В ИМЕТО НА НАРОДА

Видински окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на двадесети май, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.

ЧЛЕНОВЕ : М. Н.

Г. П.

при участието на секретаря Ц.. С. и в присъствието на прокурор М. И. като разгледа докладваното от съдията М. Н. НОХ дело № 171 по описа за 2010 год. и за да се произнесе взе в предвид следното:

С присъда № 250 постановена на 23.03.2010 година състав на Видински районен съд по НОХ дело № 1483/2008 год е признал подсъдимият И.К.Н. *** за виновен в това, че на 01.01.2008 год в с. Н. обл. В. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на О. Г. С. ЕГН ********** изразяваща се в галене по очите и лицето, и проникване с пръсти във влагалището, като блудството е извършено с употреба на сила и представлява особено тежък случай поради което на основание чл. 150 предл. Първо , алт. Първа, във вр. с пр. 2 от НК и на основание чл. 36 и 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години което да изтърпи в затвор при „строг” режим на основание чл. 62 т. 2 от ЗИНЗС.

Със същата присъда същият подсъдим е отсъден и да заплати сумата от 265 лева представляваща разноски за вещо лице в полза на ВСС.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият които в срок е обжалвал същата . В жалбата на подсъдимият се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваната присъда. Твърди се , че изводите на съда не намират опора в събраните доказателства и вината му не е доказана. В съдебно заседание самият жалбоподател поиска присъдата да бъде изменена като му се намали размерът на наказанието.

Участващият по делото прокурор прави искане да се потвърди присъдата като законосъобразна обоснована и справедлива.

Видински окръжен съд след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание , събраният доказателствен материал и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната си присъда съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 319 от НПК от лице, имащо право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка но неправилно е приложил материалният закон.

Безспорно по делото е установено , че на 01.01.2008 година около 15.00 часа подсъдимият И.К.Н. е бил в задният двор на домът на пострадалата О. Г. С. намиращ се в с. Н. обл. В.. Последната като го видяла се уплашила и го попитала, какво прави и дали не краде кокошки. Н. хванал пострадалата С. и я съборил на земята. Започнал да я гали по очите и лицето, смъкнал и чоропогащника и с пръстите на ръката проникнал във влагалището и.. С. се съпротивлявала като го скубела по косата и го молела да я пусне. Започнала да вика на помощ съседката си М. Ф., но подсъдимият и затискал устата със нейната забрадка като я душел по шията. Пострадалата продължавала да вика за помощ и другата съседка св. Д. Н., която е чула виковете за помощ. Подсъдимият Н. през това време пуснал пострадалата С. и се отправил към изходната порта от предната страна на сградата. Свидетелката Д. Н. през това време дошла и видяла подсъдимият, че се опитва да излезе през входната врата на двора но тя била заключена и кучетата на С. лаели по него. Попитала го „какъв си ти бе” но той отговорил нещо неразбрано и тя познала, че е пиян Свидетелката Н. видяла пострадалата С., че е със свален чорапогащник като последната и разказала какво е станало и я помолила да извика полиция. Н. се обадила в полицията като извикала и синът на С.. На мястото пристигнала и св. М. Ф., тъй като и тя била чула виковете, която също видяла, че чорапогащника на С. е свален а в двора е бил подсъдимият . Тай се опитал да прескочи през портата но освен свидетелките дошли още съседи и му попречили. По късно пристигнала полиция а така също и синът на пострадалата св. А. Т.. Св. С. А. и М. Ц. задържали подсъдимият и го отвели в РПУ.

От заключението на съдебно медицинската експертиза е видно, че при прегледа на пострадалата С. е установено: издрасквания по кожата в основата на носа, ожулване на дясно бедро и кръвонасядане на ляво бедро, кръвонасядания на лигавицата на половата цепка и малките срамни устни което дава основание че при извършване на деянието подсъдимият е употребил сила.

От другата съдебно медицинска експертиза се вижда, че на подсъдимият И.Н. е установено: ожулвания по лявата половина на челото, многобройни ожулвания по задните повърхности на двете подбедреници, кръвонасядане на лявата половина на горна и долни устни, с повърхностно нараняване на лигавицата на последната. Тези увреждания се дължат от оказаната съпротива на пострадалата и от ухапванията на кучетата.

Подсъдимият е осъждан веднъж и реабилитиран по право.

С оглед на така установените факти настоящата инстанция приема, че авторството на деянието е доказано безспорно. Подсъдимият Н. е осъществил деянието блудство, повдигнато му с обвинителният акт, което обстоятелство се доказва от показанията на разпитаните свидетели които са логични, последователни и безпротиворечиви и кореспондират с другите доказателства и съдебно медицинските експертизи.

Настоящата инстанция не възприема твърдението на подсъдимият, че не е автор на описаното в обвинителният акт и присъдата на първоинстанционният съд деяние. Свидетелката С. подробно описва неговите действия, които съпоставени с показанията на другите свидетели напълно си коренспондират. Обстоятелството, че всички свидетели са видели пострадалата със свален чорапогащник и фактът , че тя веднага им е разказала какво се е случило дава основание на съда да приеме, че деянието е извършено от подсъдимият. В подкрепа на обвинителната теза са и двете съдебно медицински експертизи . От описаните в тях увреждания както по пострадалата така и по подсъдимият дават основание да се приеме, че те са нанесени по време на употребата на сила от страна на подсъдимият за да осъществи намерението си и от оказаната съпротива от страна на пострадалата за да се защити.

От приетата фактическа обстановка, районният съд е направил правилен правен извод, като е приел, че подсъдимият Н. . е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 150 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст – О. С. на 80 год като е употребил за това сила.

Обект на престъпленията по чл. 150 от НК са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност на навършилите вече 14 години лица.

Деянието е осъществено от подсъдимият от обективна страна, тъй като извършените действия от негова страна – галенето по очите и лицето и вкарването на пръстите на ръката във влагалището на пострадалата, безспорно са действия за възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление . Блудството е формално престъпление, поради което за неговото осъществяване е без значение дали целта за половото удовлетворение е постигната, поради което следва да се приеме , че деянието е довършено с извършването на самите действия по полово удовлетворяване.. Употребата на сила е доказана по безспорен начин както от св. С. така и от съдебно медицинските експертизи

Субект на състава по чл. 150 от НК, може да бъде всяко наказателно отговорно лице което извършва блудствени действия, когато той и пострадалата са от различен пол. Подсъдимият е осъществил деянието с пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че извършваните от него действия са от естеството да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление и че извършва това без съгласието на пострадалата, за което е и употребил сила.

Независимо че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е направил правилен извод, че е налице престъпление по чл. 150 от НК не е приложен правилно материалният закон. Първоинстанционният съд е наложил наказанието по втората алтернатива на чл. 150 действащ тогава, като е приел тезата на обвинението, че е налице в действията на подсъдимият „особено тежък случай” . Тази квалификация на деянието е неправилна и не съответства на събраните доказателства. Особено тежък случай по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК се характеризира, както с изключителна тежест на деянието по резултата си, така и с изключителната обществена опасност на дееца и другите отегчаващи отговорността обстоятелства, които следва да са налице кумулативно

Съставът на особено тежкият случай трябва да съдържа такива признаци, които по своето съдържание и характеристика да надхвърлят признаците на обикновеният състав по първата алтернатива на тогава действащият чл. 150 от НК. В този смисъл, настоящият състав намира че действията на подсъдимият не са излезли извън съдържанието и характеристиката на обикновеният състав на чл. 150 от НК и деянието ще следва да се квалифицира по първата алтернатива на този текст от НК, където се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода

Като не е забелязал този недостатък на внесеното обвинение, първоинстанционният съд е постановил една незаконосъобразна присъда, която с оглед обстоятелството, че въззивната инстанция е и инстанция по доказателствата същата ще следва да бъде изменена

Правната квалификация на деянието ще следва да бъде променена като се изхвърли „ особено тежък случай” и бъде по чл. 150 пр. 1 алт. 1 от НК

При определяне размера на наказанието „лишаване от свобода” районният съд е определил същото при наличие на отегчаващи обстоятелства без да е посочено какви са те. С оглед на новата квалификация на деянието и като се отчете, че са налице предимно смекчаващи обстоятелства, изразяващи се в чистото съдебно минало на подсъдимият и факта, че се е отказал от по продължително време на блудствените действия съдът намира, че едно наказание от 2 години лишаване от свобода ще постигне своите цели визирани в чл. 36 от НК, в какъвто смисъл присъдата ще следва да бъде изменена. Като отегчаващи обстоятелства беше отчетено липсата на самокритичност в подсъдимият по отношение на извършеното.

По отношение на внесеното обвинение по чл. 150 предл. 1 алт. 1 във вр. с предложение 2 от НК /което е неправилно записано/ и по отношение на наличието на „особено тежък случай” подсъдимият ще следва да бъде оправдан

Ще следва да се измени и режима на изтърпяване на наказанието като същият се определи по чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС а именно „общ режим в затворническо общежитие от открит тип”

На основание чл. 59 ал. 1 от НК , времето през което подсъдимият Н.” е бил задържан под стража ще следва да му се зачете.

В останалата част присъдата ще следва да бъде потвърдена

Воден от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 334 т 3 от НПК Видински окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 250 от 23.03.2010 година постановена от Видински районен съд по НОХ дело № 1483/2008 год в ЧАСТА в която е прието, че деянието представлява „особено тежък случай” като заличава тази квалификация като и в правната квалификация на деянието по чл. 150 предл. 1 , алт. 1 във вр. с предл. 2 като ОПРЕДЕЛЯ същата по чл. 150 пр. 1 алт. 1 от НК, КАКТО И В ЧАСТА в която е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5/пет/ години” което да се изтърпи в затвор при „строг” режим , като НАМАЛЯВА СЪЩОТО на 2 /две/ години, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим” в затворническо общежитие от открит тип.

ОПРАВДАВА подсъдимият И.К.Н. по внесеното му обвинение по чл. 150 предл. 1 алт. 1 във вр. с предл. 2 от НК

ЗАЧИТА предварителното задържане на подсъдимият Н. считано от 24.02.2010 год

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :