Р Е Ш Е Н И Е №49
гр. Видин 27.05. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
заседание на двадесет и седми април
през две хиляди и десета година в състав :
Председател: И. И
Членове: В. С.
П. Ж.
при секретаря Ц. С. и в присъствието на
прокурора М. И. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА С. НОХ д. № 152 по описа за 2010 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба на В.А.И. ***, против Присъда № 198 / 2010 г. на Районен съд - Видин, постановена по НОХ д.№ 1419 / 2010 г. по описа на същия съд.
В жалбата се развиват аргументи за това, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована.
Иска се да бъде намалено наложеното наказание и да се отхвърли гр. иск.
Подсъдимият заяви в съдебно заседание, че поддържа жалбата и съжалява за извършеното.
Обвинението е по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК и по чл. 216 ал.4 вр. ал.1 НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин намира, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди атакуваната присъда.
С атакуваната присъда Районен съд - Видин е признал жалбоподателя за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК, а по обвинението по чл. 216 ал.4 НК го е оправдал, като е приел, че случаят е маловажен.
Съдебното следствие е проведено по реда на Глава 27-ма и е проведено, като „съкратено съдебно следствие”.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, като фактическите положения, които са приети за установени намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е квалифицирал деянието по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК и справедливо и законосъобразно за това престъпление е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален строг режим, а по обвинението по чл. 216 ал.4 НК е оправдал подсъдимия, като е приел , че случаят е маловажен.
Неоснователни са оплакванията в жалбата.
С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че свидетелите Н. Б. и Д. М. — служители в Ч. Р. Б. АД - клон Видин на 02.07.2009г. получили сигнал от дежурния диспечер за пожар в трафопост «ТП 53 Бенковски I», намиращ се в жк"Г.Бенковски" между бл.8 и бл.6.
Отишли на място и установили, че вратата на трафопоста е отворена и от вътрешността излиза пушек. Свидетелите Б. и М. влезли вътре и изключили напрежението. След това дошла полиция и пожарна. След като огъня бил потушен забелязали, че до табло, ниско напрежение, състоящо се от три секции има поставено изолационно килимче и паднал на земята гаечен ключ, обгорен.
При допълнителния оглед, свидетелите Б. и М. забелязали, че от лявата секция на таблото липсват 9 бр. медни шини и 3 бр. стойки за предпазители ниско напрежение. Освен това от таблото са демонтирани 3 бр. стойки за предпазители ниско напрежение и 2 бр. такива, които стоят в трафопоста като резервни части. Стойките са разглобени на място и от тях са откраднати общо 10 бр.медни щипки. Също така липсвали и 5 бр. подложки - тип планки и 1 бр.меден проводник с черна изолация, състоящ се от три превода със сечение на всеки от по 25 кв. мм., със запоени от двете му страни 6 бр.медни обувки. Свидетелите Б. и М. обясняват, че след като шините са демонтирани и откраднати от лявата секция, в средната секция на таблото е направен опит да се демонтира една от шините там , при което се е получило късо съединение.
Св. Ц. заявява, че на 02.07.2009г. се е намирал в центъра на гр. Видин. Около 01.30 часа по мобилния телефон му се обадил подсъдимия В.И. по прякор ”Д.” и го поканил у дома си. Около обяд на 02.07.2009г. И. казал на св. Ц., че трябва да отидат до трафопост на енергото, намиращ се в жк „Г. Б.”, в близост до заведение ”Е.”. И. му обяснил, че от трафопоста трябва да вземе някакви неща и да ги предаде на пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Някъде около 16.00ч. И. взел раница с ключове и отверки и със св. Ц. тръгнали към трафопоста. Като пристигнали на място В.И. отворил вратата на трафопоста. Двамата влезли вътре и И. постлал гумена стелка пред ел.таблото и започнал да отвива медни шини с гаечен ключ. Св. Ц. заявява, че И. свалил 9 бр. медни шини. След това изведнъж се чул силен шум, като гърмеж и всичко се озарило от светлина. Св.Ц. се уплашил и побягнал в посока заведение «Мишоран». След като стигнал до заведението се обърнал и видял И. да тича след него с раница на гърба си, в която били шините и другите инструменти от трафопоста. След това И. отишъл до един блок близо до «М.», по улицата, в посока училищеТМТ, където скрил раницата до един вход.
Подсъдимият И. се обадил на приятелката си Г. и й казал да вземе такси и да дойде на блока срещу заведение «М.». След като пристигнало таксито, те се качили в него.
В автомобила били св.Л. и нейн братовчед. И. казал на шофьора на таксито - св.Н. да кара по улицата в посока училище ТМТ - там спрели до блока, където била скрита раницата. Тогава И. казал на св.Л. да слезе и да отиде да вземе раницата.
След това И. казал на св.Н. да ги закара до училище «Четвъртото», като минавали по черен път и спрели до един строеж. И. слязъл от таксито и отишъл до близките храсти, от където взел няколко метални предмета и ги донесъл на ръце в таксито. След това И. казал на шофьора да ги закара до изкупвателния пункт в жк „Строител”.
Като пристигнали до пункта И. слязъл с чанта в ръка и казал на св.Н. да изчака малко по-надолу по улицата. Изчакал известно време и тогава св.Ц. забелязва полицейски автомобил, казал на св.Л. да се обади по телефона на И.. В този момент братовчеда на св. Л. се уплашил и си тръгнал. След това с таксито отишли отново пред пункта. Св.Л. си тръгнала и в таксито останал само св.Ц.. След малко дошли полицейски служители и му обяснили, че трябва да отиде в полицията, за да даде обяснения по случая. Св.Ц. заявява, че той лично не е демонтирал нищо от трафопоста и не е имал намерение да краде каквото й да било.
От свидетелските показания на свидетелите Д. М., Н. Б., Г. Л., С. Ц. и Н. Н., приобщени по реда на чл. 283 от НПК се установява, че именно подсъдимият е извършил неправомерно отнемане на вещта, без съгласието на собственика – Ч. Р. Б. АД, чрез използуване на техническо средство - гаечни ключове.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия е, че същият е осъждан многократно на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", като деянието по настоящето производство е извършил в условията на опасен рецидив в срока по чл. 30, ал.1 от НК.
По отношение на оправдателната присъда по обвинението по чл. 216 ал.4 от НК следва да се отбележи, че от изготвената стоковедска експертиза е видно, че стойността на увреденото имущество е в размер на 84,96 лева, която стойност се явява малозначителна съгласно чл. 9, ал.2 от НК.
Съгласно константната практика на ВКС двата състава/ по чл. 195 и чл. 216 от НК/ имат самостоятелно съществуване и разграничението между тях при едно и също по съдържание изпълнително деяние следва да се търси, като се изхожда единствено от стойността на увреденото имущество. Когато увреденото имущество е на стойност, която не е малозначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, тогава наред с престъплението по чл. 195 НК деецът извършва и престъпление по чл. 216 НК. Какъвто не е настоящият случай-не е налице идеална съвкупност между престъпленията по чл. 195 и чл. 216 от НК.
Освен това от установената по делото фактическа обстановка, респективно от действията на подсъдимия става ясно, че същият безспорно е имал умисъл за извършване на престъпление по чл.195 от НК, но не и такъв за унищожаване и повреждане.
В този смисъл оправдателната присъда с приложение на разпоредбата на чл.9 от НК е правилна и законосъобразна.
Установената фактическа обстановка се потвърждава от протоколите от съдебно заседание в първата и във въззивната инстанция, както и от събраните на досъдебното производство доказателства – покозанията на свидетелите и заключенията на стоковедска експертиза, протокол за оглед, фотоалбум, констативен протокол, справка за съдимост, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Стойността на откраднатите вещи е 542,16 лева.
Оплакванията във въззивната жалба за необоснованост и незаконосъобразност не намират основание в материалите по делото.
Присъдата е обоснована въз основа на събраните доказателства. Разпитани са всички свидетели, които могат да изяснят обстоятелства по делото. Събрани са достатъчно писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност с гласните такива правилно да изяснят фактическата обстановка.
Възприетата фактическа обстановка изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.
С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е постановил една обоснована от фактическа страна присъда.
С оглед на задължителното приложение на чл. 55 НК и смекчаващите вината обстоятелства, които са обсъдени в мотивите към атакуваната присъда основният съд правилно е преценил, че за да бъдат ефективно осъществени целите на чл. 36 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание и е определил това наказание в съответствие с доказателствата по делото и според своето вътрешно убеждение.
По този начин районният съд е постановил една законосъобразна присъда.
В съответствие с доказателствата по делото районният съд правилно е приел, че гражданският ищец е претърпял неимущестевени вреди и предявеният граждански иск следва да бъде уважен. В тази насока са разработени подробни мотиви, с които въззивната инстанция се солидаризира изцяло и не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.
Въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е обоснована и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с писмените и гласни доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 198 / 2010 г. на Районен съд - Видин, постановена по НОХ д.№ 1419 / 2010 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.