2010г. по НОХД№ 1126/2009г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия Р. А. М. с ЕГН ********** е признат за виновен по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение тип „затвор” при „строг” режим.
От подсъдимият М. в срок е подадена жалба срещу присъдата. В жалбата са развити съображения, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като ВРС не е съобразил смекчаващи отговорността обстоятелства и, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ВРС не е уважил молбата на подсъдимия делото да се разгледа по „съкратена процедура”. Иска се присъдата на ВРС да бъде отменена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
В първото открито с.з. на 15.10.2009г. по делото на ВРС, подсъдимия М. се е явил с договорен защитник – адвокат Миланова. Делото е отложено за 24.11.2009г. без да му се даде ход. На посочената дата подсъдимия се е явил лично без адвокат, респ. адвокат Миланова уведомена от предишното с.з. не се е явила. По хода на делото подсъдимия е заявил: „Моля да не се дава ход на делото. Държа на присъствието на адвоката. Моля да ми бъде даден срок да ангажирам друг защитник.”. ВРС е преценил, че с оглед неявяването на адвоката на подсъдимия „…на същия следва да бъде дадена последна възможност да организира защитата си, като в противен случай делото ще бъде гледано в отсъствие на негов защитник при условията на чл.269 НПК.”. Делото е отложено за 17.12.2009г., за която дата не е постановено да се призове упълномощения адвокат на подсъдимия. В с.з. на тази дата, подсъдимия е настоял да не се дава ход на делото, тъй като няма адвокат и е помолил изрично да му бъде назначен служебен защитник. Съдът е преценил, че на подсъдимия е била „…дадена възможност да организира защитата си както и му беше предложено да му бъде назначен служебен защитник, същия отказа…”, поради което е счетено, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, което е сторено. Разяснени са права на подсъдимия, същия е разпитан, разпитани са и свидетели, след което делото е отложено. В следващото с.з. на 02.02.2010г., подсъдимия отново е поискал да му бъде назначен служебен защитник, което искане този път ВРС е приел за основателно, предвид факта, че на подсъдимия междувременно е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Служебен защитник е назначен, съдебното следствие е продължило и е постановена атакуваната присъда.
С оглед горното, ВОС намира, че ВРС е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия, респ. правото да има защитник – чл.55, ал.1 от НПК. След с.з. в което не се е явил договорния защитник, ВРС го е игнорирал като участник и страна в процеса /чл. 253, т.2 от НПК/, без да са констатирани условия на чл.95 или 96 от НПК. Впоследствие, независимо от последователната, ясна воля на подсъдимия да му бъде назначен служебен защитник, ВРС не го е сторил и е дал ход на делото. Противно на заявеното от подсъдимия и в разрез с действителността, е мотивировката на ВРС, че подсъдимия отказал предложение /каквото, всъщност не е правено/ да му се назначи служебен защитник. С оглед нееднократните искания за служебен защитник направени от подсъдимия, обстоятелството, че е с основно образование, безработен /отбелязано при снемането на самоличността му от ВРС/ и липсата на данни за доходи, налага извода, че ВРС е следвало да процедира при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК. Вместо това, първоинстанционния съд е започнал разглеждане на делото и е извършил редица съдебно – следствени действия, в нарушение на правото на защита на подсъдимия.
ВРС е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила, респ. не е констатирал допуснато такова на досъдебното производство. Още като е разпоредил насрочване на делото в открито с.з. съдията – докладчик е действал в разрез с чл.249, ал.2, т.3 във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК. Това е така, тъй като обвинителния акт не е изготвен с оглед разпоредбата на чл. 246, ал.2 от НПК. Предвид правната квалификация на обвинението, включваща от обективна страна елемента „опасен рецидив” изискването на чл.246, ал.2 от НПК, респ. да се опише начина на извършване на престъплението, е налагало да се посочат в обвинителния акт обстоятелствата, които обуславят условията на опасен рецидив. Това не е сторено. Като опит в тази насока в ОА е визираното единствено следното: „Обв. М. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, като настоящото деяние е извършил при условието на „Опасен рецидив” и в срока по чл.30, ал.1 от НК.”. Посоченото изречение не разкрива обстоятелствата обуславящи чл.29 от НК. Следвало е конкретно да се посочат осъжданията които се имат предвид, вид и размер на наказанията които са наложени, и обстоятелствата свързани с тяхното изтърпяване, през призмата на чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК. Тъй като това не е сторено, нарушено е правото на защита на привлечения към отговорност, тъй като той е препятстван да разбере обвинението в неговата цялост. Така е всякога, когато не се опишат всички значими обстоятелства, с оглед квалификацията на обвинението по НК.
Посочените съществени нарушения на процесуалните правила /чл.348, ал.3, т.1 от НПК/, не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.
Предвид горното, присъдата на ВРС следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Видин, за ново разглеждане, като се отстранят допуснатите процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на решението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: